Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……/27.07.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2088 по описа за 2088 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на синдика на „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.Л.“
ЕАД, ЕИК *****и адрес на управление ***, с която се предявени искове, както следва:
- на основание чл.
19, ал. 3 от ЗЗД вр. чл. 342 ал. 3 от ТЗ да се обяви за
окончателен лизинговия договор № OS 208/28.03.2008 г. в частта му относно
задължението на „С.Л.“ ЕАД да прехвърли в полза на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/
собствеността върху всяка една от движимите вещи, предмет на лизинговия
договор, а именно: 1 бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA
TD 25 MextraR; 4 бр. специализирани машини - Челен товарач, марка/модел DRESTTA
534 Extra; 3 бр. специализирани машини - Грейдер, марка/модел DRESTTA RD 165; 1
бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 20 М; 1 бр.
специализирана машина - Автобагер, марка/модел HIDROMEK 200W; 1 бр.
специализирана машина - Комбиниран багер с товарач, марка/модел TEREX 820;
- да се осъди „С.Л.“ ЕАД да предаде на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ владението
на всяка една от движимите вещи, предмет на лизинговия договор № OS
208/28.03.2008 г., а именно: 1 бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел
DRESTTA TD 25 MextraR; 4 бр. специализирани машини - Челен товарач, марка/модел
DRESTTA 534 Extra; 3 бр. специализирани машини - Грейдер, марка/модел DRESTTA
RD 165; 1 бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 20 М; 1
бр. специализирана машина - Автобагер, марка/модел HIDROMEK 200W; 1 бр.
специализирана машина - Комбиниран багер с товарач, марка/модел TEREX 820;
- евентуално на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД да се осъди „С.Л.“ ЕАД да
заплати на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ равностойността на всяка една от
движимите вещи, предмет на лизинговия договор № OS 208/28.03.2008 г., в случай,
че същите липсват или са унищожени, или отчуждени, изчислена към момента на
подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва, считано от деня
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на съответната
равностойна сума;
- на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД вр. чл. 342 ал.3 от ТЗ да се обяви за
окончателен лизинговия договор № OS 223/15.05.2008 г. в частта му относно
задължението на „С.Л.“ ЕАД да прехвърли в полза на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/
собствеността върху всяка една от движимите вещи, предмет на лизинговия
договор, а именно: 1 бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA
TD 20 М; 3 бр. специализирани машини — Валяк, марка/модел LEBRERO RAHILE Х6; 1
бр. специализирана машина - Верижен багер, марка/модел HIDROMEK;
- да се осъди „С.Л.“ ЕАД да предаде на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ владението
на всяка една от движимите вещи, предмет на лизинговия договор № OS
223/15.05.2008г., а именно: 1 бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел
DRESTTA TD 20 М; 3 бр. специализирани машини - Валяк, марка/модел LEBRERO
RAHILE Х6; 1 бр. специализирана машина - Верижен багер, марка/модел HIDROMEK;
- евентуално на основание на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД да се осъди „С.Л.“
ЕАД да заплати на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ равностойността на всяка една от
движимите вещи, предмет на лизинговия договор № OS 223/15.05.2008 г., в случай,
че същите липсват или са унищожени, или отчуждени, изчислена към момента на
подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва, считано от деня
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изпращане на съответната
равностойна сума.
В исковата молба и уточняващите молби от 05.11.2018 г. и 12.11.2018 г. (л.
101 и 124) се твърди, че на 28.03.2008
г. и на 15.05.2018 г. между „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ в качеството на
лизингополучател и ответника „С.Л.“ ЕАД в качеството на лизингодател са
сключени договори за финансов лизинг № OS 208/28.03.2008 г. и № OS
223/15.05.2008 г. за следните движими вещи, съответно: Булдозер, марка/модел DRESTTA TD
25 MextraR; 4 бр. специализирани машини - Челен товарач, марка/модел DRESTTA
534 Extra; 3 бр. специализирани машини - Грейдер, марка/модел DRESTTA RD 165; 1
бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 20 М; 1 бр.
специализирана машина - Автобагер, марка/модел HIDROMEK 200W; 1 бр.
специализирана машина - Комбиниран багер с товарач, марка/модел TEREX 820 и
Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 20 М; 3 бр. специализирани машини - Валяк,
марка/модел LEBRERO RAHILE Х6; 1 бр. специализирана машина - Верижен багер,
марка/модел HIDROMEK. Лизинговите вноски и по двата договора са заплатени
изцяло от лизингополучателя. Срокът на договорите е 36 месеца от предаване на
машините, като се твърди се обаче, че машините не са предавани. Твърди се, че
поради непредаване на мишини, 36-месечният срок на договорите не започва да
тече. Съгласно уговорка в първия договора от 28.03.2008 г. след изтичане на
срока му и изпълнение на задълженията по него от страна на лизингополучателя
лизингодателят следва да му прехвърли собствеността върху машините. Съгласно
уговорка във втория договора от 15.05.2008 г до изтичане на срока на договора и
преди връщане на машините лизингополучателят има право да придобие
собствеността на машина, ако е изпълнил всички свои задължения по договора. При
това положение ищецът счита, че цитираните уговорки имат характер на
предварителни договор за продажба на машините и в негова полза възниква както право
тези предварителни договори да бъдат обявяване за окончателни от съда, така и да
получи владението върху машините в качеството на техен собственик. Евентуално,
в случай, че машините са отчуждени или унищожени, иска заплащане на тяхната
равностойност, което към момента на искова молба посочва да е съответно 1 511 930,00
евро и 607 350,00 евро. Претендира разноски.
Ответникът „С.Л.“ ЕАД оспорва исковете. Счита същите за недопустими, тъй
като са предявени след едногодишния срок по чл. 649 ТЗ. В условията на
евентуалност намира исковете и за неоснователни. Не оспорва сключването на
договорите за лизинг, но твърди, че задължението за предоставяне по двата
договора е изпълнено, за което обстоятелство представя приемо-предавателни
протоколи. Задълженията на лизингополучателя по договорите не са изпълнени
съгласно уговорените погасителните планове, което е акумулирало мораторни
лихви. След прихващане на изпълнението остава непогасено задължение по договор
№ OS 208/28.03.2009 г. в размер на 6 430 110,89 лева, а по договор № OS
223/15.05.2008 г. – 2 307 033,01 лева. По отношение на исковете по чл. 57 ЗЗД,
твърди, че вещите са върнати от лизингополучателя на 28.07.2015 г., с явни
недостатъци описани в съставените за връщането приемо-предавателни протоколи.
Фактическото им състояние следва да бъде взето предвид при изчисляване на
равностойността им към момента на подаване на исковата молба. Счита претенциите
за обявяване на договорите за окончателни, респективно за заплащане на
равностойността на вещите за погасени по давност.
С допълнителната искова молба ищецът не оспорва твърденията в отговора, че
вещите са предадени, респ. не оспорва приемо-предавателните протоколи. Счита,
че прихващането на изпълнението следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 1
от ЗЗД, а не по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Възражението за давност оспорва при
твърдения, че последното плащане по договорите е от 10.10.2013 г., от който
момент започва да тече погасителната давност и към 08.10.2018 г. (дата на
постъпване на искова молба в съда) не е изтекъл 5-годишния давностен срок.
В отговор на допълнителна искова молба ответникът прави възражение за
разваляне на двата договора за лизинг № OS 223/15.05.2008 г. и № OS
208/27.03.2008 г., поради неплащане в срок на дължимите се лизингови вноски
като развалянето е извършено извънсъдебно с уведомления от 13.07.2015 г.,
представени към допълнителния отговор на допълнителната искова молба.
С протоколно определени от 18.02.2020 г. (л. 460) С.2.“ ЕООД е
конституирано като главно встъпило лице в производството.
С подадената от „С.2.“ ЕООД
искова молба и уточняващи молби (от 17.02.2020
г., 27.07.2020 г, 29.07.2020 г. и 05.08.2020 г.) срещу „С.Л.“ ООД е предявен:
- иск с правно на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД
за осъждане на „С.Л.“ ООД да заплати
сумата от 1 250,00 лева, част от общо вземане в размер на 2 077 319,54 евро,
представляваща стойността на отчуждените движими вещи, предмет на лизинговия
договор №SO208/28.03.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на иска до
окончателното й изплащане и
- иск с правно основание чл. 57,
ал.2 от ЗЗД за осъждане на „С.Л.“ ООД да заплати сумата от 1
250,00 лева, част от общо вземане в размер на 838 382,84 евро, представляваща
стойността на отчуждените движими вещи, предмет на лизинговия договор №
SO223/15.05.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на иска до
окончателното й изплащане.
С подадената от „С.2.“ ЕООД
искова молба и уточнителни молби (от 17.02.2020 г., 27.07.2020 г., 29.07.2020
г. и 05.08.2020 г.) срещу „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/е предявен:
- иск за установяване по отношение на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/, че „С.2.“ ЕООД е титуляр на правото да получи от „С.Л.“ ООД сумата от 1
250,00лева, част от общо вземане в размер на 2 077 319,54 евро, представляваща
стойността на отчуждените движими вещи, предмет на лизинговия договор №
SO208/28.03.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на иска до
окончателното й изплащане и
- иск за установява по отношение на „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/, че „С.2.“ ЕООД е титуляр на правото да получи от „С.Л.“
ООД сумата от 1 250,00 лева, част от общо вземане в размер на 838 382,84 евро,
представляваща стойността на отчуждените движими вещи, предмет на лизинговия
договор №SO223/15.05.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на иска до
окончателното й изплащане.
С исковата молба и уточнителни молби (от
17.02.2020г., 27.07.2020 г., 29.07.2020 г. и 05.08.2020 г.) ищецът,
главно встъпилото лице „С.2.“ ЕООД твърди, че по силата на договор за цесия от 01.04.2011
г. придобива правото на „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ да получи собствеността върху описаните в исковата молба
движими вещи, предмет на договори за лизинг №SO208/28.03.2008 г. и
№SO223/15.05.2008 г., сключени между ответниците. За цесията длъжникът „С.Л.“
ООД е уведомен от новия кредитор с нотариална покана от 20.06.2019 г., връчена на 27.06.2019 г. В
периода 01.04.2011 г. – 20.10.2019 г., след връщане на вещите от страната на
ответника „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ ответникът „С.Л.“ ООД ги отчуждава към трети лица, с
което правото да ги получи се трансформира в право да се получи равностойността
им.
Ответникът „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ оспорва твърденията, че с договора за цесия от 01.04.2011
г. е прехвърлено на главно встъпилото лице правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване за окончателни на предварителните договори за прехвърляне на правото
на собственост върху вещите, предмет на двата договора за лизинг от 28.03.2008
г. и 15.05.2008 г. Оспорва съществуването на договора за търговско
представителство, за погасяване на задължения по който се твърди да е сключен
договорът за цесия от 01.04.2011 г. Твърди, че цесията не поражда действие, тъй
като длъжникът не е уведомен за нейното извършване от цедента.
Ответникът „С.Л.“ ООД оспорва
исковете. Счита договора за цесия от 01.04.2011 г. за антидатиран, сключен при
липса на представителна власт и несъответстващ на действителното фактическо
положение. Към датата на сключване на цесията ищцовото дружество се
представлява от двамата управители само заедно или от единия директор и
надлежно упълномощено лице от другия. Към сключване на цесията изпълнителни
директори на дружеството са И.Ц.и А.Г., а договорът е подписан за него от
лицата Р.М.и С.Т., които нямат представителна власт. Отделно от това, за 2011
г. ищцовото дружество е кумулирало загуба в размер на 7 000,00 лева.
С допълнителната искова молба ищецът „С.2.“ ЕООД оспорва отговора на ответника
„А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ без да излага допълнителни доводи от вече
посочените в исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
По отвода за недопустимост на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът се е
произнесъл с определения от 17.05.2019 г. и 26.06.2019 г. (л. 286 и л. 311), намирайки
възраженията за неоснователни, като не са налице основания за ревизиране на възприетото
от съда в тях.
По исковете при квалификацията на
чл. 19, ал. 3 ЗЗД
Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява и от
представените по делото два договора за лизинг (л. 6 и л. 19), че на 28.03.2008
г. и на 15.05.2018 г. между „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ в качеството на
лизингополучател и ответника „С.Л.“ ООД в качеството на лизингодател са
сключени договори за финансов лизинг № OS 208/28.03.2008 г. и OS 223/15.05.2008
г. за следните движими вещи: Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 25 MextraR; 4 бр.
специализирани машини - Челен товарач, марка/модел DRESTTA 534 Extra; 3 бр.
специализирани машини - Грейдер, марка/модел DRESTTA RD 165; 1 бр.
специализирана машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 20 М; 1 бр.
специализирана машина - Автобагер, марка/модел HIDROMEK 200W; 1 бр.
специализирана машина - Комбиниран багер с товарач, марка/модел TEREX 820 и
Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 20 М; 3 бр. специализирани машини - Валяк,
марка/модел LEBRERO RAHILE Х6; 1 бр. специализирана машина - Верижен багер,
марка/модел HIDROMEK. Установява се, че двата договора за финансов лизинг № OS
208/28.03.2008 г. и № OS 223/15.05.2008 г. съдържат уговорки имащи характер на предварителен договор за продажба на машите, тъй като
предвиждат прехвърлянето на собствеността върху тях. Така, според чл. 21 вр.
чл. 3 от договор № OS 208/28.03.2008 г. (л. 6 по делото) в 10-дневен срок от
изтичане срока на договора и след като лизингополучателят изпълни всички останали
условия по договора, лизингодателят прехвърля на лизингополучателя собствеността
върху машините в предвидената от закона форма. А съгласно чл. 23 вр. чл. 3 от
договор № OS 223/15.05.2008 г. (л. 19 по делото) лизингодателят се задължава да
прехвърли собствеността върху машините, ако лизингополучателят направи писмено
искане за това до изтичане срока на договора, преди връщане на машините от
лизингополучателя, ако е изпълнил всички си възникнали задължение по този
договор и при изплащане цената по чл. 3.2. от договора.
В тази връзка съгласно чл. 363 ГПК предпоставка за уважаване на иск по чл.
19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен е
принадлежността на спорното право към патримониума на ответника към приключване
на съдебното дирене. Съгласно постъпилата по делото справката от Министерство
на земеделието и храни (л. 346) всички машини по двата договора за лизинг
(освен верижен багер модел HIDROMEK) са отчуждени от ответника лизингодател на
13.08.2015 г., като към датата на приключване на устни състезания 9.02.2021 г.
те не са в неговия патримониума. По отношение на верижен багер модел HIDROMEK от
представения договор за продажба на (л. 374) се установява, че на 13.09.2019 г между
ответника „С.Л.“ ЕАД и „Тано 66“ ЕООД е сключен договор за неговата продажба.
Датата, на която е удостоверено полагането на подписите от страните по договора
(13.09.2019 г.) не съвпада с датата, посочена в титулната част на договора
13.09.2018 г., но съдът намира, че това разминаване се дължи на допусната
техническа грешка в изписването на датата в договора и същия е сключен на
удостоверената от нотариуса дата 13.09.2019 г. Този извод се потвърждава от
приложените копия на свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника
(л. 375, 376), в които е посочено, че на 17.09.2019 г. като собственик на
машината е регистриран продавача по договора „Тано 66“ ЕООД. При това
положение, доколкото се установява, че към датата на приключване на устни
състезания по делото (09.02.2021 г.) процесните машини не са собственост на
ответника, то двата иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателни на
двата предварителни договора за продажба инкорпорирани в договорите за лизинг следва
да бъдат отхвърлени.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори вещите да се
намираха още в патримониума на ответника „С.Л.“ ЕАД, то исковете отново не биха
бил основателни, поради погасяване на правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по давност
(в каквато връзка е направеното от ответника лизингодател възражение с отговора).
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от момент, в който правото е
станало изискуемо, като съгласно чл. 110 ЗЗД правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се
погасява с общата 5-годишна давност. Както беше посочено, според първия договор
№ OS 208/28.03.2008 г. в 10-дневен срок
от изтичане срока на договора лизингодателят се задължава да прехвърли на
лизиногодателя собствеността върху вещите. Съответно от този момент възниква
право на лизингодателя да упражни потестативното право за обявяване за
окончателен на предварителния договор за продажба на вещите по първия договор. При
положение, че срокът на действие на договора е 36 месеца (чл. 4) от предаване на вещите, като между страните е безспорно обстоятелство, а
същото се установява и от приложените протоколи (л. 194-202), че вещите са
предадени на 02.04.2008 г., то срокът на действие на договора е до 02.04.2011
г. Следователно задължението на ответника лизингодател да сключи окончателен
договор става изискуемо 10 дни след тази дата или на 13.04.2011 г. В този
случай на 14.04.2016 г. (преди подаване на искова молба на 08.10.2018 г.) правото по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение на първия договор е погасено по давност. Същевременно
съгласно чл.23 вр. чл. 3 от втория договор № OS 223/15.05.2008 г. (л. 19 по
делото) лизингодателят се задължава да прехвърли собствеността върху машините,
ако лизингополучателят направи писмено искане за това до изтичане срока на
договора, преди връщане на машините от лизингополучателя, ако е изпълнил всички
си възникнали задължение по този договор и при изплащане цената по чл. 3.2. от
договора. При положение, че срокът на действие на договора е 37 месеца (чл. 5)
от предаване на вещите, като между страните е безспорно обстоятелство, а същото
се установява и от приложените протоколи (л. 194-202), че вещите са предадени
на 29.05.2008 г., то срокът на договора е до 29.06.2011 г. Следователно до 29.06.2011
г., при наличие на условията за сключване на окончателен договор,
лизингополучателят може да предяви искане за придобиване на собствеността върху
машините, което да има за последици възникване на задължение за лизингодателя
за тяхното прехвърляне. По делото обаче не се установява към 29.06.2011 г. да
са налице горните предпоставките за възникване на правото на лизингополучателя да
придобие собствеността върху машините от лизингодателя. От една страна, не се
доказва до тази дата да е отправено искане до лизингодателя за сключване на
окончателен договор. От друга страна, между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява и от
представените протоколи (л. 203-2018), че машините и по двата договора за
лизинг са върнати на лизингодателя на 28.07.2015 г., т.е. след изтичане на срока
на указания срок – 29.06.2011 г. Дори обаче да се приеме, че горните предпоставките са осъществени и е
породено право на лизингополучателя за придобиване на собствеността върху вещите,
то това право е погасено по давност. Най-късната дата, на
която правото би възникнало е
до изтичане на срока на договора – 29.06.2011 г., поради
което на 30.06.2016 г. (преди подаване на искова молба 08.10.2018 г.) това право е погасено
по давност. При това положение и в този случай искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по
отношение на този втория договор не може да бъде уважен.
По искове за предаване на владението на вещите
Исковете за обявяване за окончателен на предварителния договор за продажба на процесните машините е обуславящ по отношение на исковете за предаване на владението върху тях, тъй като именно придобиването на собствеността върху машините от лизингополучателя е предпоставка за уважаване на искането за тяхното ревандикиране. Следователно с оглед отхвърляне на исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то неоснователни се явяват и исковете за предаване на владението върху машините и по двата договора.
По исковете с правна квалификация чл. 57, ал. 2 ЗЗД, предявени от синдика
на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/
срещу „С.Л.“ ЕАД
Предпоставка за уважаване на исковете по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е в полза на „А.“
ЕАД /в несъстоятелност/ да е породено право да получи от ответника „С.Л.“ ЕАД процесните
вещи. В настоящия случай не се установява първоначално предаване на процесните
машини от „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ на ответника „С.Л.“ ЕАД. Напротив,
машите са предадени от ответника лизингодател на лизингополучателя въз основа
на договорите за лизинг, като след прекратяване на договорите машите са върнати
от лизингополучателя на лизингодателя. Дори да се приеме, че несключването на
предварителните договори за продажба реализира хипотезата на неосъществено
основание (чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД), то правото да получи обратно
машините при несключването на окончателния договор за продажба би възникнало в
полза на лизингодателя, който е предал на лизингодателя владението на машините,
а не обратното. При това положение искове по чл. 57, ал. 2 ЗЗД предявени от синдика
на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ срещу ответника „С.Л.“ ЕАД следва да бъдат
отхвърлени.
Същевременно, доколкото по делото се установи, че за „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ не възниква и не съществува право да получи обратно машините, то за последния не възниква и право да получи от лизингодателя тяхната равностойност след отчуждаването им.
По установителните искове, предявени от „С.2.“ ЕООД срещу „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/
„С.2.“ ЕООД твърди, че въз основа на договор за цесия, сключен между него в качеството на цесионер и „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ в качеството
на цедент, придобива правото да придобие
собствеността върху машините по двата договора за лизинг. Доколкото възражение за липса на съгласие,
изведено от липсата на надлежна представителна власт за мнимо представлявания,
може да направи само последния, договорът за цесия следва да се приеме за
действителен. Въпреки това, след като по делото се установи,
че в полза на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ не съществува правото да придобие собствеността върху процесните машините
въз основа на договорите за лизинг, това право не може да бъде прехвърлено и по
отношение на „С.2.“ ЕООД. При това положение и като се вземат предвид
съображенията за отхвърляне на исковете по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, предявени от ищеца „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ срещу ответника „С.Л.“ ЕАД за заплащане на равностойността на
отчуждените машините по двата договора, за „С.2.“ ЕООД също не се поражда вземане срещу „С.Л.“ ЕАД за заплащане на равностойността
на отчуждените машини, поради което предявените два установителни иска от ищеца „С.2.“ ЕООД срещу ответника „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правна квалификация чл. 57, ал. 2 ЗЗД, предявени от ищеца „С.2.“
ЕООД срещу ответника „С.Л.“ ЕАД
Доколкото се установи, че „С.2.“ ЕООД ЕАД не е титуляр на правото да получи
от „С.Л.“ ЕАД заплащане на равностойността на отчуждените машините по двата
договора, то и осъдителните искове по чл. 57, ал. 2 ЗЗД следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на предявените от синдика на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/
срещу „С.Л.“ ЕАД искове, право на разноски има „С.Л.“ ЕАД. Той претендира
такива съгласно представения списък по чл. 80 ГПК (л. 589) и доказва направата
на разходи в размер на 10 000,00 лева, от които: 9 750,00 лева – адвокатско възнаграждение и 250,00 лева –
възнаграждения за вещо лице по ССЕ (л. 292). Адвокатското възнаграждение е уговорено
общо за представителство по делото (л. 300) в размер на 13 000,00 лева, като са
представени доказателства за заплащането му изцяло (л. 590, л. 591). В
производството срещу „С.Л.“ ЕАД са предявени 10 иска, като не е посочено по кой
иск какъв е размерът на адвокатското възнаграждение, поради което съдът намира,
че за възнаграждението е
уговорено по равно за всеки иск или по 1625,00 лева на иск
(13000/8). Предявените от синдика на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ срещу „С.Л.“
ЕАД искове са 6 иска, поради което възнаграждението за тях се изчислява на 9
750,00 лева (=1625х6).
С оглед изхода на предявените от „С.2.“ ЕООД срещу „С.Л.“ ЕАД исковете,
право на разноски има „С.Л.“ ЕАД. Той претендира такива съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК (л. 589) и доказва направата на разходи в размер на 3 250,00 лева – адвокатско
възнаграждение (2 иск по 1 625,00 лева на иск).
С оглед изхода на предявените от „С.2.“ ЕООД срещу „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ искове, право на разноски има „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/.
Той обаче не доказва
направата на такива в производството, образувано по исковете на такива „С.2.“ ЕООД, поради което такива не следва да му се присъдят.
Съгласно чл. 77 ГПК в тежест на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ следва да се възложи заплащане на държавна такса в размер на 165 798,06 лева ((1511 930,00+607350,00)х1,95583х0,04).
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Л.“ ЕАД, ЕИК *****и адрес на
управление ***
- иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД вр. чл. 342 ал. 3
от ТЗ за обявяване за окончателен лизинговия договор № OS 208/28.03.2008 г. в частта му
относно задължението на „С.Л.“ ЕАД да прехвърли в полза на „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ собствеността върху всяка една от движимите вещи, предмет на
лизинговия договор, а именно: 1 бр. специализирана машина - Булдозер,
марка/модел DRESTTA TD 25 MextraR; 4 бр. специализирани машини - Челен товарач,
марка/модел DRESTTA 534 Extra; 3 бр. специализирани машини - Грейдер,
марка/модел DRESTTA RD 165; 1 бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел
DRESTTA TD 20 М; 1 бр. специализирана машина - Автобагер, марка/модел HIDROMEK
200W; 1 бр. специализирана машина - Комбиниран багер с товарач, марка/модел
TEREX 820;
- иск за осъждане на „С.Л.“
ЕАД да предаде на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ владението на всяка една от
движимите вещи, предмет на лизинговия договор № OS 208/28.03.2008 г., а именно:
1 бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 25 MextraR; 4
бр. специализирани машини - Челен товарач, марка/модел DRESTTA 534 Extra; 3 бр.
специализирани машини - Грейдер, марка/модел DRESTTA RD 165; 1 бр. специализирана
машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 20 М; 1 бр. специализирана машина -
Автобагер, марка/модел HIDROMEK 200W; 1 бр. специализирана машина - Комбиниран
багер с товарач, марка/модел TEREX 820;
- иск с правно основание чл. 57,
ал. 2 от ЗЗД за осъждане на „С.Л.“ ЕАД да заплати на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ равностойността на
всяка една от движимите вещи, предмет на лизинговия договор № OS 208/28.03.2008
г., в случай, че същите липсват или са унищожени, или отчуждени, изчислена към
момента на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на съответната равностойна сума;
- иск
с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
вр. чл. 342 ал. 3 от ТЗ за обявяване за окончателен лизинговия договор №
OS 223/15.05.2008 г. в частта му относно задължението на „С.Л.“ ЕАД да
прехвърли в полза на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ собствеността върху всяка
една от движимите вещи, предмет на лизинговия договор, а именно: 1 бр.
специализирана машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 20 М; 3 бр.
специализирани машини — Валяк, марка/модел LEBRERO RAHILE Х6; 1 бр.
специализирана машина - Верижен багер, марка/модел HIDROMEK;
- иск за осъждане на „С.Л.“
ЕАД да предаде на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ владението на всяка една от
движимите вещи, предмет на лизинговия договор № OS 223/15.05.2008г., а именно:
1 бр. специализирана машина - Булдозер, марка/модел DRESTTA TD 20 М; 3 бр.
специализирани машини - Валяк, марка/модел LEBRERO RAHILE Х6; 1 бр.
специализирана машина - Верижен багер, марка/модел HIDROMEK;
- иск с правно основание чл. 57,
ал. 2 от ЗЗД за осъждане на „С.Л.“ ЕАД да заплати на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ равностойността на
всяка една от движимите вещи, предмет на лизинговия договор № OS 223/15.05.2008
г., в случай, че същите липсват или са унищожени, или отчуждени, изчислена към
момента на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното изпращане
на съответната равностойна сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
- иск за установяване по отношение на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/, че „С.2.“
ЕООД е титуляр на правото да получи от „С.Л.“ ООД сумата от 1 250,00лева, част
от общо вземане в размер на 2 077 319,54 евро, представляваща стойността на
отчуждените движими вещи, предмет на лизинговия договор № SO208/28.03.2008 г.,
ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното й изплащане и
- иск за установено по отношение на „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/, че „С.2.“
ЕООД е титуляр на правото да получи от „С.Л.“ ООД сумата от 1 250,00 лева, част
от общо вземане в размер на 838 382,84 евро, представляваща стойността на
отчуждените движими вещи, предмет на лизинговия договор № SO223/15.05.2008 г.,
ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.2.“ ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „С.Л.“ ЕАД, ЕИК *****и адрес на управление ***
- иск с
правно основание чл.57, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от
1 250,00 лева, част от общо вземане в размер на 2 077
319,54 евро, представляваща стойността на отчуждените движими вещи, предмет на
лизинговия договор № SO208/28.03.2008 г., ведно със законната лихва от подаване
на иска до окончателното й изплащане и
- иск
с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от
1 250,00 лева, част от общо вземане в размер на 838
382,84 евро, представляваща стойността на отчуждените движими вещи, предмет на
лизинговия договор № SO223/15.05.2008 г., ведно със законната лихва от подаване
на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.Л.“ ЕАД, ЕИК *****и адрес на управление *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 10
000,00 лева – разноски по
предявените от „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ искове.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Софийски градски съд на
основание чл. 77 ГПК сумата от 165 798,06 лева – държавна такса по
предявените от „А.“ ЕАД /в несъстоятелност/ искове.
ОСЪЖДА „С.2.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „С.Л.“ ЕАД, ЕИК *****и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3 250,00 от лева – разноски по предявените от „С.2.“ ЕООД срещу „С.Л.“ ЕАД исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: