№ 14776
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Гражданско дело №
20221110115386 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците И. Б. К., А. Б. К., И. Б. У., М. Б. К. и О.
П. К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за периода май 2018 г. – април 2021 г. на потребителите
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че потребителите не
са заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че са
изпаднали в забава. Ето защо претендира от всеки от ответниците И. Б. К., А.
Б. К., И. Б. У. и М. Б. К. следните суми: 139,97 лева, представляваща 1/10 от
цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2021 г. в
имот с аб. № 267072, 3,62 лева, представляваща 1/10 от възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода февруари 2019 г. –
април 2021 г., заедно със законната лихва от 24.3.2022 г. до погасяване на
задълженията, 23,45 лева, представляваща 1/10 от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода 15.9.2019 г. – 08.3.2022 г. и 0,61 лева, представляваща 1/10
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.3.2019 г. –
08.3.2022 г. От ответника О. П. К. претендира следните суми: 839,81 лева,
представляваща 6/10 от цена на доставена топлинна енергия в периода май
2018 г. - април 2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. ,,,,,,,
вх. Б, ет. 4, с аб. № 267072, с аб. № 267072, 21,69 лева, представляваща 6/10
1
от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода февруари 2019 г. – април 2021 г., заедно със законната лихва от
24.3.2022 г. до погасяване на задълженията, 140,68 лева, представляваща 6/10
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 08.3.2022 г. и 3,68 лева,
представляваща 6/10 от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 31.3.2019 г. – 08.3.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът М. Б. К. оспорва исковете при твърдения, че се е отказал от
наследството на Божидар Криекчиев, като не е придобил притежаваната от
него идеална част от шроцесния имот, поради което и в процесния период не
е било налице облигационно правоотношение. Счита, че лицето, сключило
спогодбата с ищеца, не е снабдено с представителна спрямо него власт. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Останалите ответници И. Б. К., А. Б. К., И. Б. У. и О. П. К. признават
вземанията, като поддържат, че са разсрочени по силата на сключена в хода
на процеса спогодба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
С определението от 03.10.202022 г. за безспорни са обявени всички
факти, включени във фактическите състави на процесните вземания, с
изключение на обстоятелството, че в процесния период ответникът М. Б. К. е
бил титуляр на правото на собственост върху 1/10 идеална част от процесния
топлоснабден имот. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано.
Не се спори между страните, а и от представения нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека се установява, че Божидар Атанасов К. и О.
Пейкич К. са били собственици на процесния апартамент № 33, находящ се в
гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. ,,,,,,, вх. Б, ет. 4, като същият е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност. От представеното от ответника
М. Б. К. съдебно удостоверение, издадено по гражданско дело № 49646/2020
г., на Софийски районен съд, 83 състав, се установява, че Божидар Атанасов
К. е починал на 01.9.2014 г. От същия документ се установява и че М. Б. К. е
направил отказ от наследството на Божидар К., вписан в особената книга на
СРС под № 1446/15.10.2020 г. С отказа от наследство наследникът губи това
си качество и се лишава от включените в наследството права и не приема
включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но
се счита, че не е бил наследник. Ето защо и в патримониума на М. Б. К. не е
преминало част от правото на собственост върху процесния имот, поради
което и в процесния период той не е бил титуляр на такова. Следователно
няма качеството потребител, респ. битов клиент по чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от
ДР ЗЕ и не дължи на ищеца на това основание цената на доставената в имота
топлинна енергия.
М. Б. К. е вписан като страна – длъжник по представеното по делото
споразумение. До приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция ищецът не доказа този договор да е сключен от името и за сметка
на този ответник от лице, снабдено с представителна спрямо него власт. В
първото открито заседание процесуалният представител на М. Б. К. направи
2
възражение за липса на такава у лицето, сключило споразумението. Ето защо
и предвид разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД това споразумение не го обвързва
и не може да се приеме, че посоченият ответник е встъпил в част от проесния
дълг, наред с останалите съсобственици на имота.
Останалите ответници не са оспорили наличието на представителна
власт, поради което и следва да се приеме, че те, както и ищецът, са
обвързани от споразумението. В него се признават всички задължения,
предмет на делото, задължението за законна лихва върху главниците за
периода от предявяване на иска до датата на сключване на договора за
спогодба, както за задължението за разноски за държавна такса в размер на
205,99 лева. Общият дълг в размер на 1958,23 лева е разсрочен на 7 вноски.
Първата е в размер на 587,747 лева, платима при сключване на
споразумението, и още 6 месечни вноски с падежи в периода 30.10.2022 г. –
30.3.2023 г. В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът
се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане,
при точно изпълнение от длъжниците. От представения от ответниците
фискален бон, както и от молбите на ищеца от 18.10.2022 г. и 08.11.2022 г. се
установява, че ответниците изпълняват точно задълженията по
споразумението – платили са авансовата вноска и тази с падеж на 30.10.2022
г.. Следователно всички вноски с настъпил падеж са погасени. Уговореният в
споразумението падеж на следващите вноски, който нов факт съдът следва да
съобрази по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК, не е настъпил към датата на
приключване на устните състезания..Доколкото ищецът не твърди и не
доказва ответниците да са били неизправна страна по сключеното в хода на
процеса споразумение, съдът намира, че чл. 5 от същото не е приложим. Ето
защо исковете следва да бъдат отхвърлени – към момента на приключване на
устните състезания изискуемите по споразумението задължения са платени, а
останалите не са изискуеми.
По разноските:
Предвид изхода на спора ответникът М. Б. К. не дължи разноски, а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на последния се следват своевременно
поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Към датата на завеждане на делото останалите ответници са били в
забава на плащането, доколкото не оспорват по основание и размер
вземанията на ищеца, включително за обезщетение забава и за разноски за
държавна такса. Ето защо те са станали повод за завеждане на делото и
дължат на ищеца разноски. Такива следва да бъдат присъдени само за
юрисконсултско възнаграждение, доколкото сторените за държавна такса са
предмет на спогодбата и се изплащат съобразно уговореното в нея.
Ответникът О. К. следва да бъде посъден да заплати на ищеца 60 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение, а останалите трима – по 10 лева
/следва да се има предвид, че не ищеца не се следва пълният размер на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, предвид отхвърлените искове
срещу ответника М. К./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
3
********* срещу И. Б. К., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 139,97 лева,
представляваща 1/10 от цена на доставена топлинна енергия в периода май
2018 г. - април 2021 г. в апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл. ,,,,,,, вх. Б, ет. 4, с аб. № 267072, 3,62 лева, представляваща 1/10
от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода февруари 2019 г. – април 2021 г., заедно със законната лихва от
24.3.2022 г. до погасяване на задълженията, 23,45 лева, представляваща 1/10
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 08.3.2022 г. и 0,61 лева,
представляваща 1/10 от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 31.3.2019 г. – 08.3.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* срещу А. Б. К., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 139,97 лева,
представляваща 1/10 от цена на доставена топлинна енергия в периода май
2018 г. - април 2021 г. в апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл. ,,,,,,, вх. Б, ет. 4, с аб. № 267072, 3,62 лева, представляваща 1/10
от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода февруари 2019 г. – април 2021 г., заедно със законната лихва от
24.3.2022 г. до погасяване на задълженията, 23,45 лева, представляваща 1/10
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 08.3.2022 г. и 0,61 лева,
представляваща 1/10 от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 31.3.2019 г. – 08.3.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* срещу И. Б. У., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 139,97 лева,
представляваща 1/10 от цена на доставена топлинна енергия в периода май
2018 г. - април 2021 г. в апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл. ,,,,,,, вх. Б, ет. 4, с аб. № 267072, 3,62 лева, представляваща 1/10
от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода февруари 2019 г. – април 2021 г., заедно със законната лихва от
24.3.2022 г. до погасяване на задълженията, 23,45 лева, представляваща 1/10
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 08.3.2022 г. и 0,61 лева,
представляваща 1/10 от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 31.3.2019 г. – 08.3.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* срещу М. Б. К., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 139,97 лева,
представляваща 1/10 от цена на доставена топлинна енергия в периода май
2018 г. - април 2021 г. в апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл. ,,,,,,, вх. Б, ет. 4, с аб. № 267072, 3,62 лева, представляваща 1/10
от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода февруари 2019 г. – април 2021 г., заедно със законната лихва от
24.3.2022 г. до погасяване на задълженията, 23,45 лева, представляваща 1/10
4
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 08.3.2022 г. и 0,61 лева,
представляваща 1/10 от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 31.3.2019 г. – 08.3.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* срещу О. П. К., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 839,81 лева,
представляваща 6/10 от цена на доставена топлинна енергия в периода май
2018 г. - април 2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. ,,,,,,,
вх. Б, ет. 4, с аб. № 267072, с аб. № 267072, 21,69 лева, представляваща 6/10
от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода февруари 2019 г. – април 2021 г., заедно със законната лихва от
24.3.2022 г. до погасяване на задълженията, 140,68 лева, представляваща 6/10
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 08.3.2022 г. и 3,68 лева,
представляваща 6/10 от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 31.3.2019 г. – 08.3.2022 г.ОСЪЖДА И. Б. К., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата 10,00 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Б. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* сумата 10,00 лева, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* сумата 10,00 лева, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Б. У. , ЕГН да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ********* сумата 10,00 лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА О. П. К. , ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* сумата 60,00 лева, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на М. Б. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400,00
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5