№ 456
гр. *** , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20214430101596 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.***, ***, представлявано от *** В. против М. К. В. от гр.***. Ищецът
твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу
заповедта било подадено възражение, поради което в законовия едномесечен
срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик
(ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сумите за ТЕ за процесния период са начислявани
от ищцовото дружество по изготвяни отчети от ФДР на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
1243,90 лева главница за периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г. и лихва за забава
в размер на по 4,98 лева за периода 04.02.2019г. – 17.10.2020г.
Видно от представеното ч.гр.дело, заповедта за изпълнение е връчена
при условията на чл.47 ал.5 ГПК. Съдът е разпоредил, че в едномесечен срок,
1
заявителят има възможност да предяви установителен иск за вземанията си.
Исковете са предявени в срок и се явяват допустими.
В едномесечния срок ответникът, редовно уведомен за предявения иск
не представя писмен отговор и не изразява становище по исковата молба.
В съдебно заседание страните ищцовото дружество чрез процесуалния
си представител поддържа предявените искове. Ответникът не се явява и не
изразява становище по исковете.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 5551/2020г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. За издадената заповед ответникът е уведомен чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Съдът е указал на кредитора
да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено
от кредитора на 03.02.2021г. и в едномесечния срок, на 04.03.2020г.
(03.03.2021г.е официален празник), кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 5551/2020г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Установява се от представения по делото препис от нотариален акт
№134 том I дело № 108 дело на *** на НК, с район на действие РС ***, че ***
В. е закупил и станал собственик на недвижим имот представляващ
апартамент 1 в *** секция II вх.Б ет.1 със застроена площ от 66 кв.м.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници с
Изх.№14-2011/12.05.2016г., че *** В. с ЕГН 3505254001г е починал на
02.11.2013г. и е оставил за свои законни наследници съпруга Стела Кирилова
В.а, починала на 15.03.2014г., син – М. К. В. с ЕГН **********, ответник по
делото и дъщеря - ***а с ЕГН **.
Установява се от представената по делото справка от АгВп, че след
смъртта на общия им наследодател, двамата наследници не са се
разпореждали с имота, с оглед на което съдът приема за установено от
2
фактическа страна, че ответникът е собственик по наследство на половината
от процесния недвижим имот, заедно със своята сестра, с която имат по ½
идеална част.
Представен е договор №88/02.11.2001г. на лист 25, от който се
установява, че етажната собственост на адрес ул.“*** представлявана от ***а
и Д***, е сключила с „**** договор за дялово разпределение на топлинна
енергия, доставяна в сградата. Представен е Споразумителен протокол от
27.11.2001г. между ищцовото дружество „*** и дружеството за дялово
разпределение „Т*** по силата на който ФДР е поела задължение да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия между абонатите в
абонатната станция, находяща се на адреса на ответника. Такъв
споразумителен протокол е представен и между ФДР и ЕС, подписан от
страните на 27.11.2001г. Представени са фактури, издавани от ищцовото
дружество, в които подробно са описани задълженията на ответника за
доставяната топлоенергия в имота. От представеното удостоверение на лист
62 следва да се приеме за безспорно, че имот с административен адрес гр.***
ж.к.М*** е идентичен с административен адрес гр.*** ул.С***.Б ет.1 ап.1.
При така изложеното и с оглед представените от ищеца и неоспорени от
ответника писмени доказателства, съдът приема за установено, че ответникът
е собственик на половината от процесния недвижим имот, находящ се в
гр.*** ж.к.*** ет.1 ап.1. Следва да се приема за установено също, че в имота,
собственост на ответника е доставяна топлинна енергия, доставена от
ищцовото топлофикационно дружество и тази топлоенергия е разпределяна
от „****, с което дружество за дялово разпределение има сключен договор
както с ЕС на адреса на ответника, така и с топлофикационното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.“ Законодателят
изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на топлинна енергия и съответно
дължат заплащане на такава. По аргумент за противното всички
несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на топлинна
енергия. С оглед тази разпоредба и изчерпателното изброяване на субектите,
които са клиенти – ползватели на топлинна енергия, следва при всяко едно
производство, в което се установява наличие на облигационни отношения
между страните да бъде установяван първо основния факт – има ли лицето,
срещу което се води искът качеството на собственик или ползвател на имота.
В случая, след като се установи, че ответникът има качеството на собственик
на половината от имота, то съдът приема, че същият е в облигационни
3
отношения с топлинното дружество, регулирани от публикуваните Общите
условия. За доказване размера на претенциите, по искане на ищцовата
страна, съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от „*** по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети.
От заключението се установява, че в имота няма водомер за отчитане топла
вода, но има монтирани 3 броя уреди за отчитане на ползвана топлоенергия,
които са отчели ползвана такава на стойност 1998,16 лева. За отдадена
топлоенергия от щранг лира в банята, на партидата на ответника са начислени
118,61 лева, а за сградна инсталация съобразно обема по проект от 144,59
куб.м., е начислена за плащане сума в размер на 337 лева. На партидата на
ответника е начислена и такса за дялово разпределение в размер на 39,33 лева
за процесния период. Общия размер по трите начисления, след корекция на
задължението съобразно Решение на КЕВР 2487,81 е лева. Половината от
задължението за главница е в размер на 1243,905 лева, колкото е и
претенцията по исковата молба. Ответникът не е представил доказателства за
извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за
насрочване, нито е посочил правоизключващи или правопогасяващи факти и
обстоятелства. С оглед изложеното, съдът счита, че претенцията за главница е
основателна и следва да бъде уважена изцяло до предявения размер.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. От заключението на
вещото лице се установява, че лихвата за забава върху главницата от 1243,91
лева за периода 04.03.2019г. до 07.10.2020г. е в размер на 4,98 лева.
Ответникът дължи половината от претендираната лихва, а именно 2,49 лева,
като за разликата до 4,98 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180 лева за вещо
лице, 10 лева удостоверения и 75 лева за държавна такса, общо 365 лева. С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца изцяло
претендираните разноски както в исковото в размер на 365 лева, така и в
заповедното производство в размер на 52,86 лева.
4
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника М. К. В. с
ЕГН **********, постоянен адрес: с.****, ул.“*** №12, че ДЪЛЖИ на
кредитора „ТОПЛОФ****, със седалище и адрес на управление гр.***,
Изт*** № 128, представлявано от *** В., сумата 1243,90 лв. – главница, за
ползвана но незаплатена топлоенергия за имот, находящ се в гр.*** ул.**** за
периода от 01.12.2018г. – 30.04.2020г. ; сумата 2,49 лв. лихва от 04.02.2019г.
до 07.10.2020г., ведно със законната лихва от 26.10.2020г. върху главницата
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 260491/27.10.2020г. по ч.гр.дело № 5551/2020г. по
описа на ПлРС, като за разликата за претендирана лихва до 4,98 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. К. В. с ЕГН **********, постоянен адрес: с.****, ул.“*** №12
да заплати на „ТОПЛОФ****, със седалище и адрес на управление гр. ***,
Изт*** № 128, представлявано от *** В., сумата 365 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. К. В. с ЕГН **********, постоянен адрес: с.****, ул.“*** №12
да заплати на „ТОПЛОФ****, със седалище и адрес на управление гр. ***,
Изт*** № 128, представлявано от *** В., сумата 52,86 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 5551/2020г. по описа на
ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5