№ 123
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000501946 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260044 от 02.04.2021г. постановено по гр.д.№ 64/2020г, по описа на ОС-
Враца, ГО, е отхвърлен изцяло предявения от М. Т. К. срещу ЗД "Бул Инс"АД, иск с правно
основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на неговия
брат Р. Т. К., загинал при ПТП на 07.01.2018г., като неоснователен и недоказан.
Със същото решение са присъдени разноски, като М. Т. К., е осъден да заплати на
ЗД"Бул Инс"АД, направените по делото разноски в размер на 2 800лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец М. Т. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за
сумата до 20 000 лв. и моли съда да бъде уважен иска за заплащане на обезщетението за
неимуществени вреди. Изтъква факта, че между него и брат му е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка. Свидетелските показания на допуснатия свидетел в тази
насока са напълно последователни, логични и правдиви и кореспондират с писмените
доказателства по делото. Същите следва да бъдат кредитирани в пълнота, независимо от
роднинската връзка между свидетеля и ищеца. Св.К. е имал преки впечатления за
отношенията между баща му и неговия брат за дълъг период от време, същият е пряк
свидетел на психическите и емоционални промени настъпили у ищеца след инцидента. От
1
свидетелските показания е видно, че между ищеца и неговия брат Р. Т. К. е имало
изключително дълбока, трайна и емоционална духовна връзка. Двамата цял живот са били в
изключително добри отношения, обитавали са едно жилище, заедно са били във всички
трудни моменти и са се покрепяли един друг. Дълбоката връзка между тях е допълнително
задълбочена от факта, че двамата още на млада възраст са останали без баща и изцяло са
поели грижата за бащиния дом и майка си. Видно от свидетелските показания, като и от
приетото като писмено доказателство удостоверение за родствени връзки, баща им е
починал, когато ищецът е бил на 23 години, а Р. К. на 20г. Израз на изключително добрите
отношения между двамата е и факта на безвъзмездното дарение от страна на ищеца на част
от своя дял на бащината къща в полза на своя обичан брат, видно от приложения нотариален
акт за дарение. След смъртта на брат си М.К. се е сринал, животът му се променил напълно
и това състояние продължава и към настоящия момент, като няма переспектива това
положение да се промени и той да преодолее мъката по изгубения близък човек. Претендира
сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 27.02.2020г. до окончателното изплащане
на сумата и всички разноски по делото за двете инстанции, включително адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т.2 от ЗАдв.
Въззиваемата страна ЗД"Бул Инс"АД не изразява становище в писмен вид. В о.с.з.
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал 1 КЗ вр.чл.45 и чл.497 ал.1 КЗ.
Ищецът М. Т. К., твърди, че на 07.01.2018г. около 16.35ч. на път II-15, Оряхово-
Враца, на км.7+600, в района на м."Череша" л.а. марка "Ауди" с рег.№********, управляван
от Ц. С. Ц., движейки се по пътя, отнема предимството на пресичащите на пешеходна
пътека тип "Зебра" Р. Т. К. и още две лица и ги блъска. В резултат от удара е починал брат
му Р. К.. Твърди, че внезапната му загуба е предизвикала у него непосилен шок и му е
причинила силни по интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Отношенията между братята били основани на взаимно уважение и разбирателство и
ищецът полагал за по- малкия си брат особени грижи. Израз на близките им отношения е и
факта, че през 1993г. ищецът дарил на своя брат идеална част от родната си къща. От своя
страна Р. подкрепял ищеца в случай на нужда, помагал на семейството му и в грижата и
отглеждането на племенниците си. Претендира сумата 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
07.02.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът „БУЛ ИНС“ АД оспорва исковете . Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, наличието на
вина и на противоправно поведение у сочения за виновен за ПТП водач, причинната връзка
между ПТП и настъпилия вредоносен резултат и причиняването на вреда на ищците. В тази
връзка оспорва твърденията за наличие на трайна и дълбока емоционална привързаност към
починалия, която да е предпоставка за търпяна вреда и съответно за плащане на
обезщетение. Посочва, че не са налице конкретни житейски обстоятелства, сочещи на
особено силна привързаност между ищеца и неговия брат и на претърпени болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет нормалните присъщите за съответната родствена
връзка. Претендира разноски.
2
От фактическа страна се установява, че с влязла в сила на 14.08.2019г. п рисъда
№6/19.03.2019г., постановена по НОХД №35/2019г. по описа на ОС-Враца, Ц. С. Ц. е
признат за виновен в това, че на 07.01.2018г., около 16.35ч. в гр.Враца, на път ІІ-15кв.м.
14,666 /гр.Оряхово-гр.Враца/, в м."Череша" на Врачанска вилна зона, при управление на
л.а.марка "Ауди", модел 80, с рег.№********, със скорост 51.7км/ч е допуснал нарушение на
чл.119, ал.1 ЗДвП, при приближаване на пешеходна пътека не е пропуснал преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, с което е причинил ПТП, като с
предната дясна част на автомобила е блъснал движещите се по пешеходна пътека тип
"зебра" пешеходци Б. В. Н. и Р. Т. К. и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от
едно лице, а именно на Б. В. Н. и Р. Т. К.. С Решение №347/14.08.2019г. по ВНОХД №
715/2019г. присъдата е изменена само в частта за размера на наложеното на подсъдимия
наказание.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда
разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на л.а.
От заключението на депозираната на л.124 АТЕ, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, се потвърждава, че ПТП е настъпило в светлата
част на дена при слънчево време и суха пътна настилка, без неравности и при нормална
видимост. Платното за движение е четирилентово, с по две ленти във всяка посока,
разделени с двойна непрекъсната линия, а вътрешно лентите са разделени една от друга с
единични прекъснати линии. От двете страни на платното за движение има затревени
банкети. На 7 метра от линията на ориентира на път II-15 се намира добре видима
пешеходна пътека тип "зебра", сигнализирана с пътен знак Д 17. Пешеходната пътека, която
е пресичал пострадалият К., е с обща дължина 14 метра, като при преминаване на първите 7
метра той е трябвало да наблюдава приближаващите се МПС от посока Враца, а след това -
тези от посока Оряхово. Скоростта на движение в участъка е ограничена на 60 км/ч.
Л.а."Ауди" се е движил в дясната лента на платното за движение в посока Оряхово-Враца, а
пешеходците в група от трима човека са пресичали пътното платно на пешеходна пътека в
посока отляво - надясно спрямо посоката на движение на л.а. Групата пешеходци са се
движели в редица, подредени от ляво на дясно както следва : И. М. /от лявата страна откъм
гр.Оряхово/, Б. Н. /в средата/ и Р. К. /от дясната страна откъм гр.Враца/. Пешеходците са
имали пряка видимост към л.а. преди и в момента на удара. Според вещото лице
пешеходецът Р. К. е имал обективна възможност да възприеме л.а. и, съобразявайки
неговата посока и скорост на движение, е могъл да избегне удара, ако е спрял и не е
предприел пресичане на платното за движение преди лекият автомобил да пресече
пешеходната пътека. Вещото лице прави извод, че пешеходецът К. е имал възможност да
избегне удара, като спре и изчака автомобилът да премине преди него пешеходната пътека,
виждайки, че той няма да спре и да осигури предимство. В съдебно заседание вещото лице
Пенев пояснява, че към момента на удара пешеходецът К. е бил преминал около 10 метра от
3
пътното платно /цялото с ширина 14 метра/, т.е. почти го е бил пресякъл. Автомобилът е
идвал от дясната страна на пострадалия пешеходец, който е могъл да го види, когато е бил
вече в средата на пътното платно.
В о.с.з. от 16.03.2021г. са събрани гласни доказателства - разпит на св.Ц., водач на
процесния автомобил, както и св.К. /син на ищеца и племенник на починалия/, които
съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Деликвентът сочи, че е шофьор от 38 години, пътува от Оряхово до Враца всяка
седмица, познава целия път отлично, в т.ч. и участъка, в който се намира пешеходната
пътека. Съобщава, че в деня на произшествието времето било топло и слънчево и пътната
настилка била суха. Ц. пътувал в посока Оряхово-Враца и преди участъка на пешеходната
пътека пътят е с наклон нагоре. След изкачването на наклона силно слънце го заслепило,
поради което не видял абсолютно нищо, вкл. и пешеходци и това е причината да не
предприеме никакви действия и да не спре. Твърди също, че усетил удар вдясно и помислил,
че е паднало дърво или животно, и едва след като спрял и излязъл от автомобила видял
какво се е случило.
От показанията на св.К. се установява, че двете семейства живели в една обща
наследствена къща на отделни етажи. Тъй като бащата на Р. и ищеца починал, когато те
били на около 20 години, братята били неразделни в ежедневието, сплотени, отнасяли се с
уважение един към друг, между тях нямало "караници". Децата на покойния Р. създали свои
семейства и заживели отделно, а няколко години преди смъртта си той се разделил със
съпругата си и останал да живее сам на първия етаж от къщата, построена от родителите му.
Свидетелят узнал за катастрофата и за това, че чичо му е пострадал, но обяснил случая на
баща си деликатно, тъй като бил много "емоционален". При пристигането в спешния център
станало ясно, че Р. е починал и тогава според свидетеля баща му се сринал, отпуснал се, бил
неадекватен. Твърди, че след смъртта на брат си, баща му се променил изцяло,
първоначално проявявал признаци на постоянна умора и не можел да извършва никаква
дейност, след всяка крачка се уморявал, мисълта му течала изключително бавно, заради
което свидетелят затворил сервиза, в който работел, и в който бащата му помагал. Заявява,
че доколкото познава баща си, се съмнява, че той някога ще преодолее загубата на своя брат.
В подкрепа на твърдението на ищеца, че като израз на дълбоките взаимоотношения
между двамата е дарил в полза на брат си Р. своя дял от родната си къща, по делото е
представен н.а. за дарение 3/4 ид.части от първи етаж на жилищна сграда от 19.11.1993г.
При съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства
настоящата инстанция намира за установено, че безспорно причина за настъпване на ПТП
от техническа гледна точка са едновременно субективните действия и на двамата т.е.
възражението за съпричиняване е основателно, доколкото поведението на пострадалия
се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, доколкото е
имал обективна възможност да спре. От техническа гледна точка водачът късно е
възприел наличието на опасност – пешеходци, които са преминали повече от
4
половината от пешеходната пътека. В този смисъл основателно е възражението за
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Ищецът е депозирал покана до застрахователя на 07.02.2020г., по която е налице
отказ от 27.02.2020г., поради липсата на особено близки взаимоотношения с
починалия.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Налице е влязла в
законна сила присъда, с която водачът на автомобила е признат за виновен за
произшествието.
В TP №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961r. и Постановление №5 от 24.Х1.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди. Предварителното изключване от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение, на роднини, с които починалият може да е имал особена емоционална връзка,
освен че е житейски неоправдано, съставлява и значително по-стеснително тълкуване на
понятието за близки роднини на лица – жертви на деликти, отколкото е прието в голяма част
от европейските страни. Особени затруднения в практиката поражда изключването от кръга
на братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора
степен – внуци и баби и дядовци.
Настоящата инстанция приема за правилно становището, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед събраните доказателства дали между починалия и ищците е била налице
особена емоционална връзка, аналогична на взаимоотношения между роднини по права
линия. При условията на пълно и главно доказване ищците носят доказателствената тежест,
поради което съдът намира, че именно тези отношения в случая остават недоказани.
Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка между роднини по съребрена линия
или по пряка от втора и следваща степен, пораждаща предпоставки за проявление на
значителни морални болки и страдания, и е въпрос на конкретни житейски обстоятелства и
ситуации, но не и задължително, затова подлежи па доказване. Правото на ищеца, макар и
близък родственик на пострадалия, не е абсолютно. То може да бъде реализирано, само ако
те докажат пълно и главно, че са създали с починалия особено близка житейска връзка,
предполагаща оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие и че в резултат на неговата смърт са настъпили сериозни като интензитет и
5
продължителност морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Фактът, че са живеели заедно в една къща, на различни етажи не се приравнява
на особено близка житейска връзка. По делото не се доказва смъртта на Р. да е причинила
на жалбоподателя морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормалноприсъщите за родствена връзка между роднини от този кръг. Следва да се
отбележи, че посочените в исковата молба морални болки и страдания, не са изключителни,
а нормално присъщи при загуба на близък родственик. Събраните гласни доказателства не
сочат за дълбоко и трайно „преобръщане на живота" на ищеца в резултат именно на
смъртта. От друга страна починалият има преки наследници по закон, въпреки че децата са
еманципирани т.е. имат свои семейства и живеят в друго населено място. Наличието на
такива отношения с преките наследници по закон, само по себе си изключва
основателността на претенцията на наследниците от разширения кръг – братя и сестри.
Това е така, защото няма да е създадена заместваща връзка, която да е липсвала,
съгласно указанията на ВКС в практика по чл. 290 ГПК т.е. връзката между братята и
сестрите не е била заместител на липсващи родители и не е налице хипотеза, при която
братята и сестрите играят роля, аналогична на родителите, при което е възможно и
допустимо да се приеме за доказано наличието на изключение от общото правило. Правно
ирелевантен е факта, че когато били на 20-23 години, починал баща им и те останали да се
грижат за майка си, доколкото от значение е момента на настъпване на смъртта т.е. 2018г.
когато братята са съответно на 61г и на 64 г. Не се установяват някакви извънредни
душевни страдания с тежка и съществена, продължителна промяна в личен, битов и
професионален план. Свидетелите заявяват стандартни заключения за подобен род
дела, без конкретна факти, които да указват на визираната в тълкувателната практика
извънредна връзка приживе и страдания по повод загубата на своя брат.
В решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ІІ т.о., препращащо към
решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ІІ т.о., е даден пример за възможна
житейска ситуация за изключителност на връзката между братя и сестри - израстването им
сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. По мнение на
настоящия състав, примерите могат да се допълнят и с хипотеза на смърт на двамата
родители, въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от
настойника / попечителя, на още по-голямо основание при неполагана ефективна такава
грижа.
Съгласно задължителните указания с ТР № 1/2018 г. по т.дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, не подлежи на доказване само особената житейска ситуация, като
причина за възникване на връзка на особена близост. Главното и пълно доказване на
обстоятелствата по материалноправната легитимация на лицата - ищци, извън кръга очертан
с постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, конкретно за случая / но не само / в
хипотезата на родство с починалия, извън родство от първа степен по права линия,
предпоставя установяването на три групи факти: 1 / такива, които по своето естество са
6
годни да провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща - когато се касае за
лица в някаква степен на родство - типичното съдържание на такава връзка, традиционно за
българското семейство, бит и морал - тези обстоятелства следва да обосновават житейските
предпоставки за възникването на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха
били достатъчни за обосноваване на активна материалноправна легитимация; 2/ факти,
свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина особената житейска
ситуация, връзка между съответните родственици - с продължителност, интензитет и
проявления, съобразими за период значително преди и към момента на настъпване на
смъртта, които да позволяват квалифицирането й като необичайна ; 3/ търпимите болки и
страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от
смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да е от трите групи факти изключва
обосноваването на активна материално - правна легитимация на ищци, по искове за
обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС №
5/1969 г. При това от значение е не личната оценка на ищеца или квалификацията на
създалите се отношения между него и починалия, дадена от трети лица / свидетели /, а
доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът да изгради личното си
впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка, по смисъла на ТР № 1/2018 г.
по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. /в този смисъл решение № 60070 ОТ
29.06.2021 Г. ПО Т. Д. № 904/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/. Ето защо настоящият състав
намира за недоказана пълно и главно наличието на активна материално-правна легитимация
за ищеца, сега жалбоподател.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 20 000 лв.
При този изход на производството пред въззивна инстанция и на осн.чл.78 ал.3 ГПК
жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените по делото разноски пред
въззивна инстанция, в размер на 1440 лв. съгласно списък по чл.80 ГПК на л.14.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260044 от 02.04.2021г. постановено по гр.д.№ 64/2020г,
по описа на ОС-Враца, ГО, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Т. К., ЕГН **********, гр. ***, ул„,***", № **, чрез адв. Н., съдебен
адрес: гр. София, ул.’’Иван Денкоглу" № 7, ет.2, ап.5, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер" № 87, сумата от 1440 лв./хиляда четиристотин и четиридесет лева/ направени
7
разноски пред въззивна инстанция, на основание чл. 78 ал.3 ГПК
В необжалваната отхвърлителна част – за разликата над 20 000 лв. до 60 000 лв.
решението е влязло в сила.
Решението е окончателно предвид обжалваемия интерес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8