Решение по дело №11423/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 11 423 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати следните суми:

1. на Д.Н.С. – 50 000,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С.Ц.Станчев вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 12.11.2016 г., плюс законната лихва от 27.07.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на Р.Я.И. – 50 000,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Ц.Станчев, който я е отглеждал, вследствие на ПТП от 12.11.2016 г., плюс законната лихва от 27.07.2017 г. до окончателното изплащане;

3. на И.Я.С.– 50 000,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Ц.Станчев, който я е отглеждал, вследствие на ПТП от 12.11.2016 г., плюс законната лихва от 27.07.2017 г. до окончателното изплащане;

4. на Д.Н.С., Р.Я.И. и И.Я. С.– 180,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

5. на адвокат Н.Д. – 5 436,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

6. на СГС – 6 000,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ищците са със съдебен адрес – адвокат Н.Д.,***, офис № 4. Ответникът е с адрес в гр. София, ул. „******.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 3 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса.

 

[4] Решението е постановено при участието на Т.С.Х. – трето лице, помагач на ответника.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищците

 

[5] В искова молба от 07.09.2017 г. Д.С., Р.И. и И.С. заявяват, че на 12.11.2016 г. С.С.е участвал в ПТП, от което е починал. ПТП е било предизвикано от Т.Х., която е управлявала автомобил, без да има застраховка гражданска отговорност. Автомобилът не е бил регистриран в България, но е бил внесен, за да се ползва в страната. С.С.е бил съпруг на първата ищца и е отглеждал вторите две ищци. Вследствие на смъртта на С.С.ищците са претърпели болки и страдания, които оценяват на 200 000,00 лева за всяка.

 

[6] Ответникът Г.Ф.(Ф.) не е заплатил на ищците обезщетение за неимуществени вреди. Затова Д.С., Р.И. и И.С. молят съда да осъди ответника да заплати на всяка от тях:

- по 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 200 000,00 лева от всяка;

- законната лихва върху обезщетението от 27.07.2017 г. – датата, на която Ф. е отказал изплащане на обезщетение – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).

 

2. На ответника

 

[7] Ф. е оспорил предявения иск. Той заявява, че:

1. не отговаря имуществено, тъй като автомобилът не е бил регистриран в България;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. пострадалият е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото се е движил върху пътното платно, попътно, в тъмната част на денонощието, след употреба на алкохол (писмения отговор, л. 83-84).

 

3. На третото лице, помагач на ответника

 

[8] Т.Х. е оспорила предявения иск. Тя заявява, че:

1. пострадалият има изключителна вина за настъпилото ПТП;

2. втората и третата ищца не са били отглеждани от пострадалия;

3. пострадалият е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил употребил алкохол. Ето защо тя моли съда да отхвърли иска (отговора на исковата молба, л. 104-106).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

                       

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] С.С.е бил роден на *** г., неговата съпруга Д.С. е била родена на *** г., а децата на съпругата му Р.И. и И.С. са били родени съответно на *** г. и на *** г. Те са заживели заедно в гр. Разград от 1980 г., когато С.С.и Д.С. са се запознали. С.С.е поел изцяло грижите за децата на Д.С., които са били изоставени от баща им, когато те са били малки. Той е работил в двора на родителите си на село; имал е пчели и животни; бил е добър земеделец (показанията на свидетелката Б., л. 143-гръб и л. 144).

 

[10] С.С.се е грижил за дъщерите на съпругата си като роден баща. Те не са помнели истинския си баща, особено И.С., която е била много малка, когато родителите ѝ са се разделили. Той е поел образованието им, направил е бал за всяка от тях и е направил хубава сватба за голямата дъщеря (показанията на свидетелката Б., л. 143-гръб и л. 144). С.С., Д.С. и И.С. са живели заедно в едно домакинство до смъртта на С.С.(удостоверенията за адресите, л. 129-131).

 

[11] На 12.11.2016 г. вечерта С.С.е вървял по пътното платно на път Е 70 в посока от гр. Разград към гр. Русе в участъка между с. Осенец и гр. Цар Калоян, на около 2,03 метра от десния край на платното, попътно на пътните превозни средства. Той е бил без светлоотразителна жилетка и знаци и с концентрация на алкохол в кръвта 1,10 ‰.

 

[12] В същото време Т.Х. е управлявала лек автомобил „Рено“ по път Е 70 с посока от гр. Разград към гр. Русе с около 75 км/ч на дълги светлини. Тя се е разминала с друго моторно превозно средство (МПС), чийто водач е превключил от къси на дълги светлини и така е заслепил Т.Х.. При разминаването Т.Х. е превключила от дълги на къси светлини, без да промени скоростта на движение на лекия автомобил „Рено“. Непосредствено след това тя е превключила отново на дълги светлини и в този момент, около 21:00 часа, е застигнала С.С.. При тази скорост на движение опасната зона на лекия автомобил „Рено“ е била 65,00 метра. ПТП е било предотвратимо при скорост на движение на автомобила до 58 км/ч.

 

[13] Въпреки че е била заслепена, Т.Х. не е предприела намаляване на скоростта на движение или спиране и е ударила С.С.. Ако тя бе предприела намаляване на скоростта на движение или спиране, не би настъпил удар между автомобила “Рено” и С.С.. ПТП не би настъпило и, ако С.С.не се е движил попътно на пътните превозни средства без светлоотразителна жилетка и знаци, и с концентрация на алкохол в кръвта от 1,10‰. От удара С.С.е получил увреждания, вследствие на които е починал (присъдата, л. 177-182; решението на ВнАС, л. 167-176; решението на ВКС, л. 164-165; заключението на вещите лица М. и д-р Ш., л. 133-140)). 

 

[14] Лекият автомобил „Рено“ не е бил регистриран в България. Съпругът на Т.Х. е внесъл автомобила от Великобритания около една-две седмици преди настъпването на ПТП, като е сменил съединителя, ремъците, водната помпа и части по ходовата част (обясненията на третото лице помагач Т.Х., л. 186-гръб). Той е внесъл автомобила, за да го ползва в България. Не се спори, че към този момент лекият автомобил „Рено“ е нямал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), както и че Ф. не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди.

 

[15] Смъртта на С.С.се е отразила много тежко на съпругата му и нейните дъщери. Тя се е тресяла от плач при съобщаване за смъртта му; още не се е успокоила; започва да плаче, като се сети за смъртта му. За И.С. и Р.И. това е било шок. Д.С. и дъщерите ѝ още не са преживели смъртта на С.С.(показанията на свидетелката Б., л. 143-144).

 

[16] Ищците са били освободени от заплащането на държавна такса. Те са заплатили: 100,00 лева за вещи лица (л. 103); 80,00 лева депозит за свидетел (л. 147). Ищците са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС  (л. 123 и л. 184). Ф. е заплатил: 400,00 лева за вещи лица (л. 98); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 99). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.     Спорни обстоятелства

 

[17] По делото е било спорно:

1.            дали процесният автомобил „Рено“ е бил закупен, за да бъде използван в страната;

2.            къде и как се е движил С.С.по пътното платно. Съдът приема, че съпругът на Т.Х. е закупил и внесъл в страната процесния автомобил „Рено“, за да го използва в страната. Съдът приема това, защото той е използвал автомобила една-две седмици, през които е сменил съединителя, ремъците, водната помпа и части по ходовата част. Ако той е искал да го изнесе извън страната и да го продаде, не би влагал средства и усилия в подобряване на състоянието му.

 

[18] Съдът приема, че С.С.се е движил на 2,03 метра от десния край на платното за движение, попътно на движението на автомобилите, без светлоотразителна жилетка или знаци и с концентрация на алкохол в кръвта от 1,10‰. Съдът приема това, защото това са установили наказателните съдилища, които са отчели тези обстоятелства, като смекчаващи вината на Т.Х.. Ето защо присъдата в тази ѝ част е задължителна за настоящия съд.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[20] Ищците са предявили искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътнотранспортно произшествие.

 

1. По исковете по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ

 

[19] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ, Ф. изплаща обезщетение по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на смърт при наличието на няколко условия. Те са ПТП: да е настъпило на територията на страната и в 30-дневен срок от приемането на МПС от приобретателя; да е причинено от водач на МПС, което се доставя в страната от друга държава членка, не е било формално регистрирано в България и за него няма сключена задължителна застраховка ГО. Съпругата на починалия вследствие на застрахователно събитие има право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.). Имат право на обезщетение и отглежданите, но не осиновени от починалия ( ППВС 5/1969 г.).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО;

3. МПС да не е било регистрирано в България, но да е било доставено от друга държава членка;

 4. приобретателят на МПС го е приел не повече от 30 дни преди настъпването на ПТП;

5. ПТП да е довело до смърт на пострадалия;

6. пострадалият да е наследодател да е бил съпруг на първата ищца и да е отгледал другите две ищци, без да ги е осиновил;

7. от смъртта на пострадалия ищците да са претърпели неимуществени вреди;

8. Ф. да не е изплатил обезщетение на ищците за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. на територията на страната е настъпило ПТП;

2. то е било причинено от лек автомобил „Рено“, който не е имал задължителна застраховка ГО;

3. лекият автомобил „Рено“ не е бил регистриран в България, но е бил доставен от Великобритания - страна членка;

4. той е бил внесен в България около една-две седмици преди настъпването на ПТП, за да се ползва в България;

5. ПТП е довело до смъртта на С.С.;

6. той е бил съпруг на Д.С. и е отгледал И.С. и Р.И.;

7. Д.С., И.С. и Р.И. са претърпели неимуществени вреди от смъртта на С.С.;

8. Ф. не е изплатил обезщетение на ищците за тези вреди.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[23] Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 12.11.2016 г.

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 12.11.2016 г. С.С.е бил на 75 години, съпругата му Д.С. е била на 65 години, а дъщерите ѝ Р.И. и И.С. съответно на 44 години и на 41 години. Те са заживели заедно в гр. Разград от 1980 г., когато С.С.и Д.С. са се запознали. С.С.е поел изцяло грижите за децата на Д.С., които са били изоставени от баща им, когато те са били малки. Той е работил в двора на родителите си на село; имал е пчели и животни; бил е добър земеделец.

 

[27] С.С.се е грижил за дъщерите на съпругата си, като роден баща. Те не са помнели истинския си баща, особено И.С., която тогава е била много малка. Той е поел образованието им, направил е бал за всяка от тях и хубава сватба за голямата дъщеря. С.С., Д.С. и И.С. са живели заедно в едно домакинство до смъртта на С.С..

 

[28] Смъртта на С.С.се е отразила много тежко на съпругата му и нейните дъщери. Съпругата му се е тресяла от плач при съобщаване за смъртта му; още не се е успокоила; започва да плаче, когато се сети за смъртта му. За И.С. и Р.И. това е било шок. Д.С. и дъщерите ѝ още не са преживели смъртта на С.С..

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[30] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. ;

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. ;

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. ;

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. ;

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. . Увеличението на МРЗ от декември 2013 г. до 12.11.2016 г. е било 35,48 %.

 

[31] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри едно решение, с което САС се е произнасял по иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от съпруг на починалия в резултат на събитие от 2016 г. С него САС е присъдил обезщетение от 130 000,00 лева – решение на САС 2300-2019-7-ми с-в по в. гр. д. 1629/2019 г.[4].

 

[32] Случаят макар и близък, не е идентичен с настоящия, защото възрастта на починалия и преживялата го съпруга е била по-висока от тази по процесния случай. Нормално при по-висока възраст близостта между съпрузите е по-голяма, защото те особено много разчитат един на друг. Затова съдът приема, че 115 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Д.С..

 

[33] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри едно решение на ВКС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на лице, което е било отглеждало увреденото лице вследствие на ПТП през 2013 г. С него ВКС е определил обезщетение от 150 000,00 лева.[5]

 

[34] Съдът отчита, че процесният случай, макар и близък, не е идентичен със случая, предмет на делото на САС. Възрастта на С.С.и отглежданите от него И.С. и Р.И. към момента на ПТП е много по-голяма от тази на отглеждания в цитираното решение, който е бил малолетен и като такъв е имал много по-голяма нужда от починалия. Съдът отчита също така, че МРЗ към момента на смъртта на С.С.е била по-голяма от тази към 2013 г., откогато е цитираният случай. Затова съдът приема, че 110 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И.С. и Р.И..

 

[35] Ф. е възразил, че С.С.е допринесъл за настъпването на ПТП, защото се е движил върху пътното платно, попътно, в тъмната част на денонощието, след употреба на алкохол. Съдът приема, че възражението е основателно.

 

[36] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[37] Съдът установи, че наказателните съдилища са приели, че С.С.е допринесъл за настъпването на ПТП, защото се е движил попътно на движението на автомобилите, нощем и с концентрация на алкохол в кръвта 1,10 ‰. В тази ѝ част присъдата и решенията на наказателните съдилища, които я потвърждават, са задължителни за настоящия съд. Затова съдът приема, че С.С.е допринесъл за настъпването на смъртта си. Съдът приема, че приносът му е 50%.

 

[38] При този процент на съпричиняване Ф. дължи на Д.С. 57 500,00 лева, а на Р.И. и И.С. по 55 000,00 лева. Те търсят по 50 000,00 лева. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда Фонда да заплати на всяка от ищците по 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.С..

 

2.     По разноските

 

[39] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 180,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова съдът осъжда Фонда да заплати на ищците 180,00 лева разноски по делото, а на адвокат Н.Д. 5 436,00 лева адвокатско възнаграждение (150 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х1,2). Съдът осъжда Фонда да заплати по сметка на СГС 6 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (150 000,00х0,04).

 

Съдия: