Присъда по дело №7751/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по НОХД №7751/2021 год., ПРС ХІVн. с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия С. Б. Б., в това че на 06.03.2018 г. в землище на село Костиево,
обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена
кожа на стойност 40 лева, дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност
15 лева, червило за устни –
2 бр. х 2,50 лева, на стойност 5 лева, гланц за устни – 2 бр. х 2,50 лева, на
стойност 5,00 лева, ключ за сим-карта на мобилен телефон марка „Самсунг
Галакси А5“ на стойност 5 лева, пари в размер на 200 лева, всичко на обща
стойност 270,00 лева, от владението на Н.Д. М., с намерение противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила - престъпление по чл.198, ал.1 от
НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия Б.
обвинение. Предлага на същия да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” ориентирано към минимума предвиден в закона, чието изпълнение
да бъде отложено на основание чл.66 от НК.
Граждански иск не е предявен. Не участва и частен обвинител.
Подсъдимият Б. намира, че не е извършил вмененото му престъпление.
Лично и чрез упълномощения от него защитник пледират за оправдателна
присъда.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият С. Б. Б. е роден на ..., живущ в същия град, .... Той е ...,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********.
Същият на 06.03.2018г. пътувал по път І-8 като управлявал лек
автомобил БМВ с рег № .... В землището на с.Костиево при км.214 забелязал
до пътя свид.Н.Д. М., която всъщност предоставяла сексуални услуги срещу
заплащане. Около 13.05ч подс.Б. спрял до нея и се поинтересувал какви са
цените за нейните услуги. Тя го информирала, че за фелация взема 20 лева, а
за фелацио и стандартен секс 30лв. Освен това му казала, че има и
презервативи. Подс.Б. се съгласил при тези условия да прави секс със
свидетелката, поради което отбил в черен път, който водел към паметник на
Кап.Б. намиращ се в близост. Свидетелката седнала на задната седалка, а
подсъдимия се преместил при нея. предварително заплатил сумата от 30лева,
които свидетелката М. прибрала в дамската си чанта. Последната била от
изкуствена кожа, червено- оранжева на цвят. След като поставила
презерватив на члена на подсъдимия, свидетелката започнала да му прави
фелацио. В този момент той поискал от нея да се съблече и да я пипа по
1

гърдите. Пострадаата обаче отказала, тъй като според нея това не влизало в
цената. Изразила съгласие да се съблече само от кръста надолу. Това ядосало
подсъдимия, който си поискал парите обратно. Това обаче не допаднало на
свидетелката, според която договорка вече била постигната и тя започнала
изпълнението й. Поискала да си довърши започнатото, но подсъдимия от своя
страна отказал. При това положение и така възникналия конфликт, свид.М.
понечила да слезе от автомобила като отворила задната врата, но подс.Б. я
хванал за ръката. Въпреки това свидетелката успяла да напусне автомобила
като се дръпнала рязко, но била последвана от подсъдимия. Той продължил
да си иска парите, хванал за ръка пострадалата и я задърпал. Тя от своя страна
се опитвала да се отскубне, при което подъсдимия и нанесъл удар с отворена
длан / шамар/ по лицето. В резултата свид.М. паднала на земята. В този
момент подсъдимия хванал чантата й с ръце, която до този момент
свидетелката носела преметната през рамо, и я дръпнал от врата й. Хвърлил я
в колата и седнал зад шофьорското място. Свид.М. обаче отворила задната
врата и успяла да я улови за дръжката. Подсъдимия от своя страна хванал
другия край и двамата започнали да я теглят всеки към себе си. В резултат
дръжката се скъсала, а у подсъдимия останала самата чанта. Вътре имало
дамско портмоне от изкуствена кожа, розово на цвят, две червила, два боря
гланц за устни, ключ за телефон, както и сумата от 170 лева. Подс. Б.
подкарал на заден ход колата БМВ и опитал да потегли. На место обаче имало
лека трапчинка, където било влажно и автомобила забуксувал. Форсирайки
двигателя все пак подс.Б. успял да потегли, а свид.М. се дръпнала назад , за
да не я удари отворената врата. Автомобила управляван от подсъдимия се
насочил в посока гр.Пазарджик. Тогава свид.М. се обадила на своя приятел,
тъй като телефона й останал у нея, а понастоящем неин съпруг – свид.Х. Д.
И., който пристигнал на място. Тя му обяснила, че клиент я ограбил и избягал.
Свид.И. възприел изцапаните й дрехи, както и зачервяване на лицето. Освен
това свидетелката се оплакала от болки в ръката. След три дни я завел в
Катедра Съдебна Медицина при УМБАЛ св.Георги Пловдив, където била
освидетелствана. Освен това я водил и на психолог, тъй като била силно
стресирана от случилото се.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена частично от обясненията на подсъдимия Б. дадени в
хода на съдебното производство, в които същия потвърждава факта, че на
процесното време и място е бил с автомобила си, но отрича да е имало
конфликт между него и пострадалата като твърди, че получил исканата
сексуална услуга от М. и си тръгнал безпрепятствено. Именно във втората си
част неговите обяснения обаче са в противоречие с показанията на
пострадалата, тези на нейние настоящ съпруг – свид.И., както и със събраните
по делото писмени доказателства: протоколи за доброволно предаване /л.5 и 6
от д.пр./, свидетелство за съдимост /л.11/ и характеристична справка /л.17 от
д.пр/, СМУ. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
2

обективни, логични и съответстващи по между си и на останалия събран по
делото доказателствен материал. На първо място , ако не е имало подобен
конфликт , то липсва всякаква логика свид.М. и свид.И. да се обърнат към
органите на МВР за случая. На следващо място по лицето и дясното рамо,
както и на дланта на свидетелката съдебен лекар е открил кръвонасядания,
които отговарят по вид да са причинени на 06.03.2018г. и да са причинени по
начина описан от нея, а именно след удар с шамар и дърпане за ръката.
Следователно налице са и обективни данни да е упражнено насилие върху нея
на посоченото време и място. Всичко това сочи, че следва д асе кредитират с
доверие именно нейните показания, както и производните такива на свид.И., а
не обясненията на подс.Б.. Последните очевидно са израз на неговата защитна
позиция, която обаче се опровергава от останалата доказателствена
съвкупност. Факта, че пострадалата се занимава с проституция, не е
основание априори да се изключат нейните показания като недостоверни.
Важното в случая е факта, че тя още повече при тази си дейност, не би се
обърнала към полицията, ако действително не е била жертва на
престъплението „грабеж“, а и показанията и се подкрепят от обективни
находки от упражнено насилие спрямо нея. Действително само тя може да
посочи извършителя, но поначало подобен вид престъпления не се извършват
публично и пред множество свидетели. Свидетелката е категорична, че
именно подсъдимия Б. е извършителя и няма доказателства които да
опровергават това нейно твърдение. В настоящия казус тя не е страна по
делото, дава показания кат освидетел и носи отговорност зя тяхната
истинност. Всичко това сочи, че в този процес същата е незаинтересовано
лице от изхода на делото. Ето защо и настоящата инстанция кредитира
показанията й с доверие. Изрично подсъдимия при неговия разпит бе запитан
дали са искани от его някакви суми като компенсация от пострадалата или
нейни ближни, но отговора му бе отрицателен. Такива не са искани нито
преди завеждане на делото, нито в неговия ход. Това прави несъстоятелна и
тезата на защитата, че всъщност пострадалата решила просто да изкара пари
като го обвини в извършване на престъплението, без всъщност изобщо да е
била жертва на такова. Няма доказателства в тази насока, а и двамата не се
познават от по – рано. Свидетеката няма как да знае какво е неговото
имуществено състояние, та да разчита на налавяне на средства по този начин.
Не на последно място липсват и доказателства пострадалата досега да се е
тъжила за подобни посегателства срещу нея, за да се внесе съмнение, че си
набавя доход по този начин. На следващо място досежно наличните вещи в
чантата, то логично е имнено пострадалия да знае какво е било то. В случая
свид.М. твърди, че освен дребни дамски вещи е имало и сумата от 170лева,
към които прибавила и получените 30 лева от подсъдимия. След като в
останалата й част показанията и се кредитират с доверие, поради тяхната
обективност, то няма основание и в тази част да не бъдат възприети като
истинни. В случая не се каса е за твърдение относно налични прекомерно
голяма сума, която да не е по възможностите на свидетелката или пък
3

физически да не се събира в дамска чанта. Ето защо и досежно предмета на
престъплението настоящата инстанция се възприемат показанията на
пострадалата.
От заключението на изготвената стоково-оценъчна експертиза се
установява, че към момента на престъплението стойността на отнетите вещи е
била както следва: дамска чанта - 40 лева, дамско портмоне - 15 лева, два
броя червило х 2.50лв., гланц а устни 2х2.50лв., ключ за телефон Самсунг
Галакси А5 -5лв. или всичко на обща стойност 70 лева. С наличните в
портмонето 200лева стойността на отнетото възлиза на 270лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
област и съответстващо на събраните по делото доказателства. Действително
няма множество конкретни данни за вещите, но в крайна сметка оценката е по
средни пазарни цени на подобна вещ, а не идентична такава. При наличните
данни за времето на употреба / около година/ вещото лице е направило
възможната оценка на вещта. Ясно е, че всяко лице по различен начин ползва
вещите си и ги пази в различна степен от похабяване. Но именно затова
оценката е по средна пазарна цена след овехтяване, което явно е различно за
чанта и за портмоне, които логично е се ползват с различен интензитет. В
крайна сметка тежестта от извършеното лежи на плещите на дееца, а за съда
няма съмнение в достоверността на заключението при наличните общи данни
за вещите предмет на престъпление, тъй като именно експерта е най –
запознат с цените към момента на деянието на подобни вещи.
По делото са извършени и две психиатрични експертизи, съответно на
подсъдимия и на пострадалата. Съгласно първата Б. не е действал при
условията на афект, не страда от психично заболяване и е вменяем. Същият не
се отличава със склонност към насилие и в частност такова над жени.
Досежно пострадалата също не са налице психични заболявания, тя е
вменяема, а не се откриват следи от склонност да преувеличава или
фантазира досежно случая.
Съдът кредитира с доверие и тези заключения като компетентно изготвени и
съобразно доказателствата по делото.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че с деянието си подсъдимият С.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1 от
НК, за това че на 06.03.2018 г. в землище на село Костиево, обл. Пловдив е
отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност
40 лева, дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 15 лева, червило за
устни –
2 бр. х 2,50 лева, на стойност 5 лева, гланц за устни – 2 бр. х 2,50 лева, на
стойност 5,00 лева, ключ за сим-карта на мобилен телефон марка „Самсунг
Галакси А5“ на стойност 5 лева, пари в размер на 200 лева, всичко на обща
стойност 270,00 лева, от владението на Н.Д. М., с намерение противозаконно
4

да ги присвои, като е употребил за това сила.
От обективна страна - с действията си подсъдимият е реализирал
обективните признаци на престъплението грабеж, тъй като с присвоително
намерение е отнел гореизброените чужди вещи, като е прекъснал владението
на пострадалата върху тях и е установил свое владение. Отнемането в случая
е било извършено чрез принуда, под едната от двете й форми “сила”,
упражнена върху свидетелката М. В тази връзка следва да се посочи, че
силата е употребена дотолкова, че да се скъса дръжката на чантата, а преди
това и е бил нанесен шамар по лицето, след което тя паднала и това дало
възможност на дееца да вземе чантата от врата й. Или иначе казано силата е
била насочена и върху телесния интегритет на свидетелката. Не е
основателно възражението, че едва ли не това било просто опит на
подсъдимия да се отдалечи, а не било насочено към набавяне на средства.
Видно е, че без тази сила, чантата не само не би попаднала у него, но и
нямаше да запази владение върху нея. На следващо място не е основателно
възражението и че просто бил налице спор относно заплащането и
предоставената услуга, защото в противен случай подс.Б. би следвало да
вземе само 30 лева, а останалото заедно с чантата да върне на М. Факта , че не
е действал така, а се отдалечил с чантата, сочи именно на своене на
последната, заедно с всичко в нея. В случая парична сума от 200 лева и
предмети описани по-горе. Дадените 30 лева от него на пострадалата вече са
нейна собственост, поради което резонно са част от предмета на
престъплението и Б. не може да си ги върне със сила, защото върши
престъплението грабеж.
От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Това е видно от
насочеността на действията му към сломяване съпротивата на пострадалата и
последвалото отнемане на вещите.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Б. престъпление, като взе предвид обществената
опасност на деянието и дееца, Съдът намира, че наказанието на същия следва
да се определи на минимума предвиден в закона. Като смекчаващи
обстоятелства се отчитат чистото му съдебно минало, младата му възраст,
добрата му характеристика. Видно и от психиатричната експертиза същият не
е лице с насилствени наклонности, а настоящата проява по –скоро сочи на
неумение да се справи адекватно с подобна ситуация, при която изпаднал в
конфликт със свидетелката. Аргумент в тази насока е и факта, че значително
време след деянието, подс.Б. продължава да е неосъждано лице. Отегчаващо
обстоятелство Съдът не отчита. Въпреки това липсват многобройни или
изключително смекчаващо обстоятелство, поради което Съдът да е на
становище, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко. Според съдебния състав, именно наказание от три
5

години лишаване от свобода е най-справедливо и би повлияло
предупредително и превъзпитаващо на подсъдимия, а и на останалите
членове на обществото.
Тъй като наложеното на подсъдимия Б. наказание “лишаване от
свобода” е в размер на три години, същият не е бил осъждан на “лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер, а и е с добра характеристика, то
съдебният състав счита, че за поправянето му, както и за постигане целите на
специалната и генералната превенция не е необходимо той да изтърпява
горното наказание. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението му
следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила. Този срок макар също на минимума
предвиден в закона, е съобразен със значителния период от време изминал от
извършване на деянието до момента, макар все пак разследването да се е
забавило и с оглед отсъствие от страната на подсъдимия. Така то се явява и
най-справедливо.
Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в
страната правов ред и правото на собственост.
Подбуди - користни.
Вещественото доказателство – презрамка /дръжка/ от дамска чанта,
червена на цвят, с дължина около 90 см и широчина около 2см., находяща се
на съхранение при домакин на РУ на МВР – Труд да се УНИЩОЖИ като вещ
без стойност, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. Б. Б. да
заплати направените по делото разноски в размер на 434,16 /четиристотин
тридесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ лева, по сметка на ОД на
МВР – Пловдив, а по сметка ПРС сумата от 110 /сто и десет/ лева за
експертизи.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	95
Дата:	28 април 2022 г. (в сила от 14 май 2022 г.)
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20215330207751
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 ноември 2021 г.

Присъда по дело №7751/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите