№ 5382
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509179 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Р. Ю. срещу Решение № 8847/29.05.2023 г. по
гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, в частта, в която е изменен
определеният с Решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на СРС, III
ГО, 86-ти състав режим на лични отношения на въззивника с детето А.Т. Ю., родено на
13.12.2011 г. Изложени са оплаквания за липса на изменение на обстоятелствата, при които
определените по – рано мерки за лични отношения са постановени. Твърди се, че между
страните е постигнато споразумение на 23.08.2023 г. относно тези мерки. Отправено е
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на
друго, с което претенцията на въззиваемата Р. Р. Д. с правно основание чл.51, ал.4 СК да
бъде отхвърлена и да не бъде допускано изменение на определения с Решение №
45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 86-ти състав режим на
лични отношения на въззивника с детето А..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Р. Р. Д. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Излага съображения за правилност на постановеното съдебно
решение. Твърди се, че депозираната въззивна жалба е изцяло бланкетна. Поддържа се, че от
определяне на мерките за лични отношения на въззивника с детето А. и от подписване на
1
споразумението от 23.08.2023 г. е настъпила промяна в обстоятелствата.
Постъпила е въззивна жалба от 25.09.2023 г. на Р. Р. Д. срещу Решение №
76071/19.06.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, с което е
оставено без уважение искането й от 07.06.2023 г. за поправка на допусната в диспозитива
на Решение № 8847/29.05.2023 г. очевидна фактическа грешка. Изложени са оплаквания за
неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа се наличие на несъответствие между
изразената воля в мотивите на съда и отразеното в диспозитива на съдебния акт по
отношение на определения период на пътувания на детето на основание чл.127а, ал.2 СК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т. Р. Ю. не е депозирал отговор на
въззивната жалба срещу Решение № 76071/19.06.2023 г.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащи на въззивно
обжалване актове, които са валидни като цяло и допустими в обжалваните части.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 8847/29.05.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
149-ти състав е изменен определеният с Решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. №
70877/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав режим на лични отношения на детето А.Т.
Ю. и бащата Т. Р. Ю. като е разписано последният да има право да вижда и взема детето при
себе си всяка четвърта събота и неделя от годината от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя, четиринадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката,
с приспиване, разделени на два пъти по седем дни, всяка четна година за Коледната
ваканция от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., всяка нечетна година за
новогодишните празници, считано от 18:00 часа на 30.12. до 18:00 часа на 02.01., всяка четна
година за пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великден, за времето от 10:00 часа на
първия ден от първата половина на ваканцията до 18:00 часа на последния ден от първата
половина на ваканцията и всяка нечетна година – от 10:00 часа на първия ден от втората
половина на ваканцията до 18:00 часа на последния ден на ваканцията, както и всяка четна
година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на последния ден на Великден. Със
съдебното решение е заместено, на основание чл.127а, ал.2 СК, съгласието на бащата за
пътувания на сина му А., придружен от майката, извън територията на Република България
до държавите – членки на Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство
Великобритания, Република Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия за
период от пет години, считано от постановяване на съдебното решение, без ограничение
броя на пътуванията за период от общо не повече от три месеца в годината, като
пътуванията не съвпадат с определения режим на лични отношения на бащата с детето. На
основание чл.127а, ал.4 СК, е допуснато предварително изпълнение на съдебното решение в
частта за заместване на съгласието за пътуване на детето.
С Решение № 76071/19.06.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
149-ти състав е оставено без уважение искането на Р. Р. Д. за поправка на очевидна
2
фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното в първоинстанционното
производство Решение № 8847/29.05.2023 г. в частта по отношение на общия период на
пътуванията на детето в чужбина.
Спор не е формиран и въз основа на удостоверение за раждане, издадено на
22.12.2011 г. от Столична община – район „Триадица“ се доказва, че страните са родители на
детето А.Т. Ю., роден на 13.12.2011 г.
Не е спорно между страните и от приетото от първоинстанционния съд като писмено
доказателство по делото Решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 86-ти състав, влязло в законна сила на 23.02.2017 г., се установява, че със същото е
утвърдено постигнато между страните в настоящото производство споразумение за
прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие, упражняването на родителските
права по отношение на малолетният син на страните А. е възложено на майката Р. Р. Д., при
която е определено то да живее, на бащата Т. Р. Ю. е разписан режим на лични отношения с
детето, който включва право бащата да прекарва с детето не по – малко от всяка втора и
четвърта седмица от месеца от четвъртък след детска градина/училище от 16:00 часа до
19:00 часа в неделя, тридесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на
майката, десет дни през зимната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на
майката, половината от всички ваканции на детето, на рождения ден на бащата (26.10) за
времето от 10:30 часа до 20:00 часа, рождения ден на детето (13.12) за времето от 09:00 часа
до 18:00 часа при уговорка между родителите празникът да се чества заедно и от 09:00 часа
до 14:00 часа при уговорка всеки от родителите отделно да присъства на празника на детето,
както и всеки работен ден през седмицата след учебните занятия и в частност от 16:00 часа
до 21:00 часа, официалните почивни дни след първия на Великденските празници, от 10:00
часа до 21:00 часа на Гергьовден от 10:00 часа на 31.12. до 21:00 часа на 01.01.
Според чл.51, ал.4 СК изменение на местоживеенето, упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на
обстоятелствата.
Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата и е приложение на принципа
за всестранната им защита, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права.
Действително изборът на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради което
същественото изменение в обстоятелствата е от естеството да рефлектира върху
ефикасността на избраните мерки, респективно да наложи изменението им съобразно с
промяната в обстоятелствата. От значение по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК са всички промени
в обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките,
които го определят. Възможно е да се касае единствено за обстоятелства, които рефлектират
върху рационалността на избраните мерки. Възникналите нови обстоятелства могат да са от
естество да влошават положението на детето при упражняващия родителските права или да
подобрят положението му, ако тези права се предоставят на другия родител. Изменението по
3
чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК се осъществява в случай на изменение на обстоятелствата,
поради което предмет на установяване са именно тези факти, а крайният извод се съобразява
при преценка на родителския капацитет на всяка от страните.
В приетите от първоинстанционния и въззивния съд социални доклади, изготвени от
АСП, Д „СП“ – Лозенец са отразени данни, че режимът по споразумението между
родителите не се спазва стриктно след навършване на девет години от детето А., когато
последното споделило, че не желае да ходи при бащата, тъй като той пие алкохол и обижда
него и майката.
Данни в същата насока са изнесени пред първоинстанционния и въззивния съд от
въззивника и въззиваема страна Ю. по време на проведеното изслушване по реда на чл.59,
ал.6 СК, както и от въззиваемата страна и въззивник Д. при изслушването й от въззивния
съд.
Във въззивното производство Р. Д. заявява, че понастоящем подрастващият А. не
желае да се вижда и да разговаря по телефона с баща си и не го посещава. Последната по
време среща между двамата е проведена на 03.03.2023 г., въпреки насърчаването на детето
от страна на майката.
Пред въззивния съд детето А. посочва, че не желае да се вижда с баща си и той не му
липсва, тъй като не се опитва да го научи на нищо, не откликва на желанията му, оставя го
сам и посещава питейни заведения. Подрастващият питае съмнения, че баща му се
интересува от него, защото го обича, а не проявява обикновена любезност. Малолетният
споделя, че от около две – три седмици започнал да се чува с баща си по телефон. Харесва
партньора на същия родител и се разбира с нея.
Изслушван пред въззивния съд, въззивникът и въззиваема страна Ю. твърди
първоинстанционното решение да го лишава от възможност пълноценно да осъществява
родителската си функция по отношение на сина му А.. За въведената промяна в режима,
утвърден с Решение № 76071/19.06.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
149-ти състав същият не намира причина и основания, макар да признава, че пред държавен
съдебен изпълнител е узнал, че детето не желае да се види с него. Смята, че не следва да
бъде допускано изменение на определения по споразумение с майката режим на лични
отношения с детето, но последното със съгласие на двамата родители да решава кога да
остане да преспи в дома му.
Видно от протокол от 11.04.2024 г. на държавен съдебен изпълнител при СИС на
СРС, 9-ти участък детето при опит за принудително изпълнение на Решение №
8847/29.05.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав детето А. е
отказало да тръгне с бащата, заявило е желание да се чува с него по телефон и да го вижда
през лятото.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл.51, ал.4 СК въззивният съд е
допуснал изготвяне на съдебна психологична експертиза (СПЕ). От приетата като обективно
4
и компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се установява, че страните
притежават еднакъв стил на родителстване, като майката е с добър родителски капацитет, а
този на бащата, видян в светлината на данните за поставяне на детето в риск след шофиране
под въздействието на алкохол, се явява задоволителен.Комуникацията между двамата
родители е нарушена и същите не разполагат с изработен общ модел за включване на другия
при отглеждането и възпитанието на детето. Последното има изградена по – силна
емоционална връзка с майката, която е водещата и базова родителска фигура за него. С нея
то се чувства по уверено. Малолетният има изградена емоционална свързаност и с баща си,
не отхвърля бащината фигура. Резултатите от проведените експертни изследвания са дали
основание на вещото лице да заключи, че при подрастващия А. няма налични фиксирани
травматични емоционални преживявания, включително такива свързани с насилие, липсва
конфликт на лоялност и индикации за родителско отчуждение. Експертът констатира
настъпила след 2021 г. промяна във връзката между бащата и детето, породена от нарушено
доверие на малолетното към този родител. Отправена е препоръка за определяне на режим
на контакти на бащата с детето, който включва преходен период на по – кратки срещи, без
приспиване в дома на бащата.
От изслушването на вещото лице психолог се установява, че нежеланието на детето
да се чува и вижда с баща си се дължи на включване на защитен механизъм, породен от
загубата на доверие към този родител, от когото се чувства излъгано. Допълнителен фактор,
благоприятстващ това е влошената комуникация между страните.
С Решение № 7041/17.04.2024 г. по гр.д. № 18820/2022 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри
състав е издадена заповед за защита от домашно насилие, с която въззивника и въззиваема
страна Ю. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
сина си А. и да посещава специализирана програма. Мерките са приложени във връзка
управление на 04.04.2022 г. в гр.София, пазар „Ситняково“ след употреба на алкохол на
моторно превозно средство, в което се намирало детето. Не се твърди и установява
решението да е влязло в законна сила.
По делото се установява изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл.51, ал.4 СК,
чл.59, ал.9 СК и т.V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., при наличие на които
интересът на детето изисква ревизия на установените с Решение № 45616/23.02.2017 г. по
гр.д. № 70877/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав мерки с определяне на други
относно личните отношения на бащата с детето.
Промяната в обстоятелствата се изразява в порастване на детето, доколкото към
датата на определяне на мерките А. е бил на пет навършени години и не е посещавал
училище, а понастоящем е на дванадесет години и е ученик в шести клас. Така
предвиденият ежедневният делничен контакт между бащата и малолетния след края на
учебните часове до 21:00 часа е от естество да наруши възможността на А. за подготовка за
учебния процес и за отдих. Това обстоятелство на самостоятелно основание рефлектира
върху рационалността на определените мерки. Наред с това по делото еднопосочно се
установява, че определените с горепосоченото решение мерки не се изпълняват в
5
продължителен период от време, настъпила е фактическа промяна, свързана с прекъсване на
контакта на подрастващия с бащата, изменение във връзката на детето с този родител и
изразено нежелание на А. да се вижда с неговия баща, предизвикана от загуба на доверие и
сработване на защитен механизъм при подрастващия, поради което определените мерки се
явяват понастоящем неефективни и изгубили смисъл. Настъпилите промени в
обстоятелствата налагат изменение на определения с Решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д.
№ 70877/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав режим за постигане на основната цел да
се осигури благополучието на детето. Поради изложеното организацията на контактите на
въззивника и въззиваема страна Ю. с малолетния А. следва да бъде съобразена с търсената
от детето промяна, но и с необходимостта от преодоляване на прекъснатия контакт помежду
им чрез създаване на условия за възстановяване на нарушената комуникация и връщане на
доверието на детето в този родител като в тази насока съдът отчита констатациите на
вещото лице за необходимостта от въвеждане на преходен период в регламентацията на
мерките за лични отношения.
При определяне на конкретния режим на личните отношения на детето с бащата,
съдът взе предвид родителския капацитет и желанието на въззивника, декларираното пред
въззивния съд намерение да се грижи за А. и да се съобразява с желанията му,
констатираната от вещото лице емоционална връзка помежду им. Съдът съобразява
актуалните желания на детето, но ги разглежда в контекста на констатираната от вещото
лице загуба на доверие на малолетния към бащата и на необходимостта детето да
възстанови контакта с този родител, с оглед възможността да чувства неговата подкрепа,
обич, грижа и авторитет, поради което в интерес на детето е установяване на режим на
лични контакти съобразно диспозитива на решението, който при промяна на обстоятелствата
също може да бъде изменен. Доколкото определените с първоинстанционното решение
мерки за лични отношения между детето А. и бащата не са отчели необходимостта от
възстановяване на прекъснатия контакт помежду им и желанията на детето, то
първоинстанционното решение следва да бъде изменено в посочената част като въззивния
съд не е отвързан с исканията на страните, а следва да се води единствено от установения
най – добър интерес за подрастващия.
В мотивите на Решение № 8847/29.05.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на
СРС, III ГО, 149-ти състав, в частта на произнасяне по искането с правно основание чл.127а,
ал.2 СК, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че заместването на съгласието
на бащата за пътуване на детето в изброените там държави следва да бъде за период от пет
години, като бъде определен период на самите пътувания, който да е не повече от четири
месеца в календарната година.Сетне, в диспозитива на същия съдебен акт е заместено
съгласието на въззивника и въззиваема страна Ю. за пътуване на сина му А. до държавите –
членки на Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Великобритания,
Република Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия за период от пет
години, считано от постановяване на съдебното решение, без ограничение броя на
пътуванията за период от общо не повече от три месеца в годината, като пътуванията не
6
съвпадат с определения режим на лични отношения н бащата с детето.
Въззиваемата страна и въззивник Д. срочно е пожелала поправка на допусната в
диспозитива на решението очевидна фактическа грешка при посочване на общата
продължителност на пътуванията.
Производството по чл.247, ал.1 ГПК цели поправка на допуснати при обективиране
на волята на съда очевидни фактически грешки. Такива представляват всяко несъответствие
между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения
текст на съдебния акт. По реда на чл.247 ГПК подлежи на поправка диспозитива на
съдебното решение.
Основателно е наведеното във въззивната жалба на Р. Д. оплакване за липса на
мотиви на Решение № 76071/19.06.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
149-ти състав. Въпреки това, в конкретния случай в решението от 29.05.2023 г.
несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на съдебния акт в частта относно общата ежегодна
продължителност на пътуванията на детето извън пределите на Република България не се
констатира. Посочената в диспозитива обща продължителност (не повече от три месеца) се
включва в тази, посочена в мотивите на съдебния акт (не повече от четири месеца). Налага
се извод, че в мотивите на решението от 29.05.2023 г. е поставена възприетата от решаващия
съдебен състав крайна граница на тази продължителност, а диспозитива тя е по – тясно
определена, но е поместена в рамките на посочената в мотивната част на съдебния акт. По
тези съображения с решението от 19.06.2023 г. правилно и законосъобразно е отказана
поправка на допусната в диспозитива на Решение № 8847/29.05.2023 г. по гр.д. №
20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав очевидна фактическа грешка относно
общата продължителност на пътуванията на детето.
При този изход от спора и предвид задължителните разяснения, дадени с ТР от
27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. по описа на ОСГК, разноските следва да останат за
страните, както са сторени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8847/29.05.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС,
III ГО, 149-ти състав в частта, с която по реда на чл.51, ал.4 СК, по искане на Р. Р. Д., ЕГН
**********, е изменен режимът на лични отношения на бащата Т. Р. Ю., ЕГН **********, с
детето А.Т. Ю., ЕГН **********, определен със Решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. №
70877/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 86-ти състав, с което е утвърдено постигнато между
страните споразумение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.51, ал.4 СК, определените с Решение № 45616/23.02.2017
г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 86-ти състав мерки относно личните
отношения на бащата Т. Р. Ю., ЕГН **********, с детето А.Т. Ю., ЕГН **********, по
7
искане на майката Р. Р. Д., ЕГН **********, в следния смисъл:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Р. Ю., ЕГН **********, с
детето А.Т. Ю., ЕГН **********, през който бащата Т. Р. Ю. има право да вижда и взима
детето А.Т. Ю., както следва:
1. първите осем срещи между детето А.Т. Ю. и бащата Т. Р. Ю. да се проведат всеки
първи и трети петък от месеца от 18:00 часа (а ако детето е на училище – след края на
учебните занятия) до 21:00 часа и всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа до
15:00 часа;
2.1. след провеждане на първите осем срещи по т.1 от настоящото решение, бащата Т.
Р. Ю. има право да вижда и взема детето всеки първи и трети събота и неделя от месеца за
времето от 10:00 часа в събота до 19:30 часа в неделя с преспиване;
2.2. двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката;
2.3. всяка нечетна година от 10:00 часа на 24.12 до 19:30 часа на 26.12;
2.4. всяка четна година за новогодишния празник от 17:00 часа на 30.12 до 19:30
часа на последния официален почивен ден за новогодишния празник, определен за
съответната година;
2.5. всяка четна година за великденските празници съобразно православния
календар от 10:00 часа на Велика събота до 19:30 часа на Светлия понеделник;
2.6. всяка година за рождения ден на бащата (26.10.) за времето от 10:00 часа до
19:30 часа.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76071/19.06.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа
на СРС, III ГО, 149-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок
от връчването му на страните в частта относно определения режим на лични отношения на
бащата Т. Р. Ю. с детето А.Т. Ю..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8