ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, …………...2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. д. №
89/2021 г. по описа
на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по молба на „Хибриден
център по свиневъдство” АД, чрез процесуалния представител С.В.Б. за допълване на определение № 260060
от 03.02.2021 г. на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. № 89/2019
г., с което е обезсилено решение № 97/02.11.2018 г. по т. д. № 105/2017 г. на Окръжен съд – Шумен и е прекратено
производството по в. т. д. № 89/2019 г. на Варненски апелативен съд. Излагат се
доводи за присъждане на направените от дружеството разноски по
първоинстанционното и въззивното производство. Твърди се, че разноските за двете
инстанции са безспорно изяснени и доказани. Навеждат се аргументи, че поради
липса на проведени открити съдебни заседания във въззивното производство,
дружеството не е имало възможност да предостави списък по чл. 80 от ГПК, както
и всички доказателства за реално извършени разноски. Молителят счита, че
липсата на представен по делото списък с разноски, както и липсата на
доказателство за реално понесени от същия разноски не са основание за
неуважаване на настоящата молба, като в подкрепа на аргументите си цитира практика
на касационната инстанция. В молбата се прави искане за допълване на
определението като се присъдят в полза на “Хибриден център по свиневъдство” АД,
деловодни разноски общо в размер на 2 400 лева.
Постъпил
е отговор с вх. № 261804/05.04.2021 г. на молбата от насрещната страна А.П.Д.,
в качеството на законен представител на Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., чрез адв. П.Т.,
в който са изложени съображения за неоснователност на искането. Счита се, че
молбата е подадена след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Навеждат се
аргументи, че не би следвало да се присъждат разноски след като е налице отказ
от иск, доколкото именно ответникът е станал повод за завеждане на делото.
Твърди се липса на надлежни доказателства за действително платен адвокатски
хонорар. В условие на евентуалност насрещната страна прави възражение за
прекомерност на разноските.
Молбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Производството
по в. т. д. № 89/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд, е образувано по
постъпила въззивна жалба, подадена от А.П.Д. като законен представител на
малолетните Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. срещу решение № 97 от 02.11.2018 г.,
постановено по т. д. № 105/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Шумен, с което
са отхвърлени предявените искове от всеки един от жалбоподателите за признаване
за установено притежаването от по 7 403 броя акции от капитала на „Хибриден
център по свиневъдство“ АД, на основание чл. 71 от ТЗ.
С
определение № 306 от 10.05.2019 г. производството по делото е спряно до
окончателно приключване на производството по т. д. № 176/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК.
На
22.01.2021 г. в деловодството на съда е входирана молба вх. № 260416/22.01.2021
г. от А.П.Д. като законен представител на малолетните Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н.,
с която заявява, че оттегля пълномощното за процесуално представителство в
настоящото производство и на основание чл. 233 от ГПК прави отказ от
предявените искове, като моли съда да прекрати настоящото производство.
С
оглед постъпилата молба, съдът е постановил определение № 260060 от 03.02.2021
г. по в. т. д. № 89/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е
обезсилено решение № 97 от 02.11.2018 г., постановено по т. д. № 105/2017 г. по
описа на Окръжен съд - Шумен и производството по делото е прекратено. Действително
в диспозитива на същото липсва произнасяне относно присъждането на разноски на
страните.
С
молба вх. № 261281/01.03.2021 г. „Хибриден център по свиневъдство” АД прави
искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното прекраттелно
определение и представя извлечение от разплащателна сметка № 34 от 27.02.2019
г. на Адвокатско дружество „Тодоров и Дойкова“, видно от което дължимото
адвокатско възнаграждение по издадената фактура, представена с отговора на
възззивната жалба, е заплатено.
Правни изводи:
Отговорността за разноски по делото е
облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Съдът се
произнася по направените от страните съдебно – деловодни разноски само по повод
на изрично искане. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК съдът е длъжен да се
произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, какъвто в случая е определение № 260060 от 03.02.2021 г.
по в. т. д. № 89/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
На присъждане подлежат всички
разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е
представила надлежни доказателства. Съгласно чл. 78 от ГПК ответникът също има
право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно
отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при
прекратяване на делото. Когато страната не е съгласна с постановения съдебен
акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да
допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване
на акта, а ако същият не подлежи на обжалване - в едномесечен срок от
постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на
чл. 248 от ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските.
Видно
от обстоятелствената част на молбата, същата е подадена от правоимащо лице в
законоустановения срок. С оглед на осъщественото основание за приключване на
производството - постановяване на определение, с което производството по делото
е прекратено поради направен отказ от иска, ответникът има право да получи
направените разноски по производството до момента. В случая отказът от иска е
направен пред въззивния съд. Съгласно чл. 233 от ГПК при направен отказ от иска
във въззивното производство съдът следва да обезсили постановеното
първоинстанционно решение и да прекрати производството поради отказ от иска. По
отношение на разноските в този случай приложение намира разпоредбата на чл. 78,
ал. 4 от ГПК. Смисълът на тази разпоредба е да се овъзмезди ответника, който
поради неоснователно предизвикания съдебен спор от ищеца, е бил принуден да се
защитава и да прави разноски. Такава е и логиката на чл. 78, ал. 2 от ГПК -
ищецът е носител на защитаваното материално право, но то не се оспорва от ответника
нито извънсъдебно, нито в хода на процеса. Обратното, ако ответникът оспорва
правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по
независещи от ищеца причини стане неоснователен, тогава тежестта за разноските
остава за ответника. В процесния случай не се сочат конкретни доводи
обосноваващи липсата на право да се претендират разноски от ответника, поради
което не могат да бъдат споделени възраженията, обективирани в отговора на
молбата по чл. 248 от ГПК, че разноски не се дължат при отказ от иск, доколкото
ответникът е бил причина за завеждане на делото. Съгласно относимата
безпротиворечива практика на касационната инстанция, когато основанието за
прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от
иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на
разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след
постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда
на чл. 248 от ГПК за изменение/допълване на решението /в случая на
определението/ в частта за разноските /Определение № 309 от 05.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 192/2011 г., I г. о., ГК/.
Когато
отказът от иска е направен във въззивното производство, компетентен да се
произнесе по направените пред първоинстанционния и въззивния съд искания за
присъждане на разноски, е въззивният съд.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена
своевременно, като в процесната хипотеза на заявено искане за допълване на
прекратителното определение на въззивния съд представянето на списък на разноските
не е предпоставка за реализиране на производството по същата /така Тълкувателно
решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че предвид
направените искания от ответника пред двете съдебни инстанции за присъждане на
разноски, за които са представени договори за правна помощ /л. 77 от т. д. №
105/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и л. 58 от в. т. д. № 89/2019 г. по
описа на Апелативен съд – Варна/ и доказателства за платено адвокатско
възнаграждение /л. 142 от т. д. № 105/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и
л. 60 и л. 108 от в. т. д. № 89/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна/, то
следва че са налице предпоставки за допълване на постановеното определение и
присъждане в полза на “Хибриден център по свиневъдство” АД разноски.
По
отношение на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира
същото за своевременно и основателно, поради следните съображения:
За възражението за прекомерност
сроковете, посочени в чл. 80 от ГПК, не се прилагат само когато страната,
поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити
заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без
надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на
производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл.
248, ал. 1 от ГПК /в този смисъл Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК./. В конкретния случай не са провеждани
открити съдебни заседания, както в първата, така и във втората инстанция,
поради което възражението е направено своевременно с отговора на молбата по чл.
248, ал. 1 от ГПК.
Производството пред
окръжния съд е образувано по искове, предявени от Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., чрез
техния родител и законен представител А.П.Д., срещу „Хибриден център по
свиневъдство” АД - Шумен, за признаване за установено, че всяка от ищците
притежава 7 403 бр. акции от капитала на ответното дружество. Представени са
доказателства в подкрепа на изложеното в исковата молба. Съдът не е констатирал
наличието на нередовности и е връчил препис от исковата молба на насрещната
страна, която в срок е подала отговор, в който е изложила подробно становище,
представила е като доказателства Алонж № 1 към Книгата за акционерите на
дружеството и удостоврвение, цитирала е относима съдебна практика, представила
е и доктрина в подкрепа на развитите в отговора доводи. Първоинстанционният съд
е обявил с определение № 254 от 01.10.2018 г., че ще разгледа делото и ще се
произнесе с решение в закрито заседание по реда на чл. 376, ал. 1 от ГПК, като
е предоставил на страните срок за представяне на писмени защити, т. е. не са
провеждани открити съдебни заседания, респективно не са събирани допълнително
доказателства по делото. Към приложенията в отговора на исковата молба, както и
в депозираните от страните писмени становища е представена в обем съдебна
практика, касаеща спорния въпрос по делото формулиран от първостепенния съд.
Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай реализираната от процесуалния
представител на въззиваемото дружество правна защита и съдействие е
предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност –
не са събрани многобройни доказателства в първата инстанция, не е проведено
открито съдебно заседание нито в първата, нито във въззивната инстанция,
основният спорен въпрос пред двете инстанции е свързан с това дали с
придобиване качеството на наследниците наследяват индвидиуална собственост
върху отделни акции, а по този въпрос има съдебна практика освен посочената от страните
- определение № 94 от 9.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2011 г., I г. о.,
ГК; определение № 413 от 9.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 925/2018 г., I т. о.,
ТК.
С оглед на
гореизложеното адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна за първа и
въззивна инстанция следва да се редуцира до предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум от по 600 лв. за всяка инстанция. Обжалваното
определение, следва да се допълни в частта за разноските като въззивниците
бъдат осъдени да заплатят на „Хибриден център по свиневъдство” АД
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство и за тези по т. д. №
105/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в общ размер от 1 200 лева.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 26006 от 03.02.2021 г.
на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. № 89/2019 г., с което е
обезсилено решение № 97/02.11.2018 г. по т.д. № 105/2017 г. на Окръжен съд – Шумен и е прекратено
производството по в.т.д. № 89/2019 г. на Варненски апелативен съд, като:
ОСЪЖДА Б.Б.Н. да заплати на „Хибриден център
по свиневъдство” АД съдебно-деловодни разноски за настоящото производство и за
тези по т. д. № 105/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в общ размер от 400
лева.
ОСЪЖДА П.Б.Н. да заплати на „Хибриден
център по свиневъдство” АД съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство и за тези по т. д. № 105/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в
общ размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Б.Б.Н. да заплати на „Хибриден
център по свиневъдство” АД съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство и за тези по т. д. № 105/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в
общ размер от 400 лева.
Определението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.