№ 6138
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110141699 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от И. К. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване нищожността
на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1197991 от 19.09.2022 г., евентуално
съединен с установителен иске по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, т. 9 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от последния, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude bank“,
кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лева – частична претенция от общо дължимата от 149
лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен
договор/клаузата на чл. 5 от договора, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът И. К. Д. твърди, че на 19.09.2022 г. между него, в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор, и по реда на ЗПФУР
е сключен договор № 1197991 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който
на Д. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 500 лева. Посочва се, че по силата
на договора ищецът следвало да върне на „Фератум България“ ЕООД предоставената в
кредит парична сума заедно с договорна лихва в размер от 16,90 лева – 3,38 %, при посочен
ГПР по договора в размер от 49,85 %. Сочи, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора
изпълнението на задълженията на кредитополучателя следвало да бъде обезпечено с
поръчителство от трето за процеса лице – „Мултитюд Банк“ (Multitude bank), чрез сключване
на договор за гаранция с последното. Посочва се, че от страна на ищеца не е сключван
договор за предоставяне на гаранция. Изтъква се, че на основание клаузата на чл. 5 от
договора за кредит на Д. била начислена като дължима такса в размер от 149 лева за
обезпечение с поръчителство, като възнаграждение за поръчителство, която същият
заплатил на ответното дружество, както и погасил изцяло задълженията си по кредита.
Уточнява, че сумата е задържана от „Фератум България“ ЕООД и е останала непреведена
към гарантиращото дружество. С исковата молба ищецът оспорва действителността на
договора за потребителски кредит с твърдения, че дължимите вноски по договора за
поръчителство са останали непосочени в договора за кредит, а в Общите условия не е
посочено, че сключването на договор за поръчителство е задължително условие за
предоставяне на кредита. Сочи се, че договорът е недействителен поради липсата на
предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа се
1
наличието на противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора
за кредит е отразена единствено абсолютната стойност на ГПР, но не и конкретните
компонентни, които са включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство
реално не е взето предвид при определяне на ГПР, въпреки че събирането на такива разходи
е част от дейността по управление на кредита. В случай на включването на този разход като
компонент на ГПР, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. В исковата молба се излагат
твърдения, че посочените в договора по-ниски стойности на годишния процент на разходите
по кредита представляват невярна информация и нелоялна, заблуждаваща търговска
практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на
забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът намира, че последица от неспазване на тези законови
изисквания е недействителност на договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22
ЗП В условията на евентуалност Д. излага твърдения за недействителност на клаузата на чл.
5 от договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя да заплати възнаграждение за
предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude bank“. Намира тази клауза е
неравноправна по см. на чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП. Наред с това се посочва, че
клаузата е нищожна и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената
защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а в условията
на евентуалност - в случай на извод, че договорът е действителен – за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от същия, както и за връщане на сумата от 5 лева – част от
сумата от 149 лева – недължимо платена сума при изначална липса на основание за това – на
основание на недействителния договор за кредит под формата на възнаграждение за
поръчителство. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Фератум
България“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. И.Г., оспорва исковите претенции като
неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния
договор за кредит. Посочва, че предоставянето на поръчителство от Мултитюд Банк не е
въведено като условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за
отпускането му и за обезпечаване на задълженията си по кредита кредитополучателят може
да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи
избран от него поръчител. Излага се, че сключването на договор за гаранция не е
задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава възможността на
кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер. Изтъква се, че ищецът
сам е посочил Фератум Банк (Малта)като поръчител и след получаване на преддоговорната
информация, в т.ч. проекти на договорите, е изпратил потвърдителен СМС относно
желанието си да сключи договора за кредит при посочените условия. С отговора на исковата
молба „Фератум България“ ЕООД оспорва с действията си да е въвел в заблуждение ищеца
относно условията по сключване на договора, възможността за избор на гарант или относно
дължимите суми при всяка от опциите, поради което не е налице твърдяната от ищцовата
страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като неоснователни твърденията в
исковата молба относно целта на договора за гаранция е и конкретно, че е насочено към
начисляване на допълнителни разходи по кредита. Сочи, че целта на предоставянето на
обезпечение е да се гарантира финансовия риск за кредитора от възможността за
неизпълнение на задълженията по договора. Намира, че в случая е налице опит на ищеца да
заобиколи закона и изпълнението на задълженията си по кредита и конкретно заплащането
на договорна лихва, което е дължимо възнаграждение за използвания финансов ресурс.
Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е в съответствие с изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК и на въведените с разпоредбата ограничения, оспорвайки включването на
възнаграждението по договора за гаранция да подлежи на включване в ГПР, доколкото
2
последното не представлява условие за сключване на договора за кредит. Сочи се, че ищецът
има правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни без да дължи
обезщетение и неустойки, което право е предвидено и в клаузата на чл. 9 от процесния
договор, като в случая ищецът не е упражнил това свое право, откъдето може да се направи
обосновано предположение, че същият е разбрал и приел клаузата на чл. 5 от договора. С
тези доводи „Фератум България“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените
искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка на редовността на
исковата молба и допустимостта на предявените със същата искания, счита, че на ищеца
следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК за уточняване на твърденията
си, като посочи дали наред с искането за прогласяване недействителността на процесния
договор на основание противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и заобикаляне
изискванията на чл. 19, ал. 1, и ал. 4 ГПК въвежда като основание на претенцията си и
нищожност на договора поради неспазване на предвидената от закона форма, в който случай
да посочи в какво фактически се изразява това противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК, както и в какво се изразява неравноправния характер на клаузата на чл. 5 от договора,
предвид посочената конкретна хипотеза по чл. 143, т. 9 ЗЗП.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и по чл. 26, ал.
4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за потребителски кредит от 19.09.2022 г., неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, както и наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение
за кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез сключване на договор за
гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на гаранта, респ. начисляване
на такса/възнагражение в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази
договорна клауза.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, в частност
спазване на предвидената в закона форма на сключване на договора, на конкретно и ясно
посочен ГПР по договора; че оспорената клауза не поражда задължение за насрещната
договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо
обезщетение и индивидуалното й уговаряне.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума под формата на такса, начислена на
основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед твърденията на страните и конкретното оспорване, проведено с отговора на
исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключване между
страните на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № 1197991 от
19.09.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер от 500 лева, както
и относно включване в съдържанието му на процесната оспорена от ищеца клауза на чл. 5 от
3
договора.
По доказателствените искания:
Представената от ищеца справка за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ съдът
намира за относима към предмета на спора, поради което следва да бъде приета като
доказателство по делото.
Искането на ищеца за задължаване на ответното дружество по реда на чл. 190, ал. 1
ГПК да представи описани документи, като относимо към предмета на спора и необходимо
за правилното му изясняване следва да бъде уважено в частта относно предоставяне на
препис от договора за кредит, погасителен план и СЕФ към договора, а в останалата част
следва да бъде оставено без уважение, предвид твърденията на ищеца за липсата на сключен
договор за гаранция с трето за процеса лице, респ. изискването на препис от такъв договор
от ответника, за който не се твърди да е страна по същия, респ. доколкото се касае за
документи, които да бъдат изготвени (справки, разписки, извадки от счетоводни книги), а не
за съществуващи такива.
Като относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, следва да бъде уважено искането на
ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, като при отговор на въпроса относно определяне на ГПР по
договора вещото лице да посочи какъв е договорния размер и какъв би бил размерът в
случай, че при изчисляването му бъде взето предвид и вземането в размер на сумата от 149
лева – възнаграждение по чл. 5 от договора.
Като неотносими – предвид общото им формулиране, към предмета на спора, следва да
бъдат оставени без уважение исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения за
пред БНБ и пред „Изипей“ АД, тъй като касаят обща информация за сключени договори
между страните, за принципно извършени плащания, а не процесния договор за кредит. От
друга страна,въпросът относно заплатените суми и тяхното счетоводно отчитане от
ответника ще бъде изследван и от вещото лице по допуснатата по искане на ищеца
съдебносчетоводна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
уточни твърденията си, като посочи: 1). дали наред с искането за прогласяване
недействителността на процесния договор на основание противоречието му с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и заобикаляне изискванията на чл. 19, ал. 1, и ал. 4 ГПК въвежда като основание на
претенцията си и нищожност на договора поради неспазване на предвидената от закона
форма, в който случай да посочи в какво фактически се изразява това противоречие с
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и 2). в какво се изразява неравноправния характер на
клаузата на чл. 5 от договора, предвид посочената конкретна хипотеза по чл. 143, т. 9 ЗЗП,
като му УКАЗВА, че при липсата на отговор в указания срок съдът ще приеме, че не се
оспорва действителността на договора поради липсата на съгласие, респ. претенцията
относно договорната клауза на чл. 5 на това основание - като неравноправна, ще бъде
върната като неуточнена.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
4
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с
препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представената от
ищеца справка.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Фератум България“ ЕООД
най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото
заверен препис от: процесния договор за потребителски кредит № 1197991/19.09.2022 г.,
погасителния план и Стандартен европейски формуляр към същия, при изготвени такива,
като му УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне на същите в указания срок и на
основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за установени
обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на посочените
доказателства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата му част.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в искова молба, като вещото лице при отговора на въпроса
относно определяне на ГПР по договора да посочи какъв е договорния размер и какъв би
бил размерът в случай, че при изчисляването му бъде взето предвид и вземането в размер на
сумата от 149 лева – възнаграждение по чл. 5 от договора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иво Любомиров Димов, включен в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за
2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 380 лева,
вносими от ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за издаване на съдебни
удостоверения, формулирани в т. IV и т. V от исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6