Р Е Ш Е Н И Е
№...
02.01.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 04.12.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Eмилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №203 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът
е предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр.София срещу Л.Д.Т.. В
исковата молба се твърди, че 20.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
като Заемодател и Л.Д.Т. като Заемател, бил сключен договор за паричен заем №
2998504 при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
съгласно който „Изи асет мениджмънт“ предоставило на ответницата сумата от 500,00лв.,
а последната се задължила да върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 543.48лв., ведно с договорната
лихва на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25.88 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва). С част от тази сума били погасени
предишни задължения на Т. към това дружество. Ответницата погасила частично
задължението си за сумата от 128,00лв. Поради неизпълнение на конкретно
договорно задължение, дължала неустойка в размер на 211,32лв. Тъй като не
заплащала редовно погасителните си вноски, към задължението ѝ се добавяли
и такси и разноски за събиране на вземането в размер на 18,00лв. Задължението
по договора следвало да бъде погасено в цялост на 15.12.2017г. Тъй като
ответницата не плащала, дължала лихва за забава в размер на 32.34лв. от 16.12.2017г.
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване
на заявлението -19.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. За посочените суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда, по което било образувано ч.гр.дело №4602/2018г. по описа на
РС-Стара Загора. Съдът издал заповед за изпълнение, но ответницата е подала
възражение в срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия
установителен иск.
Моли съда да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД има следните вземания
срещу Л.Д.Т. по Договор за паричен заем № 2998504 от 20.07.2017г.: 445.26лв. -
главница; 32.44лв. договорна лихва за периода 28.07.2017г. до 15.12.2017г.;
211.32лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 18,00лв. -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 32.34лв. -
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 16.12.2017г.
до 19.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира разноските в заповедното и в настоящото
производство.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Л.Д.Т..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №4602/2018г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 445.26лв.
- главница; 32.44лв. договорна лихва за периода 28.07.2017г. до 15.12.2017г.;
211.32лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 18,00лв. -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 32.34лв. -
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 16.12.2017г.
до 19.07.2018г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и
направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за
изпълнение №2623/14.09.2018г. Срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от страна на
ответника. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на
настоящите искове.
От представените и приети като
писмени доказателства копия на Договор за паричен заем с №2998504 от
20.07.2017г., ведно с Тарифа на Изи Асет Мениджмънт АД и Предложение за сключване
на договор за паричен заем се установява, че на 20.07.2017г. ответникът е
сключил договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 500,00лв.
С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му
кредит със съответното оскъпяване чрез 21 седмични вноски. В срок до три дни от
датата на сключване на договора, ответникът се е задължил да осигури
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на
това задължение ответникът се е задължил да заплати неустойка. При забава в
погасяването на месечните вноски ответникът се е задължил да заплати и разноски
по събирането на вземането на кредитора, както и лихва за забава. Ответникът не
оспори фактите изложени в исковата молба относно сключването на договора и
неговите клаузи, нито направи някакви доказателствани искания за опровергаване
на тези факти, поради което съдът приема, че действително между страните е бил
сключен процесният договор за заем.
От приетите като писмени
доказателства по делото копия на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и
Приложение към него, Уведомление за цесията, Пълномощно за уведомяване длъжниците
за прехвърляне на вземанията се установява, че на 30.01.2017г. „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключило Договор за продажба и прехвърляне на парични
задължения /цесия/ с “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД. С подписването на Приложение №1 към Рамковия
договор,
задължението на ответника е прехвърлено на ищеца. В изпълнение на изискванията
на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изготвено уведомление за ответника,
изпратено заедно с исковата молба.
По отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия,
по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва
от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от
цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение №156 от
30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.
и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС
по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената
цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че
цесията е надлежно съобщена.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне
на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга
факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по –
конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се
опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия
факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си по договора.
По делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на
ответницата) за заплащане на горепосочените главница и договорна лихва, поради
което съдът приема, че същите са дължими, както и че ответницата дължи и
обезщетение за забава в плащането на главницата.
Ищецът претендира в настоящото производство и неустойка в размер
на 211.32лв. на
основание чл.4 от договора за заем. Неустойката е за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора. Предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда сключването на
договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва
да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да
начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.;
Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с
която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
финансова институция. От член 8,
параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение
26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели
да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася
за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се
приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014г. по дело C-565/12 на СЕС
по повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, която предвижда, че се
дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от
Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост на
претендираното вземане за неустойка поради нищожност на клаузата, с която е
уговорена.
Нищожна е и клаузата, с която се
предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение,
размерът на която нараства с всеки 30-дневен период забава. Макар вземането да е наименувано „такса“,
то срещу тази такса не се дължи никакво поведение. Макар в
исковата молба да е
посочено, че тази такса се дължи за разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, кредиторът не удостоверява
реални разходи при начисляването на тази такса, а тя се начислява като твърда
сума за определен период от време, без да е ясно дали са извършени конкретни
действия за извънсъдебното събиране на вземането. Тоест в случая е
налице клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за
забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за
която съдът вече е издал заповед за изпълнение. По изложените съображения процесната клауза преследва забранена от закона
цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина тя влиза в
пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК и следва да се
приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява
нищожна. Оттук следва недължимост на претендираното вземане за такса разходи.
Предвид гореизложеното, съдът
намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен в частта за претендираната главница, договорна лихва и лихва за забава.
В останалата част – за претендираната неустойка и такси за извънсъдебно
събиране на вземането искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните
разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за
завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските,
съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на общо
224,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.“ Поради тази причина съдът следва да осъди ответника
да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №2623/14.09.2018г.,
в размер на общо 52,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Д.Т., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, изпълнение на парично задължение в
размер на 445,26лв. /четиристотин
четиридесет и пет лева и 26
стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем с
№2998504 от 20.07.2017г., 32,44лв. /тридесет
и два лева и 44
стотинки/ – договорна лихва за периода от 28.07.2017г. до 15.12.2017г., 32,34лв.
/тридесет и два лева
и 34 стотинки/ – лихва за забава за периода от 16.12.2017г. до 19.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2623/14.09.2018г. по ч.гр.дело №4602/2018г.
по описа на РС гр.Стара Загора, като отхвърля
иска в останалата му част за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца и сумата от 211.32лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 18,00лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение.
ОСЪЖДА Л.Д.Т., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, направените разноски по делото в
размер на общо 224,00лв. /двеста двадесет и четири лева/, представляващи платената от ищеца
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Л.Д.Т., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, направените разноски по заповедното
производство в размер на общо 52,00лв. /петдесет и два лева/ за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете, които суми
са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2623/14.09.2018г.
по ч.гр.дело №4602/2018г. по описа на РС гр.Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: