Решение по дело №2301/2022 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл.171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.

Образувано е по жалба на К.С. *** против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 22-0851-000355/16.09.2022 г. на Началник Група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че резултатите показани на техническото средство „Дръг тест“ с инв.№ARME-36 са неверни. С. заявява, че никога не е ползвал забранени упойващи вещества и за потвърди това дал кръвна проба и резултатите от изследването й щели да са отрицателни. В подкрепа на това след освобождаването му от МВР-Добрич дал кръв за изследване, протокола от които потвърждавал твърдението му за липса на наличие на наркотични вещества. С тези доводи моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ като неоснователна и незаконосъобразна. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. С оглед събраните доказателства и резултата от съдено-химическата експертиза от лабораторията по химико-токсикологично изследване при МБАЛ- Варна към ВМА с отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества в пробата дадена от С., намира твърденията в жалбата за доказани. Поради това моли за отмяна на обжалваната заповед и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Добрич в съпроводителното писмо моли жалбата да бъде оставена без последствие и заповедта да бъде потвърдена. В случай, че жалбоподателя поиска присъждане на разноски, моли адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в минималния размер.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, при съобразяване на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

На 16.09.2022г. около 08:50часа на път клас ІІ-29 на Пети километър посока гр.Добрич от мл. автоконтрольор М. М. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич бил спрян за проверка К.С. ***, който управлявал в посока гр.Добрич собствения си л.а. БМВ 525 с рег.№ В****НТ. На водача била взета проба от слюнка с техническо средство Дръг Тест 5000 с инвентарен № ARME-0036 за диагностични цели. Техническото средство отчело наличие на бензодиазепини в слюнката на С., въз основа на което и по повод на възраженията му му бил издаден талон за медицинско изследване с № 072883/16.09.2022г. Той бил отведен в ЦСМП-гр.Добрич, където му били взети проби с протокол №249/16.09.2022г. За извършеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози на С. бил съставен АУАН.

Техническото средство с което автоконтрольорът тествал С. за употреба на наркотични вещества било от одобрен тип със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи. С оглед дадения от техническото средство положителен резултат за наличие на бензодиазепими, преписката била докладвана и същия ден на К.С.С. била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000355/16.09.2022г. от Началник Група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, с която временно му било отнето свидетелството за управление на МПС – СУМПС №********* и контролния талон №7133926 до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че на 16.09.2022г. той управлявал пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което му се налага принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП.

Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на К. С. на 16.09.2022г. лично срещу подпис, с указания за възможността да бъде оспорена в 14-дневен срок по съдебен ред.

Жалбата срещу нея е депозирана на 29.09.2022г.

От материалите в преписката се установява, че с мотивирана резолюция № 22-0851-М000211/16.09.2022г. началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич прекратил административнонаказателното производство, образувано с акт за установяване на административно нарушение серия GA №250479/16.09.2022г. и изпратил преписката на Районна прокуратура гр.Добрич, тъй като извършеното от С. е квалифицирано като престъпление, за което срещу него е образувано досъдебно производство №678/2022г. по описа на Първо РУ – Добрич.

В подкрепа на твърденията в жалбата, че никога не е ползвал забранени упойващи вещества по делото с жалбата и с допълнителна молба са представени:

- фиш за токсикохимичен анализ, издаден от МБАЛ при Военномедицинска академия гр.Варна на 21.09.2022г., в който е отразено, че на 21.09.2022г. К.С. е предоставил за изследване проби от урина и кръв, при изследване на които не е установено наличие на наркотични вещества;

- протокол от СМДЛ „Рамус“ ООД с резултати от изследвания на кръв и урина от проби дадени на 17.09.2022г. с отразяване, че комбинирания тест за наркотични вещества на урината по 6 периметъра е негативен за наличие на тетрахидроканабинол, амфетамин, кокаин, бензодиазепин, барбитурати, морфин и хероин.

При служебна справка бе установено, че по адм. дело №2317/2022г. по описа на Административен съд-Варна е представено копие на изготвената съдебно-химическа експертиза с №Е-051/21.03.2022г. от МБАЛ гр.Варна при Военномедицинска академия на пробите дадени от К.С. на 16.09.2022г. м 09:45часа в спешно отделение на МБАЛ-Добрич с талон за изследване № 072883. Заключението на вещото лице от изследването е, че в в пробите от урина и от кръв дадени от К.С. не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити, както е отрицателен и резултата за бензодиазепини, което се установило от имунохимичния скрининг и се доказало по надлежния ред чрез газ-хроматографски анализ.

При тези фактически установявания се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, срещу подлежащ на съдебна проверка акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е възведена забрана на водачите да управляват пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Именно такава ПАМ е наложена с оспорената в настоящото производство Заповед №22-0851-000355/16.09.2022г. на началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Добрич на основание чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП на К. С. - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 357з – 924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Добрич, която е цитирана в оспорената заповед е оправомощен началника на сектор „ПП“ да издава заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.б“ от ЗДвП в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, е извършено на територията на Сектор „Пътна полиция“ – Добрич при ОД МВР - Добрич. С оглед на това, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактите и обстоятелствата, въз основа на които е наложена ПАМ. Посочени са правните разпоредби, на основание на които е издадена заповедта, както и указания за реда и сроковете за обжалването й.

Предвид на това не са налице основания за обявяването й за нищожна, респ. за отмяната й на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т. 1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т. 2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест-т. 3.

Съгласно и чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателят е възразил срещу показанията на теста и е дал проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл. 174, ал. 4 ЗДвП. Съгласно изискванията на наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в този случай. Такова изследване не е било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет резултата от направения тест с техническо средство Друг тест - 5000 с номер ARMЕ -0036, поради което използването на резултата от него е без основание. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, заведен е за вземането на биологична проба в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен теста. Видно от отговорите на ВМА на основание талон за изследване №072883 в лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА-МБАЛ-Варна са постъпили биологични проби за изследване дадени от К.С. на 16.09.2022г. в 09:45часа в спешно отделение на МБАЛ-Добрич. Изготвената съдебно-химическа експертиза с №Е-051/21.03.2022г. от МБАЛ гр.Варна при Военномедицинска академия на тези проби постъпили с талон за изследване № 072883 заключава, че в пробите от урина и от кръв дадени от К.С. не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити, както е отрицателен и резултата за бензодиазепини, което се установило от имунохимичния скрининг и се доказало по надлежния ред чрез газ-хроматографски анализ.

Такива са и резултатите от изследването на дадените от К. С. проби след освобождаването му от ОД на МВР-Добрич, за които е представен и приет по делото протокол от СМДЛ „Рамус“ ООД с резултати от изследвания на кръв и урина от проби дадени на 17.09.2022г. и фиш за токсикохимичен анализ.

Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната административна мярка. Такива доказателства не са представени по делото, поради което оспореният акт е недоказан. Фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред. Определящо в случая е наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване проби от кръв и урина, а не установеното с техническо средство. След като при изследването по реда предвиден в Наредбата в тези проби не се открива наличие на наркотични вещества или техните аналози, неправилно и незаконосъобразно ответникът е направил извода, че на 16.09.2022г. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на такива.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т. е. не е налице нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП, за преустановяване на което да е било необходимо прилагане на ПАМ.

С оглед изложеното заповедта за налагане на ПАМ е издадена при съществено нарушение на процедурните правила, в противоречие със закона и в несъответствие с целта, за постигане на която е предвидено налагането на конкретната ПАМ. Налице са основанията посочени в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0851-000355/16.09.2022 г.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна ОД на МВР-Добрич следва да заплати на жалбоподателя К.С.С. сумата в общ размер на 310лв., от които 10лв. заплатена държавна такса за образуване на делото и 300лв. за адвокатско възнаграждение заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие серия Д №042238/27.09.2022г. Възражението за прекомерност направено в становището на ответника е неоснователно, тъй като съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000лв.

Водим от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 22-0851-000355/16.09.2022 г. на Началник Група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич да заплати на К.С. *** с ЕГН ********** сумата от 310лв., представляваща 10лв. - държавна такса за образуване на делото и 300лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Съдия: