РЕШЕНИЕ

 

Номер    260006                        Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 04.01                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 11.12.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  565  по описа за   2020         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Теленор България” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата 810, 19 лева – главница, дължима по сключени между страните Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за лизинг от 02.10.2015 г., Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., във връзка с които са издадени следните фактури: № ****г., № ****г. и № ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.09.2019 г., до окончателното й погасяване, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на ПРС –* гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът А.Х.А. ***, чрез о.си п. а. Н.Т., оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за нищожност на клаузите за неустойка в Договорите за мобилни услуги поради противоречие с добрите нрави, а ако съдът приеме същите за действителни – възражение за прекомерност на претендираната от ищеца неускойка.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на ПРС – * гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец 810, 19 лева – главница, дължима по сключени между страните Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за лизинг от * г., Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., във връзка с които са издадени следните фактури: № ****г., № ****г. и № ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.09.2019 г., до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева – държавна такса, и 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните са били сключени Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за лизинг от * г., Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., въз основа на които са били издадени фактури: № ****г., № ****г. и № ****г. – общата дължима от ответника сума по които фактури е 810, 19 лева (от които, както се установява от заключението от 03.12.2020 г. на в. л. по ССЕ М.М. – неустойки за предсрочно прекратяване на Договорите и за разликата между стандартната и преференциалната цена на закупено от ответника мобилно устройство).

Както се установява от заключението от 30.11.2020 г. на в. л.по СГЕ С.С., подписите в Договорите и Допълнителните споразумения към тях, посочени като положени от ответника, са изпълнени именно от А.А. – с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от о. п. на ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на валидно облигационно правоотношение между страните, както и искането му за признаване на тези Договори и допълнителни споразумения за неистински документи.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ, неустойките и размерите им са начислени в съответствие със Спогодба между ищеца и Комисията за защита на потребителите от * г. по гр. дело № * г. и гр. дело № * г., и двете по описа на * – поради което съдът намира, че направеното от ответника възражение за нищожност на клаузите за неустойка в Договорите и Допълнителните споразумения към тях, както и за прекомерност на претендираните от ищеца размери на неустойките, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Тъй като именно ответникът не е заплащал своевременно задълженията си по Договорите, поради което и същите са били предсрочно прекратени, съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради неизпълнение на Договорите от страна на ищеца.

До приключване на устните състезания по делото ответникът – респективно о.му п., не са ангажирали доказателства, от които да се установява, че А.А. е заплатил на ищеца сумите по Заповедта.

При така установената фактическа обстановка – доколкото размерът на задълженията на ответника установени от събраните по делото доказателства съвпада с размера на общата сума, която е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение,  съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по двете дела размер общо на 1 220 лева– платени ДТ, депозити за възнаграждение на о.п. на ответника и за ССЕ и платени адвокатски възнаграждения, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 120 лева депозит за СГЕ.

На о. п. на ответника а. Н.Т. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.А., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от о.п. а. Н.Г.Т.,***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, Ж.К. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от И. д. Д. К. К. и Члена на Съвета на д. М.С., със съдебен адрес:***, ***, сумата 810, 19 лева – главница, дължима по сключени между страните Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за лизинг от * г., Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., във връзка с които са издадени следните фактури: № ****г., № ****г. и № ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.09.2019 г., до окончателното й погасяване, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на ПРС – *гр. състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на о. п. на ответника за признаване за неистински документи НА  Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за лизинг от 02.10.2015 г., Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от о. п. на ответника възражения за нищожност на клаузите за неустойка поради противоречие с добрите нрави в Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за лизинг от * г., Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № ****г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****г. И ЗА за прекомерност на претендираната от ищеца неускойка.

ОСЪЖДА А.Х.А., с посочените ЕГН, последен известен постоянен и настоящ адрес и о. п., ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото–  ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № ****г. по описа на ПРС – **р. състав, В РАЗМЕР НА 1 220 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 120 лева депозит за СГЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – * гр. състав ч. гр. дело № ****г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА о.п. на ответника – а. Н.Г.Т. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.

 

                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.