Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 22.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 201/2019 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с
подадена искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕАД против А.Л.Р. за установяване на
вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение и присъждане на вземания за
договорна лихва и неустойка.
Твърди се, че 28.05.2013 г. между страните е постигнато
съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 500,00 лв., който той се задължил да върне на 48
месечни вноски, всяка в размер на 42,00 лв., при ГПР от 154,34 % и ГЛП от 98,20
% или общо сумата от 2 022,74 лв., включваща и възнаграждение за ползването
на предоставения ресурс в размер на 1 522,74 лв. Твърди се, че договорът е
сключен при общи условия, с които ответникът е запознат и е подписал декларация
за това. Сумата по кредита е усвоена от ответника, като е преведена по посочена
от него банкова сметка. ***ед уговореното, като
непогасена е сума в размер на 498,40 лв. и договорна лихва в размер на
1 481,67 лв. Вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми поради
непогасяване за срок повече от 30 дни на вноска, след което договора е
прекратен и е начислено вземане за неустойка.
За събиране на вземанията по договора се твърди, че в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на вземане в размер на 498,00 лв.
– главница по договор за кредит, в едно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед до изплащането ѝ и осъди
ответника да му заплати сумата от 1 481,67 лв. – възнаградителна лихва и
771,42 лв. – неустойка. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски по
делото.
С определение от 23.12.2019 г. е постановено връщане
на исковата молба, като производството по делото е прекратено по претенцията за
присъждане на неустойка.
В депозиран по делото отговор особения представител на
ответника твърди, че вземанията, предмет на заявените искови претенции, са
погасени чрез плащане, евентуално погасени по давност /възражения в този смисъл
е изложил и ответника в подадено от него възражение по чл. 414 ГПК/. В отговора
са наведени възражения за това, че предсрочната изискуемост на вземанията не
настъпва автоматично. Наведените възражения досежно вземането за неустойка
съдът не докладва, тъй като в тази част производството по делото е прекратено.
Ищецът не е участва по делото със свой представител,
становище за основателност на заявените искове излага в молба от 18.05.2020 г.
/л. 122-123 от делото/.
В хода на делото ответникът участва лично и с назначен
му от съда процесуален представител – адв. И., който по същество излага
становище за неоснователност на заявените искове, като съображения развива в
писмени бележки.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от ищеца е образувано
ч. гр. д. № 2060/2018 г. по описа на РС Ловеч. По него в полза на ищеца против
ответника е издадена Заповед № 1204 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 17.10.2018 г. и е разпредено А.Л.Р. да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД сумата от 1 980,07 лв. вземане за главница по договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.08.2018 г/ до изплащане
на вземането и сторените разноски в размер на 73,63 лв. Заповедта е връчена на
длъжника, като срещу изпълнението ѝ той е подал възражение.
В стандартен европейски формуляр за предоставяне
информация за потребителски кредит от 28.05.2013 г., предоставен на ответника,
е посечен вида на кредита, поискан от него – PROFI Made, с максимален кредитен лимит от 800,00 лв., със срок за връщане 48 месеца, с
месечна вноска от 67,00 лв., общ размер на сумата за връщане 3 216,00 лв. и ГПР 156,93 %.
Въз
основана на подадено искане от ответника за отпускане на кредита PROFI Made между
него и ищеца е постигнато съгласие и сключен договор при параметри, различни от
отразените във формуляра – размер на кредита 500,00 лв., срок от 48 месеца,
вноска по кредита от 42,00 лв., с падеж 3-то число и общ размер на задължението
2 022,74 лв. По договора страните са уговорили ГПР от 154,34 % и ГЛП 98,20
%. Размерът на възнаграждението на кредитора за срока на договора е
1 512,00 лв. Страните са уговорили смута по заема да се преведе по сметка
на длъжника с посочен номер. Ангажирано е преводно нареждане от 29.05.2013 г.,
с което кредиторът е наредил да се плати сумата по сметката на длъжника.
В договора страните са приели, че неразделна част от
него са общите условия за договори за револвиращ кредит за физически лица,
които са предадени на ответника, като той е удостоверил, че се е запознал с тях
и ги е приел. В общите условия е отразено, че при просрочие на една вноска по
договора с повече от тридесет календарни дни договорната връзка се прекратява
автоматично, а вземанията по него стават предсрочно изискуеми, без да е
необходимо кредитора да изплаща на кредитополучателя уведомление, покана,
предизвестие или други. В този случай страните могат договарят различен начин
на уреждане на отношенията помежду си. Договорено е, че всяко известие,
инструкция, въпрос или документ, отнасящи се до договора се връчват лични или
чрез препоръчана пратка, като кореспонденцията се осъществява с длъжника на
адреса, посочен в договора /гр. София, „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 8, ап. 51 и
гр. Ловеч, ж. к. „Младост“, бл. 315, вх. В, ет. 4, ап. 12/.
От ангажирано по делото извлечение по партидата на
ответника Р. се установява, че той е предложила изпълнение за сумата от 42,67
лв., платена на 24.07.2013 г., с която е погасена сума в размер на 1,55 лв. –
главница и 41,12 лв. – договорна лихва /изцяло е погасена първата вноска по
кредита и част от вземането за договорна лихва по втората/. Към 24.01.2019 г.
задължението по партидата на ответника е 1 980,07 лв.
До длъжника е изготвено уведомително писмо от
кредитора, адресирано до един от адресите, посочен в договора /адреса в гр.
София/ с изявление, че прекратява едностранно договор за кредит № **********.
Заявено е искане за заплащане на сумата от 1 980,07 лв. и 1,91 лв. –
обезщетение за забава. Поради неизпълнение на задължение по общите условия
кредиторът е заявил претенция за заплащане на неустойка в размер на 50 % от
общата сума по договора или общо размера на търсената за заплащане сума е
2 972,02 лв. В писмото е посочена сметка, по която може да се предложи
изпълнение за посочените в него суми. В кориците на делото няма доказателства
писмото е изпратено и достигнало до адресата преди образуване производството по
делото.
Във връзка с подадена жалба от ответника до БНБ,
препратена на Комисия за защита на потребителя, относно изпълнението по договор
вземанията, по който са предмет на установяване/присъждане в настоящото дело,
на ответника е отговорено с писмо изх. № 24.01.2014 г. В писмото Комисията е
посочила параметрите на сключения от него договор, резултатите от извършената
проверка по него с констатация, че по него е предложено изпълнение за сумата от
43,00 лв. и разяснения по нормативната уредба.
При установените факти съдът прави следните изводи от
правна страна:
Предявени са искове за установяване на вземане по
главница, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и за присъждане на вземане за
договорна лихва с правна квалификация чл. 240, ал.
2 ЗЗД.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор
за потребителски кредит. По договора ищецът е превел по сметка на ответника
сумата от 500,00 лв., които той се е задължил да върне, ведно с договорна
лихва, за срок от 48 месеца, на равни месечни вноски.
В исковата молба ищецът поддържа тезата, че
договорната връзка е прекратена, поради неизпълнение задължение на длъжника –
забава при заплащане на вноска с повече от 30 дни. Уговорката за прекратяване
на договора по своята същност съставлява хипотеза на автоматична предсрочна
изискуемост. Прекратяването на договора поради неизпълнение е разваляне. При
разваляне всяка от страните следва да върне полученото от нея по договора. Ответникът
е получил сумата от 500,00 лв. и би дължал в този случай връщането ѝ. В
договора, обаче страните са уговорили при неизпълнение да се дължи връщане не
само на получената от ответника сума по кредита, но и на всички вноски. Всяка вноска
включва в себе си вземане по главница и договорна лихва. Изхождайки от
казаното, съдът приема, че в договора при общи условия страните не е уговорили
разваляне /прекратяване/ на договора при неизпълнение, а предсрочна
изискуемост.
Уговорки за автоматично настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията по договор за кредит не пораждат действие, а за да
настъпи целеният от кредитора ефект /предсрочна изискуемост на всички вземания
по договорната връзка/ той трябва да упражни своето преобразуващо право чрез
едностранно изявление, което да е достигнало до длъжника, при наличието на
обективните предпоставки за това /становище в изложения смисъл е застъпено в
Решение № 200/18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018 г. на I ТО на ВКС, допуснато по въпроса за проверка на съответствието му с
практиката на ВКС по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за последиците при
уговорена в договора за заем по чл. 240 ЗЗД автоматична предсрочна
изискуемост/. В кориците на делото е ангажирано писмо, с изявление от страна на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но няма доказателства
то да е достигнало до адресата преди датата на образуване на заповедното
производство, в което вземанията по него са заявени за присъждане, или това да
е сторено в рамките на уговорения в договора срок за връщане на предоставената
сума. От казаното следва извод, че вземанията по договора не са обявени за
предсрочно изискуеми. За всяка вноска ответникът е дължал изпълнение на
уговорения падеж т. е. изпълнение на части.
Към датата на подаване заявлението до съда всички
вноски по договора за кредит са били изискуеми. С оглед на това връченото в
хода на производството изявление до ответника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е породил правно действие.
Страните по една договорна връзка са свободни за
определят нейното съдържание, вкл. досежно размера на възнаграждението за
ползването на предоставения финансов ресурс. Свободата им да договарят е
ограничена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД - от повелителните норми на закона, а от
друга страна от добрите нрави. Ограничените се отнася до гражданските и
търговските сделки, с оглед даденото разяснение в т. 1 и 3-та на ТР № 1/2009 г.
ВКС. Процесният договор попада под режима на Закона за потребителските кредити.
Нормите в него са повелителни, поради което постановките на цитираното
тълкувателно решение намират приложение, т. е. съдът може служебно да проверява
действителността на клаузи от договорната връзка, от която се черпят права, при
наличието на правни и фактически основания за това.
По договора страните са уговорили годишен процент на
разходите от 156,34 %. Към дата на сключване на договора разпоредбата,
ограничаваща размера на ГПР—то по договор за потребителски кредит до петкратния
размер на законна лихва, не е била действаща /договорът е сключен на 28.05.2013
г., а разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, въвеждаща ограничения в размера на
ГПР-то, е в сила от 23.07.2014 г./. Страните не са можели да съобразят
поведението си нея, поради което на настоящия етап съдът не може извърши
проверка дали обективираното в договора съгласие й противоречи.
Съдът не споделя доводите на представителя на
ответника, че методиката за формирането на ГПР-то не е била разяснена от ищеца
на ответника, поради което тя влиза в противоречи със закона, тъй като начина
на формирането на разходите по договора е нормативно установен в приложение към
ЗПК.
За ползването на предоставения финансов ресурс
страните са уговорили заплащането на възнаграждение, което на годишна база е в
размер на 98,20 %. За срока на договора размера на възнаграждението е
1 512,00 лв. Така уговорения възнаграждение по договора в размер на
трикратния размер на отпуснатия кредит, съдът приема, че противоречи на добрите
нрави.
Страните са свободни на уговорят размера на
договорната лихва, но в практиката се приема, че противоречаща на добрите нрави
е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва
/този смисъл решение № 906/30.12.2004
г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II ГО, решение № 378/18.05.2006 г.
по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II ГО/. За това, че
размера на законната лихва е отправна точка за преценка съответствието на
договорната лихва с добрите нрави, свидетелства и действащата към момента
законова уредба, която измерява процента на разходите по договора, част от
които е възнаградителната лихва, със законната лихва. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП в
размер десет пъти над размера на законната лихва противоречи на добрите нрави. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по
договора. Ето защо съдът следва да откаже присъждане на вземане за договорна
лихва.
По претенцията за установяване на вземане за главница
по договор за потребителски кредит в тежест на ответника е да докаже, че е
предложил изпълнение. Доказателства не са ангажирани, извън направеното
признание от ищеца, поради което следва да се приеме, че този факт е останал
недоказан. По отношение на вземането е заявено възражение за давност, което
съдът приема за неоснователно.
Вземанията по договор за потребителски кредит нямат
периодичен характер и не се погасяват с кратна 3-годишна давност, а с общата –
5 години, като по отношение на всяка вноска тя тече от падежа ѝ.
Уговорката в договора за връщане на предоставените средства на вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а съставлява уговорка за изпълнение на
части. Съгласно постановката на ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, са периодичните
задължения, които макар да са породени от един и същи факт, са относително
самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на двете страни
по договора. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй
като нито задължението на кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането ѝ, е повтарящо се, както и че
връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява
по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/.
След сключване на договора длъжникът
е предложил изпълнение за сумата от 42,67 лв. С нея ищецът е погасил вземане за
главница и договорна лихва /изцяло по първа вноска и частично по втора вноска/.
С изпълнението кредиторът не можел да погаси вземането за лихва, тъй като с
оглед недействителността на уговорката за заплащането й, такова не се дължи. С
оглед на това с посочената сума са погасени вземания в този размер по главница
по вноски в периода 07.07.2013 г. до 03.01.2015 г. и част от вноска с падеж
03.02.2015 г. или общо вземане по главница в размер на 42,67 лв. Непогасена е
останала сума в размер на 457,33 лв. /за вноски с падежи в периода 03.02.2015
г. до 03.06.2017 г./. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 16.10.2018 г., от която датата се счита предявен и иска за
установяването на вземане по главница /арг. чл. 422,
ал. 1 ГПК/. Към тази датата давността относно непогасените вноски по главница
по договора за кредит не е изтекла. С предявяването на иска за установяване на
вземанията давността е спряла /арг. от чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/.
По изложените съображения
съдът счита, че възражението на ответника за погасяване по давност на вземането
за главница в установения размер - 457,33 лв., е неоснователно. За горницата до
сумата от 498,40 лв. искът за установяване на вземан по главница следва да се
отхвърли.
Ищецът е заявил искане за разноски. В производството
по делото и в предхождащото го заповедно производство той е сторил разноски в
размер на 415,23 лв. /държавни такси и възнаграждение за особен представител в
исковия процес; държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство/. В производството по делото ищецът е представляван от
юрисконсулт, на който съдът, съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, определя
възнаграждение в размер на 100,00 лв. Общо размерът на сторените разноски по
делото е 515,23 лв. При изхода на спора от тези разноски в тежест на ответника
следва да се възложи сума в размер на 85,59 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което
съдът да отговори с решението.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Л.Р., с ЕГН **********,***,
че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В има вземания в размер на 457,33 лв. /четиристотин петдесет и
седем лева тридесет и три стотинки/ - главница по договор за потребителски
кредит от ********** от 28.05.2013 г., ведно със законната лихва от 30.08.2018
г. до изплащане на вземането, предмет на издадена по ч. гр. д. № 2060/2018 г. на
РС Ловеч Заповед № 1204 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземания по главница за
горницата до сумата от 498,40 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53 Е, вх. В против А.Л.Р., с ЕГН **********,*** иск с правна
квалификация чл. 240, ал. 2 ЗЗД за присъждане на вземане в размер на 1 481,67 лв. /хиляда
четиристотин осемдесет и един лева шестдесет и седем стотинки/ - възнаграждение
по договор за потребителски кредит от
********** от 28.05.2013 г.
ОСЪЖДА А.Л.Р., с ЕГН **********,*** да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 85,59
лв. /осемдесет и пет лева петдесет и девет стотинки/ - сторени разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение и в настоящото, съобразно
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: