Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,09.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ-ти
гр.състав, в публичното заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина Карталска,
като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело
№ 6204 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с
правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр. чл.42 б.“б“ ЗН и
чл.108 ЗС, чл.537 ал.2 ГПК.
Делото е образувано по
искова молба от М.А.И. с ЕГН ********** и И.А.И. с ЕГН **********, двамата
представлявани от ***Л.Ч. *** против Ю.Л.Й. с ЕГН ********** ***. В исковата
молба ищците твърдят, че ответникът е техен роднина. Твърдят, че със завещание ***им
З.А.И. завещал на ответника негов собствен недвижим имот, находящ
се в гр.***, построен върху общинска земя с отстъпено право на строеж и
представляващ УПИ № 957, кв.65, по плана на града с площ от 310 кв.м. Ищците
твърдят, че към момента ответникът владее имота. Твърди, че завещанието, с
което ***им е завещал имота на ответника е нищожно, тъй като не е подписано от
него. Молят съда да назначи графическа експертиза, с която да се установи дали
наследодателят им е подписал завещанието. Молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ищците са собственици на имота и да осъди
ответника да предадат владението върху имота.
Ответникът представя
писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Твърди, че представеното
завещание не представлява неистински документ.
В
съдебно заседание страните поддържат твърденията си в исковата молба и писмения
отговор. Ищците правят искане искане за откриване на производство по оспорване
на завещанието.
В
представената писмена защита ищците поддържат твърденията от исковата молба.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Установява
се от представеното по делото препис извлечение от акт за смърт, че З.А.И. с
ЕГН **********, б.ж. на ***, е починал на ***г. в ***. Установява се от
представеното по делото удостоверение за наследници, че след смъртта си е
оставил за свои законни наследници И.А.И.
с ЕГН ********** *** и М.А.И. с ЕГН **********, негови ***и ищци по делото.
По
делото е представено в копие саморъчно завещание, изготвено на 13.04.2009г., с
което З.А.И. завещава на Ю., ***на *** му Л.Б., ***на ***му Б.Ю., къщата, двора
и цялото си имущество „от игла до конец“. В завещанието е посочено, че
завещателят З.А. не завещава нищо на роднините си по бащина линия, с които
никога не е имал отношения като негови родственици.
Представено
е копие на нотариално дело, от което се установява, че в полза на ответника Ю.Л.Й.
е изготвено саморъчно завещание, което се намира в нотариалната кантора на ***С.П..
Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което
се установява, че Б.Ю. Р.и Б.Й. Р.са едно и също лице. Представено е и такова
удостоверение относно лицето Л.Б. Ю., от което се установява, че Л.Б. Ю. и Л. Б.Й.
са едно и също лице. Представено е удостоверение за раждане, издадено на
основание Акт за раждане № ***г., от което се установява, че Ю.Л.Й. с ЕГН **********
е роден на ***г. и негови родители са М.М.К. и Л. Б.Й..
Не се спори между страните, че ответникът по делото Ю.Л.Й., посочен от ищците е
именно лицето, на което завещателят е завещал цялото си имущество, поради което
за тези факти съдът не е възлагал доказателствена
тежест за страните.
Представено
е уведомление от 02.10.2009г., от което се установява, че на 01.10.2009г. ***С.П.
е обявила саморъчното завещание на З.А.И.,***, с ЕГН **********, оставено на
съхранение извън нотариалната кантора, като завещанието е обявено по молба на Л.Б.
Ю., ***на ответника. С копието на нотариалното дело е приложен и протокол за
обявяване на саморъчното завещание, който е подписан от нотариуса и молителя.
При оспорване на саморъчно завещание
или при иск за нищожност на същото поради неспазена форма в тежест на лицата,
които се ползват от саморъчното завещание и /или твърдят спазване на формата
му/ е да докажат при условията на пълно доказване, че завещанието е истинско и
че в него са вписани от завещателя всички необходими реквизити по чл.25 ал.1 от
Закона за наследството. Тази разпоредба изисква саморъчното завещание да бъде
изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означаване на датата,
когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде
поставен след завещателните разпореждания. Нормата е
повелителна и установява предписана от закона форма за извършване на завещателното разпореждане като условие за неговата
валидност. Завещателно разпореждане извършено без да
е спазена формата, при липса на някой от необходимите елементи за неговата
действителност, е нищожно, на основание чл.42, ал.1, б.„б“ ЗН. В този случай то
няма правно действие и лицето, в чиято полза е направено не може да придобие
имуществото на завещателя. Установява се, че завещанието има поставена дата,
както и подпис, като датата е преди подписа, каквито са изискванията на закона.
С подписа си завещателят удостоверява, че завещателните
разпореждания са написани от него и че съдържат неговите волеизявления. Подписът
придава автентичност на документа. Той е завършващият елемент при съставянето
на завещанието. Затова чл.25, ал.1, изр.2 ЗН изисква изрично подписът да бъде
поставен след завещателните разпореждания. От
експертизата по делото се установи, че подписът е положен от завещателя.
Установи се, че саморъчното завещание действително е написано ръкописно изцяло
от завещателя, и е подписано от лицето, от чието име изхожда. За заключението вещото лице е
използвало оригинала на завещанието, което му е било предоставено в
нотариалната кантора на ***С.П. и е установило, че е текстът е изписан от
завещателя.
По
делото са изслушани като свидетели на ответника Н.И.А., Д.Х.В. и Л.Б. Ю..
Установява
се от показанията на Н.И., че бил в близки приятелски отношения със З.А., а
завещанието било съставено в дома му, в негово присъствие. Заяви в показанията
си, че ответникът заедно с родителите си се грижели за З.А., когато бил болен и
имал нужда от помощ, както и че завещателят живеел в един двор с ответника и
неговото семейство. Установява се от показанията му, че З.А. му споделил, че е
болен от тежко заболяване и има намерение да завещае цялото си имущество на
неговия ***. Твърди, че ищците по делото, негови ***по никакъв начин не са му
помагали, не са полагали грижи за него, когато имал нужда от помощ, а
разноските по лечението му били поети от родителите на ответника. Свидетелят
заяви, че З.А. е изразил категоричното си желание неговите ***да не получат
нищо от имуществото му.
В
този смисъл са и показанията на свидетелката Д.Х., която заяви, че познава З.А.
от детските си години, когато за него се грижели майка му и дядо му. В
показанията си свидетелката заяви, че приживе завещателят и споделил, че има
намерение да направи завещание в полза на Ю.Й.. Заяви, че след смъртта, в дома ѝ идвали двамата ищци И. и М. и заявили,
че имат намерение да вземат къщата на З.А..
В
показанията си свидетелят Л.Ю. твърди, че със З.А. са първи ***и. Твърди, че не
е знаел, че има завещание в полза на сина му и разбрал това от свидетеля Н.едва
след смъртта на завещателя. Установява се от показанията му, че той и съпругата
му са полагали грижи за него след като се е разболял, а ищците, негови ***, не
са присъствали на погребението му.
Съдът
кредитира събраните свидетелски показания, тъй като същите кореспондират както
по между си, така и с останалия по делото доказателствен
материал. Съдът приема за установено от фактическа страна, че З.А.,***, починал
на ***г. е живял с родителите на ответника в различни къщи, но в един двор, а
те са полагали грижи за него, когато е бил болен и е имал нужда от помощ. Съдът
приема за установено, че завещателят не е поддържал контакти с ***та си – ищци
по делото и е заявил, че не желае те да го наследят. Приживе заявил желанието
си да остави цялото си имущество на ответника, негов ***.
Съдът
приема, че ищците не проведоха успешно откритото производство по оспорване на
автентичността на завещанието и завещанието е изготвено и подписано от З.А.И.. В завещанието, завещателят се е разпоредил с цялото си
движимо и недвижимо имущество, като е посочил, че го завещава на ответника Ю.Л.Й..
В края на завещанието, след датата, завещателят е положил подпис и е изписал
собственоръчно името си, поради което съдът приема, че завещанието е изготвено
съгласно изискванията на закона и не е нищожно.
При така установеното по предявения
иск по чл.26 ал.2 ЗЗД вр. ч„л.42 б.“б“ ЗН, следва да
се приеме за установено, че недоказан се
явява и втория иск по чл.108 ЗС, тъй като ищците не доказаха, че са собственици
на процесния недвижим имот, а от друга страна,
ответникът владее имота на правно основание като негов собственик.
Що
се отнася до претенцията по чл.537, ал.2 ГПК,
този иск не е самостоятелен
иск, а последица от уважаването на иск за установяване правото на собственост
срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост.
Този иска има акцесорен характер, поради което същият следва да се отхвърли като
неоснователен, тъй като се установи, че ответникът е придобил собствеността
върху процесния имот по завещание.
С оглед изхода на делото, ищците
следва да заплатят направените от ответника разноски в размер на 952,42 лева,
от които 800 лева за адвокатско възнаграждение и 152,42 лева за назначена
експертиза по делото.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения М.А.И.
с ЕГН ********** *** и И.А.И. с ЕГН ********** *** против Ю.Л.Й. с ЕГН **********
***, иск с правно основание чл.26 ЗЗД вр. чл.42, б.”б” от Закона за
наследството, за признаване за установено,
че саморъчно завещание от 13.04.2009г. на З.А.И., починал на ***г., е нищожно поради неспазване на законоустановената
форма по чл.25, ал.1 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения М.А.И. с ЕГН ********** *** и И.А.И. с ЕГН ********** *** против Ю.Л.Й. с
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.124 от ГПК – за признаване
за установено по отношение на ответника,
че ищците са собственици на недвижим имот,
жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общинска земя, находяща се в гр.***, УПИ № III- 957, кв.55, по
плана на града с площ от 310 кв.м при съседи на имота : изток-улица, запад-УПИ
–XIII-960 на Б.А.Р., север-УПИ II-957 на Б.Й. Р., юг – УПИ IV-956 на С.А., и с правно основание чл.108 от ЗС – за осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху същия имот, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения М.А.И. с ЕГН ********** *** и И.А.И. с ЕГН ********** *** против Ю.Л.Й. с
ЕГН ********** *** с правно основание чл.537, ал.2 ГПК
констативен
нотариален акт № *** от ***г. на ***С.П., с район на действие *** в регистъра
на нотариалната камара, с който Ю.Л.Й. е признат за собственик по завещание
върху недвижим имот, находящ се в
гр.*** ***, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена с отстъпено право на строеж
върху общинска земя, съставляваща УПИ № III- 957, кв.55, по
плана на града с площ от 310 кв.м при съседи на имота : изток-улица, запад-УПИ
–XIII-960 на Б.А.Р., север-УПИ II-957 на Б.Й. Р., юг – УПИ IV-956 на С.А..
ОСЪЖДА М.А.И. с ЕГН ********** *** и И.А.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ю.Л.Й.
с ЕГН ********** *** разноски по делото в
размер на 952,42 лева, от които 800 лева за адвокатско възнаграждение и 152,42
лева за назначена експертиза по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: