Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Дияна Д. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19156 по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Ц.Н.С. с ЕГН **********
лично и в качеството му на баща и законен представител на детето К. Ц. С. с ЕГН
********** за защита от домашно насилие срещу С.А.С. с ЛНЧ ********** – бивша
съпруга на молителя Ц.С. и майка на молителя К.С..
В молбата са изложени твърдения, че Ц.Н.С. и С.А.С. са
бивши съпрузи, като бракът име е
прекратен с развод със съдебно решение от 14.11.2018г. С решението на бащата
били предоставени родителските права по отношение на роденото от брака дете К. Ц.
С., роден на 01.18.2016г. Още преди развода ответницата имала емоционални и
психологически проблеми и системно злоупотребявала с алкохол. Заедно посетили
психолог, а после и психиатър, като й било предписано лечение. Твърди се, че на
25.11.2018г. около 15:30 часа в дома на майката, където бащата оставил детето на предния ден, ответницата в
присъствието на бащата, докато облича детето К. го блъснала и то се ударило в
касата на вратата, в резултат на което получило нараняване в областта на
дясната буза. След като бащата заявил, че няма да търпи такова поведение, тя
заплашила, че ще го съди, разкрещяла се, че ще му вземе детето и ще пусне срещу
него молба по ЗЗДН, че ще му стъжни живота, както и този на детето. За
случилото се бащата подал жалба в РП-Варна. На 04.12.2018г.около 20:40
часа ответницата се обадила по телефона
на молителя Ц.С. и пожелала да говори с детето и да го види по вайбър видео.
Бащата се съгласил, оставил детето да разговаря с майка си и отишъл до кухнята
да му налее вода. От там чул как детето реве с пълна сила и се затичал обратно.
Станал свидетел на емоционално насилие, изразяващо се в крясъци по отношение на
играчка, с която майката забелязала, че детето си играе. Бащата прекъснал
връзката, за да се погрижи за сина си. Ответницата отново се обадила около
21:14 часа и продължила да напада бащата
с крясъци и обиди, като вече си личало, че е употребила значително количество
алкохол.
Ответницата е депозирала становище, с което оспорва
молбата като неоснователна. Сочи, че през брачното съжителство на страните Ц.С.
много я ревнувал, често й нанасял побои и я обиждал, изолирал я без приятели и
роднини. На конкретната дата 25.11.2018г. детето К. е бил при нея от предния ден
за осъществяване режима на личен контакт. Отрича да е употребявал алкохол на
този ден. Около 15.30 часа бащата дошъл да вземе детето от дома й, влязъл вътре, хванал я с ръце и започнал да
я дърпа, искал да й вземе телефона, тя заплашила, че ще извика полиция, той я
пуснал, взел детето К. и излязъл.
Оспорва да е блъскала детето, то да се е ударило или да е заплашвала
бащата, че ще го съди. На 04.12.2018г. била в квартирата си заедно с
по-голямото си дете Никита. Около 19.51 часа ответницата писала на молителя по
Вайбър, че иска да говори с К.. Бащата отговорил, че детето в момента не желае
да говори. Оспорва да се е чувала с детето през този ден.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителите поддържа молбата за защита от домашно насилие.
Процесуалният представител на ответника оспорва
молбата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
В декларацията на молителя по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН са изцяло пресъздадени твърденията от исковата молба,
описани по-горе.
Не е спорно между страните, че Ц.С.
и С.С. са бивши съпрузи и родители на детето К.С., родено на ***г.
С решение по гр.д. № 10062/2018г. бракът между Ц.С. и С.С. е прекратен по
взаимно съгласие, като родителските права по отношение на детето К. са предосатвени на бащата при определен режим на лични
контакти с майката.
Представено по делото е медицинско удостоверение № 1208/2018г.,
издадено от МБАЛ „Св. А.-Варна“, в което е вписано, че на 28.11.2018г. по
желание и в присъствие на бащата д-р С. Михова е прегледал детето К.С. със
задача да установи какви травматични увреждания е получило. В графата
„предварителни данни” е записано, че на 25.11.2018г. към 15.30 часа в дома на
майката, същата го е блъснала, при което детето се ударило в каса на врата,
паднало на земята. Обективно е установено по кожата в областта на дясната буза
умерено изразен травматичен оток, бледо синкаво кръвонасядане с жълтеникав
оттенък и диаметър около 3,5 см. Заключението е, че се касае за травматичен
оток и кръвонасядане в областта на дясната буза, които са резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет и отговарят да бъдат получени в указаните време и
начин. Обусловили са чувство на болка и страдание.
На 28.11.2018г. Ц. Сарив е подал в районна прокуратура
гр. Варна жалба по повод на случката от 25.11.2018г. с молба за извършване на проверка и
предприемане на законоустановени действия в интерес на детето К..
От приетата по делото справка за съдимост се
установява, че ответницата С.С. не е осъждана.
Представен от молителя е амбулаторен лист от
27.11.2018г. за преглед на детето К. при д-р М.К.. В графата анамнеза е
вписано: „болка в гърлото, затруднено преглъщане“. Поставена е диагноза
„вирусна инфекция, неуточнена“.
От уведомително писмо, издадено от Детска ясла № 11
„Иглика“ става ясно, че детето Ц.С. в периода от 25.11.2018г. до 29.11.2018г. е
посещавало детска ясла, както следва: 25.11 –
неделя, неработен ден, 26.11 – целодневен престой, 27.11 – детето е
издадено на бащата в 12.30 часа с кашлица, 28.11 – отсъства по болест, 29.11 –
отсъства по болест. Вписано е още, че детето К. не е минавало специален
медицински преглед, а сутрешен филтър, състоящ се в нокти, уши, паразити, обрив
и белези от наранявания станали извън детското заведение. Посочено е, че
всекидневният сутрешен филтър се извършва от медицинската сестра, която е на
смяна.
Представена от молителя разпечатка е разпечатка от „А1
България“ ЕАД за телефонен номер +359*********, в която е вписан изходящ
разговор Теленор към номер ********** с начало 21:13 часа с продължителност 96
сек. Представена е и разпечатка от
„Вайбър“ на профил „Svetlana S”, в която има отразено
изходящо обаждане от 21:03 часа за 9 минути и 46 секунди.
Ответницата на поставен от съда въпрос по чл.176 от ГПК е отговорила, че ползва телефонен номер **********.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на св. Ирина Акимова, водена от ответницата, св. Деян
Колев, воден от молителя, както и разпит на свидетели при условията на
призоваване – Д-р М.К. (личен лекар на детето) и С.Т. и Ц.С. – медицински
сестри в Детска ясла № 11 „Иглика“.
Показанията на св. Акимова не касаят твърдените актове
на домашно насилие, а в най-общ план отношенията между страните в последните
години не са били добри, а С. й се струвала заплашена и неспокойна. Въпреки
това, релевантни са показанията й досежно вечерта на 24.11.2018г., съгласно
които тя заедно със своето дете и още една жена – Юлия Скибина с деца са били
на гости при ответницата С.. Детето К. бил там, всички били в добро настроение
и никой не е употребявал алокохол.
Съгласно показанията на св. Колев същият имал уговорка
да излезе на кафе с Ц.С. на 25.11.2018г. около три – три и половина часа. Ц.
дошъл да го вземе от тях и после отишли с колата до дома на бившата му съпруга
да вземат детето Криси, за да отидат в мола. Ц. слязъл да вземе детето, а св.
Колев останал да чака в колата. След 5-6 минути Ц. се върнал с детето на ръце,
което плачело, а бащата бил разстроен и поставил детето на столчето му на
задната седалка. Колев попитал какво се е случило, но Ц. отговорил, че сега не
може да му каже. Св. Колев се обърнал да погледне детето и видял, че дясната му
буза е леко зачервената в средната, по-меката част. Колев казал, че ще се
прибира и С. го закарал до тях, през целия път в рамките на около 5-6 минути
детето не спирало да плаче, а бащата се опитвал да го успокои. По-късно на
същия ден Ц. се обадил на св. Колев да му разкаже какво се е случило и казал,
че когато влязъл да вземе детето то се зарадвало, а майката се разярила и го бутнала
към вратата, а то се ударило и започнало да плаче. Майката заплашвала Ц., че ще
го съди и че ще му съсипе живота.
Съгласно показанията на св. Т. и С. същите като
медицински сестри в Детска ясла № 11 „Иглика“ извършват сутрешен филтър на
децата при приемането им в групата, като проверяват външен вид, облекло, нокти,
коремче. Родителите били задължени да уведомят сестрите относно състоянието на
децата си. Детето К. било в тяхната група. На 26.11.2018г. св. С. била първа
смяна и приела детето К. от бащата. Нищо не й направило впечатление и бащата не
я уведомил за нещо, съответно нищо не било записано във филтърна тетрадка. Св. Т.
била втора смяна на 26.11.2018г. и също не била забелязала нещо на лицето на К..
На 27.11.2018г. била първа смяна и тъй като детето кашляло по обяд се обадила
на бащата и той дошъл да го вземе. Свидетелките познавали и двамата родители и
били с добри впечатления за тях.
От показанията на св. К. – личен лекар а детето, става
ясно, че същото е заведено при нея от бащата за преглед на 27.11.2018г. с болки
в гърлото и вирусна инфекция. Свидетелката не помни прегледа в детайли и сочи,
че щом не е описала някакво съществено нараняване, явно нищо не и е направило
впечатление. Сочи още, че описва само големи цицини и синини, но не и леки
наранявания. Помни, че бащата й е споменавал, че детето е удряно по бузата от
майката, но не помни кога. Св. К. заявява, че познава и двамата родители и е с
добри впечатления от тях.
От заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено се установява, че описаното в медицинско удостоверение №
1208/2018г. е било причинено 3-4 дни преди медицинския преглед на 28.11.2018г.
и отговаря да е получено на 25.11.2018г. Същото не отговаря да е получено на
27.11.2018г., тъй като в този интервал от часове или един ден, кръвонасядането
може все още да не се прояви, или да се прояви с червеникав, червеникавосинкав
оттенък, но категорично е невъзможно да се прояви с жълтеникав оттенък. При изслушването
си в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че непосредствено след нанасяне
на удара е възможно има някакво зачервяване дори и при съвсем слаб удар. Сочи,
че по принцип е било слабозабележимо, тъй като е повърхностно, но на 26-ти и 27-ми ноември медицинските сестри в яслата
следва да са го видели.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от
активно легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.1 и 4 и чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН
и е процесуално допустима. Същата е придружена с изискуемата от закона
декларация по чл.9, ал.3 за извършено домашно насилие.
По същество съдът намира молбата за защита за
неоснователна.
Безспорно по делото е, че на
24.11.2018г. детето К. е заведено в дома на майка си за упражняване на
определения личен контакт и е престояло там до 25.11.2018г., около 15.30 часа,
когато е взето от бащата. В молбата за защита са изложени твърдения, че на
24.11.2018г. се наложило молителят Ц.С. да занесе в дома на ответницата капки
за детето, като майката била видимо пияна. Това твърдение се опровергава от
показанията на св. Акимова, която заявява, че на същата вечер е била в дома на С.С.
заедно с друга жена и няколко деца и всичко е било наред, както и никой не е
употребявал алкохол. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като
същите са дадени от безпристрастно лице, нямат вътрешни противоречия, както и
не противоречат на останалия доказателствен материал по делото. Отделно от
това, житейски нелогично е бащата да не реагира по никакъв начин в случай, че
забележи, че майката на детето му, което е било на около 2 години и половина, е
пияна и до го остави на нейните грижи, ведно с грижите за още едно дете на
около 10 години.
По отношение на конкретната случка от
25.11.2018г. не са налице свидетелски показания. Развитието на „инцидента“ е
описано само в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Следва да се отбележи, че
самото описание „в момента, в който го обличаше майката блъсна детето и то се
удари в касата на вратата“ не навежда на извод за някакво намерение у майката
да увреди детето си по такъв начин. Очевидно отношенията между страните са
изключително обтегнати и са били такива и в конкретния момент, като напълно
възможно е в рамките на напрежението си и при разрастващ се между родителите
конфликт майката неволно да е бутнала детето и то впоследствие да се е ударило.
Смисълът на закрилата по ЗЗДН е да се даде защита при действия на извършителя,
които са съзнателни и са насочени към физическо, психическо или емоционално
насилие над пострадалото лице. Категорични данни, че майката е имала воля да
упражни физическо насилие над детето няма, дори и в декларацията на молителя.
Евентуалното й невнимание спрямо детето я прави може би родител с по-нисък
родителски капацитет, но не и „насилник“.
На следващо място, противоречиви са данните досежно описаното
в молбата и декларацията увреждане на детето. Действително е налице медицинско
удостоверение от 28.11.2018г., в което се сочи, че на бузата на детето е имало
кръвонасядане, като съобразно заключението на СМЕ е възможно същото да е
нанесено на 25.11.2018г. Свидетелят Колев сочи, че след като бащата и детето са
излезли от дома на майката К. е плачел и бузата му била леко зачервена.
Същевременно в удостоверението от детската ясла е посочено, че детето е
посетило детското заведение на 26 и 27.11 и е преминало сутрешен филтър без
отбелязване на евентуални наранявания, като самите медицински сестри от групата
категорично заявяват, че не са видели такова. Д-р К., която е извършила преглед
на детето на 27.11. също не помни такова нараняване, като заявява, че явно не й
неправило впечатление. Синина с диаметър от 3,5 см, както е описана в
медицинското удостоверение, особено в дните преди да избледнее до жълто би
следвало да е забелижима. Отделно от това, опровергани са твърденията на
молителя Ц.С. от молбата, че след 25.11. той и детето са били вкъщи до 28.11.,
тъй като детето е било болно и именно поради това обстоятелство той не се е
снабдил по-рано с медицинско удостоверение. Категорично еднопосочни са
показанията на медицинските сестри и съдът ги кредитира по отношение на това
обстоятелство, че детето е било на ясла на 26.11 и на 27.11 до обяд. Същото е
вписано и в удостоверението, издадено от детската ясла. В този смисъл се
дискредитира тезата на бащата, че е не се е завел детето на преглед, тъй като е
изчаквал да се подобри физическото му състояние. Напротив, завел го е на ясла,
след което дори се е утежнило здравословното му състояние и се е наложило да го
вземе на 27.11 на обяд.
От всичко изложено съдът намира, че доказателствената
сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е съществено разколебана. В този
смисъл не може с категоричност да се приеме, че именно при описаната случка на
25.11. детето е претърпяло увреждането, описано в медицинското удостоверение от
28.11., още по малко че същото е причинено от майката. Опровергаването на част
твърденията на молителя разколебава декларацията и в останалата й част, а
именно, че ответницата е заплашвала бащата, че ще го съди, ще му вземе детето и
ще му стъжни живота.
Противоречиви са твърденията на молителя и по
отношение на следващия твърдян акт на домашно насилие от 04.12.2018г.
Първоначално е посочен един час на обаждане по вайбър видео, който впоследствие
след представяне на доказателства – разпечатки от вайбър, е променен. Самата
представена от молителя разпечатка не съставлява годно доказателство за
осъщественото обаждане, още по-малко за съдържанието му. Не е ясно от кой номер
е осъществено обаждането, както и за час 21.03 е вписано изходящо обаждане,
което не е „видео“. Така или иначе, дори и всичко да се е случило по начина, по
който е описано в декларацията, съдът намира, че описаното не съставлява акт на
домашно насилие. Възможно е майката да е направила забележка за някаква играчка
(неясно каква), а детето, което е само на 2 години и половина да се е
разплакало. Категорично не следва всяка забележка от страна на родителя да се
тълкува като домашно насилие, особено при ситуацията на разведени родители,
които е вероятно имат различни възпитателски методи.
По всички гореизложени съображения съдът намира, че не
са налице данни за осъществено от ответницата домашно насилие нито спрямо
молителя Ц.С., нито спрямо детето К.С., с
оглед на което молбата за защита от домашно насилие следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 60 лева за
депозит за призоваване на свидетели и 500 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата за защита от домашно насилие,
подадена от Ц.Н.С. с ЕГН ********** лично и в качеството му на баща и законен
представител на детето К. Ц. С. с ЕГН ********** за защита от домашно насилие
срещу С.А.С. с ЛНЧ **********.
ОСЪЖДА Ц.Н.С. с ЕГН ********** да заплати на С.А.С. с
ЛНЧ ********** сумата от 560 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в седмодневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: