РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1310

 

гр. Пловдив, 21.07.2020 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                           ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Р.П. и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 658 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Х.Г.У., с ЕГН **********,***, против Решение № 142 от 28.01.2020 г. на Районен съд Пловдив, VІІ н.с. постановеното по а.н.д. № 4889 по описа на същия съд за 2019 г., потвърждаващо Наказателно постановление /НП/ № 647 от 21.05.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРСППППСТГП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че решението е неправилно. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде отменено.

3. Ответникът по касационната жалба - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмена молба по делото счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Х.Г.У., против НП № 647 от 21.05.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРСППППСТГП.

Същото е издадено въз основа на АУАН № 34031 от 15.04.2019 г., съставен от Д.И.Б. – на длъжност старши полицай към 04 РПУ - Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 26.03.2019 г. в 14:25 часа, в гр. Пловдив, на ул. “Беласица” срещу № 51, е установено, че У. паркира МПС марка „Форд Транзит“ с рег. № ***пред вход/изход на гараж, като затруднява достъпа до него.

В АУАН е посочено още, че същият е изготвен „въз основа на съставена глоба с фиш“ № **********/26.03.2019 г. С peг. № УРИ 441000-3173/02.04.2019 г. е подадено Възражение против „глоба с фиш“ № **********/26.03.2019 г. С peг. № УРИ 441000-3689/18.04.2019 г. е подадено Възражение против АУАН № КТ 034031/15.04.2019 г.

На 04.04.2019 г. е изготвена Докладна записка, относно извършване на проверка и изготвяне на становище по Възражение с № 441000-3173/2019 г.

На 07.04.2019 г. е изготвена Докладна записка относно съставен фиш-стикер на неправилно паркирано МПС.

На 02.05.2019 г. е изготвена Докладна записка относно извършване на проверка, в резултат на което бил съставен процесният АУАН на У., за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРСППППСТГП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН – Д.И.Б.. В дадените показания свидетелят поддържа констатациите изложени в акта.

8. За да потвърди процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел, че АУАН и НП са издадени от материално компетентни за това органи при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е също така, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата, тъй като от обективна и субективна страна същият е осъществил всички съставомерни признаци на това нарушение.

Според съда безспорно се установява, че У. е паркирал МПС „Форд Транзит“ с рег. № ***на 26.03.2019 г. в 14:25 часа в гр. Пловдив на ул. “Беласица” срещу № 51 пред вход/изход на гараж, въз основа на което е направен извод, че е ограниченият достъп до гаража, вследствие на паркираното от жалбоподателя МПС. Отделно от изложеното първоинстанционният съд е извършил и преценка за наличие на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка е обоснована липсата на основания за квалифициране на нарушението като „маловажен случай”.

ІV. За правото:

9. Установената от районния съд и обективирана в обжалваното решение фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно осъществяването на състав на визираното в НП административно нарушение.

Независимо от изложеното обаче решението е неправилно.

10. От данните по делото се установява, че на жалбоподателя са съставени последователно пет фиша за нарушение чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРСППППСТГП в периода от 25.03.2019 г. до 29.03.2019 г., като процесното НП е издадено във връзка със съставения на 26.03.2019 г. фиш № **********. Въпросните пет фиша са съставени съответно на 25.03.2019 г. в 16,10 часа, на 26.03.2019 г. в 14,25 часа, на 27.03.2019 г. в 08,30 часа, на 28.03.2019 г. в 10,20 часа, на 29.03.2019 г. в 09,08 часа и всички те са издадени при една и съща фактическа обстановка – „..на ул. „Беласица“ пред № 48 (или срещу № 51) паркира пред вход/изход на гараж, което затруднява достъпа до него..“. Казано с други думи, при всяка проверка, извършена в различни часове на съответния ден през разглеждания период - от 25.03.2019 г. до 29.03.2019 г., контролните органи всеки път са констатирали, че автомобилът е бил паркиран на едно и също място по един и същ начин.

Наред с това, по делото не се твърди и не се установява процесното моторното превозно средство да е било привеждано в движение след съставянето на първия фиш на 25.03.2019 г. в 16.10 часа и отново да е било паркирано на същото място преди и след съставяне на всеки от останалите четири фиша.

Впрочем, в тази насока са и твърденията на жалбоподателя (който сочи, че е паркирал на ул. „Беласица“ собственото си МПС на 24.03.2019 г. и до 09.05.2019 г. не го е местил), които не са оспорени от ответника.

11. Според § 1 т. 45 от ДР на ППЗДвП, "паркирано пътно превозно средство" е спряно пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или в подчинение на правилата за движение.

Нито ЗДвП, нито правилникът за неговото приложение определят "паркирано пътно превозно средство" като такова в покой за определен период от време. Ясно е при това положение е, че превозното средство се счита за паркирано от момента, в който отговаря на цитираната дефиниция, до момента, в който не бъде приведено в движение, като този период от време може да продължи дни, а понякога дори и месеци. Това обаче не означава, че ако едно ППС е неправилно паркирано в продължение на няколко дни или месеци, ежедневно могат да се съставят АУАН (а въз основа на тях и НП) или фишове на неговия собственик, доколкото в случая се касае за едно продължено административно нарушение (а не за множество такива), т.е. за нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато (продължено) във времето, докато се поддържа неправомерното състояние. За това нарушение може да бъде наложено само едно административно наказание по аргумент от чл. 17 от ЗАНН, според който никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.

12. Именно такъв е и настоящият случай. Изложените по-горе съображения обосновават извода, че жалбоподателят е извършил едно продължено административно нарушение, доколкото в рамките на обсъждания период от 25.03.2019 г. до 29.03.2019 г. процесното МПС е било паркирано и не е привеждано в движение, но вместо да бъде наложено само едно административно наказание, органите на „Общинска полиция“ при ОД на МВР Пловдив са наложили няколко такива за едно и също нарушение, което с оглед цитираната норма на чл. 17 от ЗАНН е недопустимо и само по себе си е основание за отмяна на процесното НП.

13. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица отмяна на оспореното НП.

 

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТМЕНЯ Решение № 142/28.01.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, VІІ н.с., постановено по а.н. дело № 4889 по описа на същия съд за 2019 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 647 от 21.05.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на Х.Г.У., с ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРСППППСТГП.

 

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.