№ 993
гр. П., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20251720100239 по описа за 2025 година
По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация”
ООД – гр. П., е поискало да бъде признато за установено по отношение на ответника М. К.
И. с ЕГН **********, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 857,28 лв. -
главница за периода от ********* г. до ********* г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – *********г., до окончателното
изплащане на главницата; сумата от 100,36 лв. — лихва върху главницата от *********г. до
********* г.; както и да бъде осъдена А. К. Б. с ЕГН ********** да плати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД гр. П., ЕИК: *********, следните суми:
770,42 лв. - главница за периода от ********* г. до ********* г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата па депозиране на заявлението– *********г., до окончателното
изплащане на вземането; 77,93 лв. - лихва върху главницата от ********* г. до ********* г.,
както и присъждане на направените по делото разноски и сторените такива в заповедното
производсво.
Ответниците, чрез назначения им особен представител са оспорили исковете по
основание и размер, като молят да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно
чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се
1
предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За
периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата,
отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя.
По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в
сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на
разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване
на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна
възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата,
обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ,
бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9,
правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и
потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът,
при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия
за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират
приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия
от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното
следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа
преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни
отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. В тази
връзка следва да се отбележи, че ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственикна
водоснабденото жилище.
По делото са представени заверени преписи от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот ***************** г. и Нотариален акт ***************** г. за дарение на
недвижим имот, от които може да се приеме за доказано по делото, че ответниците са
съсобственици на процесното водоснабдено жилище, при еднакви идеални части. В тази
връзка съдът споделя становището на ищцовото дружество, че в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот ***************** г., е допусната техническа грешка при
изписване на админстративния адрес на жилището. В случая подобна грешка може да бъде
отстранена от собственика и като в негова доказателствена тежест е да докаже , че не е
налице такава грешка.
С оглед на това, ищцовото дружество е доказало, че между него и ответниците е
налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика.
2
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От
представеното извлечение от партидата на ответника № *********, се установява, че за
процесния период, цялото задължение към ищцовото дружество е в размер на 1714.56 лева
главница и 200.72 лв., лихва за забавено плащане за процесния период. Следва да се посочи,
че представените по делото писмени доказателства за размера на това задължение,
представляват извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 от ТЗ могат
да се ползват като доказателство в съдебното производство, още повече, че същите не са
оспорени от ответника в настоящото производство.
Тази сума е следвало да бъде заплащана на определена дата в зависимост от
датата на издаване на всяка една от фактурите, документиращи задължението, отбелязани в
извлечението от сметка. Доколкото това не е направено, ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължи обезщетение за същата. На същото правно основание следва да се
присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - *********г., до окончателното и изплащане.
Предвид горното ищцовото дружество е изпълнило задължението си да
установи съществуването на договор между него и ответника, както и размера на
задължението на ответника. Същото не може да бъде задължено да доказва неизпълнението
от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на
доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради
което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от
ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане.
Същевременно обаче исковете се явяват основателни само за 1/2 от задълженията спрямо
всеки един ответник по отделно, колкото са и притежаваните от същите идеални части от
водоснабдения обект.
С оглед изхода на делото, М. К. И. следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество направени разноски по делото, като следва да бъдат присъдени и
направените разноски в заповедното производство по гр.дело №*********г., на ПРС в общ
размер на 1126.13 лева . Съответно А. К. Б., следва да бъде осъдена, да заплати на ищцовото
дружество половината от направени разноски по делото, в размер на 607.82 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. И. с ЕГН **********, от
гр. П., ул. „С.“, *****************, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД гр. П., ЕИК: *********, гр.П., ул.Средец №11, следните суми:
857,28 лв. - главница за периода от ********* г. до ********* г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – *********г., до окончателното
изплащане на главницата; сумата от 100,36 лв. — лихва върху главницата от *********г. до
3
********* г..
ОСЪЖДА М. К. И. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.“, *****************, да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, сумата в общ размер на 1126.13
лева, направени разноски по делото и направените разноски в заповедното производство по
гр.дело №*********г., на ПРС, изчислени съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА А. К. Б. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.“, *****************, да
плати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД гр. П., ЕИК: *********, следните
суми: 770,42 лв. - главница за периода от ********* г. до ********* г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата па депозиране на заявлението– *********г., до
окончателното изплащане на вземането; 77,93 лв. - лихва върху главницата от ********* г.
до ********* г., както и направените по делото разноски в размер на 607.82 лева.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №*********г., по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото
в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4