№ 1716
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110210141 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Х./Ghina Khanafer/ чрез адв. М. срещу
наказателно постановление /НП/ № BG2023/5800-80/НП от 05.06.2023г.,
издадено от директора на Териториална дирекция/ТД/ Митница София,
Агенция „Митници“, с което на Г. Х. на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 11а, ал.
1 от Валутния закон е наложена глоба в размер на 6672.68 лв.,
представляваща 1/5 от стойността на недекларираните парични средства.
С НП е постановено сумите в размер на 5870 евро и 11900 щатски
долара с обща равностойност в лева към момента на извършване на
нарушението, възлизаща на 33363.39 лева, задържани с разписка
23000801/19.01.23г. към протокол за извършена митническа проверка
23BG005106М001882/19.01.23г. да се върнат на Г. Х. след заплащане или
обезпечаване на глобата. Посочено е, че Г. Х. може в писмено заявление да
поиска прихващане на дължимата глоба от задържаната сума.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление, което е преценено като незаконосъобразно. Счита се, че
задачата на митническия служител след като пътникът обяви, че носи сума за
деклариране, е да го насочи към гишето за деклариране на тази сума, а не да
1
се съставя акт. Моли се за отмяна на НП, както и задържаните суми да бъдат
върнати.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят се
представлява от адв. М., който пледира за уважаване на жалбата. Счита, че
таблата на българското летище са неразбираеми и че не се касае за умишлено
нарушение. Поддържа, че митническият служител е трябвало да каже на
жалбоподателката да мине през червения коридор. Счита, че не е действано
добросъвестно. Сочи, че НП е следвало да бъде издадено незабавно.
Действията на митническите служители накърнявА. правата и интересите на
жалбоподателката. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Якимовска, която моли НП
да бъде потвърдено. Представя писмени бележки. В допълнение сочи, че е
изпратено предложение за сключване на споразумение, но писмото не е
получено от адв. М., който не е намерен на адреса. Изтъква, че НП е издадено
в шестмесечния преклузивен срок и е законосъобразно. Наведените доводи,
че е отказано присъствие на адвокат при съставяне на АУАН намира за
неоснователни, тъй като не се изисква присъствието на адвокат за съставяне
на АУАН. Юрк. Якимовска приема, че нарушението е установено от гласните
и писмените доказателства. Изтъква, че не е предоставена сметка, по която да
бъдат върнати парите. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В реплика адв. М. заявява, че не е изпратено споразумение, като в
кантората му всеки ден има човек. Не било изпратено по пощата и НП.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Зоната за митнически контрол на Летище София, Терминал 2, салон
„Пристигане“ е с ясно разграничени коридори, обозначени с различни
цветове и светещи табели с надпис „Червен коридор – за деклариране“ и
„Зелен коридор – нищо за деклариране“ на български и на английски език.
Около лентите за получаване на чекиран багаж и преди навлизане в двата
коридора има обозначителни табели, указващи задължението за деклариране,
начина и мястото на деклариране при преминаване през зоните за митнически
2
контрол на различни езици.
На 19.01.2023г. митническият служител Н. Б. изпълнявала служебните
си задължения на Терминал 2, салон „Пристигане“ и извършвала проверка на
пътниците, пристигащи с полет № ТК1027 от Истанбул, Турция за София,
България. Около 09.15 часа на „Зелен коридор-нищо за деклариране“
митническият служител Н. Б. спряла за проверка пътничка, която след
поискване на документ за самоличност била установена като Г. Х./Ghina
Khanafer/, род. на 12.08.1987г., гражданка на Бразилия, притежаваща паспорт
№ YE141981, издаден на 15.10.20г. в Абу Даби, Обединени арабски емирства
с адрес Palm Hills, Cairo, 6th October, Egypt. На въпрос, зададен от страна на
служителя на английски език, дА. има нещо за деклариране, Г. Х. отговорила
отрицателно. На зададен въпрос отново на английски език, „Колко пари в
брой пренасяте?“ Г. Х. отговорила, че носи приблизително 10 000 щатски
долара и 3000 евро. Г. Х. била поканена в специА.зирано помещение за
извършване на щателна митническа проверка на ръчния и регистриран багаж
и личен преглед. Митническите служители Н. Б., Георги Апостолов и
Александър Иванов извършили проверка на ръчния и регистриран багаж на
пътничката, при която в дамската й чанта установили нА.чието на 5870 евро и
11900 щатски долара. За извършената проверка бил съставен протокол за
извършена митническа проверка № 23BG005106М001882/19.01.23г. На Г. Х. е
извършен и личен преглед от митническия служител Н. Б. в присъствието на
служителя Бойка Иванова, при който не са констатирани нарушения. За
извършеното действие е изготвен протокол за личен преглед №
23BG0051060029/19.01.23г. От Г. Х. е снето писмено обяснение.
Откритите в хода на проверката 5870 евро и 11900 щатски долара са
иззети с разписка № 23000801 към протокол за извършена митническа
проверка и внесени по сметка на ТД Митница София.
На 19.01.2023г. св. Н. Б. съставила на Г. Х. акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № BG19012023/5800/В-26. АУАН е
връчен лично на Г. Ханфер на същата дата. След като Г. Ханфер е заявила, че
владее писмено и говоримо освен английски и арабски език, АУАН й е
преведен от български език на арабски език и от арабски на български, както
и всички други документи относно констатираното нарушение от св. А. А.,
заклет преводач.
3
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу АУАН е
постъпило възражение с вх. № 32-29683/23.01.23г.
Въз основа на АУАН № BG19012023/5800/В-26/19.01.23г. е издадено
обжалваното НП № BG2023/5800-80/НП от 05.06.2023г., с което на Г. Х. на
основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон е наложена глоба в
размер на 6672.68 лв., представляваща 1/5 от стойността на недекларираните
парични средства.
Видно от заповед № ЗАМ-1450/32-264912/09.08.22г. на директора на
Агенция „Митници“ директорите и зам.-директорите на териториалните
дирекции са оправомощени съобразно териториалната си компетентност да
издават наказателни постановления въз основа на актовете, съставени от
митническите органи, за нарушения по чл. 18, ал. 2, 3 и ал. 7, т. 3 и 4, както и
по чл. 18а, ал. 1 и ал. 2 от Валутния закон.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Н. Б. и А. А. и приетите и приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
а именно – АУАН № BG19012023/5800/В-26/19.01.23г., протокол за
извършена митническа проверка № 23BG005106М001882/19.01.23г.,
протокол за личен преглед № 23BG0051060029/19.01.23г., писмено
обяснение, разписка № 23000801 към протокол за извършена митническа
проверка, заповед № ЗАМ-1450/32-264912/09.08.22г. на директора на Агенция
„Митници“.
Съдът се довери на показанията на свидетелката Н. Б., тъй като намери,
че в показанията си свидетелят подредено, логично и последователно излага
фактите, които непосредствено е възприела. Показанията на митническия
служител Н. Б. намират пълна подкрепа в писменото доказателство –
съставения АУАН № № BG19012023/5800/В-26/19.01.23г., както и в
останА.те писмени доказателства. Показанията на заклетия преводач А. А.
спомагат за потвърждаване обстоятелството, установимо и от вписванията в
съответните документи, че на Г. Х. е извършен превод от български на
арабски език и обратно на протокола за личен преглед, протокола за
извършена митническа проверка, както и на АУАН, като преводачът е
осъществявал и превод на жалбоподателката при осъществяване на
комуникацията с митническите служители.
4
Писмените доказателства напълно кореспондират с гласните такива,
като съдът намира, че доказателствената съвкупност единно и
непротиворечиво изгражда възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Съобразно чл. 18, ал. 13 от Валутния закон актовете за
установяване на административни нарушения по ал. 2, 3 и ал. 7, т. 3 и 4 се
съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават
от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него
длъжностни лица. Видно от заповед № ЗАМ-1450/32-264912/09.08.22г. на
директора на Агенция „Митници“ директорът на ТД Митница София е
оправомощен да издаде процесното наказателно постановление.
Съдът дължи проверка дА. издадените АУАН и НП отговарят на
процесуалните изисквания на закона. АУАН и НП са издадени при
съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени
в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това
процесният АУАН и обжалваното НП са съобразени с тези изисквания на
процесуалния закон. На чуждата гражданка Г. Х., невладееща български език,
е осигурен преводач от български на арабски език и обратно, като св. А. А. е
извършил превод на всички съставени документи, както и превод при
осъществяване на комуникацията с митническите служители. Правото на
защита на нарушителя не е накърнено, като ЗАНН не предвижда разпоредба,
изискваща или определяща хипотези, при които да е задължително участие на
адвокат при съставяне на АУАН.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната
5
му. Следователно наказателното постановление не страда от формални
пороци, обуславящи неговата отмяна, и следва да бъде разгледано по
същество.
Задължението за деклариране на парични средства, внасяни или
изнасяни от Европейския съюз, е нормативно установено в чл. 3, пар. 1 от
Регламент/ЕС/ 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от
23.10.2018г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в
Съюза или се изнасят от него, съгласно който всеки приносител, който носи в
себе си парични средства на стойност 10000 евро или повече декларира тези
парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която
влиза в Съюза или излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за
контрол.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на 11а, ал. 1 от Валутния закон.
Тази норма, транспонираща нормата от Регламент/ЕС/ 2018/1672, в
редакцията й към датата на нарушението предвижда, че пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи. След измененията с ДВ, бр. 82 от
29.09.2023 г. това задължение е регламентирано вече в чл. 10а, ал. 2 от
Валутния закон.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1/01.02.12г. за пренасянето през
границата на страната на парични средства, благородни метА., скъпоценни
камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от
Валутния закон пренасянето на парични средства в размер на 10000 евро или
повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата
на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи по реда на чл. 9, т.е. чрез валутна декларация по
образец, утвърден от министъра на финансите.
В случая доказателствата по делото несъмнено установяват, че
жалбоподателката е извършил валутно нарушение по смисъла на чл. 11а, ал. 1
от Валутния закон.
Г. Х. не е изпълнила административното си задължение да декларира
пред митническите органи паричните средства, които е носела, на стойност,
6
надвишаваща 10000 евро. Жалбоподателката сама е избрала коридор, през
който да премине, като не е търсен контакт с митнически служители.
Задълженията на пътниците за деклариране на пренасяните от тях суми и
стоки са обозначени на информационни табели, които се намират преди
зоната за митнически контрол преди навлизането в един от двата коридора.
Със своето бездействие да декларира пренасяната сума жалбоподателката е
осъществила от обективна страна състава на административното нарушение.
Нарушението е на просто извършване и се изразява в бездействие на носителя
на задължението за деклариране. Засегнати са отношенията, свързани с
обществените отношения, свързани с валутния режим, охраняващ публичните
отношения, свързани с пренасянето през държавната граница на левове,
чуждестранна валута в нА.чност. Последният възможен момент за
деклариране е до началото на митническата проверка.
Доводът за задължение на митническите органи да упътват и
информират пътниците за техните задължения, а не да ги проверяват, е
неоснователен, и не отговаря на действащото валутно законодателство.
За съставомерността на състава на административното нарушение е
достатъчна форма на вина непредпазливост, която в случая е нА.це.
Жалбоподателката Г. Х. е съзнавала, че пресича държавната граница,
съзнавала е, че носи в себе си сума, надвишаваща равностойността на 10000
евро, която следва да бъде декларирана, като е била длъжна и е могла да
избере поведение, съответстващо на изискванията на валутното
законодателство. Жалбоподателката е имала възможност да се запознае с
действащите правни норми, с написаното на информационните табели, но не
е положила дължимите усилия и съответно се е стигнало до бездействие,
което е обявено от законодателя за административно нарушение.
Предвид нА.чието на форма на вина несъзнавана непредпазливост съдът
намира, че съставът на вмененото на Г. Х. административно нарушение е
осъществен и правилно е ангажирана административнонаказателната й
отговорност на основание чл. 18, ал. 2 от Валутния закон. Съгласно
последната разпоредба в редакцията й към датата на нарушението - ДВ, бр. 14
от 2020 г., се предвижда административно наказание глоба за нарушение на
чл. 11а, ал. 1, 2 или 3 в размер 1/5 от стойността на недекларираните парични
средства. Настоящата редакция на чл. 18, ал. 2 - изм., бр. 82 от 2023 г. от
7
Валутния закон предвижда същата по размер санкция за нарушението.
Наложената глоба в размер на 6672.68 лева на жалбоподателката Г. Х. е
законосъобразно определена и представлява именно 1/5 от стойността на
недекларираните парични средства, възлизащи на 33 363.39 лева към датата
на извършване на нарушението.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
НА.це са основания за присъждане на разноски в полза на
административнонаказващия орган, който е представляван от юрисконсулт в
съдебното производство. С оглед изхода на делото жалбоподателката Г. Х.
следва да бъде осъдена на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН да заплати 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG2023/5800-80/НП
от 05.06.2023г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница
София, Агенция „Митници“, с което на Г. Х. на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл.
11а, ал. 1 от Валутния закон е наложена глоба в размер на 6672.68 лв.,
представляваща 1/5 от стойността на недекларираните парични средства.
ОСЪЖДА жалбоподателката Г. Х./Ghina Khanafer/ да заплати в полза
на Агенция „Митници“ 100 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8