Р Е Ш Е Н И Е
№..1238/30.10.2019г.…..…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ ФИЛИП
РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1238 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по
повод депозирана въззивна жалба с вх. № 37920/28.05.19 на „Енерго Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс –
Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представляван от П.С.С., Яна М. Димитрова
и Георги Коршия, чрез адв. В. М., с адрес на призоваване и съобщения - гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 2 срещу Решение № 1876/03.05.2019 год.,
постановено по гражданско дело № 18961/2018 г. по описа на РС - Варна, с което,
на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че ищецът В.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на въззивника по настоящото
производство сумата от 784,19 лева, представляваща служебно начислена, за
периода от 14.11.2016 до 13.11.2017 г., електрическа енергия по партида с
клиентски № ********** и абонаментен № **********, с адрес на потребление – гр.
Провадия, ул. „Сан Стефано“ № 34.
В жалбата са
наведени оплаквания, че решението е неправилно като е направено искане да бъде
постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Твърди се, че
„Енего – Про Продажби“ АД надлежно изпълнява задълженията си за предоставяне на
електрическа енергия по договор сключен с В.П., в чийто имот (присъединен към
електроразпределителната мрежа) е монтиран процесният електромер.
Сочи се, че на
13.11.2017 год. е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол №
1900794/13.11.2017, на която е установено, че в регистър 1.8.1. са отчетени
000722 кВТч, в регистър 1.8.2. - 001589 кВтч, в скрит регистър 1.8.3. - 004811
кВтч, в скрит регистър 1.8.4. - 000000 кВтч, а в сумарен регистър 1.8.0. -
007123 кВтч., както и че електромерът е бил демонтиран, подменен с нов и
предаден за експертиза, в Българския Институт по Метрология, въз основа на
която е установена намеса в тарифната схема на процесния електромер. Изтъква
се, че в конкретния случай не е използвана изчислителна методика, уредена в
ПИКЕЕ, тъй като е установено точното количество електрическа енергия, което е
доставено до абоната, но не е заплатено от същия. Твърди се, че след прочитане
на регистър 1.8.3 е установено количеството електрическа енергия, която е
изразходена, но не е отчетена по видимите тарифи на електромера (1.8.1.,
1.8.2.) в размер на 4811 кВт/ч., при което била съставена Фактура №
**********/05.12.2018 за сумата от 784,19 лева, представляваща цената за реално
потребената електрическа енергия от абоната. Навежда се, че въззиваемата не е
заплатила цената за реално потребената електроенергия в пълен размер.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Направено е
възражение за прекомерност за възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия,
ако то надхвърля минимума определен по Наредба № 1/09.07.2004 за минималните
размери на адвокатското възнаграждение.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В
законоустановения срок не е подаден отговор на жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че В.Г.П.,
ЕГН **********, е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонаментен
№ **********, с адрес на потребление гр. Провадия, ул. „Сан Стефано“ № 34 и че процесният обект е захранван с
електрическа енергия от дружеството въззивник.
От Констативен
протокол № 1900794 се установява, че на 13.01.2017 г. служители на „Енерго - Про
мрежи” АД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ),
монтирано на обекта на въззиваемия, при която са отчетени показанията на СТИ по
следните тарифи: 1.8.1. - 000722 кВтч, 1.8.2. - 001589 кВтч, 1.8.3. - 004811
кВтч, 1.8.4. - 000000 кВтч, 1.8.0. - 007123 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба с № 482128 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е
извършена в присъствието на член на домакинството на клиента и един свидетел с
посочени три имена и адреси.
Извършената от
БИМ, метрологична експертиза,
материализирана в Протокол № 2292/28.11.2018 г., след софтуерно
„прочитане“ на паметта на електромера е констатирала, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера – установено е наличие на преминала
електрическа енергия на тарифа Т3 (1.8.3) – 004811,4 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електрическа енергията, но не съответства на
техническите характеристики.
Съгласно
представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз
основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 11837 кВтч за периода 11.07.2016
г. – 10.07.2017 г. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена
фактура № **********/10.10.2017 г. за сумата от 1776,73 лева.
От Протокол № 1064170/11.04.2016
г. за монтаж на електромер е видно, че на посочената дата на обекта на ищцата е
монтиран електромера с фабричен номер 1114 0216 6615 0345. Няма данни какви са
били показанията на електромера невизуализираните регистри при монтажа му,
отразени са само показанията на активираните за търговски отчет регистри за
нощна и за дневна тарифи, съответно – 1.8.1 и 1.8.2, които са били с нулеви
показания.
От заключението
на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че към датата на
извършване на проверката – 13.11.2017 г. процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност – преминал е първоначална метрологична проверка през 2016
г., когато е и произведен. Метрологичната му годност изтича през 2022 г. Електромерът
е параметризиран да отчита консумираната от обекта на ищцата електрическа
енергия по два визуализиращи се на екрана регистри – 1.8.1 (нощна тарифа) и
1.8.2 (дневна тарифа). Тарифа (регистър) 1.8.3 не се изписва на дисплея при
редовните месечни отчети, тоест същата не е активирана за търговски отчет. Наличието на показания в отчетен регистър
1.8.3 показва неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез
„претарифиране“ на показанията по отделните регистри, като въздействието е
осъществено през инфрачервения порт на електромера. Показанията по регистрите,
които не са активирани за отчет, не могат да се отчитат при регулярните месечни
отчети, тъй като не са визиуализирани на дисплея на електромера. При месечните
отчети се отчитат само показанията на активираните за отчет регистри – в
процесния случай – показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2. Наличието на
показания в отчетна тарифа (регистър) 1.8.3, която не е активирана за търговски
отчет, означава, че е налице нарушение на нормалната работа на измервателния
уред. Според вещото лице електрическата енергията, натрупана в регистър 1.8.3
от 4811 кВтч е отчетена от процесното СТИ, от което следва, че е била доставена
от доставчика и потребена от абоната, тъй като софтуерното въздействие е
извършено с цел пренасочване на показанията, вследствие консумация на
електрическа енергия от видимите тарифи на дисплея към скрития – 1.8.3.
Съдът ръководейки се от
разпоредбите на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата
на страните приема за установено следното от правна страна:
Въззивната жалба,
инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
Сделките с електрическа
енергия по своята правна същност представляват договори за покупко-продажба с
предмет електрическа енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях
да бъдат прилагани специфични правила уредени в Закона за енергетиката (ЗЕ). С
този закон е предвидено отчитането на потребената, от крайния клиент,
електрическа енергия да се осъществява посредством използването на технически
средства за измерване – СТИ, по ред регламентиран в правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда за установяване
количеството използвана, от потребителя на електрически услуги, електрическа
енергия, ПИКЕЕ предвижда процедури за определяне размера на дължимата от
купувача - краен клиент, насрещна престация в случаи на нерегламентирано
механично или софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. С тези правила се създават от една
страна обективни критерии за определяне на количеството електрическа енергия, в
случаите на потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам
определяне на дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга
страна осигуряват минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи
размера на дължимата от него цена няма да бъде определена произволно. Това
означава, че липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно
определянето на количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от
там и определянето на дължимата от крайния клиент цена. Липсата на процедура,
представлява празнота в правото, която обаче не може да бъде преодоляна, чрез
аналогия на закона, тъй като последната изисква да бъде издирена и приложена
правна норма визираща аналогични правила, които се прилагат за аналогични
случаи – в конкретния случай – аналогична процедура за определяне на
количеството електрическа енергия, в случаите на потребена, но неотчетена от
СТИ електрическа енергия, а такава аналогична процедура не е уредена нито в
Закона за енергетиката, нито в чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и
договорите.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа
енергия и че въззиваемият
има качество потребител на електрическа
енергия по смисъла на ЗЕ.
Служебното начисляване
на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на въззиваемия е
извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с
Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 год.) в съответствие с
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по
правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по административно дело №
2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на
чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 195
ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна. В тази
връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е
извършена на 13.11.2017 г., тоест след тяхната отмяна.
С оглед действието
занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл.
83 ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, дружеството
въззивник не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към
датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ.
Съобразно чл. 48 - 49 от
ПИКЕЕ следва да е налице неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или
промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършената по реда
на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка, установени от независим орган. В настоящия случай
не е налице нито една от тези хипотези, а и не се претендира корекцията да е
извършена по предвидените в тези две разпоредби методологии, към които препращат
и ОУ. Тези хипотези са следните – 1) установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ, 2) липса на СТИ, като в настоящия случай не е
налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от
БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В
становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ тази тарифа е скрита.
Не е налице и хипотезата
на чл. 50 от ПИКЕЕ доколкото не се установи, че при монтажа на електромера, монтиран
на обекта на въззиваемия, регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания. От
посоченото е видно, че не може да бъде направен категоричен извод, че констатираното
при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивиран за
търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от
доставчика и потребена от въззиваемия, но неотчетена при регулярните месечни
отчети електрическа енергия. Дори да се приеме, че при монтажа СТИ е бил с нулеви показания по делото
не се установи точният момент, от който СТИ е започнал да отчита потребената
енергия в регистър 1.8.3.
По тези съображения сумата от 784,19
лева съставляваща стойност на служебно начислено за периода 14.11.2016 г. –
13.11.2017 г. количество електрическа енергия от 4811 кВтч за обект на
потребление с клиентски № ********** и абонаментен № **********, находящ се в гр.
Провадия, ул. „Сан Стефано“ № 34, за която сума е издадена Фактура №
**********/05.12.2018, е недължима.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в
обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното
нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
и предвид противопоставеното от въззивника, възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемия,
съдът приема, че делото не представлява фактическа и правна сложност
поради което „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” следва да
бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на В.Г.П., ЕГН **********,
с адрес *** сума в размер 300 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1876/03.05.2019 год.,
постановено по гражданско дело № 18961/2018 г. по описа на РС - Варна, с което,
на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че В.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” сума в размер от
784,19 лева, представляваща служебно начислена, за периода от 14.11.2016 до
13.11.2017 г., електрическа енергия по партида с клиентски № ********** и
абонаментен № **********, с адрес на потребление – гр. Провадия, ул. „Сан
Стефано“ № 34.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г”, да заплати на В.Г.П., ЕГН **********, с
адрес *** сума в размер от 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:…………….. Членове:
1….…………;
2………….….