№ 1422
гр. Пловдив, 25.07.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Пловдив, І състав, в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Т. К.,
като разгледа докладваното от съдия Матеева адм. дело № 261 по описа на съда за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.197 ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Образувано е по жалба
на П.Щ.Щ.,***, против Решение № 371/21.11.2022 г. на директор на ТД на НАП
Пловдив, с което е потвърдено Постановление с изх. № С220016-022-0060557/08.09.2022
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира
неговата отмяна от съда. Твърди се, че неправомерно е наложена обезпечителната
мярка, като липсва ликвидно и изискуемо вземане от Апелативен съд – Пловдив и
от Административен съд - Пловдив, като липсват мотиви на административния
орган, което води до необоснованост на акта. Претендира се отмяна на решението
и постановлението, както и присъждане на разноски.
Ответната страна - директор
на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, и
изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Оспореният акт е
обжалван в указания 7 – дневния срок от връчването му съгласно чл.197 ал.2 от ДОПК, от адресата на административния акт, имащ правен интерес, поради което,
съдът намира жалбата за допустима.
От фактическа стара
съдът намира за установено следното:
С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220016-022-0060557/08.09.2022 г. (л.66)на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив са наложени обезпечителни мерки
спрямо П.Щ.Щ. чрез запор върху вземане от трето лице на основание чл.200 и чл.202 ал.3 във връзка с чл.195 ал.1-3 от ДОПК. В постановлението липсват мотиви. Същото е връчено на
лицето по електронен път на 31.10.2022 г. (л.67). Щ. оспорва акта пред директора на
ТД на НАП с жалба с вх. № 94-00-7018/08.11.2022 г. (л.116), депозирана по
пощата на 08.11.2022 г. С Решение № 371/21.11.2022 г. (л.119) директорът на ТД
на НАП – Пловдив потвърждава Постановление с изх. № С220016-022-0060577/08.09.2022
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е наложен
запор върху вземане от трето задължено лице – Апелативен съд – Пловдив и
Административен съд – Пловдив.
Решение № 371/21.11.2022
г. на директора на ТД на НАП – Пловдив е връчено на П.Щ. на 28.11.2022 г.,
видно от известие за доставяне (л.15), а жалбата срещу него е подадена, чрез
административния орган, до Административен съд – Пловдив на 05.12.2022 г.
(л.51).
За да постанови този
решение, решаващият орган е приел, че с ПНОМ изх. № С220016-022-0060577/08.09.2022
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив е наложена обезпечителна
мярка спрямо П.Щ.Щ. чрез запор върху вземане от трето лице на основание чл.200
и чл.202 ал.2 във връзка с чл.195 ал.1-3 от ДОПК. Приел е също така, че са
налице данни за изискуеми публични вземания, които не са платени доброволно.
Това са задължения за ЗО, ДОО, ДДФЛ – свободни професии, УПФ, глоба по фишове.
Неплащането до този момент е довело до извода, че ще се затрудни събирането на
установените и изискуеми публични задължения по изпълнителното дело.
Постановлението е прието за законосъобразно и правилно. За несъществено
нарушение, по-скоро за неточност, е прието посочване на цитираните по-горе
институции за работодатели на Щ., предвид обстоятелството, че лицето упражнява
адвокатска професия. След като по запорното съобщение НБПП е отрекло изрично
наличието на вземане от тях, е отбелязано от директора, че не може да се
реализира изпълнителния способ и постановлението е отменено в тази част.
Предвид липсата на
отговор от Апелативен съд – Пловдив и писмо изх. № 3386/19.09.2022 г. от
Административен съд – Пловдив, с което според решаващия орган се признава
вземането за основателно, директорът на ТД на НАП – Пловдив е приел жалбата за
неоснователна в тази част и я е оставил без уважение.
От събраните по
административната преписка и делото материали се установява, че изпълнително
дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП- Пловдив е образувано във връзка
с установени публични вземания за данъци, осигуровки и глоби. Установява се
също така, че са изпратени запорни съобщения до Апелативен съд – Пловдив,
Районен съд – Пловдив, Административен съд – Пловдив и НБПП, като са издадени
редица ПНОМ и разпореждания, с които са присъединени нови публични задължения.
На лицето е изпратено
съобщения за доброволно изпълнение изх. № С180016-048-0179353/17.08.2018 г.
(л.39). Съгласно справка за общите задължения на П.Щ. към 12.06.2023 г. (л.177),
задълженията са в общ размер главница и лихва – 9 168.43 лв.
Със Запорно съобщение
№ С220016-119-0009475/08.09.2022 г. (л.23) на публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив до Апелативен съд Пловдив, Запорно съобщение изх. №
С220016-119-0009473/08.09.2022 г. (л.24) до Административен съд – Пловдив и Запорно
съобщение изх. № С220016-119-0009474/08.09.2022 г. (л.25) до Националното бюро
за правна помощ /НБПП/, съответно и трите, адресирани и до П.Щ.Щ., се налага
запор върху суми, дължими от Апелативен съд – Пловдив, от Административен съд –
Пловдив и от НБПП на Щ. по възникнало от служебно/трудово, гражданско и друго
правоотношение до размера на задължението и начислените лихви до издължаване на
сумата от 8242.39 лева.
Каза се по-горе, с
писмо изх. № 22-120-11058/23.09.2022 г. (л.26) председателят на НБПП уведомява
публичния изпълнител във връзка със запорното съобщение, че лицето П.Щ.Щ., към
момента на издаване на писмото не е вписана в Националния регистър за правна
помощ и не получава възнаграждения от НБПП.
С писмо изх. №
3386/19.09.2022 г. (л.27) Административен съд – Пловдив признава за основателно
вземането, върху което се налага запорът; няма претенции от други лица върху
същото вземане; няма наложен запор по изпълнителни листове върху това вземане и
не превежда суми по банкова сметка *** П.Щ.. С удостоверение изх. № 1511/18.04.2023
г. (л.184) Административен съд – Пловдив удостоверява, че П.Щ.Щ. не работи в
Административен съд – Пловдив, няма и не е получавала възнаграждения за периода
от м.01.2018 г. до 10.03.2023 г. и няма вземания.
С писмо изх. №
900/10.03.2023 г. (л.92) Апелативен съд – Пловдив уведомява публичния
изпълнител, не съдът не е изплащал възнаграждения и няма задължения за плащане
на П.Щ.Щ., в качеството й на ФЛ и адвокат, упражняващ свободна професия, за
периода от м.01.2018 г. до момента на издаване на писмото.
В хода на съдебното
производство към делото са приобщени: - приложените към жалбата доказателства;
пълната административна преписка, 2 бр. удостоверения, представени от
жалбоподателя; копие на изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на Д
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив; удостоверение, издадено от Административен
съд – Пловдив; справки, съответно, от Апелативен съд – Пловдив и
Административен съд – Пловдив.
При така установеното
от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Съдът,
с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на
оспорения акт по чл.168 от АПК във връзка §2 от ДР на ДОПК, извърши преценка дали при издаването на
постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на
решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка, са спазени
всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа;
спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването
за писмена форма и съобразяване с целта на закона, при което констатира
следното:
Оспореният
административен акт е валиден и допустим, издаден от компетентен орган –
директора на ТД на НАП – Пловдив и в срока по чл.197 ал.1 от ДОПК.
По отношение на обжалваното
постановление за налагане на обезпечителни мерки, съдът констатира, че и то е
издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в
предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата
норма задължителни реквизити.
Съгласно чл.197 ал.3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121
ал.1 и чл.195 ал.5. Като основание за отмяна на наложената обезпечителна мярка
от административния съд нормата на чл.197 ал.3 предл. трето от ДОПК, посочва отсъствието на изпълнително основание.
Няма
спор по делото, че жалбоподателят има изискуеми публични задължения за данъци и
осигурителни вноски, които могат да бъдат основание за налагане на
обезпечителна мярка "Запор".
Спорният въпрос по
делото се изразява, налице ли е вземане от трето лице – Апелативен съд –
Пловдив и Административен съд - Пловдив, което да бъде предмет на запора и,
върху което да бъде наложен запор.
Представени са данни
за липса на парично вземане на П.Щ. от 01. 2018 г. до момента на издаване на
ПНОМ. В отговор на запорните съобщения от 08.09.2022 г. и двете институции сочат
на липса на вземане от трето лице – както Апелативен съд – Пловдив, така и
Административен съд – Пловдив, независимо, че последният признава вземането, но
така или иначе, потвърждава, че лицето няма вземания от Административен съд - Пловдив.
(Горното се потвърждава и от представените по делото справки от двете
институции.).
Нито по
административната преписка, нито в настоящото съдебно производство се
представят доказателства за наличие на такова, нито в едно от двете съдилища,
от което реалната правна последица е липса на предмет на запора, наложен с
процесното постановление. При липсата на доказателства, че П.Щ. има налично
вземане от АС – Пловдив и от Адм. съд - Пловдив, изводите на съда са, че липсва
ликвидно и изискуемо вземане от трето лице, което да е предмет за налагане на
обезпечителни мерки.
Целта на
обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения
ще бъде невъзможно или значително трудно. В настоящия казус няма вземане на
длъжника от трето лице, което да е предмет на запор и налагане на обезпечение.
Обезпечителната мярка
е едновременно защитата и санкцията. При определяне на обезпечителна мярка
следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на
обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно
да го обременява. Това е изискване, производно на един от основните принципи в
административното производство - принципът на съразмерност по чл.6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание §2 от ДР на ДОПК. В тежест на административния орган е да установи
всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната
мярка, като за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и
обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел.
Съгласно чл.196 ал.1 т.3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане
на мерките следва да е обоснована от органа, съобразно преследваната от закона
цел. В обжалваното постановление липсват изцяло мотиви за налагане на
обезпечителната мярка. Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на
мярката съставлява нарушение на изискването на чл.195 ал.2 от ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е
в съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и също е
основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено
като незаконосъобразно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни
или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от
налагане на обезпечение върху имущество на длъжника(за което пък се установи,
че няма вземане от АС – Пловдив и Адм. съд - Пловдив).
С оглед липсата на
мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че, в случая, не е
доказана обезпечителна нужда и спазване принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
Отделно от това
наложената обезпечителна мярка е върху вземане от трето лице, което не
съществува. Съгласно чл.142 ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото
след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. В тази връзка по делото се установи, че няма предявено вземането
нито от АС – Пловдив, нито от Адм. съд - Пловдив до приключване на съдебното следствие.
Предвид изложеното,
съдът намира, че Решение № 371/21.11.2022 г. на директор на ТД на НАП –
Пловдив, с което е потвърдено Постановление с изх. № С220016-022-0060577/08.09.2022
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив следва да бъде отменено, като
на основание чл.197 ал.3 от ДОПК, което налага и отмяна на наложената обезпечителна
мярка.
Воден от горното,
Административен съд Пловдив, І състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 371/21.11.2022
г. на директор на ТД на НАП Пловдив и наложените с Постановление с изх. №
С220016-022-0060577/08.09.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив
обезпечителни мерки.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.197 ал.4 от ДОПК.
СЪДИЯ: