Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 16. 02. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на пети февруари
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7965
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „М.” ЕАД *** против И.К. ***.
В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор с индивидуален
потребителски номер *** год., по силата на който на ответницата са били
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ***по тарифен план bob. Твърди се, че
съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. Твърди се, че при
сключване на договора „М.“ ЕАД уведомява всеки
абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Твърди се, че промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от „М.“ ЕАД след предварително уведомление до абоната. Твърди се, че неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми.“ Твърди
се, че в срока на действието на договора за предоставяне на далекосъобщителна
услуга ищцовото дружество е издало на ответницата следните
фактури: а/ фактура № **********/
05. 06. 2014 год. с падеж на плащане 20. 06. 2014 год. за отчетен период от 03. 05.
2014 год. до 02. 06. 2014 год. за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 99, 17 лв., и б/ фактура № **********/ 04.
07. 2014 год. с падеж на плащане 19. 07. 2014 год. за отчетен период от 03. 06.
2014 год. до 02. 07. 2014 год. за ползване ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 61, 31 лв. Твърди се, че ответницата не е
изпълнила задълженията си по посочения договор като не е заплатила в срок
всички дължими към ищцовото дружество суми за потребени договорни услуги, за
които мобилният оператор е издал на ответницата фактури, поради което вземането
по договора не е погасено към датата на подаване на исковата молба. Твърди се,
че „М.“
ЕАД има право да получава в
срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги,
както и има право да получава в срок всички суми по т. 34а-34в от Общите
условия. Твърди се, че съгласно чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор „М.“ ЕАД има право да ограничава достъпа до част от услугите или
да прекрати индивидуалния договор ако абонатът има неизплатени дължими вземания
към „М.“
ЕАД. Твърди се, че видно
от представения договор ответницата се е съгласила и е приела Общите условия на
ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Твърди
се, че съгласно чл. 26.5 „М.“ ЕАД предоставя
на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената
в нея сума. Твърди се, че съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Твърди се, че при неспазване на срока
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. Твърди се, че ответницата е подписала договор за мобилни услуги,
ползвала е предоставени мобилни услуги, не е изпълнила задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата като с това си поведение е изпаднала
в забава. Твърди се, че поради това е било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК като е било
образувано ч. гр. д. № 4989/ 2017 год., по което е била издадена заповед за
изпълнение. Твърди се, че срещу така издадената заповед за изпълнение е било
подадено възражение от ответницата, поради което за ищеца възниква правния
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че последната му дължи сумата от общо 160, 48 лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по фактури № **********/ 05.
06. 2014 год. и № **********/ 04. 07. 2014 год. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата И.К. *** ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 4989/ 2017 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е
основателен.
Вземането на ищеца „М.”
ЕАД произтича от сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги М3870222/ 14.
11. 2013 год. При изпълнение на договора ищцовото дружество е издавало
ежемесечно на ответницата фактура за предоставените и ползувани от абоната
услуги. Основното задължение на ответницата е било да заплаща стойността на
тези услуги в уговорените срокове, но същото не е било изпълнено. По делото са
приложени фактури № **********/ 05. 06. 2014 год. и № **********/ 04. 07. 2014 год., издадени от ищеца, които не са
оспорени в преклузивния срок по чл. 193 от ГПК и по които липсва плащане от
страна на ответницата. Общата
стойност на ползваните и неплатени услуги по тези фактури възлиза на сумата от
160, 48 лв. Тук е мястото да се отбележи, че ответницата не е представила
доказателства, че е оспорила месечните си сметки, отразени в процесните
фактури, по реда, предвиден в т. 26. 6 от Общите условия за взаимоотношенията
между “М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на оператора. Основното
възражение на ответницата за изтекла погасителна давност е недопустимо и не
следва да бъде разгледано по същество. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 на
тълкувателно решение № 1 от 09. 12. 2013 год., ОСГТК, и т. 11а от тълкувателно
решение № 4 от 18. 06. 2014 год., ОСГТК, правото на ответника да направи
възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на иска, се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ал. 1 от ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се е позовал изрично на погасяване на
вземането по давност във възражението по чл. 414 ал. 1 от ГПК и това възражение
е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се произнесе относно
давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба. В
настоящия случай от приложеното ч. гр. дело № 4989/ 2017 год. по описа на
Плевенския районен съд се установява, че в депозираното възражение по чл. 414
ал. 1 от ГПК ответницата И.К.П. не се е позовала на изтекла погасителна давност по
отношение на процесното вземане. От друга страна в рамките на установения от
закона едномесечен срок ответницата не е подала отговор на исковата молба, не е
взела становище и не е направила възражения, като не се твърди, че този
процесуален пропуск се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Отговор на
исковата молба е депозиран по делото едва след изтичането на срока, посочен в
разпоредбата на чл. 131 от ГПК. При това положение се налага изводът, че е
настъпила преклузия на правото на ответницата да иска от съда зачитане на
последиците от изтекъл давностен срок и възражението в тази насока не следва да
се разглежда.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже
наличието на вземане спрямо ответницата за сумите, посочени в исковата молба. Това
е сторено по надлежния ред, като ищцовото дружество е провело пряко и пълно
доказване на твърдените от него факти. При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде
уважен изцяло за сумата от 160, 48 лв.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 205, 00 лв., както и направените деловодни разноски в
исковото производство в същия размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата И.К. ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца
„М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от А.В.Д. и М.М., сумата от 160, 48
лв., представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги
по фактури № **********/ 05. 06. 2014 год. и № **********/ 04.
07. 2014 год.
ОСЪЖДА И.К. ***, ЕГН **********, да заплати
на „М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.В.Д. и М.М., сумата
от 205, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА И.К. ***, ЕГН **********, да заплати
на „М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.В.Д. и М.М., сумата
от 205, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: