Р Е Ш
Е Н И Е № 260018
Град Несебър, 25.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 579 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Т.В. с ЕГН **********,***. Св. К.и М.№ **, община Несебър, срещу Наказателно постановление № 20-0304-000847 от 14.07.2020г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 800 лева за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че когато е управлявал автомобила си на 15.06.2020г. и е бил спрян за проверка на разклона за Марина “Диневи” в град Свети Влас, е знаел, че застрахователният му договор е изтекъл в съботния ден и е възнамерявал да го поднови в понеделник. Това свое намерение той заявил на контролните органи, но въпреки това те му съставили акт. След като сключил в понеделник новия застрахователен договор, е уведомил за това в полицията като е направил възражение срещу акта, но то не било взето предвид и му е била наложена санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението или намаляване размера на наложената санкция. Заявява, че не е имал физическа възможност да сключи своевременно нов застрахователен договор предвид трудовата му ангажираност, което обаче е направил при първа възможност и то своевременно.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С отделно писмено становище от юристконсулт при ОДМВР Бургас с изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а вмененото на жалбоподателя административно нарушение е доказано от събраните доказателства. Моли постановлението да бъде отменено. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА, бл. № 388870 от 15.06.2020г. от М.Н.М. – мл. автоконтрольор при РУ на МВР Несебър за това, че на същата дата около 01:20 часа в град Свети Влас, по улица Свети Власий, с посока към к.к. Елените, управлява лек автомобил Ланд Ровер Фрилендър с рег. *****, собственост на Р.А.Б.***от град София, който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение, като за автомобила няма сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на управление, което се установило след справка от Гаранционен фонд. Според актосъставителя нарушението е по чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е подписан от съставилия го, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. Като възражения срещу акта последният е записал в него, че не е можал да си направи застраховка, защото предишният е бил изтекъл в петък, а в събота и неделя не се работи. При съставянето и връчването на акта е бил иззет контролния орган на водача, който впоследствие му е бил върнат.
Административно наказващият орган е преценил събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно и е издал обжалваното ннаказателно постановление, в което е приел, че управляваният от Т.Т.В. лек автомобил няма сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, цитирал е и разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, по който начин и наказващият орган е преценил, че е нарушена в случая, като наред с това е приел, че е налице повторност, тъй като е бил наказан с влязло в сила на 01.08.2019г. по чл.638 от КЗ НП № 19-0304-00133 на РУ-Несебър.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации в съставения от него акт.
От изисканата и представена на съда справка от Гаранционен фонд относно сключваните за авомобила застрахователни договори “Гражданска отговорност” се установява, че за автомобила е имал сключен такъв договор, действал за периода от 13.06.2019г. до 12.06.2020г. включително. Следващият договор за застраховка “Гражданска отговорност” е сключен на 15.06.2020г. – деня на проверката, който договор също е със срок на действие една година.
От представената Справка за нарушител/водач за извършени административни нарушения по Закона за движение по пътищата и наложени административни наказания за тях на Т.Т.В. се установява, че НП № 19-0304-001333 е издадено на 21.06.2019г., с което е санкциониран на основание чл.638, ал.3 от КЗ, влязло е в законна сила на 01.08.2019г., и което НП е издадено въз основа на АУАН сер.АА № 327786/13.06.2019г. Към датата на съставяне на този акт – 13.06.2019г., когато е извършено предходното нарушение, предишният застрахователен договор “Гражданска отговорност” на автомобила също е бил изтекъл, но предния ден – 12.06.2019г., а новия договор е бил сключен именно на 13.06.2019г. По същия начин жалбоподателят е процедирал и при сключването на предходните застрахователни договори за автомобила, т.е. само няколко дни след изтичането на стария застрахователен договор.
При така установени факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено лично на наказаното лице на 21.07.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 28.07.2020г.
Административно наказващият орган е наложил санкцията на основание чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането, която е с фиксиран от законодателя размер от 800 лева, и която санкция предвижда тя да се налага в случаите на повторно нарушение. В обстоятелствената част на постановлението се излагат факти, свързани с това, че нарушението е извършено в условията на повторност, които се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства. Изрично обаче пак в обстоятелствената част на постановлението е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, което противоречие лишава наказаното лице от възможността да узнае действителната воля на наказващия орган, т.е. коя от двете разпоредби се прилага.
Независимо от това съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, т.е. случаят е маловажен. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено определението на понятието „маловажен случай“. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В случая, предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, съдът намира, че е налице именно маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Само по себе си сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ по късно в деня на проверката, не обуславя маловажността на деянието, нито пък обстоятелството, че срокът на предходния застрахователен договор е изтекъл на петъчния ден, а последващият застрахователен договор е сключен на първия присъствен ден (понеделник), докато проверката е извършена по време, когато собственикът на автомобила не е имал възможност да сключи застраховятелния договор. По тази причина пък жалбоподателят, като несобственик на този автомобил, не е имал право да управлява автомобила през съботния и през неделния ден и в ранните часове в понеделник, след като за автомобила не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От значение за да се приеме, че се касае за маловажност на деянието е обстоятелството, че за автомобила се сключва договор за застраховка „Гражданска отговорност“ непосредствено след изтичането на предходния такъв, т.е. на следващия ден или в следващите няколко дни, при първа подходяща възможност, а не преди изтичане на този договор. Вярно е, че през този кратък времеви период, жалбоподателят не е имал право да управлява автомобила, но сключването застрахователни договори не е продиктувано от проверките и съставените му актове за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а от проявената небрежност и/или самонадеяност на собственика на автомобила, респ. от жалбоподателя като водач на автомобила, но тези негови действия не са насочени непременно към и не могат да се определят като стремеж за нарушаване на закона. Всичко това сочи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и на дееца, поради което и налагането на административно наказание и то при условията на повторност, макар и доказана, в случая се явява несъответно на закона. По тези съображения наказателното постановление, с което е наложена санкцията на основание чл.638, ал.5 от КЗ, следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0304-000847 от 14.07.2020г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането, на Т.Т.В. с ЕГН **********,***. Св. К.и М.№ **, община Несебър, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 800 лева за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: