Номер 124428.10.2020 г.Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В.V състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100501512 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 30797/26.05.2020г. на Областна Дирекция на
МВР-В., с административен адрес гр. В., ул. ***** чрез юрисконсулт Б.Й., срещу решение
№ 1255 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 18615/2019г. на Варненския районен съд,
12-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на А. Н. П. , ЕГН ********** от гр. В.
сумата от 1469.91 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска 12.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с
въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни
служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 248,54 лв. /сбор от дължимата сума за първо и
второто тримесечие на 2018г. – 153,51 лв. и 95,03 лв, съгласно заключението на вещото
лице по ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването
на нощен към дневен труд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
1
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР от А. Н. П. срещу ОД на МВР-В. за заплащане на
сумата от 1469.91 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска 12.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника, на длъжност „младши инспектор" в Сектор „СПС" при ОД на МВР-
гр. В. за периода от 01.11.2016г. до 30.10.2019г. Посочва се, че в този период ищецът е
работил на смени при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.
Твърди, че през процесния период е положил нощен труд в размер на 1680 часа, които,
приравнени към дневен труд с коефицент 1.143, възлизат на извънреден труд от 240.24 часа,
който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Ответникът е депозирал писмен отговор , в който не оспорва, че ищецът полага труд
по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал
извънреден труд Твърде последният да е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че за периода от 01.11.2016г. до 30.10.2019г. ищецът е
полагал труд в ответното държавно учреждение на длъжност „старши полицай" в сектор
„СПС" и „старши полицай" в Пето РУ при ОД на МВР-В..
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена въз основа на предоставени от ответника на вещото лице месечни графици за
полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и месечни протоколи за
отчитане на положения от ищеца труд, в т.ч. и нощен за процесния период, се установява, че
за периода от 01.11.2016г. до 30.10.2019г. ищецът е положил общо 1471 часа нощен труд,
който е заплатен от ответното учреждение по 0.25 лева на час дружество. Положеният
нощен труд в размер на 1471ч., не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата, нощният
труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 1683 ч (закръглени), като
разликата в часовете между посочените две величини е 212 ч., положен извънреден труд, за
които се дължи допълнително брутно възнаграждение в общ размер на 1469.91 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и
допустимо в обжалваната част.
2
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е бил държавен служител в ответната дирекция. Приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между
страните.
Спорният момент между страните е дали положеният нощен труд следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 и разликата да бъде остойностена като извънреден труд, с
увеличение от 50%.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени /чл. 187, ал. 5 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г). След това от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., приложима към процесния период, липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
3
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва
разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило
на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/,
установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е
1,143.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведеният от въззивника довод
за приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г., редакция на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. С
цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на
отработените над установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът,
който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а именно, че в Инспекцията
по труда като извънреден труд се отчитат само действително отработените часове, без да се
превръщат нощните часове към дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено
регистрацията на положен извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде
съобразена в настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца
извънреден труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд през
процесния период в дневен.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен
в претендирания размер, се явява доказан по основание и размер, поради което следва да се
уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1255 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело №
18615/2019г. на Варненския районен съд, 12-ти състав, с което Областна Дирекция на МВР-
В., с административен адрес гр. В., ул. ***** е осъдена да заплати на А. Н. П. , ЕГН
********** от гр. В. сумата от 1469.91 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 12.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2
ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-В., с административен адрес гр. В., ул. *****
да заплати на А. Н. П. , ЕГН ********** от гр. В. сумата от 300 лв. /триста лева/,
4
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5