№ 1881
гр.
Пловдив,26.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 1465 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател К.Л.К. с ЕГН ********** *** обжалва, чрез пълномощника си адв.Н., Решение № 721 от 05.04.2022 г., постановено
по АНД № 7183/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, 20 наказателен състав. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21 - 6207- 000713
от 08.09.2021 г. на Началник група в РУ
Труд при ОД МВР Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.20,
ал.1 от ЗДвП, както и глоба от 50 лева и един месец лишаване от право да управлява
МПС на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата и с депозирана молба за
съдебното заседание, чрез пълномощника адв. Н., се прави искане за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като се сочат доводи за неговата
незаконосъобразност и неправилност. Иска се отмяна и на потвърденото с
решението наказателно постановление и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение
по представен списък за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата РУ Труд при ОД МВР
Пловдив не е депозирал отговор по касационната жалба, не е взел становище и не
е изпратил представител в съдебно заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Пловдив Молев, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата
да не се уважава, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е
провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена въз
основа на анализ на събраните от него относими доказателства описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти, първоинстанционният съд е направил верен и законосъобразен извод за
наличие на действително извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, като е заключил,
че наложените за тях административни наказания са съобразени с предвидените по
чл.27 от ЗАНН обстоятелства, относими към отмерване тежестта на санкцията.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
изводът на първоинстанционния съд за потвърждаване на наказателното
постановление се явява законосъобразен и правилен. В тази насока, действително,
от събраните по делото доказателства, включващи
и свидетелски показания на очевидец, се установява описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка по осъществяване на пътно-транспортно
произшествие с причинени имуществени щети, при което жалбоподателят, като водач
на МПС, в резултат от управлението на което е настъпило произшествието, не е
изпълнил задължението си да спре и установи последиците от произшествието,
което е нарушение на общото изискване към водачите по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
и то не зависи от вида на произшествието. Районният съд в решението си е
посочил специалната норма на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, която касае
конкретно задължение на водачите при причинено ПТП с имуществени вреди да
окажат съдействие за установяване на вредите от произшествието, което не е било
нужно, защото, такова нарушение по отношение на жалбоподателя не е било вменено
от наказващия орган, доколкото е видно, че е дадена точната правна квалификация
на осъщественото деяние по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвид изобщо липсата на
поведение от страна на водача, насочено към спиране на мястото на
произшествието. В тази насока са показанията на свидетелката Букова, с оглед на
съдържанието на които се явяват напълно опровергани твърденията на
жалбоподателя, изложени още с възражението по АУАН, че не е бил разбрал за
настъпилото произшествие.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, изложени пред настоящата инстанция, свързани с оспорване на
факта на допуснатите от него нарушения, относно това, че същият не е е имал
задължение да проверява височина на кабелите, което е закачил и скъсал при
движението с автомобила, който е управлявал и че не е имало указателна табела
относно наличие на такава опасност на пътя. В тази насока следва да се има
предвид, че задължението на водачите по чл.20, ал.1 от ЗДвП е свързано с
изискването за повишено внимание от тяхна страна при движение по пътищата,
така, щото да се избегне и всяка опасност на пътя, включително и внезапно
появила се такава и да не се допусне настъпването на произшествие от каквото и
да било естество. Както е имал възможност да посочи и ВКС, например в свое
Решение № 118 от 19.11.2021 г. по н. д. № 461/2020 г., I н. о., задължението по чл.20, ал.1 от ЗДвП
изисква от водача да контролира непрекъснато управляваното пътно превозно
средство – по време на движението да не отклонява вниманието си, да следи
внимателно, непрекъснато и всеобхватно пътя, обстановката по него и движението
на автомобила по него, да се концентрира в достатъчна степен върху процеса на
управление. Това задължение е самостоятелно и при нарушението му водачът
проявява непредпазливост поради различни субективни външни и вътрешни фактори,
които го разсейват и водят до липса на концентрация върху осъществяваната
дейност. Затова и когато той поради невнимание не възприема една опасност, която
е имал обективна възможност да възприеме, се касае именно до нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
независимо от това, че опасността не е била сигнализирана със съответна
указателна табела, доколкото опасност би могла да възникне и внезапно. В тази
насока, без значение за отговорността на жалбоподателя е обстоятелството дали
други лица са извършили нарушения, в резултат на които е била създадена
опасността за движението, доколкото задължение на водача е да следи за
опасности по пътя, за да ги възприеме своевременно.
Неоснователно е направеното пред
касационната инстанция възражение относно това, че се касае до маловажен случай
на административни нарушения. В тази насока, с оглед събраните доказателства
относно конкретното поведение на жалбоподателя К., както и настъпилите от него
вреди, съдът намира, че не е налице основание да се приеме, че нарушенията са
такива, които се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. Правилна е оценката на
първоинстанционния съд, че наказанията са отмерени съобразно с изискванията по
чл.27 от ЗАНН, като по отношение на тези с определени минимум и максимум по
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, същите е видно да са в минималния предвиден размер
от закона, което държи сметка за вида и характера на настъпилите вреди,
събраните данни относно ангажиране на жалбоподателя с отстраняването им, както
и причините и предпоставките за настъпилото произшествие.
С оглед на
изложеното и тъй като не са налице сочените от жалбоподателя касационни
основания, а и при
извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
то се достигна до извода, че решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 721 от 05.04.2022 г., постановено по АНД № 7183/2021 г. на Районен съд – Пловдив, 20 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :