№ 5706
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100510684 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10684/2023 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на Е. П. У. ЕГН ********** от гр.Банкя срещу решение №20081190 от
28.02.2023 г постановено по гр.д.№25039/19 г на СРС , 57 състав , в частта , с което
въззивникът е осъден да заплати на П. С. В. ЕГН ********** от гр.Банкя и И. А. И. ЕГН
********** от гр.София на основание чл.346 ал.1 ГПК във вр.чл.30 ал.3 ЗС сумата от
1684,21 лева необходими разноски за сграда с идентификатор №02659.2196.120.2 в гр.Банкя
кв.******* ; и на основание чл.346 ал.1 ГПК във вр.чл.61 ал.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД сумата от
1184, лева полезни разноски за посочения имот дължими като по-малката сума от увЕ.чената
стойност на имота и разноските за подобрението ; ведно със законната лихва върху
посочените суми от 15.02.2022 г до окончателното им заплащане ;
- и по частна жалба на Е. П. У. ЕГН ********** от гр.Банкя срещу определение №20090120
от 09.05.2023 г по гр.д.№25039/19 г на СРС , 57 състав , с което е допълнено решение
№20081190 от 28.02.2023 г постановено по гр.д.№25039/19 г на СРС , 57 състав и Уришена
е осъдена да заплати на П. С. В. ЕГН ********** от гр.Банкя и И. А. И. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 296,05 лева разноски пред СРС .
Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС
/в обжалваната част/ . Не се дължат необходими и полезни разноски , защото същите са
извършени без съгласието на въззивника и представляват луксозни подобрения , от които не
1
е имало необходимост . Процесната къща е построена и завършена през 1990 г и е
отговаряла на всички изисквания , имала е ВиК , ел.енергия и е можело да се обитава .
Въззивникът не е имал достъп до имота. Не е имало потребност от гипсокартон и
шпакловки , дограма , изграждане на отоплителна система , разходи за баня и тоалетна ,
изолация и др. Представените разписки и фактури не е ясно дали касаят процесните СМР ,
като може да са вложени и в друга сграда м имота .
ВъззИ.емите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба.
Извършени са необходими и полезни разноски , а не луксозни такИ.. Изискванията за
съвременен живот днес са различни от тези през 1989 г – 1990 г . Само покрив и замазка не
са достатъчно довършителни работи , а от построяването на къщата до 2017 г са изминали
27 години . С показанията на свидетЕ.те се установява , че къщата е била почти само на груб
строеж и за ремонт .
В частната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС
по чл.248 ГПК . Минималното адвокатско възнаграждение е 670 лева , а СРС е присъдил 700
лева . Никъде в пълномощното на ищците не е посочено , че половината адвокатско хонорар
е по исковете по сметките .
ВъззИ.емите страни не са подали писмен отговор на частната жалба.
Въззивната и частната жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 20.03.2023 г и е обжалвано в срок на 31.03.2023 г . Определението по чл.248
ГПК е връчено на въззивника на 25.05.2023 г и е обжалвано в срок на 07.06.2023 г / в
указания от СРС двуседмичен срок/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението и определението по
чл.248 ГПК на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно
неправилност на решението въззивният съд е ограничен само до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично исковете СРС е приел , че необходими разноски за запазване и
съхранение на процесната къща и нейната стойност са :
-довършване на грубия строеж , направа на стълби , пътеки , подпорни стени и огради през
2017 – 2018 г .
Останалите разноски са полезни разноски /подобрения/ и включват :
-полагане на гипсокартон и шпакловки през 2018 г ;
2
-изграждане на ел.инсталация през 2017 г – 2018 г ;
-поставяне на улуци през 2018 г ;
-поставяне на дограма през 2017 – 2018 г ;
-ремонт на баня и тоалетна през 2018 г ;
-изграждане на отоплителна система през 2017 г – 2018 г;
-изолация на имота през 2018 г ;
-поставяне на плочки по стълбище , тапети , кухня , ламинат , интериорни врати .
Според СРС изброените разходи увЕ.чават стойността на имота и не представляват
луксозни разноски . Луксозните разноски излизат извън цивилизационната необходимост и
задоволяват специфичен , напр.артистичен интерес . Извършването на необходимите и
полезните разноски е доказано с представените писмени доказателства и показанията на
св.П. и св.В. . Според свидетЕ.те в имота е живял дядото на страни по делото , като
условията на живот са били „спартански“ – само най-необходимото , замазка на стените ,
минимално обзавеждане .
Според СРС необходимите разноски се дължат от въззивника независимо от знанието за тях
. Полезните разноски се дължат като по-малка стойност от увЕ.чената стойност и разходите
за подобренията .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от
настоящия съд . Поначало като луксозни разноски се считат такИ. разноски , които излизат
извън цивилизационната необходимост към определен момент , задоволяват специфични
естетически или артистични интереси на съответното лице , представляват една съмнителна
прищявка и пр. В по-новата практика на ВКС - решение №50096 от 21.10.2022 г по гр.д.
№4492/21 г на ВКС , II ГО – по отношение на луксозните разноски се приема , че
преценката кои разноски са луксозни се прави не е с оглед вида на извършеното и на
вложените материали, нито с оглед на стандарта на живот. Когато правната норма свързва
размера на обезщетението с увЕ.чената стойност на имота, като луксозни ще се
квалифицират тези разноски, които са довЕ. до увЕ.чаване на стойността над
пазарната цена . Следователно „луксозни разноски“ ще са налице ако след тях цената на
имота по принцип е увЕ.чена , но тази цена не може да бъде реализирана в цялост на пазара ,
защото на пазара се предлагат сходни имоти на по-ниски цени , които не отстъпват по
качества и дори може да се възприемат като по-добри от т.нар.луксозно подобрен имот .
Касае се за един по-скоро теоретичен институт , който е рядко срещан в практиката , защото
в мнозинството от случаите лицата се въздържат да извършват луксозни разноски както по
обективни причини /липса на достатъчно средства/ , така по субективни причини /повечето
хора имат обичайни вкусове и се придържат към обичайните материали и способи за
обзавеждане / .
В процесния случай категорично не са налице луксозни разноски . Безспорно процесният
имот е бил изграден в общи линии 1989 г – 1990 г , най-вече като груб строеж , след което е
3
пригоден за обитаване от възрастен човек при лоши битови условия – замазка на стените ,
без шпакловане и боядисване на стените , баня и тоалетна без достатъчно удобства , балатум
по пода и пр. В този смисъл са показанията на св.П. и св.В. . Дори да е имало елементи на
довършителни работи /замазка по стените , стара дограма , стара ел.инсталация и пр./
същите очевидно са били амортизирани след 27 години и демонтирането им не може да се
приеме за „луксозни разноски“ , а било необходимо за нормален начин на живот .
Довършване на грубия строеж чрез направа на стълби , пътеки , подпорни стени и огради
безспорно представляват необходими разноски . Полагане на гипсокартон и шпакловки ,
изграждане на ел.инсталация ; поставяне на улуци ; поставяне на дограма , ремонт на баня и
тоалетна ; изграждане на отоплителна система ; изолация на имота ; поставяне на плочки по
стълбище , тапети , кухня , ламинат , интериорни врати ; всички тези СМР увЕ.чават
стойността на имота и представляват полезни разноски . Нещо повече , поставянето на
нови улуци може да се счете и за необходими разноски , защото липсата на улуци може да
увреди външната дограма и външната мазилка .
Без значение е дали въззивникът е бил съгласен с извършения ремонт – извършените
разноски са били необходими респ.обективно са увЕ.чили стойността на имота .
Първоинстанционният съд не е присъдил процесни суми на база на увЕ.чена стойност на
имота , в която хипотеза би имало значение знанието/съгласието/противопоставянето на
въззивника за извършване на разноските . Ирелевантна е възможността процесната къща да
се обитава и без извършените необходими и полезни разноски . Подобно „обитаване“ би
било свързано с необосновани „компромиси“ , крайно занижени критерии за живеене , а
също и с потенциална възможност да се увреди имота и съществено да се понижи цената му
.
По отношение на размера на присъдените съди СРС правилно е взел предвид не само
наличните писмени доказателства за разходи за СМР , но и показанията на разпитаните
свидетЕ. и СТЕ . Приложил е и чл.162 ГПК относно увЕ.чената стойност , която предвид
установеното от СТЕ много добро състояние на имота очевидно надхвърля направените за
СМР разходи .
Решението на СРС е законосъобразно и трябва да се потвърди в обжалваната част .
Частната жалба също е неоснователна . Законосъобразно – при липса на данни за
противното – първоинстанционният съд е счел , че от уговорено и доказано адвокатско
възнаграждение на ищците по процесните искове от 1400 лева ; 700 лева са относими към
исковете по сметки между съдЕ.тЕ.те . Това възнаграждение не е прекомерно , защото
процесните искове не са с ниска фактическа и правна сложност . Съобразно уважената част
от исковете разноските са правилно определени.
Налага се изводът , че решението на СРС /в обжалваната част/ и определението на СРС по
чл.248 ГПК трябва да бъдат потвърдени . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
са разноските на въззИ.емите страни – по 450 лева адвокатско възнаграждение . Същото не е
прекомерно , а дори е под минимума , тъй като са налице по два обективно съединени иска
4
на всеки въззИ.ем .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20081190 от 28.02.2023 г постановено по гр.д.№25039/19 г на
СРС , 57 състав , в частта , с която Е. П. У. ЕГН ********** от гр.Банкя е осъдена да заплати
на П. С. В. ЕГН ********** от гр.Банкя и И. А. И. ЕГН ********** от гр.София на
основание чл.346 ал.1 ГПК във вр.чл.30 ал.3 ЗС сумата от 1684,21 лева необходими разноски
за сграда с идентификатор №02659.2196.120.2 в гр.Банкя кв.******* ; и на основание чл.346
ал.1 ГПК във вр.чл.61 ал.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД сумата от 1184, лева полезни разноски за
посочения имот дължими като по-малката сума от увЕ.чената стойност на имота и
разноските за подобрението ; ведно със законната лихва върху посочените суми от
15.02.2022 г до окончателното им заплащане .
ПОТВЪРЖДАВА определение №20090120 от 09.05.2023 г по гр.д.№25039/19 г на СРС , 57
състав .
ОСЪЖДА Е. П. У. ЕГН ********** от гр.Банкя да заплати на всеки от П. С. В. ЕГН
********** от гр.Банкя и И. А. И. ЕГН ********** от гр.София по 450 лева разноски пред
СГС .
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС , поради материален интерес по всеки от
исковете под 5000 лева .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5