№ 32
гр. Бургас , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500191 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. А. И.. от гр.С., чрез пълномощника
адв. М. Г., против решение от 20.01.2021г. по гр.д. № 256/2020г. на
Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът и против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр.София за сумата над присъдените 34 000
лв. до пълния предявен размер от 56 700 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на получени
телесни увреждания при пътно транспортно произшествие на 14.10.2019 г., в
едно със законната лихва.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост
и незаконосъобразност. Присъденият размер не отговаря на множеството
сериозни увреждания – съчетана травма с травматичен шок, фрактура на
шийката на лявата мишнична кост, фрактура на лява бедрена кост, свързани с
интензивни болки и страдания и продължителен възстановителен процес с
необходимост от чужда помощ при обслужване. Изтъква се скъсяването на
1
левия крайник и накуцващата походка, като трайна последица, която ще
остане завинаги. Сочи се нарушение на принципа за справедливост по чл.52
ЗЗД и при съпоставка с други аналогични казуси. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
искът да бъде уважен изцяло.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от ответното дружество, с
който жалбата се оспорва като недопустима и като неоснователна, поради
присъдено дори завишено обезщетение. Изложени са съображения, че
шоковото състояние на ищцата е било в най-леките първа и втора фаза.
Причина за по-бавното възстановяване от получените фрактури е
поведението на пострадалата, която не е извършила правилна и своевременна
рехабилитация. Липсват медицински документи, установяващи скъсяване на
крайника. Не се доказва емоционална нестабилност, с оглед липсата на
преглед при психиатър и предписано лечение. Претендира се жалбата да бъде
оставена без уважение.
Подадена е въззивна жалба и от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД в
уважителната част на първоинстанционното решение, досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди над 14 000 лв. до присадените 34 000
лв., също и за сумата от 1 649,45 лв.- имуществени вреди, както и за
присъденото адвокатско възнаграждение, разноски и държавна такса.
Представено е платежно нареждане от 08.03.2021г. за изплатено на
пострадалата обезщетение от 14 980,08 лв. /14 000 лв. - главница и 980,08 лв. -
законна лихва за периода от 30.06.2020г. до 08.03.2021г./. Така посочената
сума застрахователят счита за съответна на съдебната практика. В останалата
претендирана част, намира обезщетението за завишено, като несъответно на
тежестта на травмите и изискването за справедливост на обезвредата.
Наведени са доводи за съпричиняване от страна на пострадалата, поради
непроведена рехабилитация, което е забавило оздравителния процес. По
отношение на иска за имуществени вреди се твърди, че същият е недоказан,
тъй като не е установена причинно-следствената връзка на извършените
разходи с получените при ПТП травми. На последно място са наведени
доводи за недоказаност на твърденията на ищцата за преживян от нея
основателен страх за живота и. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната уважителна част и отхвърляне на иска за посочения размер.
2
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК,
настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в
изискуемата от закона форма и съдържание по чл.236 ГПК.
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на ПТП, причинено от водач на автомобил, за който е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество и има правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че със споразумение по НОХД №
234/2020г. на Районен съд - Сливен Г. Р. М. е признат за виновен за това, че
на 14.10.2019г. в гр.С., на пешеходна пътека на бул. „С.С.“, при управление
на лек автомобил „***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното застрахователно дружество, при нарушение на правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.1 и чл.119, ал.1 ЗДвП, по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на В. А. И. от гр.С., изразяващи се във
фрактура на лява мишнична /хумерос/ кост и фрактура на лявата бедрена кост
/фемур/, довели до трайно затруднение движението на тези крайници.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, на
каквато е приравнено споразумението, е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Страните не спорят по отговорността на ответника „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД по застрахователния договора за заплащане на обезщетение на
пострадалата, претърпяла вреди от непозволено увреждане при процесното
ПТП. Налице е фактическият състав на чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената
3
възможност за пряк иск против застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по чл. 432, ал.1 КЗ, предявеният иск е доказан по своето
основание. Досежно основателността на иска липсват оплаквания във
въззивните жалби.
Насрещните страни – въззивници възразяват и навеждат доводи само по
отношение размера на следващото се обезщетение на пострадалата.
Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при
условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение
предполага съобразяването му с характера и тежестта на вредите, степента на
претърпените като последица болки и страдания от пострадалия, а така също
и с икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно
обогатяване.
Безспорно, в резултат на процесното ПТП въззивницата-ищец е
претърпяла телесни повреди, изразяващи се според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза в следното: съчетана травма, протекла в
началото с клиничната картина на травматичен шок от първа-втора степен,
водещ до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, счупване
на раменната кост на лявата ръка в областта на шийката, довело до
затруднение в движението на ръката за около 3-4 месеца и счупване на
бедрената кост на левия крак, което води до затруднение в движението на
крака за срок от 10-12 месеца. Характерът на уврежданията, свързани с
обездвижване, са налагали обслужване и обгрижване на пострадалата от
други хора. След произшествието, И. е прегледана в Спешно отделение при
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр.С. и е насочена за лечение на
травматичния шок в ОАИЛ, където пациентката е пролежала със стабилна
хемодинамика, контактна, адекватна, без съществени оплаквания. Изписана е
на 16.10.2019г. и е постъпила в Отделение по ортопедия и травматология,
където е извършена операция с поставена метална остеосинтеза. При добре
зарастваща рана, ищцата е изписана на 23.10.2019г. Вещото лице д-р Й. С. е
прегледал пострадалата на 22.10.2020г., при което е установил известни
ограничения в движенията на лявата ръка в някои равнини /напред, встрани и
нагоре/, както и персистираща болезненост при натоварване в мястото на
4
счупването на лявата бедрена кост, водеща до използване на помощно
средство и походка с изразено накуцване. При прегледа е представен
амбулаторен лист от 06.10.2020г., издаден от д-р С. П. за посещения при
специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Експертът е
посочил, че непълното възстановяване от получените травми, година след
увреждането, може да се обясни с възрастта /***./ и пола на пострадалата,
които често обуславят един по-продължителен възстановителен период,
въпреки спазване на всички препоръки и режими. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че прогнозите за пълно възстановяване са по-скоро
песимистични, както като физическа поносимост, така и в движенията, но
възстановяването е в много активна степен и няма да оказва съществено
влияние в ежедневието на ищцата.
Във връзка с преживените от В.И. болки и страдания от описаните
травми, по делото са разпитани свидетелите К.В. и И.И. - *** на ищцата. От
показанията им се установява, че пострадалата около два месеца е била на
легло, през което време е била обслужвана от съпруга и двамата и сина.
Постепенно започнала да ползва тоалетен стол, а след три месеца се
раздвижила с бастун. Всичко било преживявано с болка. В дома и идвала
рехабилитаторка, която показвала упражнения за раздвижване. Синът на
пострадалата, който завършил спортно училище, продължил да се занимава с
раздвижването на майка си. В продължение на 6 месеца И. не излизала от
дома си. Изпитвала страх. Имала проблем със съня, сънувала инцидента,
викала през нощта. Сега излизала, но не сама, придружавали я. Движението
на ръката и е ограничено, не може да простира.
При определяне размера на обезщетението за пълна обезвреда на
неимуществените вреди, изразяващи се в понесени от пострадалата
физически и психически болки и страдания, с оглед установените по-горе
фактически обстоятелства за обема, вида и характера на уврежданията, както
и конкретното им преживяване, с оглед възрастта на ищцата, настоящата
инстанция намира, че същият следва да бъде 45 000 лв., в каквато насока е и
преценката на първоинстанционния съд. Пострадалата е претърпяла лек
травматичен шок и две счупвания на горен и долен крайник, последното
наложило оперативна намеса с поставяне на метални импланти и 10 дневен
престой в болница. Възстановителният период за най-тежката травма на крака
5
е 10-12 месеца, при ползване на чужда помощ. До момента, година и половина
след увреждането, ищцата не е възстановена напълно, като има ограничение в
движението на ръката и накуцваща походка. Не се установява скъсяване на
крака. Прогнозите за пълно възстановяване са песимистични, с оглед
възрастта и пола на потърпевшата. Лечението на травмите е съпроводено с
преживени от И. интензивни болки и страдания, както и с душевен
дискомфорт, свързан със страхове и лош сън след претърпения инцидент.
Така установените по степен, интензитет и продължителност болки и
страдания, настоящата инстанция намира за съответни на посочения по-горе
размер на обезщетението, което се явява съобразено с изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД, както и с икономическата обстановка в страната
към момента на деликта, към който момент минималната работна заплата в
страната е 560 лв., т.е. определеното обезщетение съставлява близо 80 МРЗ.
Неоснователно е възражението на въззивника-ответник за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
изразяващо се в неизвършена рехабилитация след проведеното лечение на
фрактурите, което е допринесло за забавеното и непълното възстановяване.
Посещението на рехабилитатор в дома на ищцата се установява от
показанията на свидетелите В. и И., както и от вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, който при прегледа на И. се е запознал с
амбулаторен лист от 06.10.2020 г., издаден от д-р С. П. за посещения на
ищцата при специалист по физикална и рехабилитационна медицина.
От горепосочената сума от 45 000 лв. за обезщетение на претърпените
от ищцата неимуществени вреди, правилно първоинстанционният съд е
приспаднал сумата от 11 000 лв., платени от застрахователя на 22.05.2020г.,
съгласно приложения отчет по разплащателната сметка на В.И. в “Първа
инвестиционна банка“ АД /л.29/, след полученото на 31.03.2020г.
уведомление за настъпилото застрахователно събитие, като е уважил иска в
тази част за остатъка в размер на 34 000 лв., в едно със съответната законна
лихва.
Следва да се отбележи, че пред настоящата инстанция застрахователното
дружество е представило платежно нареждане от 08.03.2021г. за заплащане по
сметката на И. на обезщетение за неимуществени вреди от 14 000 лв., в едно
6
със съответната законна лихва, в която част осъдителното решение на първата
инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.
Спорен е въпросът за наличие на претърпени от ищцата имуществени
вреди от процесното увреждане. Застрахователното дружество оспорва
връзката на предявените разходи по представените платежни документи с
получените от И. описани по-горе травми. Възраженията в тази насока са
неоснователни. Удостоверените документално разходи са относими и
вследствие на процесния деликт. В тази насока, по фактура от 18.10.2019г. се
установява, че пострадалата е заплатила сумата от 1 350 лв. за остеосинтезен
материал, с доставчик МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр.С.. Въпросният
разход категорично е в причинно-следствена връзка с претърпяната от
ищцата фрактура на бедрена кост, предвид извършената операция с поставена
метална остеосинтеза във въпросната болница. Същият извод се отнася и до
заплатена сума от 55 лв. по фактура от 18.10.2019г., в едно с касов бон,
издадени от „Рехамол – ТД“ ЕООД, гр.С. офис гр.С., за закупена ортеза за
горен крайник-премиум, който разход е свързан със счупването на раменна
кост на лявата ръка и имобилизирането на същата. Следващите разходни
документи - фактури от 23.10.2019г., 05.11.2019г. и 16.11.2019г., касаят
закупен фраксипарин, превръзки и спирт на стойност съответно 89,60 лв.,
61,10 лв. и 17,22 лв., които медикаменти също са във връзка с процесните
травми, което е доказано с дадените при изписването на И. от болницата
препоръки за продължаваща терапия с фраксипарин /вж. л. 10 от съдебно-
медицинската експертиза, втори абзац/. Останалите суми от 22,80 лв., 25,30
лв. и 28,43 лв. по приложените касови бележки доказват извършени от
ищцата разходи за превързочни материали – памук, лейкопласт, спирт,
йодсептадон, фикс пластир, категорично свързани с постоперативната
обработка на раната на крака, както и медикаменти – бизакодил, ендотенол,
тромбекс и фамотидин, които, видно от наличните листовки в интернет,
касаят стомашни и съдови проблеми, които в случая са естествена последица
от продължителния период на залежаване на пострадалата след операцията.
Налага се изводът за основателност на претенцията на И. за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесния деликт общо в
размер на 1 649,45 лв.
Като е стигнал до същия извод и е присъдил обезщетенията в посочените
7
размери, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е
обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с
приложимия закон. Като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.01.2021г., постановено по гр.д.№
256/2020г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. А. И.. от гр.С. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, гр.София сумата от 216 лв., представляваща направени съдебни
разноски за заплатена държавна такса в настоящата инстанция, съразмерно на
неуважената въззивна жалба на ищцата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр.София да заплати на
адвокат М.М. Г. от АК С. сумата от 840 лв., представляваща възнаграждение
за оказана пред настоящата инстанция безплатна помощ и съдействие на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно на неуважената
въззивна жалба на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8