№ 156
гр. Велико Търново, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20224110201235 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е жалба от „****, гр. В. Търново чрез пълномощника си адв. К. против
НП № РД-05-13/04.07.2022 г. на Директора на Регионалната здравна инспекция гр. В.
Търново, с което на дружеството- жалбоподател за нарушение по чл. 56, ал. 1 от закона за
здравето във връзка с дейността му, на основание чл. 218, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 231, ал. 2 от
същия закон, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
3000 лева. В жалбата се излагат съображения за допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила,
влечащи отмяна на атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения отнасящи се до описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; твърдения за издаване на НП при
неизяснена фактическа обстановка, а респективно твърдяното за осъществено нарушение,
недоказано. Оспорва се материалната компетентност на и актосъставителя. В съдебно
заседание пълномощникът поддържа жалбата и доразвива аргументите си в посока, че
дружеството не би могло да носи отговорност и се претендира отмяна на оспорения акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Регионалната здравна инспекция гр. В. Търново, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и намира атакуваното НП за
законосъобразно и обосновано, поради което същото следвало да бъде потвърдено, а
сторените разноски присъдени в тяхна полза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяханата
съвкупност, намира за установенот фактическа страна следното:
С НП № РД-05-13/04.07.2022 г. на директора РЗИ - В. Търново на дружеството –
жалбоподател „****, гр. Велико Търново е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за това, че на 21.03.2022 г., начален час 18:50
часа, била извършена проверка в коктейл-бар „FAMOUS“ в гр. В. Търново, на ул.
„Константин Паница“, № 4, стопанисван от дружеството – жалбоподател „****, гр. В.
Търново, от св. Цв. Ц.-Е. – гл. инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“, дирекция
1
"Обществено здраве" в РЗИ Велико Търново, в присъствието на св. Н. Г. – гл. инспектор в
отдел "Държавен здравен контрол", дирекция "Обществено здраве" в РЗИ - Велико Търново
и в присъствието на св. П. М. П. и св. М. А. Н. - мл. инспектори в РУ - Велико Търново.
Констатирано било, че коктейл-барът „FAMOUS“ е с капацитет 80 места на закрито и 20
места на открито. Местата на закрито били разпределени в две зали – едната закрита зала с 5
маси за 20 човека и 1 голяма зала за консумация с 9 маси с по 4 или 6 места, която според
данните от упарвителя, присъствал по време на проверката, била определена като „тераса“.
Констатирали, че залата, определена като „тераса“ имала 3 стъклени стени, отваряеми в
летния сезон, една масивна стена и покрив от метална конструкция – неотваряем. В момента
на проверката, в същата тази зала, определена като затворено, закрито помещение, отоплено
с климатична инсталация. Контролните органи установили трима клиенти, пушещи
тютюневи цигари – ***, пушещ тютюневи цигари „Davidoff gold“ 80мм и пред него се
намирал стъклен пепелник с три фаса. Установили също така и лицето **** ****, пушеща
тютюневи цигари „Karelia“ – синя, 100 мм, както и лицето ***, пушеща тютюневи цигари
„Dunhill“ – лилав 80мм. Отразили, че проверявания обект представлявал обществено място
по смисъла на § 1а., буква „г“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето
(заведение за хранене и развлечение).
Описаното приели за извършено нарушение във връзка с дейността на дружеството
по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, регламентираща забрана за тютюнопушене в закрити
обществени места и на основание чл. 218, ал. 2 пр. 3 вр. чл. 231, ал. 2 от Закона за здравето
на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. НП е издадено
въз основа на АУАН № АН-01-23/30.03.2022 г., съставен от св. Цв. Ц.-Е. – гл. инспектор в
отдел „Държавен здравен контрол“, дирекция "Обществено здраве" в РЗИ Велико Търново,
в присъствието на св. Н. Г. – гл. инспектор в отдел "Държавен здравен контрол", дирекция
"Обществено здраве" в РЗИ - Велико Търново, д-р Л. Б. и в присъствието на св. П. М. П. и
св. М. А. Н. - мл. инспектори в РУ - Велико Търново, включително в присъствието на
управителя на дружеството Даниел савов Н., след покана и връчен срещу подпис. В
законоустановения срок постъпили възражения против съставения АУАН, по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Отразените в АУАН и в НП фактически констатации/обстоятелства се потвърждават
изцяло от показанията на разпитаните свидетели - служителите на РЗИ В. Търново и
служителите на РУ В. Търново. Проверката била извършена на 21.03.2022 г. в заведение -
коктейл-бар „FAMOUS“ в гр. В. Търново с начален час около 18:50 часа за спазване
разпоредбите на чл. 56, ал.1 от закона за дравето – за забрана за тютюнопушене в закрити
обществени места. При проверката служителите на РЗИ били придружавани от полицейски
служители. На място, проверяващия екип установил трима клиенти, в тази зала,
представляваща затворено помещение. Контролните органи и свидетелите при констатиране
на нарушението (служители на РУ В. Търново) са категорични, че са възприели тримата
души да пушат в тази зала. Самоличността на същите била установена от свидетелите от РУ
В. Търново, придружаващи контролните органи (в хода на съдебното следствие
потвърждават, че положените подписи на протокола за проверка от 21.03. 2022 г., съставен
от контролните органи са техни), включително в присъствието на представител на
жалбоподателя в обекта – **. Съставен бил намясто протокол за извършената проверка от
21.3.2022 г. в обект на дружеството, което стопанисва заведението и указали в същия
протокол кога и къде да се яви управителя на обекта за съставяне на акт в сградата на РЗИ В.
Търново. Връчен бил на ** екземпляр от същия протокол. Констатацията на контролните,
респекитвно на наказващия орган преценили, че не се спазва забраната за тютюнопушене на
обществено място – обект за обществено хранене по смисъла на параграф 1а б. „г“ от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Това окачествили като нарушение във
връзка с дейността на дружеството-жалбоподател по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за
здравето. Посочените констатации по никакъв начин не се оборват от събраните по делото
доказателства. Свидетелските показания както на контролните органи, така и на
полицейските служители (също свидетели при у,становяване и констатиране на
нарушението) са непротиворечиви и последователни. По същество пушенето не се оспорва
2
и от дружеството- жалбоподател, както в депозираната жалба против оспореното НП, така и
в подаденото възражение по чл. 44 от ЗАНН. Следва да се сподели, че отговорността на
лицето за тютюнопушене, не изключва тази на дружеството, стопанисващо търговския
обект.
По възражението за недопустимост на жалбата. Настоящият състав намери същото за
неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН предвижда
само един способ за връчване на НП - от наказващия орган лично на нарушителя срещу
подпис. Волята на законодателя е нарушителят да получи НП лично с цел гарантиране
своевременното упражняване правото му на защита против него. Тази цел би била приета за
постигната освен чрез посещение на адрес, но и чрез връчване на НП по пощенски път, само
ако това връчване е успешно - в случай, че НП е връчено с обратна разписка, било лично на
нарушителя или на конкретно посочено лице, упълномощено от него или от кръга на тези по
чл. 180 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН (в този смисъл Решение №
1053/02.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2015 г.). От приложените по делото писмени
доказателства - лист 11, 12, 13 от делото се установява едниствено, че до дружеството-
жалбоподател е изпращана чрез съответния оператор пратка, но с какво съдържане не е
ясно. От друга страна е отразено, че пратката е непотърсена, поради което се прие че
оспореното НП не е достигнало до законен представител на дружеството жалбоподател или
упълномощено от него лице, което да получи оспорения акт, поради което се възприе, че
жалбоподателят е узнал едва когато е извършена справка за задължения към дата 22.09.2022
г. на НАП – л. 5 от делото. В изложения смисъл настоящия съдебен състав възприема
твърдението на жалбоподателя, че на 22.09.2022 г. фактически му е станало известно, че е
издадено срещу него НП № РД-05-13/04.07.2022 г. на Директора на Регионалната здравна
инспекция гр. В. Търново. В този смисъл подадената на 29.09.2022 г. жалба от „****, гр. В.
Търново, чрез пълномощник е допустима и подлежи на разглеждане по същество, тъй като е
депозирана в законоустановения срок.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя,
нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на представител на
жалбоподателя и двама свидетели. Депозирани са възражения в законоустановения срок по
по ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита
на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението от значение за обективните и субективните съставомерни белези на
нарушението.
Оспореното НП съдържа реквизитите, визирани чл. 57 от ЗАНН и не се констатираха
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно от фактическа страна,
като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). В този смисъл не би могло да се приеме, че е засегнато правото на
защита на дружеството-жалбоподател да разбере за какво точно е ангажирана отговорността
му. В тази връзка ясно е отразено от актосъставителя, респективно в НП, че действието по
тютюнопушене е осъществено в коктейл-бар „FAMOUS“ в гр. В. Търново, на ул.
„Константин Паница“, № 4, стопанисван от дружеството – жалбоподател „****, гр. В.
Търново, в зала, определена като „тераса“ (имаща три стъклени стени, отваряевми в летния
сезон, една масивна стена и покрив от метална конструкция – неотваряем, поради което е
прието, че това е закритата част на заведението. Изложеното е в достатъчна степен описано,
точно относно мястото на извършване на нарушението. В този смисъл следва да се приеме
за неоснователно възражението за липса на пълно описание на нарушението.
Правилно е квалифицирано нарушението, както от актосъставителя, така и от
3
наказващия орган - във връзка с дейността на дружеството в нарушение на на чл. 56, ал. 1 от
закона за здравето. Посоченото правило за поведение сочи, че се забранява
тютюнопушенето в закритите обществени места.
Налице са и другите елементи от обективната страна на нарушението, а именно
обекта да се стопанисван от дружеството-жалбоподател, което се установява по делото, а и
липсва спор в тази насока.
Според настоящия съдебен състав, залата, определена като „тераса“, представлява
"закрито обществено място" по смисъла на закона. Съгласно параграф 1а, б. "г" от ДР към
ЗЗ - "Обществени места" по смисъла на чл. 56 от ЗЗ са всички места, които са обществено
достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или
правото на достъп, включително и места за настаняване, заведения за хранене и развлечения,
заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и
3 от Закона за туризма. Смисълът на нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е да се опази здравето
както на непушачите, така и на служителите в обектите и самите пушачи в моментите,
когато не пушат. От друга страна, в закона не съществува определение/понятие – „зона за
пушачи“. Единственото изключение, което допуска тютюнопушенето на закрито, е уредено
в чл. 56, ал. 3 от ЗЗ и се отнася до обособяването на такива помещения в сградите на
летищата. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. В този смисъл дружеството-
жалбоподател не е съобразил правилата на закона за здравето и не е организирало дейността
си, така че да не нарушава забраната за тютюнопушене на закрити обществени места.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, въпросът за субективната
страна не следва да бъде обсъждан, поради това, че отговорността е обективна и безвиновна.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна
разпоредба - чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че който допусне в управляван от него
обект извършването на нарушение по чл. 54, 56 или 56а от ЗЗ, се наказва с глоба от 300 до
500 лева, с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лева, когато нарушението е извършено от
едноличен търговец, или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лева, когато нарушението
е осъществено от юридическо лице. Правилно е определена санкционната норма, тъй като е
извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. АУАН и НП са издадени от материално
компетентни органи, за което са приети доказателства по делото. Съдът намира, че
административнонаказващият орган е съобразил критериите за определяне на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, като е наложил санкция в минимален размер
от 3000 лева. Установени са в заведението три пушещи лица при вместимвост на същото 80
места на закрито, което се явява смекчаващо обстоятелство. Определеното наказание
отговаря и на целите визирани в чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл, минималния размер на
наказнието, въздейства предупредително и възпитателно както на нарушителя така и на
обществото, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
казано иначе - не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК - "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. В настоящия случай се отнася
за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде
взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Настоящият случай
разкрива белезите на обичайните нарушения от този вид. Не се разкриват други
обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и
да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените такива. В този смисъл не може да се приеме, че е налице маловажност на
случая. Предвид гореизложеното настоящата инстанция прие, че оспореното НП е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо, поради което
4
подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на въззиваемата
страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за представителство по делото.
Заплатеното възнаграждение в размер на 500 лева е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, както и размер на наложената имуществена санкция. По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № РД-05-13/04.07.2022 г. на Директора на Регионалната
здравна инспекция гр. В. Търново, с което на „****, гр. В. Търново за нарушение по чл. 56,
ал. 1 от закона за здравето във връзка с дейността му, на основание чл. 218, ал. 2, пр. 3, вр.
чл. 231, ал. 2 от ЗЗ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева.
ОСЪДЖА „****, гр. В. Търново да заплати на Регионална здравна инспекция – В.
Търново сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5