Р Е Ш Е Н И Е
№ 1055 / 31.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на втори декември, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги
Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с
участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административнонаказателно дело № 1191, по описа на съда за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на Б.Н.Г. *** против Решение № 260036 от 15.09.2020 г.,
постановено по нахд № 656/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1006-000146 /
04.02.2020 г. на началник група КПДГПА в Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон на Г. е наложена глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
С жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено с
отмяна и на наказателното постановление или алтернативно – с връщане на делото
на друг състав на първоинстанционния съд. Твърди се нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. Жалбата се поддържа и от процесуалния
представител на касатора в проведеното съдебно заседание. Касаторът претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик – оспорва
жалбата в писмено становище, подадено от началника на сектора преди проведеното
открито съдебно заседание. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като сочи
доводи за неговата правилност и законосъобразност. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от
служител с юридическо образование.
Прокурорът представя заключение за основателност
на жалбата. Моли същата да бъде уважена.
Настоящият състав, след извършената проверка
на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът правилно
е приел, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, като е
управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Съдът правилно е установил фактическата
обстановка по делото, като е кредитирал събраните по делото писмени
доказателства.
Неоснователни са възраженията на касатора за
допуснато съществено нарушение в административнонаказателното производство, неотчетено
от районния съд. Според него съдът неправилно е приел, че констатираното
нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а именно липсата на доказателства за
прекратяване на административнонаказателното производство при изпращане на
преписката на прокурора – не е съществено. Счита, че е недопустимо
паралелното съществуване на две
производства – наказателно и
административнонаказателно.
Настоящият касационен състав напълно споделя
мотивите на съда. Действително, както се сочи в първоинстанционното решение, в
случая наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува наказателно производство и без съставен
АУАН. Посочената разпоредба предвижда следното:
Чл. 36. Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
От текста на разпоредбата е видно, че
административнонаказателно производство е допустимо да се образува, както при
прекратено наказателно такова, така и при отказ от образуване на наказателно
производство (какъвто е настоящият случай). В случая е съставен АУАН (на
17.11.2019 г.), като действително в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от ЗАНН независимо, че са
констатирани признаци на извършено престъпление и материалите са изпратени на
прокурора, административнонаказателното производство формално не е прекратено.
Но както правилно сочи съдът, НП е издадено след връщане на преписката по
отказа на прокурора да образува производство не въз основа на първоначално
съставения АУАН, а на основание въпросния отказ, което изрично е посочено в
постановлението.
При това положение, формалната липса на
резолюция за прекратяване на производството по съставения АУАН действително не
представлява толкова съществено нарушение, което да обосновава отмяната на НП.
В случая е налице както съставен АУАН, така и основание за издаването на НП –
прокурорско постановление. Наличието на повече от един акт, въз основа на който
да бъде издадено НП не представлява нарушение на административнонаказателното
производство, а още по-малко съществено такова. Смисълът на разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН, предвиждаща прекратяване на административнонаказателното
производство при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление се изразява не само в избягване на
паралелната висящност на двете производства, а и в това –
административнонаказателното производство да не се погаси по давност докато
тече наказателното такова. При това в случая са спазени всички давностни
срокове, предвидени в чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН – 3-месечен от откриване на
нарушителя до съставянето на акта, едногодишен от извършването на нарушението и
6-месечен от съставянето на АУАН за издаване на наказателно постановление.
Освен това, както правилно сочи съдът, не е била налице паралелна висящност на
двете производства, доколкото в случая наказателно производство изобщо не е
било образувано, а е постановен именно отказ на прокурора да образува такова.
Следователно е неоснователно възражението на
касатора за допуснато съществено нарушение в административнонаказателното
производство, което да обоснове отмяна на НП.
Затова като е потвърдил наказателното
постановление районният съд е спазил относимия материален закон, като
наложеното наказание (в минималния предвиден от закона размер) е справедливо и
законосъобразно.
Липсват и нарушения на процесуалния закон от
районния съд. Съдът е събрал всички относими доказателства и като е обсъдил
доводите на страните е стигнал до правилния извод за законосъобразност на НП.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на делото е неоснователна
претенцията за разноски на ответника. Служителят с юридическо образование
представил писмено становище по делото не би могъл да има качеството
процесуален представител на ответника Сектор „Пътна
полиция“, тъй като същият е началник на сектора и го представлява именно в
качеството си на негов началник.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 260036 от 15.09.2020 г., постановено по нахд № 656/2020 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1006-000146 / 04.02.2020 г. на началник група КПДГПА в
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с което
постановление за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от същия закон на Б.Н.Г. *** е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението е окончателно.
Председател:/п/
Членове: 1./п/
2./п/