Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 186

    гр.Хасково, 20.03.2019год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и осми февруари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1781 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от А.Б.И., от гр.Ч. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за  сумата в размер на 2 000 лева.

     Твърди се в исковата молба, че на 11.10.2017г., около 19.20 часа, на път III-8008, км. 3.500, в посока от с.Узунджово към гр.Хасково, товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“, с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, с характера и интензитета на движението и с конкретните условия на видимост, ударил движещото се по пътното платно пред него ППС /каруца/, теглена от животинска тяга /кон/, управляван от Р.И.Г., реализирайки ПТП, вследствие на което ищецът, който бил пътник в каруцата, получил телесни увреждания. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 94/11.10.2017г. на ОД на МВР-Хасково. Имало образувано Досъдебно производство № 1062/2017г. по описа на РУ на МВР Хасково и пр.пр. № 1817/2017г. по описа на РП-Хасково. Посочва се още в исковата молба, че непосредствено след произшествието ищецът бил откаран по спешност в МБАЛ АД-Хасково и след преглед в Спешно отделение било установено, че същият изпитва болки в гръдния кош отляво и болки в дясна подбедрица. Видно от издадено по случая Съдебно-медицинско удостоверение № 468/17г., на ищеца били причинени следните увреждания: контузия на гръдния кош /болка/ и контузия на дясна подбедрица /оток и болка/. Поради тежестта на получените увреждания ищецът около месец и половина търпял боллки и страдания, през което време се налагало да спазва хигиенно охранителен режим. С оглед получената травма на дясна подбедрица, през първия един месец след инцидента ищецът не можел да се обслужва сам, не можел да кляка и да се изправя, което налагало близките му постоянно да са около него, като му помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди. В резултат на преживяното ПТП здравословното му състояние се влошило, което давало отражение и на психиката му. Най-тежко изживявал шока от факта, че при катастрофата  можел да загуби двамата си синове, които били в каруцата. Вследствие на изживения шок, ищецът се оплаквал от понижено настроение, тревожност, нарушение на съня и вниманието, като постоянно се връщал към спомена за катастрофата. Твърди се също, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 94/11.10.2017г. на ОД на МВР-Хасково, виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – полица № BG/23/117002630384, валидна от 06.10.2017г. до 05.10.2018г. Ищецът депозирал молба до ответника, по която била образувана Щета № 0411-630-0005-2017 за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, но до датата на подаване на исковата молба ответникът не бил изпълнил задължението си да изплати обезщетение на пострадалия, а предвиденият в чл.496, ал.1 от КЗ срок бил изтекъл. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

         Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не били налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователя. Оспорва вината на водача Х.И.Н. за причиняване на вредоносния резултат, като твърди, че основната вина за настъпване на ПТП е на Р.И.Г., който е управлявал пътното превозно средство с животинска тяга. Оспорва се механизма на осъществяване на твърдяното събитие, описано от ищеца. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, доколкото същият пътувал в ППС с животинска тяга при водач, употребил алкохол. Оспорва се твърдението, че в резултат на пътно-транспортното произшествие за ищеца са възникнали всички, описани в исковата молба като вид и характер телесни увреждания и съответно неимуществени вреди и тяхната продължителност. Оспорва пряката причинно-следствена връзка на всички твърдени вреди с настъпилото ПТП. Ответникът твърди, че доколкото нямало представени доказателства, то процесното ППС не отговаряло на изискванията на чл.167, ал.2, т.4 от ЗДвП – не било регистрирано от кмета на общината, както и не отговаряло на изискванията на чл.147, ал.1 от ЗДвП – не е било технически изправно. Наред с посоченото, ищецът нарушил общите разпоредби на ЗДвП, като се е возил в ППС, теглено от животинска тяга без светлоотразителна жилетка. Приносът му за настъпване на вреносония резултат бил основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл.51, предл.2 от ЗЗД. Освен това претендираният размер на причинените неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените такива от ищеца. Оспорва се претенцията за лихва – размера на същата и началния момент, от който се претендира. Моли съда да отхвърли иска и присъди на ответника разноски.

         Третото лице-помагач на страната на ответника – Р.И.Г., не изразява становище по иска.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

         От представеното заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 94 от 11.10.2017г. от ОД на МВР – Хасково се установява, че на същата дата, около 19:20 ч., на път III 8008, в посока от с. Узунджово към гр. Хасково, км 3,500, Р.И.Г. е управлявал ППС с животинска тяга /каруца с кон/ без да носи светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието, а ППС е било без светлоотразители отпред и отзад, и без светещо тяло отзад вляво, поради което е ударен отзад от движещия се с несъобразена скорост товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” 314 с рег. № ***, управляван от Х.И.Н., при което се е реализирало ПТП с шестима пострадали. Посочено е и че водачите са били тествани за употреба на алкохол, като на Х.И.Н. е била отрицателна, а на Р.И.Г. са отчетени 0, 24 ‰. На двамата водачи са съставени актове за установяване на административни нарушения от Д. Т. Л., на длъжност „мл. автоконтрольор” в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Хасково - АУАН № 009115/11.10.2017 г. на Х.И.Н. за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и АУАН № 009116/11.10.2017 г. - на Р.И.Г. за извършени нарушения на чл. 106, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 от ЗДвП.

Било е образувано и ДП № 1062/2017г. по описа на РУ – Хасково срещу неизвестен извършител за това, че на 11.10.2017г. в землището на с. Узунджово, по пътя за гр. Хасково, при управление на лекотоварен автомобил марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – престъпление по чл.343, ал.3, предл. 4, вр. ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, което към настоящия момент не е приключило.

С Определение, постановено в съдебно заседание на 29.11.2018г., е приет за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факта, а и от представената справка от интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че към датата на ПТП товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с рег. № *** е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По делото са представени и заверени копия на Удостоверение от 28.11.2018г. на Началник „Общинска полиция” РУ – Хасково за регистрирана конска каруца с рег. № *** на Р.И. ***.09.2009г., Лист за преглед на пациент /ищеца/ в Спешно отделение № 15453/11.10.2017г.

Представи се по делото и Молба, с която ищецът и другите пострадали от ПТП са уведомили ответното дружество за пътния инцидент и са поискали да им изплати обезщетения за претърпените вреди.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В. М. Т. Показанията на тази свидетелка съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.

По делото бе назначена съдебна авто-техническата експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. В.л. сочи, че процесното ПТП е настъпило на 11.10.2017г., около 19.20 ч., в землището на с.Узунджово, Общ.Хасково, на прав и сух асфалтиран участък от път III-8007 на км 3+500, с наклон нагоре, в тъмната част на денонощието, при двупосочно движение с по една лента за всяка посока, широчината на платното за движение е 6.40 м., банкетът е подходящ за движение на пътни превозни средства с животинска тяга, участъкът на произшествието е неосветен. От същото се установява, че по дължина на пътното платно мястото на удара е на разстояние 13.20 м. южно от мерната линия, където е началото на двете следи от задиране с дължина 1 м. Най-вероятната габаритна широчина на каруцата е около 1.10 м., като в момента на удара тя е била успоредно на пътното платно и се е намирала в западната част на западната лента, на 0.60 м. източно от базовата линия с дясната си страна. По широчина на пътното платно мястото на удара е на разстояние 1.0 м. – 1.8 м. източно от базовата линия. Ударът е челен ексцентричен, с предна дясна част на автомобила в задна лява част на каруцата. Застъпването е около 0.70 м., считано от ляво надясно спрямо посока юг и при широчина между гумите на каруцата окол 1.10м. Скоросттта на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ непосредствено преди удара е 71.7 км/ч, а в момента на удара е 55.84 км/ч., а скоростта на коня с каруцата непосредствено преди удара и в момента на удара е 3.6 км/ч.  Вещото лице посочва, че конят с каруцата не се движел възможно най-вдясно по платното за движение и не се е движел по банкета спореда изискванията на чл.15, ал.1 от ЗДвП. Освен това, ППС с животинска тяга при движение в участъка на ПТП не е отговаряло на изискванията на ЗДвП, тъй като каруцата не се е движела възможно най-вдясно по платното за движение или по банкета; водачът на коня с каруцата не е бил облечен със светлоотразителна жилетка; каруцата не е имала 2 червени светлоотразителя отзад; каруцата не е имала отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Водачът на автомобила е имал видимост в обсега на късите светлини на фаровете, в т.ч. и до необорудваната със светлоотразители отзад каруца, на разстояние 50 метра. Непосредствено преди ПТП водачът на коня с каруцата е имал видимост в посока север до процесния автомобил при включени светлини на разстояние около 200 метра /при показването на автомобила от завоя/. В.л. посочва, че ищецът А.И. не е бил облечен със светлоотразителна жилетка. Посочва също, че при установена нормална видимост към момента на ПТП и виковете на децата в каруцата /от разпита на ищеца в досъдебното производство/ водачът на каруцата е имал възможност да чуе и види идващия отзад автомобил от момента на навлизането му в правия участък след десния завой. Причините за възникването на произшествието от техническа гледна точка са: за водача на коня с каруцата – движение на каруцата с коня в тъмната част на денонощието, без да са изпълнени изискванията на ЗДвП към ППС с животинска тяга и към водача и липса на реакция от водача на каруцата. Водачът на автомобила, при движение със скорост около 72 км/ч, Опасна зона на спиране 71 м. и разстояние на осветеност 50 м., водачът не е имал техническа възможност да спре на безопасното разстояние 50 – 49 = 1 м. преди мястото на удара и така да избегне процесното ПТП. От техническа гледна точка възможностите за избягване на процесното ПТП са: за водача на коня с каруцата – при установена нормална видимост към момента на ПТП и при включени фарове водачът е имал възможност да чуе и види идващия отзад автомобил от момента на навлизането му в правия участък след десния завой. Той е могъл да реагира със спасителна маневра „смяна на лентата за дввижение“ чрез десен и ляв завой в продължение на около 10.70 сек. и на разстояние 10.70 м. до мястото на удара да измести каруцата 1.70 м. надясно  извън платното за движение и да избегне ПТП. В действителност водачът на каруцата не е реагирал. За водача на МПС – при отчетена скорост 71.70 км/ч., когато каруцата е навлязла в рамките на осветената зона 50 м., той е реагирал незабавно, но не е имал техническа възможност да спре при неспазени изисквания на ЗДвП към водача и каруцата за движение нощем при намалена видимост. Произшествието е предотвратимо при скорост на автомобила равна или по-малка от 55.12 км/ч. и възможно безопасно спиране на около 1 м. до задния край на каруцата. В.л. посочва още, че действията на водача на автомобила не са предпоставка за настъпването на катастрофата.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема изцяло, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош /болка/ и контузия на дясна подбедрица /оток и болка/. Описаните увреждания са били причинени от действие на твърди тъпи предмети и могат да се получат при автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Травмите са в пряка причинна връзка с ПТП, като срокът за пълно възстановяване е 20 дни. Не се установява травма, чийто произход да не може да се обясни с ПТП. По делото не се съдържат данни за заболявания на ищеца, предшестващи ПТП, които биха оказали влияние на протичането и изхода от травмата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен по следните съображения:

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от същия закон – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на товарния автомобил, от което са настъпили твърдените имуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл.45, ал.2 от ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция. По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на горепосочения товарен автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал.1 и ал.2 от КЗ. На следващо място, от анализа на събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетите заключения на съдебните авто-техническа и медицинска експертизи се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.

В тази връзка най – напред следва да се отбележи, че представеният констативен протокол за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя му, следва да се има предвид, че по делото са събрани преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден ищеца. При съпоставката на писмените и гласните доказателства с приетите експертни заключения, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между тях. Няма спор според съда, че поведението на водача на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“ с рег. №  *** е противоправно, тъй като е нарушил императивното правило на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно – при избиране скоростта на движението да се съобразява с релефа на местността, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като следва да се приеме, че поведението на водача е и виновно, доколкото не са ангажирани категорични доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му. Установява се, обаче и че водачът на ППС с животинска тяга е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като не е носил светлоотразителна жилетка, а каруцата е нямала два червени светлоотразители отзад, разположени симетрично от двете му страни, както и отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Следва да се отбележи, че при съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. В този смисъл е Решение № 121 от 18.09.2014 г. по т. д. № 2859/2013 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Същите съображения следва да се имат предвид и относно възражението за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като пътувал в необезопасено ППС с животинска тяга, при водач, употребил алкохол. Според задължителната съдебна практика не може да бъде споделено разбирането, че по отношение на лицето, което е пътувало в каруцата, чийто водач е допринесъл за настъпване на ПТП, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2  от ЗЗД. За да бъде намалено обезщетението за вреди, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си фактът, че увреденото лице е пътувало в каруцата, участвала в ПТП, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на каруцата за настъпването на ПТП е личен и не обосновава автоматично принос на пътуващите в нея лица. Приемането на обратното би довело до неоснователно накърняване на правната сфера на увреденото лице и до отговорност за чужди действия в хипотеза, която е извън законово регламентираните. Императивната разпоредба на чл.71 от ЗДвП не обосновава извод за допринасяне на вредите от пътуващите в каруца лица. Характерът и съдържанието на задължението за използване на светлините съобразно посочения законов текст предопределят кръга на субектите, за които то се отнася. Пътуващите в пътно превозно средство с животинска тяга лица, различни от водача, нямат задължение да следят дали водачът е спазил разпоредбата на чл.71 от ЗДвП – Решение № 93 от 05.07.2012 г. по т. д. № 373/2011 г. на ВКС, II т. о. По отношение доводите за употреба на алкохол от третото-лице помагач следва да се отбележи, че те биха били основателни, само ако водачът на каруцата е бил употребил алкохол над законоустановения минимум и този факт е бил известен на пострадалото лице – т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК. В случая, от приложения по ДП № 1062/2017 г. по описа на РУ – Хасково Протокол за химическа експертиза № 921 от 16.10.2017 г. е видно, че наличието на алкохол в кръвта на Р.И.Г. е било 0,17 ‰, а според Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 94 от 11.10.2017 г. - 0, 24 ‰, т.е. под установения в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП минимум от 0,5 ‰. Освен това, по делото липсват данни за знанието на ищеца А.Б.И. относно този факт. Ето защо, нито едно от възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищеца не може да бъде споделено.

Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от кредитираните показания на свидетелката В. Т. и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на пострадалия – 42 години, вида и характера на причиненото увреждане – контузия на гръдния кош и дясна подбедрица, продължителността и интезивността на претърпените болки и страдания - около месец и половина според свидетелката В. Т., с която ищецът живее във фактическо съпружеско съжителство, а според вещото лице Д-р Х.Е. със срок за възстановяване до 20 дни, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина му на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 700 лева.

Следва да се отбележи и че в настоящото производство са ангажирани доказателства и за заявена писмена застрахователна претенция от ищеца до ответника, като последният не твърди, а и не се установява да му е платил застрахователно обезщетение.

При това положение съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД спрямо ищеца А.Б.И..

По изложените съображения искът чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 700 лева, а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 2 000 лева – да бъде отхвърлен. Сумата е дължима ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.07.2018 г., до окончателното й изплащане.

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, но на ищеца не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния му представител следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 357 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК последният ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения иск - сумата от 50 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 200 лева за възнаграждения на вещите лица, платени от бюджетните средства на съда.

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр. София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, да заплати на А.Б.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП на 11.10.2017 г., на път III-8008, км. 3,500, в посока от с. Узунджово към гр. Хасково, между ППС с животинска тяга /каруца с кон/, управлявано от Р.И.Г., и товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“ с рег. №  ***, управляван от Х.И.Н., застрахован в ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от  2 000 лева, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр. София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на адв. В. Ф. И. от Адвокатска колегия - ***, с адрес на кантората: гр. *******, сумата от 300 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.

ОСЪЖДА А.Б.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр. София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 357 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр. София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 250 лева представляваща дължими държавни такси и разноски по делото.

Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е IBAN: ***, BIC: ***, „ОББ“ АД, с титуляр К. К. Г..

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страна на ответника - Р.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                        

 

                                                                             СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: М.Б.