ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1743
гр. Пловдив,
12.11.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя ч. адм. дело № 2888 по описа на съда
за 2021год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
е образувано по жалба на В.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Д.Б.,
срещу писмо изх. № 94-00-2991/5 от 11.10.2021г. на кмета на община Карлово, с
което е отказано да бъде процедирано искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г. от
В.М. *** за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на
територията.
От
съдържанието на жалбата и приложените към нея доказателства се установява, че
оспорващият, в качеството на собственик на имот к.и. 36498.703.54 по КККР на
гр. Карлово и притежател на разрешение за строеж № 166/26.09.2012г. за
изграждане на жилищна сграда в имота, е подал до кмета на община Карлово
искане вх. №
94-00-2991(1)/27.07.2021г. за учредяване по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ на
право на преминаване през имот к.и. 36498.703.9604 по КККР на гр. Карлово,
представляващ неасфалтирана улица. Като фактическо основание за искането
заявителят посочил обстоятелството, че имот к.и. 36498.703.9604 бил застроен с
тухлена ограда от собственика на съдения имот к.и. 36498.703.53 по КККР на гр.
Карлово, с което бил ограничен достъпът на М. до собствения му имот.
По повод
застрояването в имот к.и. 36498.703.9604 М. подал жалба вх. № 94-00-2991 от
09.06.2021г. до кмета на община Карлово с искане да бъде извършена проверка за
установяване на незаконно строителство. В отговор на жалбата до М. бил изпратен
отговор изх. № 94-00-2991/2/11.08.2021г. от кмета на община Карлово, с който оспорващият
бил уведомен, че от собственика на имот к.и.
36498.703.53 по КККР на гр. Карлово са изискани документи във връзка с
извършеното в имот к.и. 36498.703.9604 застрояване. За последяващи действия
заявителят щял да бъде информиран допълнително.
Видно от
съдържанието на административната преписка, в резултат на извършена проверка на
имот к.и. 36498.703.9604, бил съставен Констативен акт от 06.08.2021г. от
длъжностни лица при община Карлово, с който било предписано да се извърши
трасиране на улицата.
При тази
фактическа обстановка кметът на община Карлово с писмо изх. № 94-00-2991/5 от
11.10.2021г. уведомил М., че искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г. не може да
бъде процедирано поради непълно комплектоване на нужната документация, както и
поради необходимостта преди произнасянето да бъде завършена процедурата по жалба
вх. № 94-00-2991 от 09.06.2021г.
Предвид
изразения в оспореното писмо отказ да бъде процедирано искане вх. №
94-00-2991(1)/27.07.2021г. съдът намира, че в случая органът е формирал изричен
отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Според чл.
213 от ЗУТ, съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на
административните актове по устройство на територията при условията и по реда
на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по
Административнопроцесуалния кодекс. Доколкото в случая липсват специални
правила, уреждащи оспорването на изрични откази за разглеждане на искане за
издаване на административни актове по ЗУТ, процесният отказ подлежи на съдебен
контрол по реда на чл. 197 и сл. от АПК.
Жалбата
срещу отказа е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес,
адресат на оспорения административен акт, поради което се явява допустима за
разглеждане. По същество жалбата е основателна.
Според чл.
192, ал. 2 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на
поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически
нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява
със заповед на кмета на общината. Посоченото производство се слага в ход по
искане на заинтересовано лице и поставя начало на процедура по издаване на
индивидуален административен акт, чието развитие, предвид липсата на специална уредба
в ЗУТ, се подчинява на общите правила на Глава Пета от АПК.
При тази правна
регламентация се налага извод, че за да възникне задължение за компетентния
органа да се произнесе с административен акт в хипотезата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е достатъчно да бъде сезиран с искане от съответно лице.
Наличието на
сезиране в случая обвързва органа да извърши проверка по допустимост на искането
по реда на чл. 27 от АПК, респ. да изясни фактическата обстановка и като краен
резултат да издаде административен акт по реда на чл. 57 от АПК - заповед по чл.
192, ал. 2 от ЗУТ или отказ.
По делото
липсват доказателства в хипотезите
на чл. 27 от АПК органът да е установил
наличието на пречки за разглеждане на искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г.
Не се установява да е издаван и акт за прекратяване на производството по реда
на чл. 54 от АПК.
Посочените в
писмо изх. № 94-00-2991/5 от 11.10.2021г. от орган основания да не бъде
разгледано искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г. не се подкрепят от
установената фактическа обстановка. Не се установява от заявителя да са били
изисквани конкретни документи, необходими за разглеждане на искането, респ. същият
да не ги е представил в срок, с което да е поставил процесуални пречки за
произнасяне на органа по същество.
Що се отнася
до наличието на висящо производство по чл. 225а от ЗУТ, следва да се
отбележи, че установяването на
незаконно строителство се извършва по служебен почин на контролните органи,
поради което дори същите да са били сезирани със сигнал или жалба от съответни
лица, тези лица не добиват качеството на страна в производството и по отношение
на исканията им не се дължи произнасяне на административен акт. В случай, че
органът е намерил необходимостта от предварително разрешаване на въпроса с
незаконното строителство, пред него е била открита възможността за произнасяне
на акт по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, с който производството по чл. 192, ал. 2
от ЗУТ да бъде спряно, но не и издаване на отказа за произнасяне по искането.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че като не провел
дължимото производство кметът на община Карлово е произнесъл незаконосъобразен
административен акт, който подлежи на отмяна.
Преписката
следва да бъде върната на органа за разглеждане на искането при спазване
задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи. Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изричен отказ да бъде процедирано
искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г., обективиран в писмо изх. №
94-00-2991/5 от 11.10.2021г. на кмета на община Карлово.
ВРЪЩА искане вх. №
94-00-2991(1)/27.07.2021г. на кмета на община Карлово за разглеждане при
спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участвали в административното
производство, в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/