Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1447 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на депозирана искова молба от ЕТ „С.Б. – У.“ срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът „С.К. - У.“ бил страна - купувач по договор за продажба на електрическа
енергия № . от 1999 г., сключен с НЕК ЕАД, клон „Електроснабдяване - Перник“,
чийто правоприемник е ответното дружество. Електроснабденият
по силата на договора имот бил „складова база“ (фургон), находящ
се в с. И., общ. Радомир, обл. Перник, върху празно
дворно урегулирано място, представляващо парцел ., в кв. 46 по плана на с. И.,
съгласно нотариален акт № ., том ., нот. дело № .г.
на нотариус М. Д. - нотариус в нотариалната служба при PC - Радомир.
Сочи, че преди повече от 12
години, по инициатива на ответното дружество при осъществяване на кампанията по
изнасяне на електромерите извън имотните граници електрозахранването в
посочения по-горе обект било прекъснато и до настоящия момент не било
възстановено. След размяна на кореспонденция между ищеца и ответното дружество
станало ясно, че последното без основание е закрило партидата за обекта на
ищеца, претендирайки от ищеца като неплатена сумата от 394,87 лева за ползвана
ел. енергия за обект, за който е открита партида с клиентски номер .. Така посочената сума според ищеца била
начислена на абонат и за обект с друг клиентски номер, различен от този на
ищеца. Наред с това излага твърдения, че вземането на ответника за така
посочената сума е погасено по давност, тъй като същото е начислено за периода
от 03.07.2010 г. до 07.02.2019 г.
Сочи, че след като
електрозахранването в обекта е било прекъснато без основание от ответното
дружество, същото следвало да възстанови за своя сметка захранването, като
ответникът не следвало да заплаща и т. нар. такса за присъединяване.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата в размер на 394,87 лева за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия за периода от 03.07.2010 г. до 07.02.2019 г., като погасена по давност,
както и да бъде осъдено ответното дружество да възстанови електрозахранването в
обект, представляващ „складова база“ (фургон), находящ
се в с. И., общ. Радомир, обл. Перник, върху празно
дворно урегулирано място, представляващо парцел ., в кв. 46 по плана на с. И..
По делото е постъпил отговора на
исковата молба от ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД, в който се сочи, че при
дружествата от групата ЧЕЗ - правоприемник на НЕК ЕАД за западна България от
2004 г., имало регистрирана партида на името на ЕТ „С.К. - У.“ за един от
посочените в цитирания в исковата молба договор обекти, а именно обект -
шивашки цех с клиентски № ..
За другия обект, а именно процесният (складова база в с. И.) липсвала в регистрите на
ЧЕЗ регистрирана партида на името на ищцовия ЕТ.
Твърди, че от момента на
сключване на договора с НЕК ЕАД за обект „складова база“ (фургон) в с. И., не
се намирали данни за извършена доставка на електрическа енергия до момента и не
са издавани фактури на името на ЕТ „С.К. -У.“.
Поддържа, че със заявление с вх.
№ .г. от ЕТ „С.К. - У.“ е направено
искане за възстановяване на партида за ел. енергия за процесния
обект. Във връзка със заявлението е назначена комисия и е съставен констативен
протокол от 17.07.2013 г., в който е дадено становище, че партидата може да
бъде възстановена. След този момент обаче не е постъпвало от страна на
заинтересованото лице - ищеца, заявление за сключване на договор за продажба на
електрическа енергия с „Ч.Е.Б.“ АД.
Впоследствие, на 07.06.2018 г.,
ищецът е подал ново заявление, с което е направено отново искане за
възстановяване на захранването за въпросния обект. Във връзка с това искане е
извършена проверка на място от служители на оператора на
електроразпределителната мрежа „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, за която е
съставен протокол, в който е отразено, че обектът в с. И. се захранва
посредством електромер с фабр. № .и за него е регистриран абонатен № . на името на К.Ц.К., като по този абонатен
номер е регистрирана при ответното дружество партида с кл.
№ .. За да се прехвърли тази партида на
името на друго лице, неплатените задължения по нея за предоставени мрежови
услуги за период, в който това лице е собственик на обекта, се дължали от него.
По посочената партида с кл. № . били налице задължения в общ размер на
394,87 лева.
Сочи, че при липса на партида за
ел. енергия и липса на данни за законно присъединен и съществуващ към момента
обект, без да се представят необходимите документи и без да се подаде заявление
за сключване на договор от ищеца, нямало как ответното дружество да регистрира
едностранно партида на негово име и да започне доставка на ел. енергия.
По отношение на иска за реално
изпълнение се излагат твърдения, че ответното дружество не е пасивно
легитимирано да отговаря по така предявения иск, тъй като не може да възстанови
електрозахранването на обект, който не е присъединен към
електроразпределителната мрежа на трето неучастващо по делото лице „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, като само последното имало правомощия по лиценз да присъединява
обекти на клиенти и да извършва действия по възстановяване на
електрозахранването.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. С писмена молба изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа:
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № .том
., дело № .г. на Радомирски районен съдия се установява, че Б.Н.Б.и Р.М.К.са
дарили наН.Б.К. и С.Б.К. следния свой собствен
недвижим имот: празно дворно урегулирано място, находящо
се в землището на с. И., обл. Софийска, представляващо
парцел ., в кв. 46 по плана на селото,
цялото с площ от 948 кв. м, при граници: улица, Е.Е.С.,
наследници на С.Д.А.и Б.П.А..
По делото е представен и договор за продажба на електрическа енергия № ./1999
г., сключен между Национала електрическа компания ЕАД, клон Електроснабдяване -
Перник и ЕТ „С.К. – У.“, с предмет продажба на ел. енергия за обект „Складова
база“, находяща се в с. И..
По делото са представени и 2 бр. констативни протоколи от 17.07.2013 г. и
07.03.2019 г. за обект складова база, находяща се в
с. И., с абонат ЕТ „С.К. – У.“, в които е констатирано, че за обекта има
монтирано табло, захранваща и изходяща линии, поради което партидата може да
бъде възстановена.
По делото са представени и доказателства за водена кореспонденция между
ищеца и ответното дружество по повод направено искане от ищеца за
възстановяване на ел. захранването на обекта, като от писмо от 14.06.2019 г.,
изпратено от ответното дружество до ищеца, се установява, че обект „складова
база“ в с. И. е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и за да бъде
възстановено ел. захранването, е необходимо абонатът да заплати всички
задължения за притежавания от него обект, които възлизат на сумата от 394,87
лева, видно от писмо с изх. № 10000011796/18.06.2019 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелитеН.К. (брат на
ищеца) и К.К..
От показанията на свидетеля К. се установява, че ищецът притежава търговски
обект в с. И., който представлява метално хале и фургон, които са били електроснабдени и с монтиран електромер в тях.
От показанията на свидетеля К. се установява, че между ищеца и свидетеля не
е имало никакви търговски взаимоотношения, като свидетелят е имал фирма за
производство на безалкохолни напитки в с. И., която е приключила дейност през
1998 г.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно
- техническа експертиза се установява, че в процесния
обект има монтирано трифазно ел. табло, което е било захранено с кабел, тип
ШКПТ 4х6 мм, който е отрязан на около 0,8 м от предната страна на фургона и
минава през отвор на фургона, находящ се на около 0,1
м от горната страна на входната врата. Вещото лице е констатирало, че има
поставено ново ел. табло на стълб, находящ се на
улицата, като от него до фургона има монтиран усукан кабел 4х16 мм, който не е подсединен към съществуващото ел. табло на фургона. В
заключението е посочено, че електромерът, находящ се
в таблото на фургона, е с № . и отговаря на номера, описан в документа на стр.
11 от делото, който е част от договор за продажба на ел. енергия № ./1999 г.
Според вещото лице в момента на проверката на територията на с. И. няма цех на
ЕТ „Ковак“.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно
- счетоводна експертиза се установява, че в текущата електронна система на „Ч.Е.Б.“
АД липсва открита партида на името на ищеца, издадени фактури за доставка на
ел. енергия на негово име и неплатени фактури. В ответното дружество по стар
абонатен номер . на К.К. се води партида с кл. № . на името на К.Ц.К. и има неплатени
задължения по 82 бр. фактури за предоставени мрежови услуги в размер на 424,87
лева за периода от 03.07.2010 г. до 24.02.2020 г. Според вещото лице за процесния обект, находящ се в с. И.,
вероятно е имало партида на името на ищеца, но тя е била закрита служебно.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени
събраните по делото гласни доказателствени средства,
при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира
изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал,
като показанията на свидетеляН.К. прецени и по реда
на чл. 172 ГПК. Съдът кредитира и заключенията по приетите съдебно – техническа
и съдебно - счетоводна експертизи, като компетентно изготвени от вещи лица, в
чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
По допустимостта:
Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, като същият
е процесуално допустим, предвид задължителните указания, дадени
с определение № 531/19.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 446/2020 г. по описа на ОС
- Перник,
предявен е при наличие
на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск. В подкрепа на допустимостта
на иска следва
да се изтъкне
също така, че няма изрични
нормативни ограничения за начина, по
който следва (или е възможно) да се упражни
правото на длъжника да се
позове на изтекла давност. Така например, разпоредбата на чл. 120
ЗЗД сочи единствено, че давността не
се прилага служебно, но не
ограничава начините, по които правоимащото
лице може да я релевира. Поради това и доколкото
нормативна забрана се въвежда винаги
изрично, липсата на такава по
отношение на този вид искове
обуславя тяхната принципна допустимост, а въпросите дали за ищеца е налице
правен интерес от иска и дали
съответното право е въобще погасяемо по давност, са
предмет на конкретна преценка във всеки отделен
случай. По настоящото дело
съдът намира, че спорното право
(вземане) е облигационно и поради това може
да бъде погасено
по давност, а ищецът има правен интерес
от предявяване на такъв иск.
По основателността:
Между страните не се
спори, че ищецът ЕТ „С.К. – У.“
е собственик на обект, представляващ складова база – фургон, находящ се в с. И., общ. Радомир, обл.
Перник, в празно дворно урегулирано място, представляващо парцел .в кв. 46 по плана на с. И., което
се установява и от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот. Обектът е бил електроснабден, като партидата, по която се е отчитало потреблението
на ел. енергия, е по клиентски
№ ., видно от писмо с изх. № 10000011796/18.06.2019
г.
Горните констатации мотивират съда да приеме, че между ищеца и ответника - „Ч.Е.Б.”
АД (енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24
от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел. енергия), са съществували облигационни отношения, които се регулират от
публично оповестени Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия и ищецът притежава качеството „потребител на електрическа енергия“. Съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката тези условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане
от страна на потребителите. С
оглед характера на обществените отношения начинът на договаряне е опростен, като предварително е определено съдържанието на договорните клаузи за всички единични
договори, които са типизирани.
Страните не спорят, че за процесния обект, находящ се в с. И., общ. Радомир, обл.
Перник, има незаплатено задължение в размер на 394,87 лева за периода от 03.07.2010
г. до 07.02.2019 г., което се установява и от приложеното по делото писмо
с изх. №
10000011796/18.06.2019 г.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че така посоченото задължение
е погасено по давност. На основание чл. 111 ЗЗД и Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в случая е приложима кратката
погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на доставена ел. енергия
са повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая исковата молба е
подадена в съда на 20.12.2019 г., като на същата дата давността е спряла да
тече по аргумент от чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, следователно погасителната давност
обхваща всички ликвидни и изискуеми преди 20.12.2016 г. такива, т. е. тези, за
които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл преди
тази дата. В хронологичен порядък, сумата, която е погасена по давност,
съгласно заключението на вещото лице В. П., е в размер на 283,77 лева, до който
размер искът е основателен. За разликата до пълния предявен размер от 394,87
лева искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът е предявил срещу ответника и иск за реално изпълнение чрез
възстановяване на електроснабдяването на процесния
имот, като по делото няма данни към този момент то да е възстановено.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение. Кредиторът има
право да получи реално изпълнение независимо от естеството на неговото притезание, той е свободен да избере дали да претендира
реално изпълнение или обезщетение за неизпълнението, но ако избере да
претендира обезщетение, длъжникът може съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЗД да наложи
реалното изпълнение, доколкото интересът на кредитора да го получи не е
отпаднал. Тези правила са израз на основния принцип на гражданското право, че
договорите трябва да се спазват. Правото на кредитора да получи реално
изпълнение може да бъде ограничено единствено от невъзможността задължението да
бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес (решение №
228/12.07.2011 г. по гр. д. № 1859/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 570/02.11.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1389/2009 г., III г. о. и др.).
Съгласно чл. 5, т. 1 от ОУ на ответника се задължава да снабдява с
електрическа енергия при условия на равнопоставеност
на всеки клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа,
т. е. договорната престация по облигационното
правоотношение за ответното дружество е снабдяването с ел. енергия. Когато не е
изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия, е възможно временното преустановяване на
снабдяването до крайния клиент - арг. от чл. 123 ЗЕ.
В чл. 42 от ОУ е посочено, че продавачът на ел. енергия може да откаже
снабдяване с електрическа енергия на даден обект, при наличие на неизплатени
задължения за електрическа енергия от същия клиент. Доколкото искът за реално
изпълнение се явява обусловен от предявения отрицателен установителен
иск и с оглед приетата частична основателност на последния, доколкото съдът
прие, че ищецът не дължи само част от сумите, които са начислени от ответника
за консумирана ел. енергия за процесния период по процесната партида и ищецът и към настоящия момент
продължава да дължи на ответното дружество сумата от 111,10 лева, не са налице
предвидените в Общите условия основания за възстановяване на снабдяването с ел.
енергия. Поради това искът за реално изпълнение за възстановяване на ел. захранването
на обекта следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца възниква правото на разноски. Ищецът
претендира по настоящото дело разноски в общ размер на 780,00 лева, от които 100,00
лева – заплатена държавна такса, 300,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
350,00 лева – депозит за вещи лица и 30,00 лева – депозит за призоваване на
свидетел, както и сумата от 115,00 лева – направени разноски по в. ч. гр. д.
№ 446/2020 г. по описа на
ОС – Перник, от които 15,00 лева – държавна такса и 100,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, от които предвид уважената част от исковете,
ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати сумата от 643,18 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на разноски, предвид отхвърлената част от исковете.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева, предвид ниската правна и
фактическа сложност на делото, от която сума ищецът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 28,14 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Младост“, бл. „БенчМарк“, „Бизнес Център“, че ЕТ „С.К. – У.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:*** НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата от 283,77
лева (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) за
консумирана, но незаплатена електрическа енергия, за електроснабден
имот, представляващ обект - „складова база“ (фургон), находящ
се в с. И., общ. Радомир, обл. Перник, върху празно
дворно урегулирано място, представляващо парцел ., в кв. 46 по плана на с. И.,
за периода от 03.07.2010 г. до 19.12.2016 г., като погасена по давност, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 394,87 лева (триста
деветдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки) и за периода от
20.12.2016 г. до 07.02.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕТ „С.К.
– У.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бл. „БенчМарк“, „Бизнес Център“, иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да възстанови доставката на електрическа енергия
за електроснабден имот, представляващ обект - „складова
база“ (фургон), находящ се в с. И., общ. Радомир, обл. Перник, върху празно дворно урегулирано място, представляващо
парцел ., в кв. 46 по плана на с. И..
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бл.
„БенчМарк“, „Бизнес Център“ ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „С.К. – У.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:*** размер на 643,18 лева (шестстотин
четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки) - направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕТ „С.К.
– У.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК:
., със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бл. „БенчМарк“, „Бизнес Център“ сумата в размер на 28,14 лева (двадесет и осем
лева и четиринадесет стотинки) - направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.