Определение по дело №600/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 102
Дата: 23 март 2021 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20214430200600
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
гр. Плевен , 23.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Частно наказателно
дело № 20214430200600 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази
следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК

Постъпило е искане от РП-Плевен за вземане на най-тежката МН –
„Задържане под стража” спрямо обвиняемия ***, ЕГН: ********** от ***.
Твърди се, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или
извърши друго престъпление, тъй като повдигнатото му обвинение е за
извършено престъпление по чл. 142а, ал.5 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП - Плевен намира, че
събраните доказателства подкрепят изводите досежно авторството на
вменените престъпления по отношение на обвиняемото лице, като
съществува реална опасност обвиняемият *** да се укрие, респективно
извърши друго престъпление.
Обвиняемият *** се явява в съдебно заседание лично и със защитник
адв. ****, назначен в хода на досъдебното производство.
Адвокат ***намира, че събраните доказателства не подкрепят искането
1
на РП-Плевен, като моли да вземе спрямо подзащитния му по-лека мярка за
неотклонение.
Обвиняемият *** не взима отношение относно повдигнатото му
обвинение.
По същество моли да не бъде вземана МН “Задържане под стража” и не
изразява становище относно взимането на мярка за процесуална принуда.
Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото
гласни и писмени доказателства и закона намери за установено следното:
С постановление на наблюдаващия прокурор от 20.03.2021 година ***,
с ЕГН ********** от *** е привлечен в качеството на обвиняем за
извършеното от него престъпление, а именно:
-През периода от 09.03.2021 г. до 19.03.2021 г. в ***, противозаконно
лишил от свобода *** като лишаването от свобода е продължило повече от
две денонощия-престъпление по чл.142а, ал. 5 вр. ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години.
С постановление на наблюдаващия делото прокурор спрямо
обвиняемия *** е взета МН „Задържане под стража” от 72 часа, считано от
12:30 часа на 20.03.2021 г. до 12:30 часа на 23.03.2021 г.
Съгласно чл. 64, ал.4 от НПК, съдът взема мярка за неотклонение
«Задържане под стража», когато са налице основанията по чл. 63, ал.1, а
ако не са налице тези основания може да не вземе мярка за неотклонение или
да вземе по-лека.
Мярката за неотклонение «Задържане под стража» се взема, когато
кумулативно съдът установи, че са налице следните предпоставки:
-да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание,
както и доказателствата по делото да сочат, че е налице едната от двете
алтернативно предвидени опасности- реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление.
2
След анализ на приобщените доказателствени материали по делото –
показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемия ***, както и
писмените доказателства, приложени по делото, може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият *** е извършил престъплението,
за което е привлечен в качеството на обвиняемо лице.
Видно от приложената в цялост прокурорска преписка № 1623/2021 г.
по описа на РП – Плевен, от събраните до момента доказателства, съдът
приема, че се касае за обосновано предположение за извършено тежко
умишлено престъпление, за което в НК е предвидено наказание лишаване от
свобода т.е., предвиденият размер на наказанието за престъплението
извършено от страна на обвиняемия *** попада в изискването на чл. 63, ал. 1
от НПК.
Видно от събраните гласни и писмени доказателства води до
единствено възможния и категоричен извод, че обвиняемият е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинение с постановление за привличане
в качеството на обвиняем от дата 20.03.2021 г., което се подкрепя от
свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели.
Свидетелските показания на пострадалото лице са категорични, че
обвиняемият *** е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Днес в съдебно заседание стана ясно, че този обвиняем се занимава с
купуване на хора – жени, за които плащал определена сума пари. Това е
становището на защитника му адв. Н. М.. Явно този обвиняем счита това
нещо за нормално, но само по себе си това е престъпление, което може да се
разследва в хода на провежданото досъдебно производство.
Съдът счита, че по отношение на обвиняемия е налице и предпоставката
по чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно съществува реалната опасност той да се
укрие или да извърши друго престъпление, предвид писмените доказателства
по делото.
Видно от представения бюлетин за съдимост е, че обвиняемият е
многократно осъждан за тежки умишлени престъпления и е изтърпявал
3
ефективно наказание лишаване от свобода.
Настоящото обвинение е за извършено умишлено престъпление срещу
личността, с което се засяга честта и достойнството на личността,
осъществява се посегателство върху свободата за формиране на воля и избор
на поведение, което характеризира деянието с изключително висока степен на
обществена опасност.
Това води да извод, че обвиняемият е с трайно установено престъпно
поведение и ако бъде на свобода съществува реална опасност да извършат и
друго престъпление.
От доказателствата по делото се установява, че обвиняемият няма
установен постоянен адрес, тъй като живее на един адрес по лична карта, а на
практика местопребиваването му е на друг адрес, в друго населено място.
С оглед на горното, съдът счита, че това води до невъзможност за
редовното му призоваване за приключване на досъдебното произвосдтво,
както и предприемане на действия по принудителното им довеждане в случай
на неявяване пред разследващия орган или съда, което е предпоставка за
осуетяване па разследването, респективно на наказателното преследване
срещу обвиняемото лице.
Видно от бюлетина за съдимост, обвиняемият е осъждан за тежки
умишлени престъпления от общ характер, на «Лишаване от свобода», което
води до извод, че е налице хипотезата на чл.63, ал.2, т.2 НПК и
доказателствата по делото не оборват презумпцията, че е налице реална
опасност обвиняемият да се укрие и да извърши ново престъпление.
На следващо място очертаващата се реална възможност обвиняемият да
бъде признат за виновен и да му се наложи наказание “лишаване от свобода”,
което следва да изтърпи ефективно, засилва опасността той да се укрие от
органите на разследването и от съда, с цел да осуети наказателното
преследване спрямо него и изпълнението на наложеното му наказание. Целта
на мерките за неотклонение е да се предотврати отклонението на обвиняемия,
както и с цел да му се попречи да извърши престъпление или да осуети
наказателното преследване срещу него.
Прецизната преценката на доказателствената стойност на събраните
4
доказателства по делото не е предмет на настоящото производство, а на
същинският съдебен процес, като изискуемото за решаване на въпроса за
мярката за неотклонение подозрение за осъществяване на инкриминираните
деяние не е редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът
прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността по реда на
чл.303, ал.2 от НПК - за доказаност на обвинението по несъмнен начин и при
постановяване на осъдителна присъда. Все пак, съдът държи да подчертае, че
и към настоящият момент въпреки началния етап на разследването,
обвинителната теза на прокуратурата има добра доказателствена
обезпеченост, като се основава на посочените доказателствени източници.
С оглед гореизложеното и след преценка на всички обстоятелства,
свързани с повдигнатите обвинения спрямо обвиняемия, както и вземайки
предвид обстоятелството, че към настоящия момент има достатъчно
доказателства, че обвиняемият е извършил процесното престъпление
вмененото му от прокуратурата деяния, съдът намира, че към настоящия
момент са налице основания за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение “Задържане под стража”.
Ето защо, съдът като съобрази събраните доказателства относно
авторството на деянието и констатира опасност от извършване на други
престъпления, респективно укриване от страна на ***, намира че следва да се
вземе спрямо него най-тежката мярка за неотклонение, а именно -„Задържане
под стража”.
Водим от горното и на основание чл. 64 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия ***, ЕГН: ********** от *** мярка за
неотклонение “Задържане под стража” по досъдебно производство ЗМ №
111/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр. Долни Дъбник, прокурорска
преписка № 1623/2021 г. по описа на РП-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, като
обвиняемият бъде приведен в ОСИН Сектор “Арести” – гр. Плевен.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3 дневен срок
от днес пред ОС - Плевен след подадена жалба или протест до 26.03.2021 г. –
17:00 часа чрез РС - Плевен.
В случай на жалба или протест на основание чл. 64, ал. V от НПК, съдът
НАСРОЧВА делото за разглеждане пред ОС - Плевен в открито съдебно
заседание на 30.03.2021 г. от 14:00 часа., за която дата защитника адв. *** и
обвиняемият *** да се считат уведомени от днешното съдебно заседание,
като последният да се призове и доведе от ОСИН Сектор “Арести” – гр.
Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6