№ 2682
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501769 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4425/06.12.2021 г., постановено по гр. д. № 30130/21 г. по
описа на СРС, 156 състав, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“
АД на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 1508,71 лв.,
представляваща регресно вземане и обичайни разноски по щета №
0300/20/777/502936 за ПТП, настъпило на 07.03.2020 г. около 19,05 ч., като
водачът на лек автомобил „Мицубиши Каризма“, с рег. № ****, се движи по
бул. „Панчо Владигеров“, с посока от ж. к. „Обеля“ към ж. к. „Люлин“,
където водачът виновно и противоправно нарушава чл. 25 ЗДвП, като
предприема маневра за ляв завой, като не пропуска и настъпва удар с попътно
изпреварващия го от ляво, товарен автомобил „Пежо Партнер“, с рег. №
****, по който автомобил са нанесени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2021 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
693,08 лв., представляваща деловодни разноски и адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
Подадена е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД срещу решение №
1
4425/06.12.2021 г., постановено по гр. д. № 30130/21 г. по описа на СРС, 156
състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото
доказателства. Поддържа, че механизмът на настъпване на процесното ПТП
не е доказан. Счита, че събраните по делото свидетелски показания са
противоречиви и не изясняват причината и начина на настъпване на ПТП,
както и чия е вината за настъпването му. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо
него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – ЗАД „А.Б.“ е подала отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства, в т. ч. свидетелски показания и заключение на САТЕ, се
установяват по безспорен начин обстоятелствата, свързани с настъпването на
процесното ПТП. Счита, че от съвкупната им преценка се установява, че на
07.03.2020 г. в гр. София М.С., управлявайки лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ****, е извършила маневра „ляв
завой“ от дясна лента, за да навлезе в крайпътна територия – паркинг, без да
се съобрази с наличието и разположението на другите участници в
движението. Поддържа, че с тези си действия водачът на лекия автомобил
М.С. е нарушила чл. 25 ЗДвП, като е отнела предимството и не е
пропуснала движещия се попътно автомобил „Пежо“, с рег. № ****. Счита,
че правилно съдът е достигнал до извода, че именно в резултат на
противоправните действия на водача, застрахован при ответника, е настъпило
процесното ПТП, при което е увредено и процесното МПС. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът ЗАД „А.Б.“ твърди, че на 07.03.2020 г. в гр. София, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“
2
е настъпило застрахователн събитие между лек автомобил марка
„Митцубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ****, управляван от М.С., и
товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СВ **** КH, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования при него
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“. Поддържа, че водачът на лек
автомобил марка „Митцубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ****, при
извършване на забранена маневра обратен завой от дясна лента, без да се
съобрази с наличието на други автомобили, е отнел предимството на
движещия се в лява лента автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег.
№ СВ **** КH, и е реализирал ПТП. Посочва, че по образуваната щета е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1493,71 лв. на
собственика на увредения автомобил. Твърди, че спрямо ответника ЗД „Б.И.“
АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с водача на увреждащия автомобил марка
„Митцубиши“, модел „Каризма“, е възникнало регресно вземане за платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му в
размер на 15 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 1508,71
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на
07.03.2020 г. в гр. София, в т. ч. и 15,00 лв. – обичайни разноски за
определянето му, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 28.05.2021 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗД „Б.И.“ АД оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и наличието на причинно – следствена връзка между
щетите, получени от процесното ПТП, и деянието на водача на лек автомобил
марка „Митцубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ****. Твърди, че вина за
настъпването на процесното ПТП имал водача на товарен автомобил марка
„Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СВ **** КH, който не бил подал
светлинен сигнал за извършваната от него маневра изпреварване. Оспорва
иска и по размер. Прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
3
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите му.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.
411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти – да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице
застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че
на 07.03.2020 г. в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Митцубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ****, управляван от М.С., и
товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СВ **** КH,
управляван от Х.С.; че към момента на настъпване на ПТП за товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СВ **** КH, е била
сключена застраховка „Каско“; че към момента на настъпване на ПТП е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на водача на
4
лек автомобил марка „Митцубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ****; че по
повод на настъпилото застрахователно събитие – ПТП е била заведена щета
№ 0300/20/777/502936 в ищцовото дружество; че ищцовото дружество е
изплатило на собственика на увредения автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“, с рег. № СВ **** КH, застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ в размер на 1493,71 лв; че размерът на обичайните
разноски за определяне на щетата възлиза на 15,00 лв.; че щетите по
процесния автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СВ **** КH, се
намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 07.03.2020 г.
ПТП в гр. София; че стойността, необходима за възстановяване на процесния
автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СВ **** КH, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП, е 1493,71 лв.
Спорното обстоятелство във въззивното производство касае механизма
на настъпване на процесното ПТП.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото са
събрани писмени и гласни доказателства /показания на св. С. и св. С./ и е
изслушано заключение на САТЕ.
Според посоченото в двустранния констативен протокол за ПТП - на
07.03.2020 г. около 19,05 ч. в гр. София лек автомобил „Митцубиши“, модел
„Каризма“, с рег. № ****, се е движел по бул. „Пенчо Владигеров“, с посока
от кв. Обеля към кв. Люлин, и предприемайки маневра „ляв завой“, не
пропуска и реализира ПТП с попътно изпреварващия го от ляво товарен
автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СВ **** КH. Видимите щети
по превозните средства, отразени в двустранния протокол за ПТП, са: за лек
автомобил „Митцубиши Каризма“, с рег. № **** – задна лява врата, а за
товарен автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № СВ **** КH – предна броня,
десен фар и преден десен калник.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ
документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална
доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма
друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по
задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от
съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства,
5
съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният
протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да
удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма
спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка
на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса.
Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно
останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване
на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото
свидетели.
От показанията на св. С., който е бил водач на товарния автомобил
„Пежо Партнер“, се установява, че управляваният от него автомобил се е
движел на прав път с предимство, в посока от кв. Обеля към кв. Люлин, със
скорост не повече от 40 – 60 км./ч. Автомобилът му бил в дясната лента, а
другият автомобил се движел от дясната му страна. Заявява, че бил пуснал
мигач, за да завие на ляво, когато другият автомобил го ударил от дясно. При
удара била повредена дясната му врата и предния десен капак. Посочва, че
протоколът за ПТП е бил съставен след настъпването на ПТП, като с другия
водач не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП.
Според показанията на св. С., която е била водач на лек автомобил
„Митцубиши Каризма“, с рег. № ****, автомобилът й се движел по бул.
Пенчо Владигеров, като участъкът бил прав. Твърди, че на 300 м. след
светофара дала ляв мигач, за да направи ляв завой, тъй като на мястото имало
паркинг. Посочва, че почти била излязла от платното, когато в задната врата и
калник я ударил друг автомобил марка „Пежо“. Ударът бил отзад. Заявява, че
е извършила маневрата, след като е видяла, че няма други автомобили.
Посочва, че при разговора й с другия водач не са обсъждали въпроса по чия
вина е настъпило ПТП.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд,
че следва да се кредитират като достоверни показанията на св. С., въпреки
наличието на противоречия в някои детайли с оглед изминалия период от
време. Същите са последователни, логични и кореспондират с отразеното в
двустранния констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата, при
които е настъпило процесното ПТП, както и с неоспореното от страните
заключение на САТЕ.
6
Същевременно показанията на св. С. в частта им, в която посочва, че
преди да предприеме маневрата за завой на ляво, се е огледала и не е видяла
други МПС на пътното платно, са изолирани и не кореспондират с останалите
събрани доказателства по делото, поради което не следва да се кредитират.
На следващо място, от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява и наличието на противоправно поведение от
страна на водача на лек автомобил „Митцубиши Каризма“, с рег. № ****.
Това е така, тъй като водачът му – св. С. е предприела маневра за завой на
ляво, без да изчака преминаването на попътно движещия се от ляво товарен
автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № СВ **** КH /в нарушение на
разпоредбата на чл. 25 ЗДвП/, и е реализирала ПТП по нейна вина.
Презумпцията за вина на делинквента не е опровергана по делото /арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД/.
Предвид изложеното по - горе, съдът приема, че в полза на въззиваемата
страна е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно
обезщетение.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Според т. 2 от заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № СВ
**** КH, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 1493,71 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – те са един и
същи размер. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата,
които възлизат на сумата от 15 лв.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и
7
обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер -
1508,71 лв. /1493,71 лв. + 15,00 лв./.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ е основателен и следва да се уважи изцяло. Върху сумата от 1508,71
лв. се дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 28.05.2021 г. до окончателното плащане.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 4425/06.12.2021 г., постановено по гр.
д. № 30130/21 г. по описа на СРС, 156 състав, следва да се потвърди издяло
като правилно, в т. ч. и в частта му относно присъдените разноски за
първоинстанционното производство.
По разноските във въззивното производство:
Всяка от страните претендира разноски за въззивното производство.
Въззивникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определено съобразно материалния
интерес по делото по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 335,61 лв. /402,73
лв. с ДДС/. В случая, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство от въззиваемия е в размер на 402,73 лв. с ДДС и не
надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено
по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сумата от 402,73 лв. с ДДС, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4425/06.12.2021 г., постановено по гр.
д. № 30130/21 г. по описа на СРС, 156 състав.
8
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****, да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл.
273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 402,73 лв. с ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9