Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

Гр.Сливница, 23.10.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на втори октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 570 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. § 19 от ПРЗ на ЗИДАПК ДВ бр. 39/20.05.2011г.

Същото е образувано въз основа на подадена жалба на „Н.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление  гр. Сливница, ул. „Ц.С.В.“, № 10, представлявано от Б.К.Г., с ЕГН **********, против, ЗАПОВЕД № РД-12-Р-033/20.09.2016г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Софийска област, с която на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ е одобрен проект за разпределение на ползването на земи по масиви в землището на село Г., Община Сливница за стопанската 2016/2017г.

 В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, тъй като не била спазена методиката за определяне размера на предоставените му за обработване площи, пропорционално на площта на доказаните от него такива. По изложените съображения моли съда да отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед. Представя писмени  доказателства и ангажира събирането на допълнителни такива в хода на производството.

Ответникът по жалбата Директора на ОДЗ София област, изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че са налице фактическите основания посочени в оспорената заповед и са изпълнени законовите изисквания при издаването и.

Заинтересованите страни не изразяват становище за основателност на жалбата, с изключение на М.С. и фирма „А.М.“ ООД, представлявана от Е.А., които желаят изслушването на допълнителна съдебно – техническа експертиза.

В хода на производството, съдът е допуснал изслушването на основна и допълнителна СТЕ. Изготвените заключения, като неоспорени от страните съдът приема за компетентно дадени и ги кредитира при постановяване на настоящото съдебно решение.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваната Заповед РД-12-Р-033/20.09.2016г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Софийска област, на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ е бил одобрен проект за разпределение на ползването на земи по масиви в с. Г., Община Сливница, за стопанската 2016/2017 г., съгласно доклад на комисия по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ. От цитирания доклад е видно, че доброволно споразумение между ползвателите в землището на село Г.. не е постигнато в срока по чл. 37в, ал.2 ЗСПЗЗ. Назначената комисия е предложила на директора на ОДЗ изготвен проект за разпределение на ползването на земеделските земи по масиви.

Проекта за разпределение на ползването на земите по масиви от същата комисия е изготвен в срока по чл. 37в ал.3 ЗСПЗЗ/ до 15 септември.

В конкретния случай обаче не е спазен принципа за пропорционално разпределение на земеделските земи между ползвателите в землището на село Г.. Видно от заключението на изготвената и приета по делото СТЕ, площите на земеделските земи по чл. 37в ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, не е била разпределена между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендувана земеделска земя.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган - Директора на ОДЗ София област, в кръга на неговата компетентност и е издадена в предвидената от закона писмена форма. При издаването и обаче не е спазена предвидената процедура в ЗСПЗЗ, поради което съдът намира, че същата е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 37в ал.1, т.1 и 2 ЗСПЗЗ.

Следва да се отбележи, че редът и начинът за предоставяне ползване на земеделски земи са уредени в Глава пета "а" чл. 37б - чл. 37д от ЗСПЗЗ. Производството по чл. 37в ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко отделно землище, назначена със заповед на директора на съответната областна дирекция „Земеделие”. С назначаването на комисията се поставя началото на административното производство. Основната задача на създадената комисия е постигане на споразумение между ползвателите, като последните следва да бъдат уведомени за това. Данни за уведомяване на всички ползватели за започнала процедура за разпределение на масивите за ползване не се съдържат в преписката. Липсват също така данни съобщаване да е извършено и по реда на чл. 63, ал.1 АПК. Неуведомяването на заинтересованите лица за началото на административното производство и неучастието им в същото е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правата им и представлява основание за отмяна на издадения административен акт. Това е така и предвид разпоредбата на чл. 26, ал.1 АПК, според която административния орган е длъжен да уведоми известните заинтересовани лица за започване на производството.

Очевидно е в случая, че между ползвателите не е постигнато споразумение в съответствие с чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което комисията по ал.1 е съставила проект за разпределение на ползването и доклад до административния орган, въз основа на който да бъде издадена заповед по чл. 37в, ал.4 ЗСПЗЗ. При изготвяне на доклада и заповедта на административния орган не са изложени ясни фактически основания относно спазване на изискванията по т. 1 - правото за ползване на отделния масив да се предоставя на ползвателя с най-голям дял арендована, съответно наета земеделска земя в масива и т. 2 - площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище съгласно чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ.

От съдържанието на Заповедта не става ясно дали са разпределени всички земи в землището на с. Г. и ако не са защо, защо конкретен масив е разпределен именно на определен ползвател, дали на ползвателите е разпределено количество земя съобразно подадените декларации или не, спазен ли е по този начин установеният в чл. 37в ал.3 ЗСПЗЗ принцип за пропорционалност при разпределяне на земите за ползване.

Безспорно е установено по делото, че при жалбоподателя има несъответствие между заявените от него земи и разпределените му. Действително комисията има правомощия да извърши разпределението по начина, който смята за законосъобразен и целесъобразен. Отразеното в доклада, проекта и в заповедта, като съдържание обаче не дава обяснение защо предоставените му земи са по-малко. Т.е. в случая липсват мотиви в така издадената заповед, което обстоятелство на собствено основание я прави незаконосъобразна.

Отделно от изложеното в заповедта и разпределението не се съдържа отговор на въпроса дали земеделските земи са били разпределени пропорционално, както и какъв критерий е приложил административният орган при разпределението на земите по  чл. 37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ.

Нарушаването на административнопроизводствените правила при разпределение на ползването на земи и несъобразяването и с материалноправните предпоставки по чл. 37в, ал.3 ЗСПЗЗ, обуславят незаконосъобразност на обжалваната Заповед.

Предвид изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваният акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора ответника по жалбата би следвало да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, но поради липса на претенция от негова страна съдът не дължи произнасяне в тази посока.

Отделно от изложеното, заинтересованите лица М.М.С. и „А.М.“ ООД, представлявано от Е.А., следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС Сливница по 50 лева всеки от тях, за заплатената от бюджета на съда по тяхно искане допълнителна съдебно – техническа експертиза.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2, вр. чл. 174 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :   

 

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна ЗАПОВЕД № РД-12-Р-033/20.09.2016г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Софийска област, с която на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ е одобрен проект за разпределение на ползването на земи по масиви в землището на село Г., Община Сливница за стопанската 2016/2017г.

ОСЪЖДА М.М.С., да заплати по сметка на РС Сливница, направените от съда разноски за изготвяне на експертиза по негово искане в размер на 50 лева.

 ОСЪЖДА „А.М.“ ООД, представлявано от Е.А., да заплати по сметка на РС Сливница, направените от съда разноски за изготвяне на експертиза по негово искане в размер на 50 лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АССО в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: