Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261403
05.05.2021
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20480 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на 5000.00 лева- главница по
договор за издаване на кредитна карта 16.11.2007г.; 4200.00 лева- наказателна
лихва за периода 09.08.2016г.-09.08.2019г. и 78 лева- дължими такси за
обслужване на кредита за две години. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че вземанията му
произтичат от сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответницата
договор за кредит, по силата на който била предоставена сумата от 5000 лева.
Сумата била усвоена посредством кредитна карта, но не била върната. Поради
забавата се дължала наказателна лихва по т. 8 от договора в размер на 4200 лева
за периода. Не били платени и 2 годишни такси за обслужването на кредитната
карата. Ответницата не извършвала плащания по договора след месец ноември
2008г., поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Непогасените
задължения били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.04.2018г., за
което страната била уведомена. Иска се уважаването на исковете и
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител, с който се оспорват исковете. Възразява, че ответницата не
е надлежно уведомен за цесията, както и че вземанията са погасени поради
изтичането на погасителна давност. Оспорва на кредитополучателя да са били
предоставени ОУ, погасителен план и лихвен бюлетин. Счита, част от клаузите за
формирането на лихвата и едностранната й промяна за неравноправни. Освен това
нямало доказателства за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Иска отхвърляне на претенцията.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между „Първа
инвестиционна банка” АД и ответника е подписан договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта от 16.11.2007г. С посочения договор на
ответника по производството е предоставен кредит овърдрафт по картовата разплащателна
сметка в размер на 5000 лева. Уговорена e дължимостта
на договорна лихва в размер на 16% за безналични плащания на ПОС терминал (чл.
7) и наказателна лихва при забава в размер на договорения лихвен процент с
надбавка от 12%. В чл. 3 е посочено, че договорът е със срок до 16.11.2009г.,
като същият се подновява автоматично при условията предвидени в общите условия.
Съгласно чл. 36.1 от общите условия, договорът се удължава автоматично всеки
път за нов едногодишен период, при условие, че титулярят не уведоми банката за
прекратяване на договора 60 дни преди изтичането на текущия срок.
Вземанията
по процесния договор са цедирани от „ПИБ“ АД на ищеца съгласно договор от
02.04.2018 г. и приложение № 1 към него. Съдът намира представените документи
за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.
Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да
изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Представено е и уведомително писмо
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което е редовно връчено от длъжника-ответник заедно с
преписа от исковата молба на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Разпоредбата
предвижда фикция за връчване на книжата и няма причина тези последици да не бъдат
зачетени и по отношение на уведомяването. Независимо дали се извършва от
нотариус или ЧСИ извън процеса, или от съда в хода на съдебното производство,
връчването на основание процедурата по чл. 47 ГПК има едни и същи правни
последици, а именно съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му. Уведомяването се установява да е станало след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, но същото следва да се вземе предвид от съда
съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по
гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен
иск по чл. 422 ГПК.
Ето защо
ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора
за паричен заем.
Възникналото
с банката правоотношение е с потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, поради което съдът е длъжен да следи за наличието на неравноправни
клаузи.
Съдът намира,
че разпоредбата за автоматично продължаване на срока на договора, без да регламентирането
на никакво друго условие за настъпване на обстоятелство (точно изпълнение на
задълженията, изрично искане, одобрение или друго), е неравноправна, защото не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, съгласно чл. 143 ЗЗП (в
редакция към дата на възникването на правоотношението). Клаузата предвижда
прекратяване на договора само с изявление извършено дълъг период от време преди
фактическото изтичане на срока и не позволява на длъжника да прецени
икономическите условия от своето поведение. Така уговорена клаузата позволява
безконтролно продължаване на правоотношението във времето и превръща договора в
безсрочен, защото реално освобождава кредитора от задължението му да следи за изпълнението.
Подобна уговорка е в противоречие с императивните изисквания на чл. 430, ал. 1 ТЗ, а именно банката да отпусне на заемателя паричната
сума при уговорени условия и срок.
Поради това,
изискуемостта на задълженията е настъпила с изтичането на уговорения в договора
срок на 16.11.2009г. На тази дата е настъпило прекратяване на правоотношението
и ответницата е следвало незабавно да погаси всички свои задължения- чл. 20 от
общите условия. От тази дата е започнал да тече и предвидения в чл. 110 ЗЗД
давностен срок, който е изтекъл на 16.11.2014г. Заявлението по чл. 410 ГПК
(откогато се сита предявен искът, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК) е подадено на
09.08.2019г., след изтичането на срока.
Ето защо
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу П.К.Й., ЕГН ********** искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.К.Й. дължи на „Мелон България“ ЕАД следните
суми: 5000.00 лева- главница по
договор за издаване на кредитна карта от 16.11.2007г.,
сключен с „Първа инвестиционна банка” АД, вземанията по който са прехвърлени на
„Мелон България” ЕАД, съгласно договор за прехвърляне вземания от 02.04.2018г.;
4200.00 лева- наказателна лихва по
чл. 8 от договора за периода от 09.08.2016г. до 09.08.2019г.; 78.00 лева- такси за обслужване на
кредита за 2009г. и 2010г.; ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2019 г. до
окончателното й погасяване, за
които е издадена Заповед № *** от
12.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13220/2019г. на ПРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.