Р Е Ш Е Н И Е
№260406
гр. Перник, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 07948 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу К.К.В., с която се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата в размер на 898,83 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 2452543 от 18.12.2015 г., сумата от 89,01 лева - договорна лихва за периода от 16.01.2016 г. до 25.06.2016 г., сумата от 591,35 лева – неустойка, сума от 45 лева - такса разходи по обсъждания договор и сумата от 307,63 лева – лихва за забава, считано от 17.01.2016г. до 01.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между К.К.В. (заемател) и “Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) е сключен договор за паричен заем № 2452543 от 18.12. 2015 г. По силата на този договор заемодателят предоставил на ответника сума в размер на 1000 лева, а уговорената договорна лихва била в размер на 111,32 лева. Ответната страна следвало да върне кредита в срок до 25.06.2016 г. на 27 равни седмични вноски, всяка в размер на 41,16 лева. Падежът на първата вноска бил 26.12.2015 г., а падежът на псоледната вноска – 25.06.2016 г. Били начислени такси за събиране на вземането в размер на 45 лева, тъй като ответницата не изпълнила задължението по своевременно плащане месечните вноски. Ответната страна не изпълнила задължението си за предоставяне на обезпечение, поради което му била начислена неустойка в размер на 669,33 лева, която страните уговорили да бъде разсрочена, като същата се добави към месечната вноска. Пояснява се, че ответницата направила плащане в размер на 201,46 лева, с което били погасени част от главницата, договорната лихва и неустойката. Посочва се, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на “Изи Асет Мениджмънт” АД към ответницата, произтичащи от цитирания договор за паричен заем. Твърди, че ответната страна е уведомена за извършената цесия. Към настоящия момент ответницата не е изпълнила задължението за погасяване на вземането по кредита.
Ответната
страна не се е възползвала от правото да подаде отговор на исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу К.К.В.,
отнасящо се за вземанията,
които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 04032 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което на заявителя за дадени указания да предяви искове за установяване на
вземанията си.
По делото е представен
договор за паричен заем №
2452543 от
18.12.2015 г. , сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД и К.К.В.. По силата на този договор «Изи Асет
Мениджмънт» АД се задължило да предостави на ответника сумата в размер на 1000
лева, а ответникът се задължил да я върне за срок от 27 седмици с падежни дати, които са отразени в чл. 2.5
от договора. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент по договора в размер на 40 %, а годишнен процент на разходите – 48,32%. В чл. 2.2 от договора е уговорено, че всяка
седмична вноска е в размер на 41,16 лева, като в т. 2.7 е посочено, че общата
дължима сума за главница и възнаградителна лихва възлиза на 1111,32 лева. В чл.
4 от договора е предвидена неустойка в размер на 669,33 лева при неизпълнение
на ответника да осигури в тридневен срок обезпечение на поетото задължение (двама поръчители или банкова
гаранция). Чл. 8 от договора предвижда заплащането на разходи за събиране на
кредита при наличието на забава.
Видно
от чл. 3, ал. 1 от договора се установява, че сумата от 1000 лева е получена от
ответната страна, тъй като е записано, че договорът има силата на разписка за
получената сума.
От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответната страна е
извършила частични плащания в общ размер на 201,46 лева. Експертът пояснява, че
неплатените вземания са следните: 834,41 лева – главница и 75,45 лева - възнаградителна
лихва, които са изчислени след съобразяване на извършените частични плащания,
но без да се отчитат начислените суми за неустойка и такса разходи за събиране
на кредита. Вещото лице пояснява още, че лихвата за забава е в размер на 268,14
лева, считано от 17.01.2016г. до 01.07.2019 г. Съдът намира даденото заключение на
експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.
По делото е представен
рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него, от които е
видно, че «Изи Асет Мениджмънт» АД е прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към ответната страна,
произтичащи от договора за паричен заем. Приложено е
пълномощно, от което се установява, че Изи Асет Мениджмънт» АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши
всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2452543 на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в
качеството си на пълномощник на «Изи Асет Мениджмънт» АД. Писмото е
адресирано до ответника и същото се извършва уведомяване за извършено прехвърляне на вземането. От
представеното известие за доставка се установява, че ответникът е уведомен за
цесията на 09.08.2016 г., когато е полчуил по пощата писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2452543.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и
валидна клауза за неустойка и такса „събиране на вземане“.
От
предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма,
Видно от чл. 3 от договора
ответната страна е получила кредита, а от чл. 2.5 се установява, че всички
вноски по договора са с настъпил падеж, т. е. настъпила е изискуемостта.
Съдържанието на клаузите на договора са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. Договорът
е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като в чл. 2.2 от договора
е посочен размера на всяка една седмична погасителна вноска (41,16 лева), а в
чл. 2.3 е уговорен срока на заема – 27 седмици. В чл. 2. 5 от договора се
съдържат датите на плащане на погасителните вноски, т. е. съдът приема, че
спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
След
като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание §
13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗПК неравноправна клауза е
тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С т. 3 на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност
да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави.
Съдът
намира за неравноправна клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, с която е
уговорена неустойка в размер на 669,33 лева за неизпълнение на договорно
задължение, изразяващо се в непредставяне на обезпечение: банкова гаранция
респ. двама поръчители. Неустойката е в размер на 669,33 лева, с което надвишава 6 пъти размера на възнаградителна
лихва и представлява около 66 % от размера на главницата. Предвид изложеното
тази неустойка се явява несъответна на очакваните
от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по
своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази
клауза задължава потребителя при неизпълнението на договора да
заплати необосновано висока неустойка.
Следва да се отбележи, че изискването за обезпечение (двама поръчители, отговраящи на множество изисквания –
доход над 1000 лева, безсрочен договор, не обезпечават други договори, липса на
неплатени осигуровки, липса на задължения към банкови или финансови институции
и т. н.) или банкова гаранция (ноторно известно е,
че предоставянето на банкова гаранция отнема по – дълъг период и е свързано с
такси) на потребителски кредит, противоречи
на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В този смисъл
клуазата за неустойка се явява неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, което води до нейната нищожност – чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Предвид изложеното неоснователна е претенцията за неустойка в
размер на 591,35 лева.
Неоснователна е претенцията
за установяване дължимостта на 45 лева – такса разходи по обсъждания
потребителски договор. Клаузата
за начисляване на такса за събиране на вземането противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. В настоящия случай
това вземане е изцяло свързано със забавата на потребител. При това положение
се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Поради това клаузата в договора за
потребителски кредит, с която се предвижда, че кредитополучателя дължи такси за
извънсъдебно събиране е нищожна.
По делото се установи
частично плащане, които не следва да бъдат отнасяни за погасяване на вземанията
за неустойка и такса „разходи”, тъй като не се дължат. В този смисъл по
договора са налице неизпълнени задължения за плащане на 834,41 лева – главница и 75,45 лева - възнаградителна
лихва.
Съгласноч чл. 86, ал. 1 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва от деня на забавата. По делото е изслушано заключение на
съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че лихвата за забава
е в размер на 268,14
лева, считано от 17.01.2016г. до 01.07.2019г.
По
делото се установи, че между «Изи Асет Мениджмънт» АД и “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с
който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което се установява от полученото по пощата уведомително писмо. В този смисъл с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Горното
води до извод, че исковете са основателни за размерите от 834,41 лева – главница, 75,45 лева - възнаградителна
лихва и 268,14 лева - лихва за забава, а за разликата от тези
стойносто до предявените размери следва да се отхвърлят. Изцяло неоснователни
са исковете за заплащане на неустойка и такси, поради което следва да се
отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции. Предвид
изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 176,01
лева - направени разноски в исковото производство и
сумата от 54,05 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.К.В., ЕГН **********,***6
ДЪЛЖИ на цесионера „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 сума в размер на 834,41 лева, представляваща главница по договор
за
паричен заем № 2452543 от 18.12.2015 г., сключен между цедента «Изи Асет Мениджмънт» АД и К.К.В., сумата от 75,45 лева - договорна възнаградителна лихва по посочения договор за кредит и сумата в
размер на 268,14 лева - лихва
за забава, считано от 17.01.2016г. до 01.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
сумите, които вземания са прехвърлени на
цесионера “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите
претенции, както следва: за разликата от 834,41 лева до предявения размер от 898,83 лева - главница
по цитирания договор за кредит; за разликата от 75,45 лева до предявения размер
от 89,01 лева - възнаградителна лихва по договора за кредит; за разликата от
268,14 лева до предявения размер от 307,63 лева - лихва за забава за
горепосочения период, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите претенции за
сумата от 591,35 лева – неустойка по горепосочения договор за кредит, както и
за сумата от 45 лева – такса разходи по горепосочения договор за кредит, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 04032 по описа
за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА К.К.В., ЕГН **********,***6 ДА
ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 176,01 лева - направени разноски в исковото производство
и сумата от 54,05 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 04032 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.