Номер 250719.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100502002 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 46472/14.07.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стефанов, Яна
Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Николай Банков, срещу Решение № 2507 от
22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 14815 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 30 съдебен
състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че В. И. Ж. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Княз Александър Батенберг“, № 38, ет. 2, действащ
чрез адв. Неофит Ненков, не дължи на въззивника сумата в размер на 2 300,42 лв. (две
хиляди и триста лева и четиридесет и две стотинки), недължимо изисквана от
потребителя, начислена служебно по констативен протокол за клиентски №********** и
абонатен №********** електроенергия в обект на потребление с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане" бл. 76, вх. В, ет.2, ап. 44, обективирана във фактура №
**********/01.08.2019г., издадена на името на ищеца за периода от 25.07.2017г. до
24.07.2018г.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 51732/31.07.2020 г. от въззиваемата
страна В. И. Ж. , действащ чрез адв. Неофит Ненков.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа
енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я
пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД сочи, че извършената корекция от дружеството не представлява санкция
за потребителя, а цена на доставена и потребена енергия, съответно процесната сума се
дължи от ищеца по делото като насрещна престация по договора за доставка на
електроенергия. Сочи, че съгласно приетото по делото заключение на вещо лице, се
установило, че е извършено софтуерно въздействие, вследствие на което са претарифирани
регистрите на СТИ. Предвид това, са били налице предпоставките, описани в чл. 50 от
ПИКЕЕ, за допълнително начисляване на електроенергия. Жалбоподателят намира за
неправилен извода на съда, че са нарушени разпоредбите на чл. 10 от ПИКЕЕ, тъй като
процесният електромер отчита по две тарифи – дневна и нощна, като на абоната е
предоставена възможност за контрол на показанията и по двете тарифи. Твърди, че
показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на
електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се
отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип
вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който
не се визуализира.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
основателно и законосъобразно, като съдът подробно и задълбочено е вникнал в проблема и
е взел единственото правилно решение, като е уважил иска. Предвид това въззиваемият
намира въззивната жалба за неоснователна, необоснована и незаконосъобразна.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 46472/14.07.2020 г., депозирана от
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен
Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Николай Банков, срещу Решение №
2507 от 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 14815 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 30
съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2002/2020 г. на ОС-Варна за 14.10.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________