Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на втори май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове:
Росица Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор П.Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 206 по описа за 2022г. на Административен
съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на М.Е.М. ***, депозирана чрез адвокат Д.М.от
Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 355/01.11.2022г. на Районен съд–
Шумен, постановено по АНД № 1718/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-1729-000335/16.08.2022г. на Началник
РУ при ОДМВР – Шумен, РУ Шумен, в частта му по т.1, с която на основание чл.175,
ал.3 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с процесуалния закон, доколкото е било образувано досъдебно
производство, а НП е издадено въз основа на АУАН, по който
административно-наказателното производство следвало да е прекратено. Жалбоподателят
счита, че неправилно е била ангажирана отговорността му за описаното в НП
нарушение, доколкото към момента на извършване на проверката инцидентно управляваният
от него автомобил е бил с действително с изтекла застраховка, но жалбоподателят
няма как да е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила, който
не е негова собственост. Поради това счита, че не е осъществил виновно
вменената му простъпка. По тези съображения отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В открито
съдебно заседание чрез процесуалния си представител сочи, че е установено, че
собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация, както
и че е постановено междувременно ТП № 2/05.04.2023г. на ОСС на ВАС и ВКС, което
е приложимо в настоящия казус. Отправя претенция за присъждане на сторените
разноски в хода на въззивното съдебно производство и не претендира такива за
касационното производство.
Ответната страна, Началник
РУ при ОДМВР – Шумен, РУ Шумен депозира молба, в която излага доводи за задължително
прилагане на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по тълкувателно дело №
3/2022г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд. Обективира и становище за прекомерност на претендираното
възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима и за основателна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № 21-1729-000335/16.08.2022г. на Началник РУ при ОДМВР– Шумен, РУ
Шумен, в частта му по т.1, на основание чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. По т.2 е наложено административно
наказание за липса на поставен обезопасителен колан- нарушение по чл.137а ал.1
от ЗДвП, като в тази част същото не се оспорва и е влязло в законна сила.
В обстоятелствената част
на процесното наказателно постановление е посочено, че М.М. на 18.07.2022г.,
около 12:45 часа в Шумен, ул. „Професор Иван Иванов“ в посока с.Царев Брод е
управлявал товарен автомобил „*****“ с рег. № *****, собственост на трето лице-
търговско дружество, който не е регистриран по надлежния ред в Република
България, като същият е със служебно прекратена регистрация, на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП. В наказателното постановление, също така е посочено, че
административнонаказателно производство е образувано със съставянето на АУАН №
335/18.07.2022г. По делото е приложено Постановление на прокурор при ШРП, видно
от което е установено, че по отношение на процесното деяние е отказано
образуване на наказателно производство На база тези доказателства,
административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава
на чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че на инкриминираната дата жалбоподателят
неправомерно е управлявал автомобил, при което превозното средство е било със
служебно прекратена регистрация, считано от 31.05.2022г. по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП. Деянието било осъществено виновно, под формата на
непредпазливост, поради което законосъобразно е била ангажирана отговорността
му. В тази връзка, съдът посочил, че няма отношение към отговорността на водача
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила,
че същият е със служебно прекратена регистрация, като за съставомерността на
процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране отговорността е ирелевантно обстоятелството дали
органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по
уведомяване за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията. В
настоящия случай според съда, незнанието на факта, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на
проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Въз основа на тези
правни изводи и съобразно съдебната практика към момента, предходната инстанция
потвърдила атакувания пред нея санкционен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
Не се установиха изложените твърдения
в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при издаването на НП.
Действително, в хипотезата на чл. 33, ал.2 ЗАНН, когато преписката се изпраща
на прокурор, административно-наказателното производство се прекратява. Но в настоящия казус същата е била изпратена с
предложение на административния орган да не се започва наказателно
производство, а преписката да бъде върната на Началник РУ Шумен с цел
реализиране на административно-наказателна отговорност, видно от Справка рег.№
172900-9745/22.07.2022г. Поради което, въпреки,
че са били налице предпоставките на чл.33, ал.2 ЗАНН, няма данни
административно-наказателното производство да е било прекратено, следователно
процесното НП законосъобразно е било издадено в хипотезата на чл.36 ал.1 от ЗАНН въз основа на редовно съставен АУАН.
При извършената проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав, намира, че процесният съдебен акт следва да бъде
отменен, съответно на отмяна подлежи и Наказателно постановление №
21-0869-003082/27.10.2021г. в своята т.1, като съображения за това са следните:
След образуване на настоящото
производство е била депозирана молба от страна на касатора, с която е отправена
претенция за спиране на производството до произнасяне с решение по тълкувателно
дело № 3/2022г. на ВКС и ВАС. Със свое определение от открито съдебно заседание
на 16.01.2023г. решаващият състав на Административен съд– Шумен е констатирал
наличие на предпоставките за уважаване на тази претенция поради преюдициалност
на образуваното тълкувателно дело по въпроса „Наказва ли се с предвиденото в
чл.175, ал. 3 от ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на МПС?“
Със свое определение от 06.04.2023г.
настоящият съдебен състав е възобновил производството по КАНД № 206/2022г.,
след като е констатирал, че на 05.04.2023г. е прието Тълкувателно постановление
№ 2 на ОСС от НК на ВКС по тълк.д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд.
Съобразно диспозитива на ТП №
2/05.04.202 г. по ТР № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е
задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на
чл.143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.
Фактите по делото, по които не е
налице спор, установяват с категоричност, че санкционираното лице е управлявало
автомобил със
служебно прекратена регистрация, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което собственикът
не е бил надлежно уведомен. В мотивите на коментираното тълкувателно
постановление съвместният съдебен състав на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС
изрично е подчертал, че „уведомяването на собственика на моторно превозно
средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия
състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко
отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по
силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на
Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и
отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за
застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да
знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно
средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз
основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението
си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици.“ Незнанието на извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от
органите на МВР, според възприетото в Постановлението становище изключва
наличието на виновно поведение на лицето, на което е било предоставено
управлението на автомобила, било то под формата на умисъл или и на небрежност.
С оглед на изложеното до момента, касационният състав приема, че след като императивно
изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен фактическият състав
на чл.143, ал. 10 от ЗДвП и привлеченото към отговорност лице не е осъществило
виновно приписаното му нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
Поради това касационната инстанция приема,
че решението на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно, поради което
следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и наказателното
постановление, поради субективна несъставомерност на деянието.
С оглед изхода на спора и своевременно
отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, доказано по
основание и размер, ОД на МВР – Шумен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски
в размер на 300 лева във връзка с осъществено процесуално представителство в
хода на АНД № 1718/2022г. по описа на РС– Шумен.
Възражението на процесуалния
представител на наказващия орган за неговата прекомерност е неоснователно,
доколкото уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е
съобразен с приложимата редакция на
чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 355/01.11.2022г. на
Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 1718/2022г. по описа на съда и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
21-1729-000335/16.08.2022г. на Началник РУ при ОДМВР – Шумен, РУ Шумен, в
частта му по т.1, с която на основание чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДвП на М.Е.М. с
ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/
месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Шумен да заплати на М.Е.М.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство
в хода на АНД № 1718/2022г. по описа на РС – Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 05.05.2023 г.