Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10484/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от С.Б. ЕООД, *** срещу Е.П.П.АД, ЕИК ********, гр. Варна иск по реда на чл. 422 ГПК за
установяване съществуване на вземане в размер на 92, 17 лв., представляващо
6/10 ид. части от вземане в размер на 153, 62 лв.,
начислено на М.М.К., починал на ******. платена
на 29.04.2014г. от М.М.К. по договор за цесия от
24.04.2019г., сключен между „С.Б.“ ЕООД и П.М.К., явяваща се законен наследник
на М.К. при първоначална липса на основание стойност на коригирана неотчетена и
незаплатена електроенергия за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г. в обект,
находящ се в ***по издадена фактура № **********/27.04.2012г. на стойност
1 134, 92 лв., за която сума е издадена заповед № 3424/02.05.2019г. за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 6487/2019г. на
Районен съд – Варна.
Ищецът С.Б. ЕООД твърди, че с договор за
цесия е придобил вземане в размер на 92, 17 лв., прехвърлено от П.К., явяващ се
законен наследник на М.М.К., представляващо стойност
на потребена, неотчетена и незаплатена стойност за периода от 30.10.2011г. до
26.04.2012г. в обект, находящ се в ***по издадена фактура №
**********/27.04.2012г. на стойност 1 134, 92 лв., която е заплатена в
полза на Е.П.П.АД.
Ищецът счита, че в качеството си на цесионер е носител на вземане спрямо ответното дружество в
претендирания размер.
В срока за отговор ответникът Е.П.П.АД оспорва иска. Излага съображения, че при извършената
корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в
Общите условия, поради което в полза на потребителя на ел. енергия не е възникнало
вземане за връщане на платената сума, поради което и такова не е възникнало и в
патримониума на цесионера. Релевирано е възражение за
нищожност на цесионния договор поради липса на
предмет, поради заобикаляне на закона, сключен при липса на представителна
власт на пълномощника.
За да се произнесе по спора
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
В производството по ч.гр.д. № 6487/2019г.
на Районен съд – Варна, в полза на заявителя С.Б. ЕООД, е издадена заповед № 3424/02.05.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е.П.П. АД за заплащане на сумата от 92,17 лева, представляваща 6/10 ид.ч. от платена на 29.04.2014 г. от наследодателя на Пенка
Иванова Костова – М.М.К. при първоначална липса на
основание, сума от 153.62 лева, представляваща част от стойността на
електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011 г. до 26.04.2012 г., след
извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в ***, с
абонатен номер № ********** и клиентски № **********, за което е издадена
фактура № 89472307/27.04.2012 г. за сумата от 1134.92 лева, като вземането е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 24.04.2019 г., както и сумата от
385.00 лева, представляваща сторени
в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и
адвокатско възнаграждение от 360 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът Е.П.П. АД, е депозирал възражение,
оспорвайки дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение.
Искът по реда на чл. 422 ГПК е
процесуално допустим, подаден при спазване на процесуалните изисквания на чл.
414, ал. 2 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
От представения по делото
констативен протокол № 0050760 се
установява, че на 26.04.2012г. служители на Е.П.М.АД са извършили техническа
проверка на електромер с фабр. № 110201090791, монтиран в обект, находящ се в ***.
В констативния протокол, е
посочено, че при проверката е установено, че СТИ е монтирано на фасадата на
сградата върху гетинаксово табло. Между главния
предпазител преди електромера и преди вторичния предпазител след СТИ е поставен
мост, който способства консумираната ел. енергия да не бъде отчетена и
заплащана.
Въз основа на констативния протокол
е изготвена справка от 02.05.2012г. за период от 180 дни за корекция при
неточно измерване на електрическа енергия на осн. чл.
38, ал.3, т. 3 ОУДПЕЕЕМ.
С дебитно известие от 27.04.2012г.,
изготвено от „Е.П.П.” АД, е начислена сума за плащане
в размер на 1 134, 92 лв. за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г.
Безспорно е, че абонатът М.К. е
заплатил в полза на ответното дружество разрочено
сумата от 1 134, 92 лв. по издадената фактура, от която 153, 62 лв. на
29.04.2014г.
На ******. М.К. е починал и след
смъртта си е бил наследен от преживялата си съпруга П.К. и от четирите си деца.
С прекратяването на брака поради
смърт на съпруга, преживялата съпруга, е придобила 6/10 идеални части от
правото на собственост върху присъединения към електропреносната
мрежа недвижим имот.
С договор от 24.04.2019г. /л. 17/, П.К., действаща чрез
пълномощника си П.Н.К., снабден с представителна власт от 29.06.2017г., е
прехвърлил на С.Б. ЕООД вземането си в размер на 92, 17 лв., представляваща 6/10 ид. части от
вземане в размер на 153, 62 лв., представляваща частично плащане по фактура №
**********/27.04.2012г.
С нарочно уведомление, длъжникът Е.П.П.АД,
е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента П.К.
/Пена Костова/, чрез пълномощника си П.Н.К., обстоятелство, което не е спорно
между страните.
Първият спорен за делото въпрос е съществували вземане в полза на цедента срещу Е.П.П.АД и в
частност налице ли е възможност от
страна на електроразпределителното дружество да извършва едностранни
корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период.
По спорния за
делото въпрос, а именно налице ли е възможност от страна на електроразпределителното
дружество да извършва едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за
минал период при съответната методика съществува задължителна практика,
обективирана в решение № 165 от 19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. , II т.о. на
ВКС, Решение №177 от 12.12.2011г. на ВКС по т.д. №
1008/2010г., II т.о., ТК, Решение № 223 от 12.07.2011г. на ВКС по т.д. №
124/2010г., II т.о., ТК, Решение № 71 от 23.06.2011г. на ВКС по т.д. №
628/2010г., I т.о., ТК, Решение № 29 от 15.07.2011г. на ВКС по т.д. №
225/2010г., II т.о., ТК, Решение № 189 от 11.04.2011г. на ВКС по т.д. №
39/2010г., II т.о., ТК, Решение № 26 от 04.04.2011г.
на ВКС по т.д. № 427/2010г., II т.о., ТК, Решение № 104 от 05.07.2010г. на ВКС
по т.д. № 885/2009г., II т.о., ТК постановено по новия съдопроизводствен
ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката
и енергийната ефективност и Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн.
в ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите
на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната
енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност. В решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗЗД
и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав възприема изцяло
горните разрешения, тъй като макар да са дадени по повод искове на потребители
срещу други доставчици на електрическа енергия, те са относими напълно и към
процесния случай поради идентичността на разглеждания правен спор.
С оглед на изложеното и предвид
наличието на задължителна практика за съдилищата, настоящият съдебен състав
намира, че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него
корекция на сметка са съставени в нарушение на закона, поради което не биха
могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното
дружество. В този случай платеното подлежи на връщане, поради което и в полза
на цедента съществува вземане в размер на 6/10 ид. части от вземане в размер на 153, 62 лв. от общо 153,
62 лв.
По изложените съображения съдът
приема, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание,
че тази сума му се следва, поради което е получил същата от абонатите без
основание.
За извършеното прехвърляне на
вземане след сключването на цесионния договор, цедента, действащ отново чрез пълномощника си П.Н.К., е
уведомил Е.П.П.АД, че дружеството, е носител на
вземане в общ размер на 205, 69 лв.
Към уведомлението за извършеното
прехвърляне е приложено посоченото пълномощно от 15.05.2016г.
След като съдът установи
съществуването на вземането при абонатите, следва да се произнесе по наведените
основания за нищожност на договора за цесия, въз основа, на който ищецът има
право да получи процесната сума от ответника.
Съгласно нормата на чл. 99 и чл.
100, ал.1, пр.3 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Ако
прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането
по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника,
освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил
срещу прехвърленото
Прехвърлянето на вземането
(цесия) е действително и тогава, когато предишният кредитор не е съобщил за
него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
За да е действителен договорът
за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта
на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради
недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е
поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ,
пр.1 ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева/.
В настоящия случай договорът за цесия от 24.04.2019г. не страда от
сочения порок - липса на предмет. Съдът формира мотиви, че вземането съществува
у патримониума на цедента, тъй като платената сума, е
дадена без основание и подлежи на връщане.
Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощник,
който е лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването
му, така и за уведомяването.
Договорът,
сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД – от лице, действало като представител, без
да има представителна власт, не страда от такъв порок, който до води до
неговата нищожност.
Доколкото, единствено мнимо
представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от
негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността
по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, то другата страна по договора, която не разполага с право
да го потвърди, няма и право, респ. – правен интерес да се позове на недействителносттаа
още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица,
поради което съдът не дължи произнасяне по възражението, че договорът за цесия
е сключен без представителна власт /ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/.
Договорът за цесия не е нищожен
поради заобикаляне на закона, поради обстоятелството, че негов предмет, са само
6/10 идеални части от вземане в размер на 153, 62 лв., платено от
наследодателя. Законът за задълженията и договорите не забранява прехвърляне на
част от съществуващо вземане. Образуването на множество производства по реда на
чл. 422 ГПК би могло да бъде избегнато от страна на ответника, чрез плащане в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а не чрез подаване на възражение, предвид
съществуващата безпротиворечива практика на ВКС, че
корекциите на сметки по чл. 38 от Общите условия, са недопустими поради
нищожност на посочената разпоредба.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария
кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
В случая това изискване следва да се счита
спазено с получаване на уведомлението за извършеното прехвърляне от цедента М.К., предишен кредитор, чрез пълномощника им П.Н.К.,
следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера
/ ищец.
Доколкото към датата на сключване на договора за цесия от 24.04.2019г.,
в патримониума на М.К., е съществувало вземане, което е надлежно прехвърлено на
С.Б. ЕООД и съобщено на Е.П.П.АД, предявеният иск е
основателен, а ищецът в качеството на законен наследник на абоната, е
материално – правно легитимиран да получи сумата от 92, 17 лв.
Предвид изхода от спора в полза
на ищеца С.Б. ЕООД следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 385 лв. за настоящото производство, както и тези
извършени в производството по ч.гр.д. № 6487/2019г. на ВРС в размер на 385 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.П.П.АД,
ЕИК ********, гр. Варна ДЪЛЖИ на С.Б.
ЕООД, ***, 17 лв. /деветдесет
и два лева и седемнадесет ст./, представляваща 6/10 ид.
части от вземане в размер на 153, 62 лв., начислено на М.М.К.,
починал на ******., платена на 29.04.2014г. от М.М.К.
по договор за цесия от 24.04.2019г., сключен между „С.Б.“ ЕООД и П.М.К.,
явяваща се законен наследник на М.К. при първоначална липса на основание
стойност на коригирана неотчетена и незаплатена електроенергия за периода от
30.10.2011г. до 26.04.2012г. в обект, находящ се в ***по издадена фактура №
**********/27.04.2012г. на стойност 1 134, 92 лв., за която сума е
издадена заповед № 3424/02.05.2019г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 6487/2019г. на Районен съд – Варна по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.П.” АД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.Б. ЕООД, *** сумата от 770 лв. /седемстотин и седемдесет лева/ представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски, от които 385 лв. в настоящото
производство и 385 лв., извършени в производството по ч.гр.д. № 6487/2019г. на Районен
съд - Варна, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: