Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 03.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1303 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за банков кредит.
Постъпила
е искова молба от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник
юрисконсулт Никола Белев, против М.П.М., с адрес: ***, и „М. 09“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: *****по реда на чл. 422 във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по договор за
кредит: 6000.00 лева – просрочена главница, 3035.49 лева – възнаградителна
и наказателна лихва за периода от 06.05.2011 г. до 25.03.2016 г., 788.25 лева –
законна лихва за периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г., 90.00 лева –
разноски за обслужване на кредита, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до пълното изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на исковата
молба, уточнена с молба вх.№ 8726/05.08.2019 г., се твърди, че на 21.06.2017 г.
между „Юробанк България" АД /с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България" АД/ и „Мелон България" ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне
на вземания (цесия), като „Юробанк България" АД
е прехвърлила своето вземане и права по Договор за банков кредит продукт
„БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ № BL21319/04.08.2008
г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните
гаранции и другите им принадлежности, в полза на „Мелон България" ЕАД. Прехвърленото
вземане, обект на настоящото искане, фигурирало като номер на сделка № 937088
съгласно приложената извадка от Приложение 1, неразделна част от Договора за
цесия.
Изтъква
се, че в Анекс № 1 от 07.04.2009 г. към договор за банков кредит е посочено, че
М.П.М., лично и като ЕТ „М.М.", прехвърля
търговското си предприятие на „М. 09" ЕООД, като изрично било уточнено, че
М.П.М. остава солидарно отговорен за задълженията по посочения кредит и се е
задължил съгласно договора за банков кредит № BL21319/04.08.2008 г. за задължението на
„М. 09" ЕООД в качеството си на физическо лице-съдлъжник.
Посочва
се, че ответното дружество „М. 09“ ЕООД, чрез управителя М.Г.Г., следва да се приеме за уведомено за случилото се
прехвърляне на вземане след залепване на уведомление на посочения адрес по
седалището на дружеството на 10.01.2019 г., чрез ЧСИ Я.Б. с рег.№775 при КЧСИ,
с район на действие-Ш.ски окръжен съд, като в рамките на двуседмичния срок по
чл. 47 от ГПК М.Г.Г. не се е явил да получи
документите, при което и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 47,
ал. 1 от ГПК уведомлението за цесия следвало да се счита за връчено.
Ответникът М.П.М., на същото основание,
следвало да се приеме за уведомен за случилото се прехвърляне на вземане след
залепване на уведомление на настоящия му адрес на 25.01.2019 г., чрез ЧСИ И.Л.,
с рег.№903 при КЧСИ, с район на действие-Ловешки окръжен съд, тъй като в
рамките на двуседмичния срок по чл. 47 от ГПК не се е явил да получи
документите.
Посочва се, че между „Юробанк
И Еф Джи България" АД /сегашно наименование „Юробанк
България“ АД/, в качеството си на кредитор, и ЕТ „М.М.“,
представлявано от М.П.М., в качеството си на кредитополучател, е сключен
Договор за Банков кредит продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ № ВL21319 на 04.08.2008 г., по силата на който Банката е
предоставила и кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в
размер на 6,000 лева (шест хиляди лева) за посрещане на краткосрочни оборотни
нужди.
На основание чл. 5 от Договора за кредит,
годишната лихва за предоставения кредит включвала сбора от действащия базов
лихвен процент -малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от Банката и договорна
лихвена надбавка в размер на 1,75 /едно цяло и седемдесет и пет стотни/ пункта.
Към датата на подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ бил в размер на
11,1 /единадесет цяло и десет стотни/ процента. Дължимата лихва се начислявала
ежемесечно и била платима на 21-во число на всеки месец след месеца на
откриване на заемната сметка.
Посочва се още, че съгласно чл. 6 от
Договора за кредит, при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 5, ал. 1 се увеличава автоматично с
наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на
главница в размер на 10 (десет) пункта.
Твърди се, че въпреки поетите с договора за
кредит задължения, длъжникът не обслужвал кредита в срокове и по начини,
уговорени в него, като напълно усвоеният от кредитополучателя банков кредит,
считано от 06.05.2011 г. бил в просрочие към
03.08.2017 г. включително /уточняваща молба на ищеца вх.№ 379/13.01.2020 г./.
Ищецът счита, че ответното дружество „М. 09“
ЕООД, чрез управителя М.Г.Г., следва да се приеме за
уведомено за обявена предсрочна изискуемост на предоставения кредит след
залепване на уведомление на посочения адрес по седалището на дружеството на
10.01.2019 г., чрез ЧСИ Я.Б. като в рамките на двуседмичния срок по чл. 47 от ГПК М.Г.Г. не се е явил да получи документите, при
което и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК
уведомлението за предсрочна изискуемост следвало да се счита за връчено.
На същото основание ответникът М.П.М.
следвало да се приеме за уведомен за обявена предсрочна изискуемост на
предоставения кредит след залепване на уведомление на настоящия му адрес на
25.01.2019 г., чрез ЧСИ И.Л., тъй като в рамките на двуседмичния срок по чл. 47
от ГПК не се е явил да получи документите.
Липсвали каквито и да било плащания от
кредитополучателя и съдлъжника в доброволния срок,
посочен в уведомлението за предсрочна изискуемост, а и въобще след момента на
прехвърляне на вземането.
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК,
дружеството – ищец помолило съда да издаде заповед за изпълнение солидарно
срещу длъжниците, като по образуваното ч.гр.д.№
435/2019 г. на Районен съд-Ловеч заявлението било уважено, а впоследствие, с
разпореждане на заповедния съд било указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
С оглед гореизложеното, ищецът
предявява настоящия иск и моли за
постановяване на решение, с което да бъде установено, че ответниците
„М. 09“ ЕООД и М.П.М., му дължат сумата от 9913.74 лева, от които: 6000.00 лева
- просрочена главница, 3035.49 лева - възнаградителна
лихва и наказателна лихва по чл. 5 и чл. 6 от Договора за кредит за периода от
06.05.2011 г. до 25.03.2016 г., 788.25 лева - законна лихва за периода от
25.03.2016 г. до 03.08.2017 г., 90.00 лева - разноски за обслужване на кредита,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане
на дължимата сума.
Ищецът моли да бъдат осъдени ответниците, в режим на солидарна отговорност, да му
заплатят направените разноски в заповедното производство в размер на 198.27
лева - заплатена държавна такса и 150.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, в размер на 150.00 лева.
В законоустановения едномесечен
срок, адвокат Ж., назначена за особен представител на ответника М.П.М., е
депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по предявения иск и
счита, че е неоснователен. Направила е възражение за погасяване на вземанията
по давност. Навежда и доводи, че доверителят й не е надлежно уведомен за
извършената цесия.
Ответникът „М. 09“ ЕООД не е подал писмен отговор на исковата
молба и не е изразил становище по предявените искове.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба, пълномощникът му
е направил уточнение относно изпадането на забава на плащанията по кредита,
като се счита, че датата на изпадане в забава е 06.05.2011 г., а не посочената
в исковата молба дата 06.05.2008 г. Заявява, че поддържа исковата молба и моли
да бъде уважена изцяло. Посочва, че изискуемостта на всички вземания по
договора за кредит е настъпила на 05.02.2019 г. – датата на предсрочната
изискуемост, от който момент е започнала да тече общата петгодишна давност,
която към настоящия момент не е изтекла. Моли за присъждане на разноските по
делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
М.П.М. се представлява от особения си представител адвокат Ж., която поддържа
съображенията си в отговора и моли да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и
недоказан.
Ответникът „М. 09“ ЕООД, редовно призован, не се представлява
и не ангажира становище по делото.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 435/2019 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им представители, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 2527/01.03.2019 г.,
от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 435/2019 г.
по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 232/01.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжниците
М.П.М. и „М. 09“ ЕООД – гр. Ш., при условията на солидарност, за сумата от
6 000.00 лв./ шест хиляди/ лева – просрочена главница, 3 035.49 лв. /три
хиляди тридесет и пет лева и 49 ст./ - непогасени вземания за лихви съгласно
чл. 5 и чл. 6 от Договор за Банков кредит продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ” от
04.08.2008 г., начислени за периода от 06.05.2011 г. до 25.03.2016 г., 788.25
лв. /седемстотин осемдесет и осем лева и 25 ст./ - законна лихва за периода от
26.03.2016 г. до 03.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 198.27 лв. /сто деветдесет и осем лева и 27 ст./ – разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв. /сто/ лева.
С Разпореждане № 1890/21.05.2019 г.,
заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила по
отношение на солидарния длъжник „М. 09“ ЕООД и разпоредил да се издаде
изпълнителен лист срещу него за присъдените суми в полза на заявителя.
По отношение на другия длъжник – М.П.М.,
заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на същия при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок може
да предяви иск за установяване на вземането си срещу него.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, като е насочил установителната си
претенция срещу двамата длъжници, поради което се
развива настоящото производство.
Съдът, като съобрази установеното
по-горе, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу солидарния
длъжник „М. 09“ ЕООД е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист на заявителя – ищец за присъдените вземания срещу този длъжник, намира, че
за ищеца липсва правен интерес от настоящия установителен
иск за тези вземания.
Наличието
на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Констатираната липса на правен интерес води до недопустимост на предявените искове
срещу ответника „М. 09“ ЕООД, поради което, на основание чл. 130 от ГПК, исковете
срещу него следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото
се прекрати в частта срещу този ответник.
В
частта срещу другия ответник – М.П.М., искът е допустим, предявен е при наличие
на правен интерес от установяване съществуването на процесните
вземания, поради което следва да бъде разгледан по същество.
Установява
се, че на 04.08.2008 г., между „Юробанк и Еф Джи България“ АД /сегашно наименование „Юробанк България“ АД/ и М.П.М.,
действащ като ЕТ „М.М.“, в качеството на
кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ №
BL21319, по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя овърдрафтен кредит по разплащателната
му сметка в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лева за посрещане
краткосрочни оборотни нужди, а той се задължил да го ползва и върне заедно с
дължимите лихви при условията на договора /чл. 1/. В чл. 2 ал. 2 от договора е
посочено, че кредитът се усвоява в брой или чрез превод към друга сметка от
сметката, посочена в чл. 1 в рамките на срока, за който е предоставен, а
съгласно ал. 3, кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично
задълженията си по усвоената главница на предоставения кредит по реда, посочен
в чл. 4, както и да ползва отново средства от кредита до посоченото в чл. 1
максимално допустимо надвишение на плащанията от
разплащателната сметка над наличността по същата в рамките на срока по чл. 3
ал. 1. Видно от клаузата на чл. 3 ал. 1 от договора, кредитът е предоставен за
срок от 240 месеца, считано от откриването на заемната сметка.
Страните
постигнали съгласие, обективирано в чл. 5 от договора,
относно размера на годишната лихва за предоставения кредит, а именно, че същата
включва сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми за
оборотни нужди в лева, обявен от Банката /наричан „БЛПМФ“/ и договорна лихвена
надбавка в размер на 1.75 /едно цяло и седемдесет и пет стотни/ пункта. Към датата
на подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ бил в размер на 11.10
%. Дължимата лихва се начислявала ежемесечно и следвало да бъде заплащана на
21-во число всеки месец, следващ месеца на откриване на заемната сметка.
В
чл. 6 от договора е предвидено, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на
същия, дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 5 ал. 1 се увеличава
автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие
на главница в размер на 10 пункта.
В
чл. 27, б. „в“ от договора е предвидено право на Банката да обяви кредита за
предсрочно и изцяло изискуем при неизпълнение от кредитополучателя на което и
да е от поетите договорни задължения.
Към договора за банков кредит е сключен Анекс
№ 1 от 07.04.2009 г. между „Юробанк и Еф Джи
България" АД, М.П.М., в качеството му на прехвърлител
на търговското предприятие на кредитополучателя ЕТ „М.М.“,
и „М. 09“ ЕООД, в качеството му на приобретател на
търговското предприятие на кредитополучателя ЕТ „М.М.“,
като М.П.М. е сключил анекса и като съдлъжник.
Изрично е посочено в анекса, че страните удостоверяват конституирането на приобретателя „М. 09“ ЕООД като страна по договора за
банков кредит, в качеството му на универсален правоприемник на
кредитополучателя ЕТ „М.М.“. Видно от п. III от Анекса, страните се съгласили, че прехвърлителят М.П.М. не се освобождава от задълженията си,
поети от него по силата на сключения с
Банката договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL21319, като прехвърлителят
и приобретателят носят спрямо Банката солидарна
отговорност за изпълнението на всички задължения, поети от кредитополучателя ЕТ
„М.М.“. Изрично е уговорено също, че М.П.М. встъпва
при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник в
задълженията на кредитополучателя „М. 09“ ЕООД, произтичащи от договора за
кредит, и двамата отговорят към Банката като солидарни длъжници
/п. VI от Анекса/.
На
21.06.2017 г., между „Юробанк България“ АД /с предишно
наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/, в
качеството му на цедент, и „Мелон
България“ ЕАД, в качеството му на цесионер, е сключен
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, индивидуализирани в Приложение № 1,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, между които и това
произтичащо от процесния договор за банков кредит.
Съобразно
изрично пълномощно, ищецът, действащ от името и за сметка на цедента, изготвил уведомление, на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, за извършената цесия, изпратено до ответника - съдлъжник
по договора за кредит - М.П.М. на адреса му по Анекса, чрез Частен съдебен
изпълнител И.Л., с район на действие Окръжен съд-Ловеч. В същото уведомление цесионерът - ищец посочил, че просрочените задължения по
договора за кредит, които трябва да му се платят, са в размер на 6000.00 лева –
главница, 3035.49 лева – договорни и наказателни лихви, 788.25 лева – изчислена
законна лихва върху просрочената главница към 03.08.2017 г. и 90.00 лева –
задължения за такси във връзка с договора за кредит. С оглед на това просрочие, ищецът е поканил ответника М.П.М., в 5-дневен
срок от получаване на тази покана, доброволно да плати задълженията си в пълен
размер, а в случай, че не стори това, ищецът е посочил, че обявява ползвания
кредит за изцяло и предсрочно изискуем в деня, следващ деня на изтичането на
дадения срок.
Установява
се, че горепосоченото уведомление е връчено на ответника М.П.М. чрез ЧСИ И.Л., при
условията на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на
ответника в *****съвпадащ с адреса му по анекса към договора и по направената в
настоящото производство справка от НБД „Население“. Съдът намира процедурата по
връчване по реда на чл. 47 от ГПК за редовно изпълнена, тъй като в разписката
към уведомлението по чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ с вх.№ 012738/21.12.2018 г., са
посочени три дати на посещения на адреса с необходимия интервал между тях,
едното от които в неприсъствен ден, и след като не е намерен адресата, нито
друго лице на адреса, което да получи книжата, е залепено уведомление на
входната врата на апартамента на 25.01.2019 г., а след изтичане на двуседмичния
срок, в който адресатът не се е явил да получи книжата на посочения адрес на
кантората на ЧСИ Л., уведомлението се счита за връчено, на основание чл. 47 ал.
5 от ГПК, на 11.02.2019 г.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, при извършването
на която вещото лице, след справка в счетоводството на „Юробанк
България“ АД и движението по откритите две разплащателни сметки на ЕТ „М.М.“ и „М. 09“ ЕООД, е констатирало, че в периода от
05.08.2008 г. до 21.02.2011 г. с 341 счетоводни записвания са усвоени общо
41721.61 лева, като усвояването на средствата по кредита е до предоставения
кредитен лимит от 6000.00 лева. Установило е също, че в периода от 05.08.2008
г. до 04.02.2011 г. с 226 счетоводни записвания са погасени суми по кредита в
размер на 35721.61 лева, така че размерът на неиздължената главница е 6000.00
лева, която на 25.06.2014 г. е отписана като дълг от заемната сметка и заведена
по задбалансова счетоводна сметка. Относно дължимите
лихви по кредита вещото лице е констатирало, че при олихвяването му Банката е
прилагала чл. 5 и чл. 6 от договора, като в периода от 21.08.2008 г. до
25.06.2014 г. включително /последна дата на олихвяване на кредита/, начислените
лихви по договора за кредит са в размер на 5480.14 лева, а погасените за
периода от 21.08.2008 г. до 04.08.2011 г. включително – 2444.65 лева, при което
размерът на неиздължените лихви е разликата от 3035.49 лева и се отнасяли за
периода от 06.05.2011 г. Вещото лице е установило също, че начислените такси за
необслужване на просрочен кредит и за неподновяване на револвиращия
кредит са общо в размер на 95.14 лева, от които на 11.05.2011 г. клиентът е
издължил сума в размер на 5.14 лева, при което неплатените такси останали в
размер на 90.00 лева. Размерът на законната лихва, начислена върху главницата
за посочения в исковата молба период от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г., е
изчислен от вещото лице на 823.51 лева чрез програмния продукт „Calculator.bg“.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото
облигационно правоотношение между
„Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк
и Еф Джи България“ АД/, като кредитодател, и „М.
09“ ЕООД, като универсален правоприемник на кредитополучателя ЕТ „М.М.“, по Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“
№
ВL21319 от 04.08.2008 г. и Анекс № 1 към него от 07.04.2009
г., а ответникът М.П.М. е съдлъжник и отговаря
солидарно с „М. 09“ ЕООД за задълженията му по договора. Не се спори, че по
силата на посочения договор Банката е предоставила на кредитополучателя овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка в размер на
сумата 6000.00 лева, а той го е усвоил и се е задължил да го върне при
условията на договора.
Това вземане
се установи, че е прехвърлено по силата на Договор за цесия от 21.06.2017 г.,
който е валидно сключен между „Юробанк
България“ АД и ищеца „Мелон България“ ЕАД и въз основа на него цесионерът - ищец има всички права на
кредитор.
Съдът приема, че ответникът – съдлъжник М.П.М. е уведомен за извършената цесия и че
ищецът е новият му кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за цесия,
връчено чрез особения му представител заедно с преписа от исковата молба със
съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по
т.д.№ 12/2009 г., ТК, II
отделение, както и най-новото решение на ВКС относно института на особения
представител – Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Уведомлението
за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата
на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело №
5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Ищецът –
цесионер претендира вземанията си, които е придобил
по договора за цесия, като се позовава на обявена предсрочна изискуемост на
същите, на основание чл. 27, б. „в“ от договора за банков кредит, с оглед
допуснати просрочия в изплащането им.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това
е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. №
5796/2014 г. на ВКС, IV г.о./.
В случая, с оглед възприетия по-горе извод за надлежно връчено уведомление за
предсрочна изискуемост по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, на 11.02.2019 г., следва,
че от тази дата е започнал да тече и дадения в уведомлението 5-дневен срок за
доброволно изпълнение и след изтичането му, тъй като безспорно няма плащане на
дължимите суми по кредита, същият следва да се счита за предсрочно изискуем от
17.02.2019 г. Предвид липсата на плащане по кредита, което е вид неизпълнение
на договорно задължение, са настъпили и обективните факти по смисъла на чл. 27
б. „в“ от банковия кредит, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост.
Погасителната давност, съгласно чл. 110 и 111 от ЗЗД, е пет години за
главницата и три години за акцесорните вземания от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Съобразно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, или в случая е започнала да тече от 17.02.2019 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 01.03.2019 г. Следователно, процесните
вземания не са погасени по давност, тъй като видно е, че не е изтекъл посочения
по-горе давностен срок.
Становището на особения представител на ответника, че давностният срок следва да се брои от 2011 година е
неоснователно, тъй като тогава нито е настъпил редовния падеж по договора, нито
е обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Неоснователни са и доводите на особения представител на
ответника, че договорът за банков кредит - овърдрафт противоречи на закона, поради
сключването му за един дълъг срок във времето от 240 месеца. Съдът счита, че
относно срока няма значение вида на кредита, в случая „овърдрафт“, като с оглед
свободата на договаряне по смисъла на чл. 9 от ЗЗД, право на страните е
свободно да определят срока на договора си.
От
приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът съобразява като обективно и професионално изготвено, се установи, че претендираните суми по главница, договорна и наказателна
лихва, такси за обслужване на кредита и законна лихва за забава, са останали
неиздължени.
От
всичко изложено до тук съдът счита, че елементите от фактическия състав на
претенцията – валидно договорно правоотношение по сключения договор за кредит,
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник, валидно
прехвърляне на вземанията по договора за кредит на ищеца и предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост, която е надлежно обявена на ответника, са
доказани.
С оглед на това, предявеният
положителен установителен иск срещу ответника М.П.М.,
като солидарно отговорен с кредитополучателя за всички посочени по-горе
вземания по договора за кредит, се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /01.03.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.
С оглед този изход на
процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство
съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По
заповедното производство /ч.гр.дело № 435/2019 г. на РС-Ловеч/, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 198.27 лева – държавна
такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
или общо разноски 298.27 лева, за които следва да се посочи, че се дължат от М.П.М.
солидарно с „М. 09“ ЕООД по издадения вече на 21.05.2019 г. изпълнителен лист
по ч.гр.дело № 435/2019 г. на РС-Ловеч срещу това дружество за същите разноски
в общ размер от 298.27 лева.
В настоящото исково производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните разноски, съгласно представения списък и приложените доказателства за извършването им, а именно: 198.27 лева – държавна такса, 150.00 лева – депозит за вещо лице, 825.00 лева – депозит за особен представител, както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски в исковото производство: 1273.27 лева. Искането на ищеца в частта на разноските, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата 100.00 лева до пълния претендиран размер от 150.00 лева както в заповедното, така и в исковото производство, следва да се отхвърли.
На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати сумата 825.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК,
по отношение на М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, представлявано от
изпълнителните директори Николаос Константинос
Петракопулос и Панайотис Влахос,
заедно и поотделно, следните суми, дължими по цедиран
Договор за Банков кредит Продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ № ВL21319 от 04.08.2008 г. и Анекс № 1 към него от 07.04.2009
г., а именно: 6000.00 лв. /шест
хиляди лева/ - просрочена главница, 3035.49
лв. /три хиляди тридесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ - възнаградителна лихва и наказателна лихва по чл. 5 и чл. 6
от Договора за кредит за периода от 06.05.2011 г. до 25.03.2016 г., 788.25 лв. /седемстотин осемдесет и
осем лева и двадесет и пет стотинки/ - законна лихва за периода от 25.03.2016
г. до 03.08.2017 г., 90.00 лв.
/деветдесет лева/ - разноски за обслужване на кредита, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/01.03.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №
232/01.03.2019 г. по ч.гр.дело № 435/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч
солидарно срещу М.П.М. и „М. 09” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *****представлявано от М.Г.Г., и издаден изпълнителен лист от 21.05.2019 г. по същото
ч.гр.дело № 435/2019 г. на РС-Ловеч само срещу „М. 09“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, поради липса на
правен интерес, исковете по чл. 422 ал. 1 във вр. с
чл. 415 от ГПК, предявени от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с горните данни, против „М. 09” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *****представлявано от М.Г.Г., за установяване дължимост на
горепосочените
вземания по същия договор за кредит, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в частта срещу този ответник.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №
100, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Николаос
Константинос Петракопулос и
Панайотис Влахос, заедно и поотделно, сумата от 298.27 лв. /двеста деветдесет и осем лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, които се дължат
от М.П.М. солидарно с „М. 09“ ЕООД по издадения вече на 21.05.2019 г.
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 435/2019 г. на РС-Ловеч срещу това дружество
за същите разноски в общ размер от 298.27 лева.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Николаос Константинос Петракопулос и Панайотис Влахос, заедно и поотделно, сумата от 1273.27 лв. /хиляда двеста седемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца в частта на разноските, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата 100.00 /сто/ лева до пълния претендиран размер от 150.00 /сто и петдесет/ лева както в заповедното, така и в исковото производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.Ж. от ЛАК сумата 825.00 лв. /осемстотин двадесет и пет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на М.П.М..
Решението
в прекратената част е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред Ловешкия окръжен в едноседмичен срок от връчването му на страните, а
в останалата част подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 435/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч,
за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: