Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,
____.11.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №31 по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове /уточнени с молба
вх.№3369/06.02.2017г. и молба вх.№11064/18.04.2017г./ от „Айкарт
Кредит” ЕАД, София /с предишно наименование „Интеркарт
Кредит” ЕАД, гр.София/ срещу С.Х.П. за заплащане на неизплатените суми по
договор за кредит №0020495/20.08.2010г., усвоен чрез международна кредитна
карта, за която е сключен договор за издаване №0020495 от 20.08.2010г., изменен
със споразумение за промяна на кредитен лимит от 23.08.2010г., анекс от
28.07.2012г. и анекс 2 от 01.12.2011г., за сумите, както следва: главница в размер на 18 794,24 евро; договорна
лихва в размер на 6 655,78 евро, за периода от 02.07.2013г. до
13.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Исковете са основани на твърдения за
наличие на договорно правоотношение между страните по повод на сключен договор за кредит №0020495 от 20.08.2010г. и договор
за кредитна карта от 20.08.2010г., изменен със споразумение за промяна на кредитен лимит от 23.08.2010г., анекс от
28.07.2012г. и анекс № 2 от 01.12.2011г. Именно във връзка с вече сключения
договор за кредит се сключва и тристранно споразумение от 20.08.2010г., по
силата на което е извършено и първото усвояване на паричната сума по договора
за кредит в размер на 14 594.06 евро, дължими по предходен договор за карта от
06.03.2009 г. с трето неучастващо в производството лице „Интеркарт
Файнанс“ АД. С плащането в полза на третото
неучастващо по делото лице ответникът за първи път усвоява парични суми по
процесния договор за кредит.
По
силата на този договор ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер
на 16 000евро, която е следвало да бъде усвоена чрез международна кредитна
карта, издадена въз основа на договор от 20.08.2010г., с цел погасяване на
съществуващо задължение към неучастващо в производството лице в размер на
14 594,06 евро и усвояване на суми чрез извършване на транзакции с
издадената международна кредитна карта. Твърди се, че по време на действие на
договора ответникът – заемополучател е направил няколко искания за увеличаване
на кредитния лимит и предсрочно погасяване на разсрочено задължение, във връзка
с които страните са подписали и споразумение за промяна на кредитен лимит от
25.08.2010г., анекс от 28.07.2012г. и анекс от 01.12.2012г.
Твърди се, че така
предоставения кредитен лимит е бил периодично усвояван чрез извършвани
транзакции с издадената международна кредитна карта. Основанието за начисляване
на претендираната договорна лихва са разпоредбите на чл.8.2, чл.8.3 и чл.8.4 от
договора за кредит.
Съобразно чл.16 от
договора, в случай на неплащане изцяло на шеста поредна месечна погасителна
вноска /МПВ/ до последното число на месеца, в който същата се дължи, целият
усвоен кредит, включително и разсрочените задължения, ведно с начислените
лихви, такси и комисионни стават незабавно и предсрочно изискуеми, без да се
прекратява договора за кредит и без да е необходимо уведомяване на насрещната
страна.
Твърди се, че ответникът
е заплатил последната месечна вноска на 21.12.2012г., след която дата не са
извършвани плащания. С оглед на горното и на основание чл.16 от договора, на
01.07.2013г. за кредитора е възникнало право да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем.
Във връзка с това ищецът
– кредитор е изпратил на длъжника покана за изпълнение №58708/28.02.2013г.,
върната с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя на 22.03.2013г.
Изпратена е и втора покана –уведомление изх.№ВО62/26.03.2015г., получено от
братовчед /лице от домашните/, в което е посочено, че целия усвоен от ответника
кредит, включително и разсрочените задължения, ведно с начислените лихви, такси
и други разноски са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 01.03.2015г.
В съдебно заседание и с писмено
становище ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на определените предпоставки за уважаване на исковете – наличие на валидно
облигационно правотношение между страните; изпълнение
на задълженията на ищеца за предоставяне на уговорените лимити по кредитната
карта издадена на ответника; неизпълнението на насрещното задължение за връщане
на усвоените суми, както и връчване на уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията. По същество моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове и му присъди направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор
вх.№7089/10.03.2017г. от ответника С.Х.П.. Към отговора е приложен плик, като
от поставеното на същия пощенско клеймо е видно, че отговорът е изпратен по
пощата на 08.02.2017г.
Ответникът С.Х.П. е
получил лично препис от исковата молба и приложенията, ведно с разпореждането
на съда съдържащо указания за срока за отговор и последиците от неподаването
му, на 20.02.2017г. /л.437/, като срокът по чл.367 от ГПК е изтекъл на
06.02.2017г.
Предвид изложеното,
съдът намира, че изпратения по пощата отговор, на 08.02.2017г. не е подаден в
срока по чл.367 от ГПК, тъй като датата на подаването му е датата на пощенското
клеймо за приемане на пратката, поставено на плика, с който отговора е
изпратен.
С оглед на горното,
съдът намира, че пропускането на срока по чл.367 от ГПК е равнозначно на липса
на подаден такъв.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява, не се представлява
и не изразява становище по предявените искове.
Съдът,
след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна:
От представените по
делото заверени копия на Договор за кредит №0020495/20.08.2010г. /л.8-12/ се
установява, че между „Айкарт Кредит” ЕАД, София /с
предишно наименование „Интеркарт Кредит” ЕАД,
гр.София/ и С.Х.П. е сключен договор за
кредит с общ кредитен лимит 16 000 евро.
В
договора е посочено, че кредитния лимит ще се усвои чрез международна кредитна
карта iCard/MasterCard
/чл.1/. Общият кредитен лимит е разпределен на Кредитен лимит за транзакции и
допълнителен кредитен лимит за Разсрочване на месечни анюитетни вноски
/чл.5.1/. Размерът на лимита за транзакции е 8000евро, който се олихвява
съгласно т.8, а този за разсрочване е 8000евро, с годишно оскъпяване 13%,
годишен процент на разходите 25.81%, съгласно чл.19 т ЗПК, при разсрочване към
15-то число на месеца.
Уговорено
е, че частта формирана от извършените транзакции за покупка на стоки или
услуги, както и начислени от картоиздателя такси за
годишно обслужване на картата и за известяване чрез съобщение не се олихвява до
15-то число на месеца, следващ месеца, през който транзакцията е осчетоводена
от кредитодателя /гратисен период/. Той може да бъде продължаван многократно, в
случай, че кредитополучателят винаги до 15-то число на месеца погасява изцяло
всичките си задължения по кредита за предходния месец /отчетен период/,
посочени в месечното извлечение.
В
случай на непогасяване на задълженията в гратисния период, от 16-то число на
същия месец започва лихвен период и се начислява и дължи договорна лихва в размер на 17% годишно върху
непогасеното задължение, като нововъзникналите
задължения при покупка на стоки или услуги се олихвяват от деня на
осчетоводяването им. Ако кредитополучателят погаси изцяло задължението си към
кредитодателя за отчетния период, посочено в последното месечно известие,
гратисния период се възстановява /чл.8.2/.
Частта
формирана от теглене в брой и приравнените на теглене на пари в брой
транзакции, както и от такси, вкл. и такса за превишен кредитен лимит и
комисионни се олихвява с договорна лихва от 20.5% годишно от деня на
осчетоводяването им и за тях не се прилага гратисен период /чл.8.3/.
С подписване на договора кредитополучателят се
съгласява изрично и безусловно начислените договорни лихви по т.8.2 и т.8.3 да
се прибавят към главницата на кредита на последния ден на всеки месец до
размера на лимита за транзакции и да се олихвява с лихвата по т.8., което се
отразява в месечното извлечение за съответния отчетен период /т.8.4/.
В
чл.16 е предвидено, че в случай на неплащане изцяло на шеста поредна МПВ до
последното число на месеца, в който се дължи шестата поредна МПВ, посочена в
месечното извлечение, целият усвоен от кредитополучателя кредит, вкл. и
разсрочените задължения и ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
др.разноски /ако има такива/ стават незабавно предсрочно изискуеми, без да се
прекратява договора и без необходимост от уведомление от кредитодателя, считано
от 1-во число на следващия месец, а ако този ден е неработещ, от следващия
работен ден.
Към
договора за кредит са приложени и общи условия, представляващи неразделна част
от него /чл.4/, подписани от страните /л.10-12/
Във
връзка с договора за кредит и уговорения в чл.1 начин за усвояването му, между
страните е сключен и договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта №0020495/20.08.2010г., ведно с приложени общи условия и тарифа към
договора /л.13-17/.
Видно
е от приложеното на л.18-22 от делото заверено Споразумение за прехвърляне на
кредит, че със същото „Интеркарт Кредит” ЕАД,
гр.София, „Интеркарт Файнанс”
АД, гр.София и С.Х.П. са постигнали съгласие С.Х.П. да погаси всички свои
задължения по сключения с „Интеркарт Файнанс” АД договор за кредит със средствата предоставени
му от „Интеркарт Кредит” ЕАД.
В
споразумението е посочено, че размерът на задължението на С.П. по договора за
издаване и ползване на международна кредитна карта iCard/MasterCard с „Интеркарт Файнанс” АД от 06.03.2009г. е в общ размер на
14 594,06 евро, подробно описани в чл.1. Със същото /чл.3 и чл.4/ страните
са се съгласили кредитодателят „Интеркарт Кредит” ЕАД
да погаси всички задължения на клиента С.П. към картоиздателя
- „Интеркарт Файнанс” АД в
общ размер на 14 594,06 евро със средствата, отпуснати на клиента по
Договора за кредит.
С
извършване на плащането се погасява задължението по договора за издаване и
ползване на международна кредитна карта iCard/MasterCard с „Интеркарт Файнанс” АД от 06.03.2009г. и същият се прекратява /чл.5/.
В
резултат на погасяването кредитът по Договора за кредит с „Интеркарт
Кредит” ЕАД е усвоен до размера на сумата по чл.4 от споразумението и клиентът
безусловно се задължава да върне тази сума на кредитодателя при условията на
Договора за кредит с него. Кредитът е усвоен към датата посочена в чл.1 -
19.08.2010г.
С
подписване на споразумението клиентът разсрочва, а кредитодателят одобрява
погасителен план, който съдържа месечни вноски с брой и размер, съответстващи
на месечните вноски с ненастъпил падеж, описани в приложение №1 към
споразумението.
Условията
и реда за ползване и връщане на средствата, които не са уредени с тристранното
споразумение, се уреждат съгласно Договора за кредит между клиента кредитодателя
„Интеркарт Кредит” ЕАД.
С
искане за промяна на кредитен лимит от 20.08.2010г. е променен лимитът по
договора за кредит, като същият е в размер на 16 000 евро, разпределен
само в лимит за транзакции, без лимит за разсрочване. Въз основа на същото и с
искане за предсрочно погасяване на разсроченото задължение от 20.08.2010г. е
извършено погасяване на месечни вноски в размер на 4 055,28евро, които са
прехвърлени от лимита за разсрочване в лимита за транзакции.
С
Анекс към договора от 28.07.2012г. /л.309/ „Интеркарт
Кредит” ЕАД и С.Х.П. са договорили, че общият кредитен лимит по издадената
Карта №5326510040256228, считано от 29.11.2011г. е в размер на 16 000
евро. В срок до 30.11.2012г. задължението на клиента към кредитодателя „Интеркарт Кредит” ЕАД към датата на подписване на
споразумението в размер на 17 185,68 евро се олихвява и погасява по
следния начин: 1/ върху цялото задължение се начислява договорната лихва по
кредитния лимит за транзакции, съгласно договора за кредит; 2/ клиентът се
задължава до 15-то число на месеца да заплаща най-малко начислената лихва за
предходния календарен месец в пълен размер.
При
изпадане в забава за погасяване на лихвите начислени дори само за един
календарен месец през първоначалния период, както е определено в ал.2 по-горе,
цялото задължение става незабавно и автоматично изискуемо и дължимо.
След
изтичане на първоначалния период по ал.2 по-горе, за връщане на непогасената
част от задължението започват да се прилагат правилата на договора за кредит,
включително правилата за определяне на размера и срока на плащане на минимална
погасителна вноска. Предвидено е още, че договорът, общите условия, както и
всички други приложения към договора се прилагат и спрямо правата и
задълженията, възникнали в резултат на увеличаване на кредитния лимит.
С
Анекс №2/01.12.2012г. /л.310/ страните по делото, страни по кредитното
правоотношение, са се уговорили, че в срок до 31.03.2012г. /”първоначален
период/ задължението на клиента към кредитодателя „Интеркарт
Кредит” ЕАД към датата на подписване на споразумението в размер на
17 421,85 евро се олихвява по следния начин: 1/ върху цялото задължение се
начислява договорна лихва по кредитния лимит за транзакции, съгласно договора
за кредит; 2/ клиентът се задължава до 15-то число на месеца да заплаща
най-малко начислената лихва за предходния календарен месец в пълен размер и ако
клиентът изпадне в забава за погасяване на лихвите начислени дори само за един
календарен месец през първоначалния период, както е определено в ал.2 по-горе,
цялото задължение става незабавно автоматично изискуемо и кредитодателят има
право без уведомление на клиента да пристъпи към принудителното събиране на
цялото задължение и всички дължими върху него договорни лихви.
След
изтичане на първоначалния период по ал.2 за връщане на непогасената част от
задължението на клиента започват да се прилагат правилата на Договора за
кредит, включително правилата за определяне на размера и срока за плащане на
минималната погасителна вноска.
Договорът,
общите условия, както и всички други приложения към договора се прилагат и
спрямо правата и задълженията, възникнали в резултат на увеличаването на
кредитния лимит.
Обстоятелството
за предоставяне и усвояване на договорения кредитен лимит между страните в
размер на 8 000 евро – лимит за транзакции и 8 000 евро - лимит за
разсрочване на месечни анюитетни вноски се установява от приложените към
исковата молба извлечения за извършените от кредитополучателя – ответник
транзакции.
Посочените
обстоятелства се установяват и от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото. От същото и от обясненията на вещото лице Б.Б., дадени в проведеното на 11.10.2017г. открито съдебно
заседание, се установява, че съгласно тристранното споразумение за прехвърляне
на кредит между „Интеркарт Кредит” ЕАД, „Интеркарт Файнанс” АД и С.П. от
20.08.2010г. задълженията на С.П. към „Интеркарт Файнанс” АД са в размер на 14 594,06 евро, които са
усвоени от предоставения по договора за кредит с „Интеркарт
Кредит” ЕАД лимит, както следва: 9 972,04 евро от лимита за транзакции и
4 622,02 евро от лимита за разсрочване.
Общо
усвояването по двата кредитни лимита е помесечно дадено в заключението, като
същото е в общ размер, както следва: ПО КРЕДИТЕН ЛИМИТ ТРАНЗАКЦИИ: 1/ теглени
от офис или АТМ в размер на 6 500,01 евро; 2/ закупени без разсрочване –
5 850,88 евро; 3/ лихви – 6 906,33 евро; 4/ вноски с настъпил падеж –
4 940,45 евро; 5/ такси: такса теглене – 228,94 евро; такса известия –
34,70 евро; годишна такса обслужване – 135 евро; такса невн.МПВ
– 50 евро или ОБЩО УСВОЕНИ 34 618,35 евро. ПО КРЕДИТЕН ЛИМИТ РАЗСРОЧВАНЕ с
оскъпяване: 1/ задължение по тристранното споразумение – 4 622,02 евро; 2/
усвояване чрез покупки с разсрочване на начислените лихви – 5 263,27 евро
или ОБЩО УСВОЕНИ 9 885,29 евро.
Размерът
на заплатените погасителни вноски по договора за кредит е както следва: на
20.08.2010г. е внесена в офис сумата от 2 183,22 евро, с която е погасен
частично кредитния лимит за транзакции от 9 972,04 евро на 7 788,82
евро. Платените погасителни вноски по договора и вноската с дата 20.08.2010г.
са в общ размер на 19 887,73 евро, подробно посочени в таблица №3 към
заключението.
В
заключението е посочено, че въз основа на движението по кредита е видно, че
кредитополучателят не е спазвал сроковете и сумите за погасяване на МПВ, като
последното плащане е извършено на 21.12.2012г. в размер на 245,42 евро. Със
същото е погасена минималната погасителна вноска за м.декември 2012г.,
образувана съгласно Анекс №2/01.12.2012г. – начислена лихва за предходния
месец.
Непогасените
месечни погасителни вноски по договора за кредит са за периода от 15.04.2012г.
до 15.06.2012г., по Анекс №1 към него – месечна погасителна вноска на дата
15.10.2012г. и неплатени погасителни месечни вноски по Анекс №2 към договора за
периода от 15.01.2013г. до месец 15.07.2013г.
Поради
спецификата на този вид кредит и прилагането на чл.9.4 от договора –
капитализация на лихвите, кредитното задължение не може да се раздели на
главница, лихви и такси, поради което заключението посочва непогасеното
задължение, както следва: по договор за кредит №0020495/20.08.2010г. общо
усвоени 35 620,42 евро, от които погасени 18 645,07 евро и неизплатен
остатък от 19 975,35 евро. По Анекс №1/28.07.2012г. общо усвоени 18 256,09 евро, погасени
997,24 евро, задължения в размер на 18 258,85 евро. По Анекс
№2/01.12.2012г. – общо усвоени 19 039,66 евро, погасени 245,42 евро и
останали неизплатени задължения в размер на 18 794,24 евро.
Съгласно
искане за промяна на кредитен лимит с вх.№2613/29.11.2011г. ответникът е
направил искане кредитната карта да бъде с кредитен лимит от 16 000 евро,
разпределен само за лимит за транзакции, без лимит за разсрочване.
С
искане за предсрочно погасяване вх.№2614/29.11.2011г. се погасяват предсрочно
разсроченото на месечни вноски задължение в размер на 4 055,28 евро, като
с това искане посочената сума се прехвърля от лимита за разсрочване в лимита за
транзакции.
От
заключението се установява още, че при проверка в счетоводството на ищцовото
дружество не е установена промяна в годишния лихвен процент по време на
действие на договора, които са в размерите по чл.8.2, чл.8.3 и чл.8.4 от
договора. В приложение №3 към заключението вещото лице е направило сравнение
между изчислените от него договорни лихви при спазване лихвените проценти по
чл.8.2 и 8.3 от договора и тези начислени от ищцовото дружество. След
извършване на сравнението е установено, че кредиторът е начислил с 60,62 евро
по-малко от реално дължимите лихви и размерът на дълга според експертизата би
бил 18 854,90 евро, разпределен както следва: теглени и усвоени суми –
22 322,93 евро; падежирали вноски – 4 940,45 евро; лихви –
6 966,99 евро; такси и неустойки – 448,64 евро; прехвърляне от инстолмънт – 4063,62 евро. Общо усвоени са 38 742,63
евро, от които погасени 19 887,73 евро и дължима сума от 18 854,90
евро.
При
извършена справка в счетоводството на ищеца са установени две плащания на суми
по договора за кредит различни от плащане от кредитополучателя, както следва:
1/ на 08.11.2011г. в размер на 345,66 евро с основание възстановени суми
/CHARGEBACKS/, след оспорване на транзакция от самия клиент. 2/ на 14.07.2011г. в размер на 353,55 евро, с
основание REFUND за възстановяване на част от сумата по транзакцията. С тези
две постъпления е намалено общото кредитно задължение по лимита за транзакции.
Размера на дължимите вноски по Общия кредитен лимит по
Договор за кредит №0020495/20.08.2010г. и Анексите към него с включени съгласно
чл.8.4 – задължения за лихви и такси е в на 18 794,24 евро, от които:
17 258,85 евро дължими по анекс №2/28.07.2012г.; лихви по месечно
извлечение 1 780,71 евро; такси и неустойки 0,10 евро; такса известяване
0,10 евро. Общо усвоените средства са в
размер на 19 039,66 евро, от които са погасени 245,42 евро и дължимия
остатък е 18 794,24 евро.
Дължимата
договорна лихва по договора за кредит е включена съгласно т.8.4 от договора за
кредит към 01.07.2013г. в дължимия размер на лимита за транзакции в размер на
18 794,24 евро.
При
изчисляване на договорните лихви за периодите 02.07.2013г. – 01.03.2015г. и за
периода 02.07.2013г. – 13.01.2017г. в счетоводството на ищцовото дружество
същите се изчисляват не с лихвения процент определен в т.8.2 от договора – 17%,
а с лихвения процент за законова лихва, който е с по-малък размер.
По
счетоводните изчисления на ищцовото дружество дължимата договорна лихва към
01.03.2015г. е в размер на 3 181,09 евро, а дължимата договорна лихва към 13.01.2017г. е в размер на 6 755,45 евро.
Размерът
на дължимите такси по договора за кредит към 01.07.2013г. са включени в
задължението за лимита за транзакции.
След
01.07.2013г. дружеството не е начислявало такси по договора за кредит.
Задължението
на „Интеркарт Кредит” ЕАД към „Интеркарт
Файнанс” АД по тристранното споразумение от
20.08.2010г. е погасено чрез Протокол за прихващане на насрещни вземания и
задължения от 01.07.2011г.
С
оглед спиране на плащанията по договора за кредит, до ответника е била
изпратена покана за изпълнение изх.№58708/28.02.2013г., в която е посочено, че
към датата на зпращане на поканата не са заплатени
две месечни вноски в размер на 252,74 евро, а усвоеният кредитен лимит е в
размер на 17 517,76 евро. Отправено е искане за незабавно изплащане на
минималните погасителни вноски изцяло, в брой, в някой от центровете на „Интеркарт Файнанс” АД или по б.
път по сметката на кредитополучателя. При неплащане на задължението по т.2, „Интеркарт Кредит” ЕАД ще предприеме мерки за принудително
събиране на пълния размер на усвоения кредитен лимит, посочен в т.3 от
поканата.
Същата
е изпратена по пощата, с обратна разписка, върната с отбелязване, че пратката е
непотърсена от получателя /л.370/.
С
уведомление изх.№В062/26.03.2015г./л.376/ до С.Х.П. ищецът „Интеркарт
Кредит” ЕАД, с ново наименование „Айкарт Кредит” ЕАД
е направило изявление, че целия усвоен от кредитополучателя кредит, включително
и разсрочените задължения, ведно с начислените лихви, такси и други разноски са
обявени за предсрочно изискуеми, считано от 01.03.2015г. поради неплащане на
минимални погасителни вноски.
Уведомлението
е изпратено на постоянния адрес на длъжника и е получено от лице от домашните –
братовчед, на 04.04.2015г. /л.379/.
По така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във
вр. чл. 240 ЗЗД е необходимо ищецът да установи
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: 1/ валидно сключен
договор за заем; 2/ предоставяне на заемната сума; 3/ наличието на уговорените
в договора предпоставки за обявяване на вземането по договора за заем за
предсрочно изискуемо; 4/ редовното уведомяване на длъжника за трансформиране на
задължението и момента, от който настъпват последиците на предсрочната
изискуемост; 5/ размера на претендираното вземане по отделни пера.
В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите със споразумението
задължения за плащане на уговорената сума, както и евентуално въведените в
процеса допустими възражения.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че страните по делото са сключили договор за кредит №0020495/20.08.2010г.
и договор за международна кредитна карта №0020495/20.08.2010г., изменени със
споразумение от 20.08.2010г., анекс от 28.07.2012г. и Анекс №2/01.12.2011г.
Настоящият състав на съда приема, че задълженията на ответника са
възникнали на валидно договорно основание. По делото е безспорно установен
факта на предоставяне и усвояване на сумата по предоставения кредит по
уговорения в договора начин – чрез погасяване на задълженията към третото –
неучастващо в производството лице – кредитор и чрез предоставяне на
международна кредитна карта, по която са извършени транзакции в размер и дата
подробно посочени от вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза.
Съдът намира, че процесният
договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК /в
редакцията му към датата на сключването му/ и има изискуемото по закон
съдържание, като по делото не е
установена нищожност и неравноправност на
клаузите в договора за кредит и анексите към него, свързани с липса на
индивидуално договаряне и неравноправност изразяваща се в налагане на
прекомерна тежест на кредитополучателя, по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Съобразно посочената разпоредба неравноправна клауза е уговорка в договор
сключен с потребител, която е уговорена в негова вреда, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и
задълженията на доставчика – търговец и потребителя, като е необходимо да е
налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации, преценена
съобразно преследваните от страните цели.
В настоящият случай договорът за кредит и допълнителните споразумения към
него имат ясно и достъпно съдържание по отношение на съществените им условия,
по смисъла на ЗКИ и потребителят е имал възможност да се запознае със същите. Съдържанието
на договора не противоречи и на разпоредбата на чл.19 от ЗПК в частта
определяща максималния рзмер на ГПР по кредита.
Действително,
в чл.13 от него е предвидена възможност за изменение на лихвите, годишния
процент на разходите и лимитът на транзакции или разсрочвания при наличие на
предвидените в договора предпоставки, но такава промяна не е установена от
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е
извършило преизчисление на всички начислени от ищеца вземания по договора.
По
делото е установено още, че първоначално
кредитополучателят е изпълнявал поетото задължение за заплащане на дължимите
месечни вноски по кредита, но впоследствие е забавил изпълнението, което е
наложило неговото преструктуриране. С подписаните анекси към договора страните
са договорили преструктуриране на дълга и формиране на ново по размер
задължение, което е допълнително за кредитополучателя и по необходимост е
свързано с неизпълнение на договореното.
В този смисъл съдът
намира, че не е налице хипотеза на начисляване на лихва върху лихвата, тъй като
е налице постигнато съгласие между страните за нов размер на дълга, който след
като е преструктуриран се дължи от кредитополучателя, а всяко неизпълнение на
парично задължение под формата на забавено изпълнение обуславя дължимостта и
обезщетение за забавено плащане.
По отношение на твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на
процесните вземания:
От
събраните доказателства се установява по безспорен начин и настъпилата забава
на длъжника, считано от извършване на последното плащане – 21.12.2012г. в
размер на 245,42 евро, която забава е обосновала обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, на основание чл. 16 от договора за кредит.
От
друга страна, за да настъпи предсрочната изискуемост и длъжникът –
кредитополучател да изгуби предимството на уговорения в негова полза срок за
връщане на вземането, е необходимо волеизявлението на кредитора да е ясно и
недвусмислено, съдържащо обстоятелствата по чл.60, ал.2 от ЗКИ или договора,
които му дават право да обяви предсрочната изискуемост. Необходимо е това
изявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, като предсрочната
изискуемост настъпва от датата
на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора.
В настоящия случай, по
делото е установено, че ищецът – кредитор е отнесъл процесните вземания като
предсрочно изискуеми считано от 01.07.2013г., след настъпилата забава в
плащанията /от 21.12.2012г./, на основание чл.16 от договора.
Изявлението –
„уведомление” за трансформиране на задължението на кредитополучателя С.П. в
предсрочно изискуемо, обективирано в представеното писмо е ясно и
недвусмислено, като същото е получено от близък на длъжника на 04.04.2015г., от която дата вземането на ищеца по процесния
договор за кредит е станало предсрочно изискуемо.
Размерите на задълженията на кредитополучателя длъжник по процесния договор
за кредит, установени в заключението на вещото лице в размер на 18 794,24
евро, съвпадат със сумите предмет на предявените искове.
След отнасяне на кредита като предсрочно изискуем ищецът – кредитор е
начислил сумата от 6 655,78 евро – договорна лихва върху неизплатения
размер на задължението. Съобразно заключението на вещто
лице тази лихва е изчислена не с лихвения процент определен в чл.8.2 от
договора – 17 %, а с лихвения процент за законна лихва, който е в по-малък
размер.
От друга страна, съдът намира, че след настъпване на предсрочната изискуемост на вземането за кредитора – ищец не са налице основания за начисляване дължими суми за договорна лихва. В исковата молба не се съдържат твърдения за наличие на постигнати между страните уговорки в посочения смисъл, поради което искът за присъждането й е основателен за периода от 02.07.2013г. до 04.04.2015г. в размер на 3 433,31 евро.
Искът за разликата над 3 433,31 евро до пълния претендиран размер от 6655,78 евро, за периода от 05.04.2015г. до 13.01.2017г. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Главницата следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК и направеното искане ответникът С.Х.П. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца «Айкарт Кредит» ЕАД / предишно наименование
„Интеркарт Кредит” ЕАД/, гр.София направените по
делото разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за ССЕ, в
размер на 3850лв., съразмерно уважената част от исковете.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Х.П., ЕГН ********** ***, да заплати
на „Айкарт Кредит” ЕАД /с предишно наименование „Интеркарт Кредит” ЕАД, гр.София/, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер”
№76А, ет.8, неизплатените суми по договор за кредит №0020495/20.08.2010г.,
усвоен чрез международна кредитна карта, за която е сключен договор за издаване
№0020495 от 20.08.2010г., изменен със споразумение за промяна на кредитен лимит
от 23.08.2010г., анекс от 28.07.2012г. и анекс 2 от 01.12.2011г., за сумите,
както следва: главница в размер на 18 794,24 евро; договорна лихва в
размер на 3 433,31евро, за периода от 02.07.2013г. до 04.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Айкарт
Кредит” ЕАД /с предишно наименование „Интеркарт
Кредит” ЕАД, гр.София/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №76А, ет.8, срещу С.Х.П.,
ЕГН ********** ***, иск за заплащане на разликата над 3 433,31 евро до
претендираните 6 655,78 евро, представляваща договорна лихва по договор за
кредит №0020495/20.08.2010г., усвоен чрез международна кредитна карта, за която
е сключен договор за издаване №0020495 от 20.08.2010г., изменен със
споразумение за промяна на кредитен лимит от 23.08.2010г., анекс от
28.07.2012г. и анекс 2 от 01.12.2011г., за периода от 05.04.2015г. до
13.01.2017г. , на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Х.П., ЕГН ********** ***, да
заплати на „Айкарт Кредит” ЕАД /с предишно
наименование „Интеркарт Кредит” ЕАД, гр.София/, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №76А, ет.8, сумата
от 3850лв., представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно
– деловодни разноски и адвокатски хонорар съразмерно уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: