Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 48
град Горна Оряховица, 26.02.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деметнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при
секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ......…..….........…,
като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 2120 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.439 от ГПК.
ИЩЦАТА К.В. М., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника адв. М.С. от ВТАК твърди в исковата молба, че с ответника са страни по ИД №
196/2018г. по описа на ЧСИ А. С. с peг. № 897 и район на действие ОС - Велико Търново, съответно като
длъжник и взискател. Изпълнителното основание е влязла в законна сила Заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 1192/2013г. на ГОРС, която не е оспорвана по реда
на чл.414, ал.2 от ГПК. Със заповедта в полза на взискателя е присъдена и
законна лихва върху главницата от 3063.74 лева, считано от 15.07.2013г. Първото
изпълнително действие е налагане запор на банковите сметки на ищцата в „Райфайзенбанк
България” ЕАД на дата 13.08.2018г., извършено
въз основа изрична молба на взискателя в този смисъл от 11.07.2018г. В
съобщението за доброволно изпълнение по чл. 410 от ГПК е вписана претенцията на
взискателя да му бъде заплатена и сумата от 1580.36 лева, представляваща
законовата лихва върху главницата за периода от 15.07.2013г. до окончателното
изплащане на главницата. С писмо до взискателя чрез ЧСИ предложили
споразумение, по силата на което да се приеме, че законовата лихва за периода
от 15.07.2013г. до 13.08.2015г. на осн. чл.110, б.,,в” от ЗЗД е погасена по давност, което да доведе до
редуциране ча претенцията за законова лихва от 1580.36 лева до 934.00 лева.
Предложението не било прието с мотива, че „законовата лихва не попада в
легалното определение за периодично плащане, т.е. не се погасява с 3-годишна
давност”. Ищцата е на мнение, че на основание
чл.110, б.„в" ЗЗД законовата пихва върху главницата от 3063.74 лева,
отнасяща се за периода от 15.07.2013г. до 11.07.2015г. е погасена по давност
поради липсата на извършени от кредитора действия, довели до прекъсване на
давността. Твърди, че погасеният по давност размер на законовата лихва е 619,00
лева. Моли съда на основание чл. 439 от ГПК да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника по Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена от PC Горна Оряховица по ЧГД № 1192/2013г.
сумата от 619,00 лева, представляваща законова лихва върху главницата от
3063,74 лева за периода от 15.07.2013г. до 11.07.2015г. поради погасяване по
давност. Претендира разноските по делото.
В съдебно
заседание чрез пълномощника си адв. М.С. от ВТАК, ищцата поддържа предявения
иск.
ОТВЕТНИКЪТ
„ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петров – Казанджията” № 4-6,
представлявано от Р.И.М. – Т., чрез юрисконсулт П.К. депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен. Излага, че тъй като задължените лица
не са изпълнили задълженията си по договора, „ЕОС Матрикс" ЕООД, в
качестовото си на кредитор по вземането, е стартирало процедура по събиране на
вземането си по принудителен ред, снабдило се е с изпълнителен лист от и въз
основа на това е образувано изпълнително производство по изп.д.№ 01773/2014г. по описа на Частен
съдебен изпълнител К. П. А., № 766 в РКЧСИ, район на действие: ОС Стара Загора.
Впоследствие, след прекратяване на посоченото изпълнително дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, „ЕОС Матрикс" ЕООД е образувало ново изп.д.№ 196/2018г. по описа на Частен съдебен
изпълнител А. С. С., № 897 в РКЧСИ, район на действие: ОС Велико Търново. Намира
за неоснователно твърдението на ищеца, че вземането в
размер на 619 лева е погасено по давност. Излага, че при уреждане на
основанията за прекъсване на давността в чл. 116, б. „в” от ЗЗД законодателят е използвал думата „предприемане” на изпълнителни действия. Сочи, че основен принцип на
института на погасителната давност е, че нейните правни последици настъпват
като санкция за бездействащия кредитор. Счита, че погасителната давност за
процесното вземане се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в” от ЗЗД с образуване на двете изпълнителни дела и с
поискването и извършването на действия по тях. Сочи, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа или
да не действа. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че в доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие. /Така в Тълкувателно решение 2/2013г.,
постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС/. Сочи, че по образуваните изпълнителни
дела са извършвани действия, които са прекъсвали многократно давността, поради
което счита, че не са налице последици на изтекла погасителна давност по отношение
на процесното вземане. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждание в
размер на 300 лева, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 от Наредбата за изплащането на
правната помощ.
В съдебно заседание ответното дружество не се
представлява.
СЪДЪТ,
след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори между страните, че на 10.10.2013г. в полза на „ЕОС МАТРИКС” ООД е издаден изпълнителен лист по влязла в сила Заповед
за изпълнение № 1624/17.07.2013г. по ч.гр.д. № 1192/2013г. по описа на РС –
Горна Оряховица, с който длъжникът Н. Й. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и длъжникът К.В.К., с
ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на кредитора ”ЕОС МАТРИКС” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град София, район „Витоша”, ж.к. ”Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 - 6, представлявано от управителя
Р.И.М. - Т., с пълномощник: адвокат Ж. Д. Д. – управляващ съдружник на „И. и
Д.– Адвокатско дружество”, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес за
кореспонденция: град В. Т., ул. ….. сумата от 3063.74 лв. /три хиляди шестдесет и три
лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща неиздължена главница по
договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 551196 от 22.12.2010г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.07.2013г. до окончателното й плащане, както и сумата от
61.27 лв. /шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
направените по делото разноски за държавна такса.
Въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано
изп.д. № 20147660401773 по описа на ЧСИ К. А., рег. № 766 в РКЧСИ с район на
действие Окръжен съд – Стара Загора, с взискател ”ЕОС МАТРИКС” ООД и длъжници
Н. Й. К. и К.В.К.. Видно от материалите по изпълнителното дело присъединеният
взискател ТП на НОИ – Велико Търново уведомил ЧСИ /л.22/, че длъжника К.В. П. е
получавала обезщетение в периода от 2008г. до 2011г. по банкова сметка ***
„Първа инвестиционна банка” АД. На 23.07.2017г. е предприето последното
изпълнително действие, като е изпратено Запорно съобщение изх. №
27768/23.07.2014г. до „Първа инвестиционна банка” АД за налагане запор на
банковите сметки на длъжника К.В. П., с ЕГН ********** /л.23/. Запорното
съобщение е получено на 05.08.2014г., видно от известие за доставяне /л.44/ и
от тази дата се счита, че е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
К.В. П.. Към 05.08.2016г. е изтекъл срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради
което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. На 07.03.2018г.
изпълнителният лист е върнат на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по молба на зискателя /л.50/.
На 11.07.2018г. по изпълнителен лист от 10.10.2013г. ч.гр.д. № 1192/2013г. по описа на РС – Горна Оряховица
е образувано изпълнително дело № 20188970400196 по описа на ЧСИ А. С., рег. №
897 в РКЧСИ
с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, с взискател ”ЕОС МАТРИКС”
ЕООД и длъжници Н. Й. К. и К.В.К.. На 13.08.2018г. до длъжника К.В.К. е
изпратена призовка за доброволно изпълнение изх. № 1816 /л.22/, получена на 20.08.2018г.
от К.В. М., видно от приложеното известие за доставяне /л.32/. Изпратено е
запорно съобщение изх. № 1814/13.08.2018г. до „Райфайзенбанк /България/” ЕАД за
налагане запор на банковите сметки на длъжника К.В.К., с ЕГН ********** /л.30/.
Видно от печата в долния ляв ъгъл, на 16.08.2018г. П. Б. е отбелязъл, че лицето
не е клиент на„Райфайзенбанк /България/” ЕАД. Изпратено е и запорно съобщение
изх. № 1815/13.08.2018г. до „Десима - 2013” ООД за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника /л.23/. На 28.08.2018г. с входящ № 01921 е
постъпила молба от пълномощника на длъжника – адв. М.С. /л.37/ взискателят да приеме, че законовата лихва за периода от 15.07.2013г. до
13.08.2015г. на осн. чл.110, б.,,в” от ЗЗД е
погасена по давност, което да доведе до редуциране ча претенцията за законова
лихва от 1580.36 лева до 934.00 лева. Предложението не било прието с мотива, че
„законовата лихва не попада в легалното определение за периодично плащане, т.е.
не се погасява с 3-годишна давност”.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът установи от приетите писмени доказателства.
При така
установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Искът е
процесуално допустим – предявен е от длъжник в изпълнителното производство,
основава се на факти, настъпили след приключването на ч.гр.д. № 1192/2013г. по
описа на РС – Горна Оряховица, по което е издаден изпълнителен лист по влязла в
сила Заповед за изпълнение № 1624/17.07.2013г. и за длъжника – ищец в
настоящото производство е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен.
Съгласно
чл.111, б. ”в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
на наем, за лихви и други периодични плащания. Чл.116, б. ”в” от ЗЗД повелява,
че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е
предприел действия на принудително изпълнение, като по негова молба и въз
основа на издадения на 10.10.2013г.
изпълнителен лист по влязла в сила Заповед за изпълнение № 1624/17.07.2013г. по
ч.гр.д. № 1192/2013г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано изп.д. № 20147660401773
по описа на ЧСИ К. А., рег. № 766 в РКЧСИ с район на действие Окръжен съд –
Стара Загора, с взискател ”ЕОС МАТРИКС” ООД и длъжници Н. Й. К. и К.В.К., за
солидарно заплащане на сумата от 3063.74 лв. /три хиляди шестдесет и три лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща неиздължена главница по договор
за отпускане на потребителски паричен кредит № 551196 от 22.12.2010г., заедно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 15.07.2013г. до окончателното й плащане, както и сумата от 61.27 лв.
/шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направените
по делото разноски за държавна такса. Безспорно се установи, че на 23.07.2017г.
е предприето последното изпълнително действие, като е изпратено Запорно
съобщение изх. № 27768/23.07.2014г. до „Първа инвестиционна банка” АД за
налагане запор на банковите сметки на длъжника К.В. П., с ЕГН **********
/л.23/. Запорното съобщение е получено на 05.08.2014г., видно от известие за
доставяне /л.44/ и от тази дата се счита, че е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника К.В. П.. Към 05.08.2016г. е изтекъл срокът по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона.
На 11.07.2018г. по изпълнителен лист от 10.10.2013г. ч.гр.д. № 1192/2013г. по описа на РС – Горна Оряховица
е образувано изпълнително дело № 20188970400196 по описа на ЧСИ А. С., рег. №
897 в РКЧСИ
с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, с взискател ”ЕОС МАТРИКС”
ЕООД и длъжници Н. Й. К. и К.В.К..
С оглед изложеното съдът приема, че погасителната давност
за процесното вземане е прекъсната на основание чл.116, б. ”в” от ЗЗД с образуване на двете изпълнителни дела
и с поискванито и извършването на действия по тях. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
В случая изп.д. № 20147660401773 по описа
на ЧСИ К. А., рег. № 766 в РКЧСИ с район на действие Окръжен съд – Стара Загора
е прекратено по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 05.08.2016г. и на
11.07.2018г. по изпълнителен лист от 10.10.2013г. ч.гр.д. № 1192/2013г. по описа на РС – Горна Оряховица
е образувано изпълнително дело № 20188970400196 по описа на ЧСИ А. С., рег. №
897 в РКЧСИ
с район на действие Окръжен съд – Велико Търново.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.
на ВКС по т. д. № 2/2013г., ОСГТК „когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. ”
Липсват данни относно поискване от взискателя
на последното изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнително дело.
Последното валидно изпълнително действие /налагане запор на банковите сметки на
длъжника К.В. П., с ЕГН ********** в „Първа инвестиционна банка” АД/ по
прекратено по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп.д. № 20147660401773 по
описа на ЧСИ К. А., рег. № 766 в РКЧСИ с район на действие Окръжен съд – Стара
Загора е извършено на 05.08.2014г. От тази дата съгласно т.10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013г., ОСГТК е започнала да
тече нова погасителна давност за вземането за лихви.
Поради това и съгласно чл.116, б. ”в” от ЗЗД и т.10 на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013г., ОСГТК вземането
на ответника срещу ищцата за сумата от 619,00 лева, представляваща законова
лихва върху главницата от 3063,74 лева за периода от 15.07.2013г. до
11.07.2015г. не е погасено по давност.
С оглед изложеното искът се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 300,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от К.В. М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника
адв. М.С. от ВТАК, против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо
Петров – Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И.М. – Т., иск с правно
основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че К.В. М. М. не дължи на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД по Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена от PC - Горна Оряховица по ч.гр.д. № 1192/2013г. сумата от 619,00
лева, представляваща законова лихва върху главницата от 3063,74 лева за периода
от 15.07.2013г. до 11.07.2015г. поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА К.В. М., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо
Петров – Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И.М. – Т., сумата от 300,00
лева /триста лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен
срок от връчване на преписа.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………