Р Е Ш Е Н И Е
№ /
.07.2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора МИРОСЛАВ
ГЕОРГИЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1403
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна срещу Решение № 632/11.05.2022 година на Районен съд - Варна, 5-ти
наказателен състав, постановено по НАХД № 1116/2022 година, с което е отменено
Наказателно постановление № 03-010369/19.09.2018 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда - Варна.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено
при нарушаване на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е
тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
(Наредбата). Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което
да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалбата на „ВИР
222“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 03-010369/19.09.2018 година на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” гр. Варна, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда, вр. чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредбата затова, че на 14.08.2018
година, в гр. Варна, в обект ресторант „Копитото“, находящ се в к.к. „Св.св.
Константин и Елена“, не е изпълнило задължението си да документира провеждането
на начален инструктаж на Данило Гавеля.
С Решение № 632/11.05.2022 година, постановено по НАХД № 1116/2022
година състав на Районен съд – Варна е отменил наказателното постановление. За
да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че при
извършената на 14.08.2018 година проверка в обект ресторант „Копитото“, находящ
се в гр. Варна, к.к. „Св.св. Константин и Елена, контролните органи са
установили, че не е документиран начален инструктаж на работника Д.Г.. Приел е, че работодателят не е субект на нарушението, тъй като за
него не е налице задължение да документира проведените начални инструктажи.
Отделно от това съдът е приел, че давността е изтекла на 18.10.2021 година.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в
същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е установил относимите факти и въз основа на тях е правилно е
приел, че на 14.08.2018 година служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в ресторант
„Копитото“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св.св. Константин и Елена“,
стопанисван от „ВИР 222“ ЕООД – Варна, при която са установили, че Д.Г., полага
труд, като сервитьор, при липсата на вписани данни за проведен начален
инструктаж за работа.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд правилно е приел, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, арг.
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда, вр. чл. 7, ал. 1 и Приложение
към чл. 7, ал. 5 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Въззивният съд правилно е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Деянието е описано по начин, даващ възможност
на санкционираното лице да разбере за извършването на какво нарушение е санкционирано.
За да е осъществен състава на нарушението по чл. 413, ал. 2 от Кодекса
на труда, вр. чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредбата е необходимо
работодателят да не е осигурил провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ, независимо от
срока на договора и продължителността на работното време. Т.е. да не е възложил
изпълнение на задължението на длъжностни лица с подходящо образование,
да не е определил реда и условията за провеждане на инструктажите, при отчитане
на характера на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и
съществуващият професионален риск.
В конкретния случай в наказателното постановление липсва
описание на такива факти, поради което на работодателя не може да се вмени
отговорност за неизпълнение на задължението по посочените по-горе разпоредби.
Описаното нарушение – недокументиране на проведен
инструктаж изисква провеждане на инструктаж, който не е отразен в книгите, като
субект на нарушението е длъжностното лице, на което е възложено изпълнението на
тази функция. Отговорността на ръководителя на предприятието на работодателя
може да се ангажира само ако същия е наредил или допуснал извършването на това
нарушение, арг. чл. 24 от ЗАНН.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд неправилно е приел, че давността за преследване не е изтекла. Институтът
на давността за преследване не е уредена в ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в чл. 80. В конкретния случай този срок е 4,5
години, арг. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Този срок започва да тече от извършване на нарушението. В конкретния случай
този срок ще изтече на 14.05.2025 година.
Като е достигнал до извод за
отмяна на наказателното постановление, макар и по други съображения, въззивният
съд е постановил решение, което следва да се остави в сила.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд неправилно е формирал диспозитив за оставяне на искането на
ответника за присъждане на разноски без уважение. Разноски се дължат само на
страната, за която изходът от спора е позитивен. Искането на другата страна,
като акцесорно, т.е. обусловено от резултата по делото не подлежи на
отхвърляне.
Ответникът не е претендирал
разноски, поради което такива не се присъждат.
Предвид
горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 632/11.05.2022 година, постановено по НАХД № 1116/2022 година
по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.