Решение по дело №1656/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 21
Дата: 16 януари 2023 г. (в сила от 16 януари 2023 г.)
Съдия: Кети Михова Косева
Дело: 20225510101656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Казанлък, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20225510101656 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 245, ал. 1 от КТ – за неизплатено
трудово възнаграждение.
В исковата молба ищецът заявява, че в периода от 18.01.2019 г. до
01.07.2021 г. ищецът Л. Р. М. е бил в трудово правоотношение с ответното
търговско дружество "Н. Т." ЕООД, на длъжност „Ръководител отдел в
транспорта", с код по НКПД 13243021.
Сочи, че със заповед № 1 от 30.06.2021 година управителят на
дружеството е прекратил трудовото му правоотношение, считано от
01.07.2021г.
Твърди че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ответното дружество не е му е изплатило напълно дължимите трудови
възнаграждения за посочения по-горе период, като не са били платени
следните суми: януари 2020 г. - 155,20 лв.; февруари 2020 г. - 155,20 лв.; март
- 155,20 лв.; април 2020 г. - 155,20 лв.; май 2020 г. - 155,20 лв.; юни 2020 г. -
155,20 лв.; юли 2020 г. -101,21 лв.; август 2020 г. -110,86 лв.; септември 2020
г. -100,88 лв.; октомври 2020 г. - 126,98 лв.; ноември 2020 г. - 155 20 лв.;
декември 2020 г. - 155,20 лв.; януари 2021 г. - 155,20 лв.; февруари 2021 г. -
155,20 лв.; март 2021 г. - 84,65 лв., април 2021 г. - 155,20 лв., май 2021 г. - 155
1
20 лв. и юни 2021 г. - 229,31 лв. (155,20 лв. за трудово възнаграждение и 74.11
лв., обезщетение по КТ за престой).
Заявява, че след прекратяване на правоотношението ответникът е
направил към ищеца следните плащания: на 25.02.2020 г. - 150 лева; на
31.03.2020 г. -150 лв. и на 22.04.2022 г. - 150 лв. По този начин ответникът е
заплатил по 150 лв. за всеки един от месеците януари, февруари и март на
2020 година и е останало да дължи по 5,20 лв. за всеки един от тези месеци.
Сочи, че впоследствие ответникът е изпратил на ищеца чрез „И." АД
сумата от 400 лв. за трудови възнаграждения, като с това му плащане се
покриват дължимите остатъци от по 5,20 лв. за месеците януари, февруари и
март на 2020 година, покрива се напълно трудовото възнаграждение за април
и май 2020 г. и частично - 74 лв. за юни 2020 г.
Твърди, че въпреки многобройните разговори, ответникът не е заплатил
остатъка от задължението си, което възлиза общо на 1692,18 лв. чиста сума за
получаване за следните месеци: юни 2020 г. - 81,20 лв.; юли 2020 г. - 101,21
лв.; август 2020 г. - 110,86 лв.; септември 2020 г. - 100,88 лв.; октомври 2020 г.
- 126,98 лв.; ноември 2020 г. - 155 20 лв.; декември 2020 г. - 155,20 лв.; януари
2021 г. - 155,20 лв.; февруари 2021 г. -155,20 лв.; март 2021 г. - 84,65 лв.;
април 2021 г. -155,20 лв.; май 2021 г. - 155 20 лв. и юни 2021 г. - 229,31 лв.
Предвид това ищецът се е обърнал към Дирекция „Инспекция по труда"
със седалище гр. Л., която е констатирала, че работодателят е начислил
трудово възнаграждение на ищеца за горепосочените месеци и в посочените
размери, като се констатирало и че при в представените разчетно-платежни
ведомости, е начислен ползван неплатен отпуск, както следва: 8 дни през
месец юли 2020 г.; 6 дни през август 2020 г.; 7 дни през септември 2020 г.; 4
дни през октомври 2020 г. и 10 дни през март 2021 г., за които не съществуват
документи, удостоверяващи искане за ползване на неплатен отпуск. Твърди,
че такъв отпуск не е искан и ползван.
Сочи, че Дирекция „Инспекция по труда", със седалище гр. Л. е
предприела принудителни административни мерки като е дала следните
задължителни предписания на ответното дружеството: Дружеството е
задължено да начисли на ищеца трудови възнаграждения за времето на
престой не по вина на работника или служителя и е задължено да му изплати
такива (изчислени след приспадане на задължителните осигуровки и данък от
2
трудово възнаграждение 200 лв.); Дружеството е задължено да изплати
начислените от дружеството по ведомост трудови възнаграждения в размер
на чиста сума за получаване 1692,18 лв. общо за месеците от юни 2020 г. до
юни 2021 г. и да изплати 74,11 лв. - начислени обезщетения във ведомостта за
месец юни 2021 г. Крайният срок за изпълнение на задължителното
предписанията е 16.05.2022 г., като към настоящия момент той е изтекъл, но
предписанието не е изпълнено.
Предвид гореизложеното и с оглед на обстоятелството, че в хода на
производството са му изплатени от ответника 1692,18 лв. моли съда да
отхвърли предявените искове поради плащане и да осъди ответника "Н. Т."
ЕООД, с ЕИК **** адрес на управление: гр. ****, с управител Н.Д.Н. да
заплати на ищеца Л. Р. М., ЕГН **********, с адрес: село **** сумата 350 лв.
представляващи разноски по делото.
Ответникът "Н. Т." ЕООД, с ЕИК **** адрес на управление: гр. ****, с
управител Н.Д.Н. чрез адв. В.И.-К. счита иска за основателен. Представя
доказателства за плащане на претендираната сума от 1692,18 лв. в хода на
производството по настоящото гражданско дело и моли съда да се произнесе
съобразно фактите по делото.
Исковата молба е подадена на 19.07.2022 г.
Съдът като взе предвид, че ответникът признава предявения иск, както и
че страните изрично са направили искане съдът да постанови решение при
признание на иска на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, намира че следва да се
произнесе с решение съобразно признанието.
Ищецът представя списък на разноските като претендира разноски в
размер на 350 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на 350 лв. за адвокатски хонорар.
На основание наличието на предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ , като погасен поради плащане извършено след подаване на
исковата молба, предявения от Л. Р. М., ЕГН ********** с адрес: с. *****
3
срещу "Н. Т." ЕООД, с ЕИК **** адрес на управление: гр. ****, с управител
Н.Д.Н. да му заплати сумата 1692,18 лв., представляваща чиста сума за
получаване за дължими трудови възнаграждения за следните месеци: юни
2020 г. - 81,20 лв.; юли 2020 г. - 101,21 лв.; август 2020 г. - 110,86 лв.;
септември 2020 г. - 100,88 лв.; октомври 2020 г. - 126,98 лв.; ноември 2020 г. -
155 20 лв.; декември 2020 г. - 155,20 лв.; януари 2021 г. -155,20 лв.; февруари
2021 г. -155,20 лв.; март 2021 г. - 84,65 лв.; април 2021 г. - 155,20 лв.; май 2021
г. -155 20 лв. и юни 2021 г. - 229,31 лв. (155,20 лв. за трудово възнаграждение
и 74.11 лв., обезщетение по КТ за престой).
ОСЪЖДА "Н. Т." ЕООД, с ЕИК **** адрес на управление: гр. ****, с
управител Н.Д.Н. да заплати на Л. Р. М., ЕГН ********** с адрес: с. *****
сумата 350 лв., представляваща разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4