Решение по дело №2534/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260922                                             22.12.2020 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и четвърти ноември                                         две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                               Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Кина Киркова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 2534 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Кадев треид“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Пиротска № 37, ет. 4, представлявано от М.К., срещу „Табако трейд Бургас“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Комсомолска № 24, представлявано от А.П., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1650,96 лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчка, обективирано във фактура № 84/06.02.2020 г., сумата от 45,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.02.2020 г. – 29.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2020 г., до окончателното плащане на сумите.

Сочи се, че на 28.05.2018 г. страните са сключили договор, по силата на който ответникът се е задължил да доставя до ищеца билети от лотарийна игра, а ищецът е следвало да плати тяхната стойност. Съгласно чл. 7 от договора ищецът има право на комисионно възнаграждение – процент от стойността на доставените и платени билети. Комисионната за м. януари 2020 г., за която е издадена цитираната фактура на стойност 1650,96 лева, не е заплатена.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна чрез процесуален представител е посочила, че исковете са неоснователни. Изложени са твърдения, че ищецът има право на възнаграждение съгласно чл. 7 от договора за доставените му и платени билети. Той обаче не е платил доставените му билети, за които са издадени протоколи от 20.01.2020 г., 24.01.2020 г., 27.01.2020 г., 29.01.2020 г., 31.01.2020 г., 05.02.2020 г., 06.02.2020 г. и 07.02.2020 г. на стойност общо 7463 лева.

Моли съда да отхвърли претенциите. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане между претенцията на ищеца и дължимата от него на ответника сума, представляваща продажната цена на билетите на стойност 7463 лева, до размера на по-малкото. За разликата над 1650,96 лева до пълния размер от 7463 лева предявява насрещен иск за сумата 5812,04 лева главница, 640 лева обезщетение на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ, 140,09 лева обезщетение за забава за периода 05.02.2020 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на насрещната исковата молба – 10.07.2020 г. до окончателното й плащане.

Ответникът по насрещния иск е изразил становище за неоснователност на претенциите. Посочил е, че, считано от 21.02.2020 г., е прието законово ограничение за разпространение на лотарийни билети, поради което договорът между страните е прекратен и не се дължи стойността на билетите, получени от него.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Между страните е сключен договор за разпространение на лотарийни билети на 28.05.2018 г., което обстоятелство е прието за безспорно. По силата на договора ответното дружество се задължава да доставя на „Кадев треид“ ЕООД билети „Национална лотария“, а ищецът – да ги приеме за разпространение и да плати тяхната стойност. Уговорено е всяка доставка да се заплаща в рамките до 14 календарни дни от датата на съставяне на приемо-предавателен протокол. Предвидено е право на комисионно възнаграждение за „Кадев треид“ ЕООД, което е уговорено като процент от номиналната стойност на доставените му и респективно платени по реда на договора лотарийни билети.

Ищецът е издал фактура № 84/06.02.2020 г. на стойност 1650,96 лева за задължение на „Табако трейд Бургас“ ООД, представляващо комисионна по договор м. януари.

Представени по делото са протоколи от 20.01, 24.01, 27.01, 29.01, 31.01, 05.02, 06.02, 07.02.2020 г. за доставка на билети от „Табако трейд Бургас“ ООД на „Кадев треид“ ЕООД на обща стойност 7970 лева.

По делото е назначена и приета съдебно–счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на „Кадев треид“ ЕООД, включена е в дневника за покупки по ЗДДС за данъчен период м. февруари 2020 г. Ответното дружество не е включило фактурата в дневника за покупки и не е използвало данъчен кредит. Вещото лице е установило, че в счетоводството на ищеца не са осчетоводявани протоколи. В счетоводството на ответника са осчетоводени осем броя протоколи на обща стойност 7970 лева. По протокол от 20.01.2020 г. на стойност 2050 лева е осчетоводено плащане в размер на 507 лева, регистрирано на 10.02.2020 г., като остатъкът по този протокол е 1543 лева. Сумите по протоколите са отразени по дебита на сметка 411 /Клиенти/, чието салдо към момента е в размер на 7463 лева.

Правната квалификация на предявените главни искове е чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а на насрещните искове – чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът е следвало да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата на което за страните са възникнали определени права и задължения; виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, а в тежест на ответното дружество е било да установи извършено надлежно плащане на договореното възнаграждение.

Между страните несъмнено е възникнало облигационно отношение и по-специално договор за поръчка, което обстоятелство не се спори по делото. Според разпоредбата на чл. 348, ал. 1 ТЗ с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. В чл. 356, ал. 2 ТЗ от своя страна е предвидено, че доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. В договора между страните е уговорено, че възнаграждение се дължи, като същото представлява процент от стойността на приетите за разпространение и платени по реда на договора билети. В чл. 3 е предвидено, че стойността на билетите се заплаща от търговеца в 14-дневен срок от съставяне на приемо-предавателен протокол. В случая се търси плащане на комисионна за месец януари 2020 г., която е обективирана в издадената от „Кадев треид“ ЕООД фактура № 84/06.02.2020 г. на стойност 1650,96 лева.

Съдът намира, че въпреки разпределената в определението по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, ищецът не успя да установи основателността на претенцията си. В определението си съдът изрично е указал на ищеца, че следва да установи, че има право на комисионно възнаграждение в поискания размер – съгласно договорките между страните в представения по делото писмен договор. Следвало е установи какъв е броят на доставените и платени от него билети за процесния период, за да може съдът да направи извод за стойността на полагащото му се възнаграждение съобразно договореното в чл. 7. Въпреки указанията на съда, ищецът не е представил доказателства, посредством които съдът да направи извод за размера на иска. Представената по делото фактура № 84/06.02.2020 г. на стойност 1650,96 лева е осчетоводена от ищеца, но не е намерила отражение в счетоводството на ответника, поради което не може да се приеме, че задължението по фактурата е признато. Обстоятелството, което е потвърдено от ответника, че фактурата е предявена за плащане и е съставен едностранно протокол за прихващане, в който същата е отразена, не води само по себе си до основателност на иска, тъй като такъв извод не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал (такъв изобщо липсва), поради което и искът като недоказан по размер следва да се отхвърли.

Поради отхвърляне на главния иск предявеното в условията на евентуалност от ответника възражение за прихващане не следва да бъде разглеждано.

Ответникът обаче е предявил насрещен иск за заплащане на сумата 5812,04 лева главница, дължима по договора от 28.05.2018 г., представляваща продажна цена на билети, за които са издадени протоколи от 20.01.2020 г., 24.01.2020 г., 27.01.2020 г., 29.01.2020 г., 31.01.2020 г., 05.02.2020 г., 06.02.2020 г. и 07.02.2020 г. на стойност общо 7970 лева. Съдът намира, че искът е основателен и доказан по размер.

Ответното дружество – ищец по насрещния иск, е установил, че е доставил на „Кадев треид“ ЕООД лотарийни билети в периода 20.01.2020 г. – 07.02.2020 г. на обща стойност 7970 лева. Съгласно уговорката между страните в договора от 28.05.2018 г. „Кадев треид“ ЕООД дължи плащане на предадените му билети в срок от 14 дни от съставяне на приемо-предавателен протокол. Видно от писмените доказателства по делото – 8 бр. протоколи, издадени на посочените дати, подписани на страните, се установява предаването на билети по вид и стойност от представител на „Табако трейд Бургас“ ООД на „Кадев треид“ ЕООД. Събраните гласни доказателства също установяват предаването на билетите – свидетелят Димитрова – продавач в обект на ищцовото дружество, е посочила, че на всяко зареждане на билети доставчикът давал дълга бележка, в която са описани бройките на предадените билети, които продавачите преглеждали и подписвали. Подписите, положени на някои от протоколите, били на служителка, която напуснала, един от подписите бил на свидетелката. Свидетелят Атанасов – служител в „Табако трейд Бургас“ ООД, е посочил, че продаването на лотарийните билети става по следния начин: маркира билетите с машинка и тя издава протокол, който се разписва от получилия ги, а след като другата страна плати, издават касов бон. Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установило, че в счетоводството на ищеца не са осчетоводявани протоколи, а в счетоводството на ответника са осчетоводени осем броя протоколи на обща стойност 7970 лева, като по протокол от 20.01.2020 г. на стойност 2050 лева е осчетоводено плащане в размер на 507 лева, регистрирано на 10.02.2020 г. Всички тези доказателства в съвкупност водят до извода, че действително „Кадев треид“ ЕООД е получило описаните в протоколите билети на обща стойност 7970 лева, заплатило е на 10.02.2020 г. част от стойността на първия от тях, но по останалите протоколи не е извършило плащане в уговорения 14-дневен срок (доказателства в тази насока не са ангажирани).

Възраженията на ответното по насрещния иск дружество, че не дължи плащане на цената на получените билети, тъй като, считано от 21.02.2020 г., е прието законово ограничение за разпространение на лотарийни билети, поради което договорът между страните е прекратен и не се дължи стойността на билетите, получени от него, са неоснователни. Към момента на предаване на билетите (в периода 20.01.2020 г. – 07.02.2020 г.) договорът между страните не е бил прекратен, доколкото промените в Закона за хазарта са влезли в сила, считано от 21.02.2020 г. (съгласно чл. 9 от договора между страните същият се прекратява автоматично в случай на прекратяване дейността на Националната лотария). След като между страните е било налице валидно облигационно отношение, представител на ответното дружество е приел билетите, за него е възникнало насрещното задължение да заплати цената им. Отговорността му не отпада, ако не е успял да продаде билетите до 21.02.2020 г., тъй като няма подобна уговорка между страните – той следва да поеме риска от това.

При това положение за ответното по насрещния иск дружество е възникнало задължение за заплащане на договореното възнаграждение в размер на исковата сума, съответно възниква право за получаване на комисионно възнаграждение. След като не е изплатил поетото от него задължение за заплащане на уговореното възнаграждение, той се явява неизправна страна по договора и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумата от 5812,04 лева, какъвто е размерът на иска, представляваща част от оставащата неизплатена сума по процесните протоколи в общ размер 7463 лева.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата 640 лева обезщетение за разноски на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 309а ТЗ при неизпълнение на търговска сделка (каквато е процесната) кредиторът има право да получи обезщетение за разноските, които прави по повод събиране на вземането, в размер не по-малко от 80 лева. Разноските до този размер не подлежат на доказване, а при направа на по-големи разноски същите могат да се претендират, но подлежат на установяване по размер. Ищецът е претендирал обезщетение в размер на 640 лева, но съдът приема, че искът е основателен само до размера от 80 лева, тъй като за разликата над тази сума не е проведено доказване да са направени реално разноски. Без значение за размера на претенцията е колко са отделните вземания (в случая 8 на брой), тъй като основанието за заплащане на обезщетението е договорът, а не отделните доставки по него. Ето защо искът над размера от 80 лева до пълния претендиран размер от 640 лева следва да бъде отхвърлен.

Основателен е искът за заплащане на сумата 140,09 лева обезщетение за забава за периода 05.02.2020 г. до 01.07.2020 г. Съдът направи съответните изчисления върху дължимите суми по всеки от протоколите за периода от деня, следващ датата на падежа на задълженията поотделно (първото с падеж 03.02.2020 г., но претендирана от 05.02.2020 г., последното с падеж 21.02.2020 г.) до 01.07.2020 г., като установи, че сборът на дължимата лихва за забава върху всяка от отделните главници значително надхвърля претендирания размер, поради което претенцията следва да бъде изцяло уважена.

                       Тези изводи налагат частично уважаване на насрещните искове на „Табако треид Бургас” ООД, което обстоятелство от своя страна има за закономерна последица на основание чл. 78, ал. 1 ГПК присъждането в полза на ищеца по тях и на понесените съдебно – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на „Кадев треид“ ЕООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на „Табако треид Бургас” ООД, като същото следва да се намали на 800 лева, съобразявайки невисоката фактическа и правна сложност на делото. Следва да се присъдят разноски в общ размер 1149,24 лева.

На „Кадев треид“ ЕООД също следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 44,98 лева.

Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Кадев треид“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Пиротска № 37, ет. 4, представлявано от М.К., срещу „Табако трейд Бургас“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Комсомолска № 24, представлявано от А.П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1650,96 лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчка, обективирано във фактура № 84/06.02.2020 г., сумата от 45,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.02.2020 г. – 29.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2020 г., до окончателното плащане на сумите.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от „Табако трейд Бургас“ ООД възражение за прихващане между претенцията на ищеца за главница и дължимата от последния на ответника сума, представляваща продажната цена на билетите на стойност 7463 лева, до размера от 1650,96 лева.

ОСЪЖДА „Кадев треид“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Пиротска № 37, ет. 4, представлявано от М.К., да заплати на „Табако трейд Бургас“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Комсомолска № 24, представлявано от А.П., сумата от 5812,04 лева (пет хиляди осемстотин и дванадесет лева и четири стотинки) главница, представляваща част от продажната цена на билети от Национална лотария, за които са съставени приемо-предавателни протоколи от 20.01.2020 г., 24.01.2020 г., 27.01.2020 г., 29.01.2020 г., 31.01.2020 г., 05.02.2020 г., 06.02.2020 г. и 07.02.2020 г. на стойност общо 7970 лева, от които са останали за плащане 7463 лева, 80 лева (осемдесет лева) обезщетение за разноски на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ, 140,09 лева (сто и четиридесет лева и девет стотинки) обезщетение за забава за периода 05.02.2020 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на насрещната исковата молба – 10.07.2020 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за разноски над уважения размер до пълния претендиран размер от 640 лева.

ОСЪЖДА „Кадев треид“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Пиротска № 37, ет. 4, представлявано от М.К., да заплати на „Табако трейд Бургас“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Комсомолска № 24, представлявано от А.П., сумата от 1149,24 лева (хиляда сто четиридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски.

                                       ОСЪЖДА „Табако трейд Бургас“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Комсомолска № 24, представлявано от А.П., да заплати на „Кадев треид“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Пиротска № 37, ет. 4, представлявано от М.К., сумата от 44,98 лева (четиридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски.

 

                                   Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева