№ 129
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500353 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№275661/25.05.2021г. от ВЛ. ХР. ХР. с
ЕГН:**********, от гр.П., бул.“П.ш.“№149, вх.Б, ет.6, ап.21, чрез
пълномощника адв.М.А. – гр.П., ул.“В.“№4, ет.3, против Определение
№261042 от 17.05.2021г., постановено по гр.дело №406/2021г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, с което е прекратено производството по делото в
частта относно предявения с исковата молба главен иск на ВЛ. ХР. ХР. за
осъждане на Община-К. и Е.К. – кмет на Община-К. да му заплатят сумата от
73000лв., представляваща част от обезпеченото със запор вземане на трето
задължено лице, съгласно запорно съобщение изх.№9594/07.05. по изп.дело
№212/15г. на ЧСИ О., със сегашен номер ... при ЧСИ А.А., която Община-К. е
заплатила в полза на длъжника за погасяване на задължението му по изп.дело
№994/15г. на ЧСИ П.И., поради неговата недопустимост – предявен от лице,
неустановило да има качеството на взискател по изп.дело №212/15г. на ЧСИ
О., и поради това – при ненадлежна активна процесуална легитимация за
провеждане на този иск. Жалбоподателят счита окръжният съд на практика да
е извършил преценка на материално правната, а не на процесуално правната
1
легитимация, която последна произтича от правното твърдение на ищеца
относно принадлежността на спорното материално право, изисквайки
представяне на доказателства за нея и преценявайки дали ищецът въз основа
на представения договор за цесия е носител на материалното право срещу
длъжника СД“Р. Т., Х.а с-ие“. Поддържа, че кредиторът-носител на
материалното право при частно правоприемство встъпва в правата на
взискателя в производството и се ограничава до тези права, а законодателят е
предвидил възможността иска по чл.452,ал.3 от ГПК да бъде предявен и от
присъединилите се кредитори, които в определени случаи не са
конституирани като взискатели, тъй като се считат присъединени по право,
съгласно чл.456 от ГПК. В тази връзка счита, че при частното
правоприемство, каквото е налице в случая, предприетите действия на
съдебния изпълнител за конституиране на друг взискател, съобразно
чл.429,ал.1 от ГПК, са неотносими към материалните предпоставки за
наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът
следва да погаси принудително, при което частните правоприемници на
взискателя също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като
изпълняемо в изпълнителния лист, позовавайки се на Решение №209 от
28.11.2018г. по т.д.№2530/2017г. на ВКС, I т.о. В обобщение жалбоподателят
извежда извод, че преценката дали той има качеството на взискател в
производството по изп.дело №212/2015г. на ЧСИ М. О., понастоящем
изп.дело №6890/2016г. на ЧСИ А.А., е въпрос относно активната материално-
правна легитимация на страните, който се разглежда по същество на спора и
не води до прекратяване на производството на основание чл.130 във връзка с
чл.452,ал.3 от ГПК, която последна разпоредба не ограничава правото да се
предяви иска единствено до взискателите в конкретно изпълнително
производство, а го разширява до кръга на кредиторите. Заявява, че, поради
техническа профилактика на сърварите на ЧСИ А.А. не е възможно да се
снабди с доказателства за качеството си на взискател и се ангажира да
представи такива при техническа възможност. По изложените съображения
претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С молба вх.№277610/18.06.2021г. жалбоподателят е представил
удостоверение изх.№3635/16.06.2021г. и удостоверение изх.
2
№3633/16.06.2021г., двете по изп.дело №6890/2016г. по описа на ЧСИ А.А.,
според които той е конституиран като взискател въз основа на подадена на
25.05.2021г. и входирана на 26.05.2021г. молба, ведно с Договор за цесия от
28.03.2018г., по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 26.11.2014г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.дело №2397/2014г. на Районен съд-Габрово, със страни: взискател
/цедент/ Р.А.А. и длъжници „Р. Т., Х.а и с-ие“СД и Т. Т.Т., срещу
солидарния длъжник „Р. Т., Х.а и с-ие“СД.
Ответниците по частната жалба Община-К., чрез пълномощника
юрисконсулт Д. ТР., и ЕМ. СТ. К. са депозирали писмени отговори на същата
с идентично съдържание, с които считат тя да е нередовна, поради неяснота
дали е подадена от надлежно упълномощено лице. Навеждат доводи и по
същество за нейната неоснователност, според които активната процесуална
легитимация на иска по чл.452,ал.3 от ГПК принадлежи на взискателя и
присъединилите се кредитори, присъединяването на които и частното
правоприемство на страната на взискателя се извършват по тяхна писмена
молба за конституирането им като взискатели в изпълнителното
производство. Касае се за процесуална, а не за материално-правна,
легитимация, която е положителна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск и липсата й обуславя недопустимостта му.
Поддържат по делото да не са представени доказателства ищецът да е
конституиран като взискател в изпълнителното производство, както и такива
за твърдяната от него невъзможност да се снабди с подобни доказателства.
Претендират за потвърждаване на обжалваното определение, като Община-К.
заявява искане и за присъждане на разноски за инстанцията и
юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК и изхожда от
легитимирано лице – ищеца. Подадена е чрез пълномощник адв.А., за която,
противно на възраженията на ответниците, е представено пълномощно /лист
5/. С него тя е преупълномощена от адв.Г.Б. в качеството му на управител на
Адвокатско дружество „Д.П. и Б.“, което дружество, представлявано тогава
от управителя адв.И.Д., упълномощен в хипотезата на директно
упълномощаване, ищецът е упълномощил /лист 12/, включително с правото
на преупълномощаване на други адвокати без предварително съгласие. При
3
упълномощаване на дружеството управителят преупълномощава един или
няколко съдружници, а при изрично съгласие на упълномощителя и трети за
адвокатското дружество лица, като доверителят има право в условията на
директно упълномощаване да избере и упълномощи адвокат, независимо, че
договорът е сключен с адвокатско дружество, съгласно чл.71,ал.1 и ал.2 и
чл.25,ал.4 от ЗАдв. С оглед на тези обстоятелства, частната жалба е подадена
от надлежно упълномощен адвокат. Тя е насочена против обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното
развитие на делото характер. Обсъденото обосновава допустимостта й.
Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на страните,
намира следното:
Окръжният съд е сезиран с подадена чрез куриер на 08.02.2021г. искова
молба вх.№264761/09.02.2021г. от ВЛ. ХР. ХР., посредством която е предявил
против Община-К. и ЕМ. СТ. К. главен иск с правно основание чл.452,ал.3 от
ГПК и евентуален иск против Община-К. с правно основание чл.49 във връзка
с чл.45 от ЗЗД. Главният иск се основава на твърдения въз основа на
изпълнителен лист по ч.гр.дело №2397/2014г. на Районен съд-Габрово да е
образувано първоначално изп.дело №352/2014г. по описа на ЧСИ В.Ц. с
взискател Р.А.А. и длъжници СД“Р. Т., Х.а и с-ие“ и Т.Т. за главница от
578619,15лв., лихва от 2593,80лв., разноски от 10952,65лв. и такси от
17440,30лв., преобразувано в изп.дело №212/2015г. по описа на ЧСИ М. О., а
понастоящем в изп.дело №6890/2016г. по описа на ЧСИ А.А.. Със запорно
съобщение изх.№9594/07.05.2015г. по изп.дело №212/2015г. бил наложен
запор на вземанията, които длъжникът СД“Р. Т., Х. и с-ие“ има към Община-
К.. Със заявление вх.№6629/20.05.2015г. Община-К. уведомила ЧСИ, че не
признава вземането и същото е оспорено по т.дело №475/2014г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив. Производството по това дело приключило с
окончателен съдебен акт, с който Община-К. била осъдена да заплати на
СД“Р. Т., Х. и с-ие“ сумата от 65720,23лв., представляваща цена на доставени,
но неплатени стоки, обезщетение за забавено плащане от 8965,04лв., ведно
със законната лихва върху главницата от 24.06.2014г., и направените по
делото разноски от 9887,41лв., както и разноски от 3000лв. За събиране на
4
тези вземания било образувано изп.дело №994/2015г. по описа на ЧСИ П.И.. С
уведомление изх.№25986/20.11.2015г. по изп.дело №212/2015г. на ЧСИ О.,
изпратено след приключване на производството по оспореното вземане, било
наредено на Община-К. като трето задължено лице да изпълни наложения със
запорното съобщение от 07.05.2015г. запор. Със запорно съобщение изх.
№37611/02.11.2015г. по изп.дело №723/2015г. по описа на ЧСИ П.И. бил
наложен запор на вземанията, които СД“Р. Т., Х. и с-ие“ има по изп.дело
№994/2015г. С молба от 02.12.2015г. по изп.дело №994/2015г. Община-К.,
уведомявайки ЧСИ П.И. за наложени предходни запори върху вземанията,
поискала становище по кой запор да бъдат извършени плащанията. В
нарушение на задълженията си по чл.508 от ГПК чрез няколко плащания за
общата сума от 73000лв. общината изплатила задълженията си директно на
взискателя по изп.дело №994/2015г. СД“Р. Т., Х. и с-ие“. Поради неспазване
на реда на изпълнение на запорите, с платените от Община-К. суми бил
удовлетворен взискателя М. Т. по изп.дело №723/2015г. на ЧСИ П.И.. С това
си противоправно поведение Община-К. осуетила възможността за събиране
на вземането на ищеца Х., който с договор за цесия от 28.03.2018г. придобил
от взискателя Р.А. част от вземането му към СД“Р. Т., Х.а и с-ие“ до размер
на 109176,82лв., обезпечено, съгласно чл.99,ал.2 от ЗЗД, с наложения първи
по ред запор със запорното съобщение от 07.05.2015г. по изп.дело
№212/2015г., с оглед и на задлъжнялостта на дружеството, чийто единствени
средства били именно вземанията му от Община-К.. При тези обстоятелства и
тъй като, съгласно чл.38,ал.1 от Закона за местното самоуправление, орган на
изпълнителната власт в общината е кметът на общината, ищецът претендира
ответниците Община-К. и Е.К. в качеството му на кмет да бъдат осъдени
солидарно да му заплатят сумата от 73000лв., представляваща част от
обезпеченото със запор по запорно съобщение изх.№9594/07.05.2015г. по
изп.дело №212/2015г. на ЧСИ О., понастоящем изп.дело №6890/2016г. на
ЧСИ А., вземане, която Община-К. като трето задължено лице е заплатила в
полза на длъжника за погасяване на задълженията му по изп.дело
№994/2015г. на ЧСИ П.И..
С Разпореждане №261342 от 11.02.2021г. окръжният съд е оставил без
движение исковата молба до посочване дали Р.А. е уведомил ЧСИ П.И. по
изп.дело №994/2015г., по което се счита за присъединен кредитор по силата
5
на чл.459,ал.1 от ГПК, за прехвърляне на вземането си от СД“Р. Т., Х.а с-ие“
на ищеца В.Х., и ако е така дали съдебният изпълнител е запазил по сметката
си припадащата се на обезпечения кредитор сума, както и до внасяне на
държавна такса в размер на по 2920лв. за всеки от двата иска.
В отговор е постъпила уточняваща молба вх.№266669/23.02.2021г.,
според която Р.А. не е уведомил за извършеното прехвърляне на вземане ЧСИ
П.И. по изп.дело №994/2015г., тъй като същото е било приключено към
датата на извършване на цесията – 28.03.2018г., като ЧСИ П.И. не е запазил
по сметката си припадащата се част от постъпилите суми за обезпечения
кредитор Р.А., който към този момент все още не е бил прехвърлил вземането
си на ищеца, а ги е превеждал в изпълнение на запор в полза на взискателя по
изп.дело №723/2015г. Представен е документ за внесена държавна такса от
2922,40лв.
Във връзка с възраженията на ответниците в подадените отговори на
исковата молба, с Определение №260874/07.04.2021г. окръжният съд е указал
на ищеца да представи доказателства за надлежната си активна процесуална
легитимация по иска с основание чл.452,ал.3 от ГПК /за качеството си на
взискател по изп.дело №212/2015г. на ЧСИ М. О./, при непредставянето на
каквито в едноседмичен срок от получаване на препис от определението
производството по този иск ще бъде прекратено като недопустимо.
В отговор с подадената в срока молба вх.№273031/19.04.2021г. ищецът е
представил цитирания в исковата молба договор за цесия от 28.03.2018г. и
уведомление по чл.99 от ЗЗД. Преписи от молбата и приложенията са
връчени на ответниците, от които са депозирани отговори, с които се счита
договорът за цесия и уведомлението да не установяват надлежната активна
процесуална легитимация на ищеца по иска с правно основание чл.452,ал.3 от
ГПК, и отново претендират за прекратяване на производството по този главен
иск.
С обжалваното Определение №261042 от 17.05.2021г. окръжният съд е
приел, че активната процесуална легитимация по иска по чл.452,ал.3 от ГПК
не е обща, а принадлежи на взискателя по изпълнителното дело, като ищецът
не е твърдял нито с исковата молба, нито с уточняващата я молба, да е имал
6
качеството на взискател по воденото изп.дело №212/2015г. на ЧСИ О., нито е
представил доказателства за това, каквито договорът за цесия и
уведомлението за нея не са, поради което и, макар и чл.429,ал.1 от ГПК да
регламентира, че частните правоприемници на взискателя могат да искат
изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист,
същите не им придават качеството на взискател по едно изпълнително дело,
докато не бъдат представени на съдебния изпълнител и не поискат да бъдат
конституирани като взискатели в изпълнителното производство /по аргумент
от чл.426,ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК/, и докато това не е станало,
цесионерът се легитимира въз основа на договора за цесия единствено като
частен правоприемник на цедента, но не и като взискател по изпълнителното
дело, по което цедентът има качеството на взискател. По тези решаващи
съображения и на основание чл.130 от ГПК окръжният съд е прекратил
производството по делото в частта му по предявения главен иск поради
ненадлежна активна процесуална легитимация за провеждането му от ищеца.
Настоящата инстанция намира, противно на възраженията на
жалбоподателя, процесуално легитимирани да предявят иска по чл.452,ал.3 от
ГПК да са единствено взискателят и присъединилите се в изпълнителното
производство кредитори, съгласно изричната регламентация на тази
разпоредба, но не и всички останали кредитори на длъжника. Това е така, тъй
като се касае за специален иск за вреди, произтекли при осъществявано в
полза на взискателя принудително изпълнение върху вземания на длъжника,
вследствие нарушаване на забраната по чл.507,ал.2 от ГПК от третото
задължено лице, извършило плащане на длъжника след като му е било
връчено запорното съобщение. Правилно жалбоподателят поддържа, че
процесуалната легитимация произтича от правното твърдение на ищеца
относно принадлежността на спорното материално право. Когато се касае за
специална, както в случая, тя следва да бъде и доказана. Противно на
застъпваното от него, окръжният съд не е преценявал материално правната
легитимация на ищеца, която действително е въпрос по същество от значение
за основателността на претенцията, а представеният договор за цесия е
коментиран единствено от гледна точка на това дали сам по себе си
легитимира ищецът като взискател. В тази връзка, както е констатирал и
7
окръжният съд, нито в исковата молба, нито в уточняващите я молби, се
съдържа твърдение на ищеца да притежава качеството на взискател по
изп.дело №212/2015г. на ЧСИ О., по което се сочи да е наложен запора върху
вземането на длъжника СД“Р. Т., Х.а и с-ие“ спрямо третото задължено лице
Община-К.. В частната жалба се акцентира на възможността искът да бъде
предявен и от присъединилите се кредитори, които в определени случаи не са
конституирани като взискатели, тъй като се считат за присъединени по право.
В случая, обаче, ищецът не притежава качеството на присъединен по право
взискател по смисъла на 459 от ГПК, каквото евентуално би притежавал по
изп.дело №994/2015г. на ЧСИ П.И., с оглед процесния запор, който твърди да
обезпечава прехвърленото му с договора за цесия вземане, но не и по изп.дело
№212/2015г. на ЧСИ О.. Както правилно е приел окръжният съд, договорът за
цесия не легитимира автоматично цесионера за взискател в изпълнителното
производство, а за да придобие това процесуално качество следва да бъде
конституиран като частен правоприемник на взискателя-цедент по силата на
този договор при представянето му на съдебния изпълнител и заявяване на
изрично искане за изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист, съгласно чл.429,ал.1 от ГПК. При тези обстоятелства
формираните с обжалваното определение фактически и правни изводи са
правилни. Пред настоящата инстанция, обаче, жалбоподателят представя
доказателства за това, че на датата на депозиране на частната жалба е подал и
молба до ЧСИ А. за конституирането му като взискател по висящото изп.дело
№6890/2016г. въз основа на договора за цесия, като какъвто е и конституиран
спрямо солидарния длъжник СД“Р. Т., Х.а и с-ие“. От момента на това му
конституиране той е придобил процесуалното качество на взискател в
изпълнителното производство по това дело и от този момент е настъпило
приемство в процеса, при което новоконституираният взискател встъпва в
процесуалното положение на досегашния взискател и негов праводател и
придобива процесуалните права, породени от процесуалните действия в полза
на последния, включително правото да предяви иска по чл.452,ал.3 от ГПК.
Касае се за новонастъпило в хода на производството обстоятелство от
значение за допустимостта на иска относно предявяването му от надлежно
процесуално легитимирано лице, за която съдът следи служебно през цялото
развитие на исковия процес и възникването след предявяване на иска на
процесуалната предпоставка относно съществуването на правото на иск по
8
чл.452,ал.3 от ГПК в полза на ищеца санира предходната й липса. Това налага
обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №261042 от 17.05.2021г., постановено по гр.дело
№406/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е прекратено
производството по делото в частта относно предявения с исковата молба
главен иск на ВЛ. ХР. ХР. за осъждане на Община-К. и Е.К. – кмет на
Община-К. да му заплатят сумата от 73000лв., представляваща част от
обезпеченото със запор вземане на трето задължено лице, съгласно запорно
съобщение изх.№9594/07.05. по изп.дело №212/15г. на ЧСИ О., със сегашен
номер ... при ЧСИ А.А., която Община-К. е заплатила в полза на длъжника за
погасяване на задължението му по изп.дело №994/15г. на ЧСИ П.И., поради
неговата недопустимост – предявен от лице, неустановило да има качеството
на взискател по изп.дело №212/15г. на ЧСИ О., и поради това – при
ненадлежна активна процесуална легитимация за провеждане на този иск.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9