Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 08.09.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4 798
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 497,
ал. КЗ.
Ищецът – М.Р.Т. твърди, че на
23.04.2016г., в с. Бистрица, около 19.30ч. лек автомобил хюндай
елантра с per. №******,
управляван от И.В.С.,***, и в района на №96 участва в ПТП с насрещно движещия
се лек автомобил лендровър дискавъри
с per. №******, управляван от Б.А.Т.. Посочва, че
вследствие на ПТП е пострадал ищецът, който е бил пътник във втория описан лек
автомобил, като е пътувал без поставен предпазен колан. Заявява, че за
настъпилото ПТП е съставен КП №К-348/23.04.2016 г., като е образувано ДП №11
176/2016г., по описа на СДВР, пр.пр. № 13 156/2016г. по описа на СРП. Твърди,
че е образувано нохд № 8908/2017г., по описа на СРС,
НО, 108 състав, което е приключило с влязла в сила присъда. Твърди, че в
резултат на процесното ПТП е получила травматични
увреждания:
-
мозъчно сътресение със степенно нарушение на съзнанието, без пълна загуба на
съзнание,
-
счупване на костите на носа, наложило оперативна интервенция;
- разкъсно-контузна рана на гърба на носа с чуждо тяло;
- разкъсно-контузна рана на горната устна;
-
частично отчупване на коронката на втори горен резец вдясно.
След пътно-транспортното произшествие
ищцата е настанена за лечение в УМБАЛСМ "Пирогов" в клиника по
неврохирургия, където на 27.04.2016г. е извършена операция на носа и е изписана
на 28.04.2016г. Посочва, че за описания лек автомобил има валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, сключен с
ответника. Заявява, че e
предявила
пред ответното застрахователно дружество писмена претенция на 01.08.2018г. за
изплащане на причинените й неимуществени вреди, като ответникът определил
обезщетение в размер на 2 000 лева. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъди ответникът да й заплати:
- 30 000 лева, като част от
40 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от процесното ПТП, заедно със законната лихва от
08.04.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане
на сумата,
- 2 783, 33 лева представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 10.05.2018 г. - 08.04.2019г.
/предвид подаденото от ищеца уведомление за настъпилото ПТП на
09.05.2018г./, както и направените по
делото разноски.
Ответникът – З. „Б.и.” АД в депозирания
от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
-
наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно
описания в исковата молба лек автомобил към датата на процесното
ПТП,
- настъпване на процесното
ПТП и
- фактът, че ищецът е бил пътник
във втория описан лек автомобил, като е пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината на водача на застрахования при
ответника автомобил. Наведено е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата като твърди, че е била без
поставен обезопасителен колан. Оспорва наличието на
пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно
произшествие и твърдените неимуществени вреди. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски, за което
е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК на страница 199 от делото. Направено
е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
от ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в настоящото
производство следните факти:
- сключване на
договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата
молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,
- настъпване на процесното ПТП,
- ищецът е бил
пътник, който е бил във втория описан лек автомобил, като
е пътувал без поставен предпазен колан.
По
делото е представена епикриза №208 по ИЗ №14720/2016 издадена
от УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ /страница 52 от делото/. От нея се установява, че
ищецът е постъпил в лечебното заведение на 23.04.2016г., с поставена диагноза: мозъчно
сътресение – без открита вътрешночерепна рана,
чупване на костите на носа. Проведена е медикаментозна терапия и на 26.04.2016г.
ищецът е изписан.
По
делото на лист 44 е представена епикриза към ИЗ №15087/2016
на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, от която се установява, че ищецът е постъпил в
лечебното заведение на 26.04.2016г. На 27.04.2016г. е извършена операция: репозицио осиум нази, за да се възстанови носната пирамида. На 28.04.2016г.
е изписана от лечебното заведение.
На
26.06.2018г. е постановена присъда по нохд.
№8908/2017г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с което е признат водача на
първия описан лек автомобил за виновен в причиняването на описаното в исковата
молба ПТП. С решение №1301 от 17.12.2018г. постановено по в. н. о. х. дело
№4338/2018г. е потвърдена изцяло описаната присъда.
На
09.05.2018г. е подадено уведомление до ответника от ищеца относно настъпилото
ПТП /стр. 79 от делото/, в което се съдържа и претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от това лице неимуществени вреди.
На
14.08.2018г. е изготвен отговор от ответника, в който е направен отказ да бъде
заплатено претендираното обезщетение, тъй като не е
представена влязла в сила присъда.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните
съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
него е посочено, че в резултат на процесното ПТП ищецът
е получил следните травматични увреждания: фрактура на носните кости. Вещото
лице е обяснило, че при този вид фрактури има две основни промени при
пострадалите: на функцията на носа – изразяваща се в затруднено носно дишане
след претърпяна травма и на естетичния вид на носа – деформирана носна
пирамида, като при този вид фрактура винаги се засяга в различна степен и
носната преграда. От извършения личен преглед на ищцата от вещото лице,
последното е установило, че при лицето се констатира:
-
деформация на носната преграда – S образна девиация, изразяваща се в леко затруднено носно дишане,
-
хипертрофия на носните конхи /раковини/, което може
да доведе допълнително до затрудняване на дишането през носа и
-
отклоняване на външния нос /пирамида/ на ляво, макар и не така изразено, с едва
забележим белег от разкъсна рана на гърба на носа.
Вещото лице посочва, че описаните увреждания
могат да бъдат причинени в резултат на ПТП. Като същите имат и известен
козметичен ефект, за който единствения изход е оперативно лечение. Относно
установеното леко изразено обективно затруднено носно дишане вещото лице е
посочило, че същото ще бъде значително при физически усилия, както и при
възпаления на горните дихателни пътища – инфекции. В съдебно заседание посочва,
че теоретично това леко изразено затруднено дишане може да е предпоставка за
инфекции – синузити, ренити и други.
По
искане на ответника е допусната и втора съдено – медицинска експертиза с вещо
лице – специалист по ортопедия и травматология. В депозираното заключение
вещото лице е посочило, че механизма на настъпване на травмите е удар на носа в
предното стъкло на автомобила. Относно предпазните колани е описано, че при
правилно поставяне на предпазния колан придвижването на тялото напред е между 8
– 10 см., най – ефикасни са при скорост 50 – 60 км/ч и предпазват най –
ползотворно водача и неговия пътник. В него е направен извода, че с оглед
претърпените увреждания от процесното ПТП не може да
се направи заключение, че ищцата е била с предпазен колан по време на
инцидента.
Пред
настоящата съдебна инстанция по искане на ищеца е допуснат и разпитан
свидетелят Б.А.Т. – съпруг на ищцата, който е пострадал от същото ПТП и е
страна в съдебен спор със същия ответник относно претендирано
обезщетение от това ПТП. Свидетелят описва, че непосредствено след настъпване
на ПТП ищцата не е реагирала и не е отговаряла, поради което свидетелят я е
извадил от колата и след това е откарана с линейка до болницата. Посочва, че след изписването от болницата
ищцата се е оплаквала от болки в носа и в главата, а когато се промени времето
– от затруднено дишане и не е смеела да се вози в кола, защото си е мислила, че
някой ще ги удари.
Пред
настоящия съдебен състав по искане на ищеца е разпитан и свидетелят И.М.П..
Свидетелят описва, че живее в къща до мястото на настъпване на процесното ПТП. След като със семейството му са чули шум от
удара е излязъл навън и видял, че шофьорът на джипа е излязъл, а на
пасажерското място има млада жена, която е имала кръв по носа и е била във
видимо тежко състояние. Главата й е била леко настрани и е успявала само лека
до я изправи за секунда – две и после пак главата й е падала настрани. В първия
момент не е отговаряла на въпросите към нея и това е продължило около 10
минути. След като са я извели от колата е била вече в съзнание, но още е била в
тежко състояние и по-късно е започнала да отговаря само с „да” и „не”.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП и
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
От представената
присъда се установява механизма на процесното ПТП и причината,
която е довела до него – управляваният от при ответника лек автомобил.
От
заключението на двете съдебно – медицински експертизи, се установява,
настъпване на описаните в исковата молба увреждания, както и причинно –
следствената връзка между процесното ПТП и тези
травми. От представените епикризи се установяват и
предприетите действия за възстановяване от ищеца: болнично лечение с престой от
6 дни и извършена операция на носа. От разпита на първия свидетел се
установява, че след изписването на ищцата от болницата същата се е оплаквала от
болки в главата и носа. Към настоящия
момент не е налице пълно възстановяване на ищеца – леко затруднено дишане,
предвид установената деформация на носната преграда, хипертрофия на носните конхи /раковини/, което може да доведе допълнително до
затрудняване на дишането през носа и отклоняване на външния нос /пирамида/ на
ляво, макар и не така изразено, с едва забележим белег от разкъсна
рана на гърба на носа.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са: вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 38г.,
лечебния и възстановителен период, претърпяваната операция, интензитета на болките,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното
му състояние – нежелание да пътува с кола, липсата на пълно възстановяване на ищеца.
Съдът като съобрази изложените обстоятелства и икономическата обстановка в
страната в периода на ПТП приема, че сумата от 30 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ, съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото пострадалият е
пътувал без поставен предпазен колан.
Съдът
намира, наведеното от страна на ответната страна възражение за съпричиняване е основателно. В исковата молба, както и от
второто заключение на съдебно – медицинската експертиза се установява, че
действително ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. От постановената
присъда се установява, че скоростта на лекия автомобил, който е причинил ПТП е
била 60 км/ч. Съдът като съобрази този факт, както и изложените факти относно
предпазните колани от вещото лице във втората допусната и приета съдебно –
медицинска експертиза / че същите са ефективни при скорост между 50 – 60 км./ч
и при поставянето им тялото може да се движи между 8 – 10 см./ и механизма, по
който са причинени увреждания на ищцата /удар в предното стъкло на автомобила/,
счита, че следва да се определи 50 процента съпричиняване.
При така
изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 15 000 лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.04.2019г. до окончателното й изплащане, като над тази сума
до предявения размер от 30 000 лв. искът се отхвърли като недоказан.
Относно искът с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
/тримесечен от предявяване на претенцията/ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. Съгласно тази норма срокът за произнасяне по предявената
претенция е 15 работни дни от представяне на изисканите документи от
застрахователя.
В
конкретния случай по делото се установява, че на 09.05.2018г. е сезирано
ответното дружество с искане за изплащане на обезщетение. Предвид това и
посочената по-горе правна норма съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава
от 10.08.2018г.
Определен
при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва по отношение на
неимуществените вреди за периода 10.08.2018г. - до 07.04.2019 г. включително
възлиза на 1 004, 25 лева.
Следователно
този иск следва да бъде уважен за сумата от 1 004, 25 лв. и за периода
10.08.2018г. – 07.04.2019г., като над тази сума до предявения размер от
2 783, 33 лв. и за периода 10.05.2018г. – 09.08.2018г. се отхвърли.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения
представител на ищеца адвокат П.З.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лева, съразмерно на
уважената част от иска.
Направените
от ответника разноски са в размер на 1900 лв., от които 1500 лева –
възнаграждение за адвокат, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие на страница 140 от делото, 400 лв.- депозити по двете съдебно –
медицински експертизи. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 972, 45 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 650 лв., както и 116, 19 лв.
разноски, платени от бюджета за депозит по допуснатата първа съдебно-
медицинска експертиза, съразмерно уважената част от иска.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Р.Т., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** и ******- чрез адвокат П.З. на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 23.04.2016г. в
с. Бистрица по вина на водачът на лек автомобил „хюндай
елантра“ с рег. №******, заедно със законната лихва от 08.04.2019г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ сумата от 1 004,
25 лв. – представляваща обезщетение за забава върху посочената по-горе
главница за периода 10.08.2018г. – 07.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 15 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв. и иска с
правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за сумата над 1 004, 25 лв. до предявения
размер от 2 783, 33 лв. и за периода 10.05.2018г. – 09.08.2018г.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Д.З.,
адвокат от САК, с адрес: *** основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
сумата от 1 010, 13 лева.
ОСЪЖДА М.Р.Т., ЕГН -
********** със съдебен адрес: *** и ******- чрез адвокат П.З. да заплати на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 972, 45 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр.
София, бул. Витоша №2 сумата от 766, 19 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: