РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 13.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
МИРОСАВ ВЪЛКОВ
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 105 / 2021 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 20 от 18.05.2021 г., постановено по АНД № 100/2021 г., Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 21-0359-000099 от 28.01.2021 г. на Началник Сектор в РУ – Троян, към ОДМВР – Ловеч, с което на Ц.Д.Ц., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал Ц.Д.Ц., ЕГН: **********,***, който чрез адв. Б. Д. от ЛАК, с адрес: ***, офис 4, е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, като се твърди, че НП е незаконосъобразно. Касаторът не оспорва, че действително е паркирал на посоченото място и дата собствения си лек автомобил, но твърди, че това не е затруднявало движението. Касаторът сочи, че нарушението не е пряко установено, а е установено от свидетел-очевидец, който е подал сигнал в полицията, като сочи, че актосъставителят св. М.не е очевидец и не е присъствал на мястото на нарушението. Оспорва се годността на фото заснемането, което е извършено от „свидетеля М.“, като се сочи, че същото не е годно доказателство. Сочи, че липсва хипотезата на чл. 39 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като не е представено и писмено становище по делото.
Ответникът по касационната жалба – РУ – Троян към ОДМВР – Ловеч, не се представлява, като не е представен отговор по касационната жалба, като липсва и писмено становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на касационната жалба, като сочи, че контролният орган не е установил на място извършването на административното нарушение, а се е позовал на свидетелски показания и на снимки, направени от свидетел-очевидец.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 21-0359-000099 от 28.01.2021 г. на Началник Сектор в РУ – Троян към ОДМВР – Ловеч, с което на Ц.Д.Ц., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като касаторът не оспорва, че действително е паркирал на посоченото място и дата собствения си лек автомобил, но твърди, че това не е затруднявало движението. Касаторът сочи, че нарушението не е пряко установено, а е установено от свидетел-очевидец, който е подал сигнал в полицията, като сочи, че актосъставителят св. М.не е очевидец и не е присъствал на мястото на нарушението.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Относно възражението на касатора във връзка със заснемането на неговия автомобил от свидетеля Т.Р.Х., следва да се отбележи, че сочените от касатора в касационната жалба норми на чл. 39 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не са относими към процесния случай, като отделно разпоредбата на чл. 39 от ЗАНН няма отношение дори към заснемането с каквото и да било техническо, като вероятно става въпрос за допусната техническа грешка в касационната жалба.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, че свидетелят С.М.М.– актосъставител не е очевидец на административното нарушение, т.к. никъде в ЗАНН не е въведено изискване актосъставителят да е очевидец на административното нарушение.
Няма спор по делото, че очевидец на административното нарушение е свидетелят Т.Р.Х., както и че процесният АУАН е съставен именно по сигнал на св. Т.Х., като процесният сигнал на л. 11 от делото на РС е подаден във връзка с 11 бр. неправилно паркирани МПС, за което свидетелят Х. е приложил снимки, като няма спор, че същият свидетел Х. е подавал множество сигнали за същото административно нарушение – видно от показанията на свидетеля С.М.„има подадени жалби за около 100 автомобила“, „аз лично съм работил по около 30-40 случая. Това са системни сигнали от лицето Т.Х.“.
В ЗАНН липсва изискване актосъставителят да е очевидец на административното нарушение, като с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН са въведени изисквания относно съставянето на АУАН в присъствие на нарушителя и свидетелите.
В процесния случай в АУАН /на л. 13 и л. 18 от делото/ е съставен в присъствието на свидетеля Т.Р.Х., който изрично е вписан като свидетел-очевидец, което според касационната инстанция е напълно достатъчно, като приложените от същия свидетел-очевидец снимки не следа да се обсъждат, т.к. не те, а официалният сигнал на свидетеля Т.Р.Х. на л. 11 от делото на РС, както и извършената по повод на същия сигнал проверка по преписка рег. № 359000-13171/28.12.2020 г. по описа на РУ – Троян, и докладна записка на л. 10 от делото, както и вписването в самия АУАН на същия свидетел-очевидец, са послужили за започване на настоящото административнонаказателното производство.
Съгласно т. 10 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС – При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина.
В настоящия случай правилно в АУАН е посочен свидетеля-очевидец Т.Р.Х., както и е посочен втори свидетел при съставянето на АУАН – св. П.С.С., което съответства както на чл. 40 от ЗАНН, така и на т. 10 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС.
В допълнение следва да се посочи, че нито пред РС, нито пред настоящата инстанция касаторът е представил доказателства, като липсват и доказателствени искания от наказания.
Отделно касаторът не отрича да е паркирал на соченото в АУАН място и час собствения си лек автомобил.
В допълнение следва да са посочи, че АУАН и НП съдържат точно посочване на място, дата и час на административното нарушение.
Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за липса на допуснати процесуални нарушения на реквизитите на чл. 57, ал. 1 и чл. 42 от ЗАНН, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В допълнение следва да се посочи, че административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
съдържа в себе си и състав на административно нарушение, като отделно в АУАН и НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което касационната инстанция намира, че НП отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Отделно както в АУАН, така и в наказателното постановление - в обстоятелствената част е описано с думи конкретното административно нарушение достатъчно ясно и недвусмислено, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административни нарушения с нищо не се отличава от типичните такива случаи. Отделно правилно РС е констатирал, че липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, като допълнително според касационната инстанция следва да се съобрази и представената справка за нарушител на л.7-8 от делото на РС, видно от която срещу касатора Ц.Ц. има издадени 13 бр. АУАН, 12 бр. наказателни постановления, 5 бр. електронни фиша, 2 бр. Заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП и присъда на РС – Троян за престъпление по чл. 343г., ал. 6 от НК, което свидетелства за системност на нарушенията по ЗДвП.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 18.05.2021 г., постановено по АНД № 100/2021 г. на Троянския районен съд, трети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: