РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20231800500779 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 194 от 20.08.2023 г. по гр. д. № 891/2023 г.
по описа на Районен съд – гр. Ихтиман А. „П. и.“ (АПИ) е
осъдена да заплати на „ЗАД А.“ АД на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1 746,04
лева, от които: 1736,04 лева - регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца
под номер ............., за ПТП, настъпило на ............. г. в 14:10
часа на АМ „Тракия“, пътен възел „Вакарел“, км 24+000,
посока на движение град Бургас, в резултат на виновно
противоправно поведение (бездействие) на служител на А.
"П. и." във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на републикански пътища, както и сумата от
10,00 лева - ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
а на основание чл. 86 ЗЗД АПИ е осъдена да заплати на „ЗАД
1
А.“ АД сумата от 532, 10 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 09.03.2019г. - 09.03.2022 година. С
решението, постановено при участие на „А." ЕАД като трето
лице – помагач на страната на АПИ, е отхвърлен предявеният
от АПИ по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК срещу „А." ЕАД
обратен иск с правна квалификация чл. 54 ЗЗД за заплащане
на сумата 1 746,04 лева, представляваща стойността на
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
щета, образувана при ищеца ЗАД „А.“ АД под номер .............,
за ПТП, настъпило на ............. г. в 14:10 часа на АМ „Тракия“,
пътен възел „Вакарел“, км 24+000, посока на движение град
Бургас, в резултат на виновно противоправно поведение
(бездействие) на служител на А. "П. и." във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на
републикански пътища. Със съдебния акт АПИ е осъдена да
заплати на „ЗАД А.“ АД разноски по делото 641, 13 лева, а на
„А." ЕАД – сумата от 130, 00 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на районния съд е обжалвано от АПИ с
оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност.
Твърди се, че искът не бил доказан, тъй като протоколът от
местопроизшествието не съдържал описание на механизма на
ПТП, а и механизмът на настъпване на ПТП не бил доказан.
Жалбоподателят поддържа въведеното още с отговора на
исковата молба възражение, че водачът на увредения
автомобил допринесъл за настъпване на вредите, тъй като се
движел с несъобразена скорост по пътното платно.
Основателността на иска се изключвала поради липсата на
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство
без да се намира под въздействието на алкохол или други
упойващи средства, както и че вредите не са резултат на
негови умишлени действия. Прави се искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго решение по същество,
с което искът срещу АПИ да бъде отхвърлен, а обратният иск
- уважен. Претендира се присъждане на направените
2
разноски.
Ответникът по въззивната жалба „А." ЕАД я оспорва и
изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД не е депозирала
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва
същата с искане за потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
Видно е от застрахователна полица № ............. за
застраховка „Каско и залополуки“ от 27.03.2016 г., че същата
има за обект лек автомобил марка „I.”, модел ........ с рег. №
............., като застраховано било „С. Б.“ ЕООД, а
застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът
на застрахователното покритие бил една година - от
26.03.2016 г. до 26.03.2017 година.
От представения по делото протокол за ПТП № .............
от ............. г. и обективираната в него скица, изготвен от
пътен полицай при ОДМВР – С. без да е посетено мястото на
произшествието, се установява, че същият е съставен на
............. г. за това, че на ............. г. при движение по
републиканската пътна мрежа по АМ „Тракия“ с посока от
гр. София към гр. Пловдив при пътен възел Вакарел между
лек автомобил марка „I.”, модел ......... с рег. № ............., и
куче, преминаващо пътното платно, настъпил удар,
вследствие на което били повредени предна дясна броня,
престилка, подкалник и дясната вежда на калника на този
автомобил.
Представени са писмените документи, приложени по
образуваната при ищеца преписка по щета № ............., от
които е видно, че уведомление за станалото произшествие
било направено до ищеца на 20.03.2017 година. Били
3
изготвени опис и оценка на щетите.
На 10.05.2017 г. ищецът заплатил на извършилото
ремонта на процесния автомобил дружество сумата от 1
736,04 лева.
От заключението към САТЕ на вещото лице С. Д.,
изслушано в производството пред районния съд, неоспорено
от страните, и устните разяснения на вещото лице при
разпита му в съдебно заседание се установява, че е
реализиран удар между лек автомобил и животно, в резултат
от което по лекия автомобил са настъпили описаните в
исковата молба вреди. Съгласно заключението пазарната
стойност на ремонта по автомобила възлиза на 1736.04 лева,
како ликвидационните разходи са 15 лева.
Видно от договор за възлагане на обществена поръчка №
........./........... г. с предмет (чл. 1) „Поддържане (превантивно,
текущо, зимно, ремонтно - възстановителни работи при
аварийни ситуации) на АМ Тракия, от км 0+000 до км
208+181 и пътна връзка "Марица" с дължина 2,250 км,
включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане
осветлението на тунел "Траянови врата" с обслужващите го
подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата – ОПУ-
София, ОПУ-Пазарджик, ОПУ- Пловдив, ОПУ-Стара Загора,
стопанисвани от А. „П. и.“, същият е сключен между АПИ
като възложител и ответника по обратния иск "А." ЕАД като
изпълнител. Съгласно чл. 5 от договора дейностите по
поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с
месечни, допълнителни и извънредни задания. Месечните
задания се представят на изпълнителя в срок до 28-мо число
на месеца, предшестващ изпълнението, като при забава от
страна на възложителя да представи заданието в този срок,
срокът за изпълнение се удължава с дните на забавата.
Съгласно чл. 5, буква „б“, допълнителните задания се
представят на изпълнителя по всяко време, но в срок, не по-
4
малък от три работни дни преди началото на работите.
Съгласно чл. 5, буква „в“, извънредни задания се възлагат от
възложителя и/или директорите на съответните Областни
пътни управления в случаи на настъпване на непредвидени
обстоятелства и чрез констативен протокол за възникналите
работи, които са пряко свързани с осигуряване безопасността
на движението. При извънредни задания изпълнителят е
длъжен да започне незабавно изпълнението на разпоредените
работи. В срок от три дни от възникването на
непредвидимото обстоятелство и/или изключителните
обстоятелства устно разпоредените работи следва да се
оформят като извънредно задание, което се връчва на
изпълнителя. Съгласно Раздел I Дефиниции, т. 5 на договора,
„допълнително задание“ означава писмено възлагане от
възложителя на видове и количества работи, невключени в
месечното задание, необходимостта от които е възникнала
след изготвяне на месечното задание, с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване, както и в следствие нуждата за осигуряване
безопасността на движението. Съгласно Раздел I Дефиниции,
т. 8, „извънредно задание“ е писмено възлагане от
възложителя на видове и количества работи, невключени в
месечното и допълнително задание, необходими за
осигуряване проходимостта на пътищата и безопасността на
движение при възникване на непредвидени обстоятелства,
включително при бедствия по смисъла на чл. 2 от Закона за
защита при бедствия. В раздел VII "Права и задължения на
възложителя", чл. 9, ал. 3 от договора е предвидено, че
възложителят следва да представи на изпълнителя месечни, а
в случай на необходимост допълнителни и извънредни
задания за извършване на видовете работи, посочени в сметки
№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8 и 9 (приложение № 5).
Анализът на така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи.
5
Обжалваното решение на районния съд е валидно и
допустимо.
Правната квалификация на предявения главен иск е
приетата от районния съд.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на
следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице
и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството -
ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и
предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената
работа.
Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно
задължение на А. „П. и.“ да поддържа републиканските
пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност за осигуряване на
безопасно движение по тях- съгласно чл. 29 ЗП
републиканските пътища се поддържат съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението и
опазването на околната среда от А. „П. и.“. Нейно задължение
е организирането на дейността по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато и безопасно
движение по автомагистралата през цялата година (чл. 30, ал.
1 ЗП). Поддържането на пътищата включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя, както и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности – чл. 47 от
Правилника за приложение на Закона за пътищата (ППЗП).
По силата на тези законови разпоредби на АПИ е вменено
задължението да поддържа републиканските пътища в
6
състояние, отговарящо на изискванията на движението, в т. ч.
полагане на дължимата грижа за осигуряване на безопасно
движение на МПС по автомагистралите на страната чрез
недопускане появата на животни на пътното платно, част от
републиканската пътна мрежа.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен договор за
имуществено застраховане. За този договор е предвидена
писмена форма за действителност, която е спазена, а
доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По
силата на договора ищецът е приел да покрива риска от
повреди по собствено на застрахования моторно превозно
средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1 736.04 лева.
От уведомлението до застрахователя и заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява механизмът
на произшествието, както и причинените имуществени щети.
Според събраните писмени доказателства и заключението на
вещото лице посочените вреди върху автомобила са
настъпили в причинно-следствена връзка с възникналия удар
между лекия автомобил и внезапно появилото се животно на
пътното платно, поради което и възражението на ответника,
че не е доказана причинната връзка е неоснователно.
По делото недоказано остана възражението на ответника
за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил
поради несъобразяване с пътните условия. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване
да установи този факт, което не е сторено, поради което
съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
В настоящия случай съгласно заключението на вещото
лице средствата за възстановяване на вредите по автомобила
по средни пазарни цени възлизат на 1 736.04 лева, в какъвто
размер предявеният главен иск следва да бъде уважен,
7
заедно с претендираните ликвидационни разноски от 10 лева
(т.е. общо 1 746.04 лева). Обезщетението се следва на
увреденото лице, ведно със законната лихва, считано от
датата на поканата до окончателното му заплащане.
Доколкото във въззивната жалба оплакване срещу
определения размер на мораторната лихва не се съдържа,
въззивният съд следва да потвърди решението на районния
съд и в тази част без да изследва въпроса за стойността на
това обезщетение.
С оглед възражението на въззивника трябва да се
изтъкне, че по делото не се ангажират доказателства при
условията на пълно доказване, от анализа на които да може да
се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е
допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията
си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В случая липсват
конкретните данни за скоростта на движение на процесния
автомобил, поради което е изключен извод за
несъобразяването на скоростта на движение с условията на
пътя. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на
автомобила да е бил в състояние да спре пред внезапно
появилото си на пътя куче или да го заобиколи. По делото
липсват данни, че с оглед други участници в движението
водачът на процесния автомобил е могъл да спре или да
извърши съответната маневра и/или дали чрез маневра или
спиране водачът на увредения автомобил не би създал по-
8
голяма опасност за движението.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че
липсвали доказателства, че водачът е управлявал превозното
средство без да се намира под въздействието на алкохол или
други упойващи средства, както и че вредите не са резултат
на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата
възражението страна – в случая ответника по главния иск,
който доказване в този смисъл не проведе.
Установи се от анализа на доказателствата, че в
изпълнение на законовото си задължение по поддръжка на
автомагистралите АПИ е възложила тази дейност на "А."
ЕАД с договор за възлагане на обществена поръчка, обсъден
по-горе и относим към релевантния за спора момент.
Отговорността на изпълнителя "А." ЕАД е договорна, поради
което за уважаване на иска по чл. 54 ЗЗД трябва да бъде
доказана пряката причинна връзка между неизпълнението на
възложената работа и причинените на трети лица вреди.
Доколкото изпълнението на договорните задължения на
ответника по обратния иск е обусловено от доказване на вида
и обема на възложеното с месечно, допълнително или
извънредно задание (съгласно чл. 5 от договора), в
доказателствена тежест на АПИ е било да установи какви
дейности по поддръжка са били възлагани на "А." ЕАД, от
неизпълнението на които са настъпили изследваните в
настоящия процес вреди. По делото липсват каквито и да е
доказателства за вида и обема на възложените на "А." ЕАД
работи, от което извод за неизпълнение на това дружество не
може да бъде обоснован. Изложеното обуславя
неоснователност на обратния иск.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
Съобразно горния резултат на въззиваемите страни
9
следва да се присъди сумата от по 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в производството пред окръжния съд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194 от 20.08.2023 г. по
гр. д. № 891/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман.
ОСЪЖДА А. „П. и.“, ЕИК: ............., да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЗАД А.“ АД, ЕИК: .............,
сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред
окръжния съд.
ОСЪЖДА А. „П. и.“, ЕИК: ............., да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „А." ЕАД, ЕИК .............,
сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред
окръжния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10