Решение по дело №442/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. С. он [населено място], обл. В. Търново, против Решение №196/24.04.2024г. по АНД №20234110201479/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление/НП/ №23-1275-000536 от 05.04.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико Търново, с което на касатора за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и по реда на Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на министъра на вътрешните работи са отнети общо 12 контролни точки. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Според касатора районният съд е постановил решение без да е обсъдил всички наведени пред него възражения. Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по касация – Н. С. „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Велико Търново, редовно призован, не заема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на жалбата. Предлага обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на въззивното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните мотиви:

С Решение №196/24.04.2024г. по АНД №20234110201479/2023г. състав на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдил НП №23-1275-000536 от 05.04.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико Търново, с което на Б. С. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и на по реда на Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. са отнети общо 12 контролни точки.

От фактическа страна по делото е прието за установено, че на 25.08.2022г., в 14.35ч., в [населено място] вода, път II-55, км 22+063, в посока към гр. В. Търново, касаторът управлявал лек автомобил „БМВ Х 5 М 50Д“ с peг. №[рег. номер], собственост на ЕТ „Н.– Н.К. – С. К.“ със скорост 134 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч., въведено с пътен знак Д-11. След приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, наказуемата скорост е 134 км/ч. и превишение от 80 км/ч. Нарушението е установено с АТСС "ARH CAM" S1 с фабр.№1174сb. За нарушението е изготвен снимков материал.

Изготвена е покана №8-15746/ARH CAM S1/25.08.2022г. до Б. С. да се яви в Сектор „ПП“ при ОД МВР – В.Търново в тридневен срок за съставяне на АУАН, получена на 21.02.2023г. На основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя поради неявяването му в указания срок. АУАН е връчен на 13.03.2023г. и въз основа на него административнонаказващия орган е издал обжалваното НП.

При така установеното от фактическа страна Великотърновският съд е формирал извод за законосъобразност на оспореното пред него НП. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и отговарят на изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а в производството по издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намерено е, че АУАН е съставен преди изтичане на давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Според решаващия състав правилно е приложен общия ред и е издадено НП, тъй като за нарушението са предвидени налагането на глоба и лишаване от права, последното което не можело да бъде наложено с ЕФ. Прието е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява извършеното от жалбоподателя нарушение, за което е санкциониран. Обсъдени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, при което решаващият извод на РС е бил за неоснователност на жалбата.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата касационна възприема изводите на районния съд за безспорна доказаност на нарушението и нарушителя, липса на съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, и правилна правна квалификация на нарушението. Налице е редовна процедура по съставяне и връчване на АУАН на нарушителя в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Неоснователно е заявеното в касационната жалба оплакването за нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Правилно е преценено от въззивния състав, че поканата за явяване на С. за съставянето на акта е връчена на 21.02.2023г. чрез администрацията на Затвора Ловеч, независимо от неясното изписване на цифрите от месеца та самата дата. Този извод може да се обоснове като се проследят действията на самата администрация по оставените следи, а именно – поставената дата на изходящия регистър на писмото, с което поканата е върната на ОДМВР и датата на съставяне на документа/24.02.2023г./ Няма как обективно да се приеме, че връчената покана на 21.03.2023г. е изпратена с придружително писмо съставено и изведено на 24.02.2023г., като посоченият документ не е бил изрично оспорен.

При така установените обстоятелства правилно е прието от съда, че не е допуснато посоченото процесуално нарушение.

Правилно е посочена нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и санкционната такава по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, първи касационен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №196/24.04.2024г. по АНД №20234110201479/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-1275-000536 от 05.04.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.